Ads Top

Розенкройцерската революция - Част 1

Има твърдения, че произходът на розенкройцерството, което, както ще видим, може да се разглежда като опит за неуспешна революция, трябва да се търси в херметизма и че първоначално е основано през 15 век пр. н. е. от Тотмес III, т.е. ,,роден от Тот" - бога на мъдростта с глава на ибис, който е равнозначен ха Хермес, и че тримата Magi (влъхви), които присъстват на раждането на Исус, са посветени в Ордена.

Обществото ,,Rosi Crosse" на Бейкън
Има твърдения и че Бейкън е основал розенкройцерството малко след като основава франкмасонството. През 1579г., когато е на 18 години и все още няма масонска ложа в Англия, Бейкън вижда нуждата изследванията му да бъдат тайни и да има ,,заклети бойни братя". В кореспонденцията на Гейбриъл Харви с Бейкън има насоки (понякога на шега) за масонството на Бейкън.

През 1586г. Бейкън публикува ,,Choice of Emblems (,,Изборът на символи") на Уитни и на с. 53 стоят двата стълба на масонството със ,,SoW" (Слънцето или Сина на мъдростта), сочещ към любимо мото на Бейкън, което виси между колоните: ,,Plus Ultra", ,,Има още отвъд".

На много ранна възраст Бейкън е глава на Ордена на рицарите на шлема, който подкрепя напредъка на познанието. Ученето е символизирано чрез богиня, известна под различни имена: Минерва, Атина Палада и Палада, която носи шлем (даващ незабележимост), носи копие и има змия в краката си. За да обозначат клетвата си в незабележимост, рицарите трябва да целунат шлема.

Към 1586г., когато е на 25-години, Орденът на рицарите на шлема са създали Бейкъновия Английски орден, Обществото ,,Fra Rosi Crosse", което става степен в Ордена на рицарите на шлема. Преценявайки от неговата ,,New Atlantis" (,,Новата Атлантида"), Бейкън има планове да създаде и други ордени, най-вече Синовете на Соломон или Обществото на Соломоновия дом.

Алфред Дод във ,,Fransis Bacon's Personal Life-Story" (,,Личната история на Франсис Бейкън") описва как Бейкъновото общество ,,Rosi-Crosse" се ражда от новото франкмасонство, което той е създал. Докато е на континента - той отива във Франция през 1576-1579г. като член на свитата на английския посланик, - Бейкън очертава франкмасонското движение и това, което днес е известно като Розенкройцерско братство. Заедно с още няколко континентални мислители той официално създава това движение, което е реорганизация на стария Тамплиерски орден, чийто церемониал с девет степени заема. Новото ,,Розенкройцерско дружество" трябва да се основе като вътрешен ритуал във франкмасонското братство, замислено от него за Англия. Никой не може да стане член на Континенталното розенкройцерско братство, ако преди това не е майстор-масон.

При второто си посещение на континента по някое време между 1580-1582г. той може да се похвали с напредък. Франкмасонството вече е установено в Англия и системата на ложите вече може да се прехвърли във Франция и Германия. Бейкън пише поредица от памфлети, за да разпространява принципите на розенкройцерството и франкмасонството - два ордена, които имат един и същ идеал. Те обясняват, че етиката е заела мястото на символа на вярата, филантропските добри дела - на лековерната религия, почтеното поведение - на двуличието и измамата, а братската любов - на омразата, която разделя Църквата. На тази основа той взема със себе си на континента първия от розенкройцерските манифести. Не след дълго манифестът тайно се разпространява в Англия и в Европа. Появяват се още манифести. В крайна сметка манифестите са публикувани тайно и в Германия. Розенкройцерските манифести са основани на Бейкъновите принципи, които той нарича ,,филантропия".

Фридрих V, Елизабет Стюарт и пфалцграфството
Розенкройцерите са невидими, действат тайно и под прикритие до 1613г., когато новият управник на пфалцграфството се жени в английското кралско семейство.

