Ads Top

Сионският приорат - Част 2 КРАЙ


Бейджънт, Лий и Линкълн контрират това, като заявяват, че и днес съществува поне една харта за ,,Ordre de Sion" в Орлеан от крал Луи VII, заедно с папска була, потвърждаваща притежанията на ордена и датирана от 1178г. Авторите обясняват, че много документи, имащи отношение към ордена, са унищожени, когато Орлеан е бомбардиран от германците през 1940г.

В разследването им изникват имена, свързани с тамплиерите и франкмасоните: Мари дьо Сен-Клер, наследница на Хенри Синклер от Рослин, е омъжена за Жан дьо Гисор - първия независим велик майстор на Сионския приорат; Рене д'Анжу, който - наред с други - носи титлата ,,цар на Йерусалим", сочейки кръвна връзка с тамплиерския граф д'Анжу и е отбелязан като велик майстор на Сион от 1418 до 1480г.; великият Леонардо да Винчи е отбелязан като велик майстор от 1510 до 1519г.; Робърт Флъд - онзи приятел на сър Франсис Бейкън и английските крале - фигурира като велик майстор на Приората от 1595 до 1637г.; Йохан Валентин Андреа - духовникът, свързан с хесенското франкмасонство и смятан за автор на Розенкройцерския манифест, е велик майстор на Сионския приорат от 1637 до 1654г.; Робърт Бойл, член на ,,Невидимата школа" на Бейкън, който преподава алхимия на сър Исак Нютон, служи между 1654 и 1691г., докато прочутият франкмасон Нютон го замества като велик майстор на Сион от 1691 до 1727г.

Други велики майстори на Сион, отбелязани в ,,Тайните досиета", са добра индикация за дълбочината и обсега на Приората. Сред тях са Чарлз Радклиф, братовчед на Хубавия принц Чарли; Шарл дьо Лорен, който служи и като велик майстор на вдъхновения от тамплиерите Тевтонски орден; Максимилиан дьо Лорен, племенник на Шарл и ментор на музикантите Франц Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг фон Бетховен; Виктор Юго - аристократ от Лорен и автор на ,,Парижката света Богородица" и ,,Клетниците"; композиторът Клод Дебюси, чиито сътрудници включват писателя Оскар Уайлд, поета У. Б. Йейтс, романиста Марсел Пруст, оперната дива Ема Калв и младия свещеник от Рен-льо-Шато Беранже Сониер.

Въз основа на изследванията си Бейджънт, Лий и Линкълн приемат като ,,неоспорим исторически факт", че Сионският приорат - под различни имена в различни исторически периоди - е тайното общество зад Ордена на тамплиерите и е оцелял от унищожаването им през XIV век. Най-малкото ,,Dossiers secrets" заявяват, че членовете на Приората - членове на семейството Гисор, Анжу и Сен-Клер, включващи и Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Буйон - са сред основателите на тамплиерите.

Освен това те вярват, че Приоратът съществува и днес и ,,действа на тъмно, зад кулисите, той е оркестрирал някои от най-критичните събития в западната история". Необявена остава импликацията, че членовете на Приората са в ядрото на франкмасонството, Илюминатите и Кръглите маси.

,,Декларираната и обявена цел на ,,Prieure de Sion" - според тримата автори - е възстановяването на династията и кръвната линия на Меровингите - не само на трона във Франция, но и на троновете на другите европейски страни."

Те казват, че членове на Приората работят чрез масонството през XIX век, за да възродят Свещената римска империя, за да бъде управлявана съвместно от семейство Хабсбург и реформираната римска църква. Този план очевидно е възпрепятстван от Първата световна война и упадъка на кралските династии в Европа.

През годините Приоратът - който очевидно наследява, ако не инициира тамплиерските открития в Йерусалим - е свръхангажиран не само с кралските кръвни линии, но и с еретичното познание на катарите и по-ранните секти.

,,Внезапно криволичещата история на Европа развива драматична, кохерентна сюжетна линия" - отбелязват Ванкин и Уейлън. - Преследването на катарите от църквата, съзаклятничеството на Рим в убийството на (меровингския) крал Дагобер, успешният заговор на папа Климент V и Филип IV във Франция за унищожаване на могъщите тамплиери - всичко това са усилия за изличаване... на кръвната линия на Иисус... с наследството на Иисус Христос от онази, за която Ватиканът изобщо би могъл да претендира.

В по-ранен труд Ванкин представя аргументи за убеждението си, че църквата е скрила документи за Иисус, както се подсказва от разказите за тамплиерите и Приората. ,,Има две възможни обяснения за отсъствието на следи от свещени документи" пише той. - ,,Първо, Иисус никога не е съществувал - той е напълно измислен герой. Второто и според мен по-вероятно, историческите трудове за Иисус са били цензурирани, така че никаква съществуваща информация да не противоречи на ,,официалната" биография на Иисус, която дава на църквата обосновка за властта. И при двата сценария историята за Иисус съдържа много опасни тайни."