Анонимните розенкройцери бързо се събират около Фридрих V, курфюрст на пфалцграфството Рейн, калвинист и племенник на френския протестантски водач Анри дьо ла Тур д'Овернье, който има връзки със Сионския приорат. На 14 февруари 1613г. Фридрих (който е наследил баща си през 1610 като 14-годишно момче) се жени за дъщерята на Джеймс I в Англия, Елизабет Стюарт, в Кралския параклис в Уайтхол, Лондон. Гравюрите за сватбата показват подобни на слънчеви лъчи, струящи от Божественото име на староеврейски (Тетраграматон) и обвиващи Фридрих и Елизабет. Изпълняват се Шекспировите ,,Отело" и ,,Бурята", за а се отпразнува сватбата. Графът на Саутхемптън, благодетелят на Шекспир, вероятно също присъства. Според Чембърлейн сър Франсис Бейкън е основният създател на поетичната музикална драма в Грейс Ин ,,The Marriage of the Thames and the Rhine" (,,Бракът на Темза и Рейн"). През юни Елизабет пътува до Хайделберг в пфалцграфството - страна, заобиколена от испанска Холандия, Лорен, Витенберг и различни германски държави, намираща се на северозапад от днешния Франкфурт.

Изглежда, че тя е ескортирана от графа на Саутхемптън и скоро след това строи точно копие на театър ,,Глоуб" в своето крило на замъка в Хайделберг. (Днес е отворен за посещения и човек може да се разходи по горната част и да погледне надолу, макар че вътрешната час на ,,кладенеца" е разрушена.)

Младоженката и младоженецът са на по 17 години и бракът има родови връзки с Мари дьо Гиз, чиито два брака обединяват родовете Лорен и Стюарт. Елизабет познава Бейкън в Англия и е ненаситен читател на неговите трудове, така че е естествено той да композира едно от забавленията за нейната сватба. За тази сватба Франсис Йейтс пише, че в пфалцграфството се формира една култура, която произхожда от Ренесанса, но има по-скорошни допълнителни тенденции, ,,култура, която може да се дефинира с прилагателното ,,розенкройцерска". Движението около Фридрих, курфюрст на пфалцграфството, е опит да се даде политико-религиозен израз на идеала за херметическа реформа. Сега вече има розенкройцерска държава с кралски двор в Хайделберг.

Андреа
През 1614г. се появяват две книги, които предизвикват сензация в Европа: ,,Fama Fraternitatis" и ,,Confessio", и двете приписвани на Йохан Валентин Андреа. Те са първите т. нар. ,,розенкройцерски манифести" и описват пътешествията на германеца Кристиян Розенкройц, който, както се твърди, е роден през 1378г. и умира през 1484г. на 106-годишна възраст, след като е изучавал Кабала на Изток. През 1616г. се появява трети розенкройцерски манифест, ,,The Chemical Wedding of Christian Rosenkreutz" (,,Химическата сватба на Кристиян Розенкройц), пропит от херметически идеи и в крайна сметка оказал се вдъхновение за Гьотевия ,,Фауст". (Публикуван анонимно, неговото авторство по-късно се признава от Андреа.)

Андреа е роден във Витенберг - лютеранска държава, която граничи с пфалцграфството. Дядо му е известен лютерански теолог, който е наречен ,,Лутер от Витенберг". Самият Андреа става лютерански пастор, но запазва интереса си към калвинизма. През 1601г., на 15-годишна възраст, майка му го води в Тюбинген, за да може да учи в университета на Витенберг. Като студент пише две комедии и ранната версия на ,,Химическата сватба", която е пренаписана преди 1616г., за да включи препратки към Хайделберг и Фридрих V, курфюрст на пфалцграфството. Фридрих I, херцогът на Витенберг, е англофил, който е посещавал Англия няколко пъти. Джон Дий е бил в Бохемия през 80-те години на XVI век и неговото кабалистично влияние може би е достигнало до Андреа чрез двора на херцога на Витенберг или хората около курфюрста. Още през 1610г. Андреа пътува из Европа и се говори, че е член на тайно общество, свързано с херметизма. (Възможно е това да е Сионският приорат.)

Изглежда, че розенкройцерските манифести произлизаат от движенията около Фридрих. ,,Химическата сватба на Кристиян Розенкройц" от 1616г. съдържа препратки към курфюрста на пфалцграфството и неговия двор в Хайделберг, към първите два розенкройцерски манифести и сватбата на Фридрих. В действителност пренаписаната от Андреа версия на ,,Химическата сватба" съдържа детайли, които имитират Кралската сватба на Фридрих V и Елизабет, на която Розенкройц е поканен, а замъкът в произведението е базиран на Хайделбергския замък, чиито градини (с лабиринти) са пълни с произведения на Саломон дьо Каус (лъвове и лъвски фонтани). Фридрих е направил градини за жена си, като е наредил да се изреждат тераси по стръмните склонове под замъка, засаждайки портокалови дръвчета и черници и създавайки водопади. На Фридрих се възлагат надежди, че ще започне реформата, възвестена от ,,Fama" и ,,Confessio", и в историята настава кратка херметическа златна ера, вдъхновена от розенкройцерското движение.

Флъд
Английският лекар Робърт Флъд, синът на ковчежника на Елизабет I във Франция и днешен Бенелюкс, Оксфордски възпитаник, пътувал из Европа и потопен в херметическата философия, е включен в първата поява на обществена сцена през 1614г. на Ордена ,,Rose-Croix". През 1617г. той пише трактат в защита на ,,Rose-Croix: Tractatus Apologeticus", и е ясно, че е извлякъл много от идеите си от еврейската Кабала. Автор е на ,,Philosophia Mosaica" (,,Философията на Мойсей"), чието заглавие внушава силен интерес към Кабала.

Той може би е повлиян от привържениците на Божието семейство. Учи, че раят може да се постигне на земята: ,,Розенкройцерите се наричат един друг братя, защото са Божии синове". Флъд се сочи за основния тълкувател на розенкройцерството в Англия, където новата философия е по-малко известна, отколкото на континента. Той обявява подкрепата си за розенкройцерството, като обявява, че ,,най-висшето добро" е ,,Магията, Кабала и Алхимията на Братята на червения кръст".

Пфалцграфството - розенкройцерското кралство, което вдъхновява Невидимия колеж и подчертава незабележимостта като розенкройцерски начин на живот - в действителност е отговорно за публикуването на основните розенкройцерски трудове. ,,Magnum opus" на Флъд е публикуван в пфалцграфството от Йохан Теодор Де Бри в Опенхайм по време на царуването на Фридрих V. Трите тома на ,,Utriusque Cosmi Historiq" (,,История на марко- и микрокосмоса") излизат в бърза последователност през 1617г, 1618 и 1919г. по време на царуването на Фридрих, като първият том е посветен на Джеймс I. Бързината, с която излизат трите дебели книги, е ясна индикация, че има политика бързо да се публикуват всички материали, които могат да помогнат на розенкройцерското движение в пфалцграфството. Мисията на Флъд е да осъвремени ренесансовата философия - ренесансовите ,,Магия и Кабала", херметическите текстове на Фичино, Пико дела Мирандола, алхимията на Парацелз и Дий - традиция, от която е взета голяма чат от неговите текстове. Нещо повече: планът му за реформа на науките, формулиран в три тома, напомня Бейкъновите ,,The Advancements of Learning" (,,Развитие на познанието").

Можем само да гадаем за честотата на посещенията на Флъд в пфалцграфството. Бащата на Де Бри има много връзки в Англия и между Лондон и пфалцграфството често пътуват вестоносци, тъй като Джеймс I поддържа връзка с дъщеря си Елизабет Стюарт. Тези вестоносци осигуряват пощенски услуги за Флъд и Де Бри, за да могат да поддържат връзка. Фактът, че Флъд е толкова близък с Янус Грунтер, библиотекар в библиотеката на пфалцграфството в Хайделберг (и близък приятел на Андреа), подсказва, че Флъд (а всъщност Андреа) посещава Хайделберг, за да види издателя си и да посети библиотеката.

Приятел на Робърт Флъд, германският алхимик Майкъл Майер, който често посещава Англия, пише трактат в защита на ,,Rose-Croix - Apologia Compendiaria Fraternitatem de Rosea Croce" (1616, ,,Кратка защита на Братството на червения кръст"). Неговата ,,Atlanta Fugiens" е публикувана от Де Бри в пфалцграфството през 1618г. Подобно на англичанина Флъд, Майер - лютерански бохемец от Прага, е лекар в традицията на Парацелз; той е лекар на Рудолф II в пфалцграфството и получава титлата граф. Освен това е розенкройцерски секретар и всъщност управлява Ордена в пфалцграфството.

Флъд трябва да се е срещнал с Андреа по време на посещенията си при взаимният им приятел Грунтер в Хайделберг. Флъд е велик майстор на Сионския приорат от 1595г. до 1637г., след което Андреа го наследява. Двамата трябва да са се познавали, за да може Андреа да го наследи. И двамата получават постове.

През 1602г. Флъд става учител на Шарл, херцог на Гиз, който през 1610г. се жени за Хенриет-Катерин дьо Жокоз, чято собственост включва Куиза, близо до Рен-льо-Шато, и Арке, мястото на гроба от картината на Пусен, но след време тя продава и двете имения на короната. През 1614г. Андреа е ръкоположен за дякон на малък град близо до Щутгарт и живее там до 1640г., когато е назначен за проповедник, след това - за капелан на херцога на Брънсуик. Тези постове дават на двамата мъже възможности да се срещат на континента.

Идването на власт на тамплиера Джеймс I през 1603г. шокира Ордена на Сионския приорат, който контролира английските монарси от Хенри II. То слага край на линията сионски Тюдори, които носят розата на ,,Rose-Croix" на Сион (за който се твърди, че е основан от дьо Жисор през 1220г.), и това означава, че те са загубили зона, която е била тяхна от 400 години. Великият майстор по време на тази загуба е ,разбира се, Флъд и вероятно розенкройцерската държава около дъщерята на Джеймс I Елизабет е опит да се върне Англия, като надеждата е, че някак си един ден Елизабет ще наследи баща си на английския трон, а Фридрих V ще е нейният сионистки-розенкройцерски съпруг. Тази мисъл трябва да е хрумнала на Бейкън и на графа на Саутхемптън по времето на сватбата на Елизабет Стюарт и може би се е заплела в появата на ,,Rose-Croix" в Англия през 1614 - година след сватбата.

Смята се, че Флъд е получил помощ в основаването на Ордена ,,Rose-Croix" в Англия от Франсис Бейкън. До каква степен Флъд управлява изместването на ,,Rose-Croix" на публичната арена от името на Бейкън? Изглежда, че Бейкън вече е основал Общество ,,Rosi Crosse" преди Флъд да постави основите на Ордена или Братството на "Rosе Cross" в Англия. Паоло Роси показва, че произведенията на Бейкън произхождат от Флъд, велик майстор на Сионския приорат, и според ,,Encyclopedia of Freemasonry" (,,Енциклопедия на франкмасонството") е ,,непосредствен баща на франкмасонството". Йейтс пише за паралела между розенкройцерското и Бейкъновото движение.

Дод признава на Бейкън основаването на розенкройцерството след 1614г. и всъщност написването на розенкройцерските манифести. Много книги са коментирали, че и двата манифеста и трудовете на Робърт Флъд са Бейкъновски. (Франсис Йейтс обаче вижда ръката на Джон Дий в манифестите.) Йейтс в ,,The Rosicrucian Enlightenment" (,,Розенкройцерското просвещение") заявява, че до Бейкъновата ,,The Advancement of Learning" (,,Развитие на познанието") (1605) няма доказателства какво самият Бейкън е мислел за розенкройцерските манифести. Всичко, което можем да кажем, е, че несъмнено съществува розенкройцерско движение между 1614 и 1617г., което е свързано с Бейкън, а той през младостта си е изучавал херметическа, гностическа и неоплатоническа философия, както и Кабала.

Според Манли П. Хол в ,,The Secret Teachings of All Ages" (,,Тайните учения на всички времена") първоначалната програма на Розенкройцерското общество е революционна и има три основни цели:

  1. забрана на всякакви монархични форми на управление и тяхното заместване с ,,управление на философски избраните",
  2. реформация на науката, философията и етиката
  3. откриване на Универсалното лекарство, или панацеята за всички форми на болестта.
Тези три цели са преследвани тайно, тъй като розенкройцерската организация обикновено е потискана от догматичното християнство. 



Няма коментари:

Предоставено от Blogger.