Както беше споменато, Бейджънт, Лий и Линкълн стигат до заключението, че прословутите ,,Протоколи на Ционските мъдреци" всъщност принадлежат на Приората. След задълбочени изследвания тримата заключават, че протоколите се основават на реални документи, които нямат нищо общо с международен еврейски заговор, а са издадени чрез ,,някаква масонска организация или масонско ориентирано тайно общество, което включва думата ,,Сион"... и е много вероятно да включват програма за завземане на властта, за инфилтриране на масонството и контролиране на социалните, политическите и икономическите институции".

Каквото и да е Приоратът днес, според ,,Dossiers secrets" той е основан през 1090г. от Годфроа дьо Буйон, херцог на Долен Лорен и благороден наследник на Шарл Велики, който води Първия кръстоносен поход, за да завладее Йерусалим. Същевременно други документи на Приората заявяват, че орденът не е основан до 1099 - годината, когато Йерусалим е превзет, а жителите му - избити. Текстът освен това разкрива, че най-малкият брат на Буйон дължи трона си на Приората, и наистина брат му Балдуин I Льо Бург става цар на Йерусалим. Следва Балдуин II, който оторизира Ордена на тамплиерите.

През която и година да е основан Приоратът, след като Йерусалим е завзет, някои рицари са подслонени в абатството, построено от Буйон над руините от византийска църква на хълма Сион, южно от града. Това става абатството ,,Дева Мария от планината Сион", от което орденът взема името Орден на Дева Мария от Сион. Смятат се, че думата ,,Сион" е транслитерация на Цион, която пък е транслитерация на древното юдейско име на Йерусалим.

Бейджънт, Лий и Линкълн твърдят, че са открили оригиналната харта на Приората, датирана 1125г., с името на тамплиерския велик майстор Юг дьо Пайен на нея, което категорично би свързало двата ордена.

Пикнет и Принс заявяват, че Приоратът и тамплиерите са ,,на практика една и съща организация, ръководена от един и същ велик майстор, докато не стават жертва на разкол и не тръгват по различни пътища през 1188г.".

Гарднър по принцип е съгласен, но пише, че Орденът на Сион е основан от тамплиерите, за да служи на евреите и мюсюлманите в техния християнски орден и че и двамата имат един и същ велик майстор. ,,Макар че ранните тамплиери са християни, те са видни защитници на религиозната толерантност, което им позволява да са влиятелни дипломати както в юдейските, така и в ислямските общности. Либералната им връзка с юдеите и мюсюлманите обаче е заклеймена като ,,ерес" от католическите епископи и е от инструментално значение за отлъчването на тамплиерите от църквата в Рим през 1306г." - добавя той.

Очевидно Орденът на Сион е преструктуриран през 1188 - една година, след като Йерусалим е превзет от мюсюлманите, и всички се връщат във Франция. Там има някакъв разрив между ордена и тамплиерите в град, наречен Гисор. След това орденът започва да се интересува повече от френската кръвна линия на Меровингите, докато тамплиерите, както беше отбелязано, се връщат в Кипът и Родос и са по-свързани с Англия и Шотландия и техните кралски кръвни линии.

Жан дьо Гисор според документите на Приората е първият велик майстор на ордена след отделянето му от тамплиерите, което те наричат ,,Отсичането на бряста". Орденът вече е свързан с розенкройцерите чрез Йохан Андреа. Според един свещеник, пишещ през 1629г., Гисор всъщност основава Ордена на червения кръст през 1188г.. Същото твърдение се открива в ,,Dossiers secrets" според Бейджънт, Лий и Линкълн. Идеята, че Гисор и Андреа са официални лица на Сион, засилва достоверността на твърдението, че те са включени в създаването на розенкройцерите .

Ясно е, че малко след Първия кръстоносен поход се наблюдава смесване на идеи, теология и древни тайни, от което произлизат розенкройцерите, тамплиерите и Приората на Сион.

След скъсването на тамплиерите голяма част от ,,Ordre de Sion" се установява в Орлеан в средата на XIIв. с харта на крал Луи VII, чийто оригинал все още е в общинските архиви.

Историята на Приората от онова време досега е забулена в загадъчност. Първият определен обществен документ за съществуването на Приората е от юли 1956г., когато ,Prieure de Sion" - с обявената цел ,,изследвания и взаимопомощ на членовете" - е регистриран пред френските власти. Дори тогава отбелязаният адрес не може да се проследи и малко може да се научи за групата. По онова време Приоратът претендира, че има около десет хиляди членове, разделени на ,,рангове", започвайки с велик майстор, макар че тази информация се смята за изключително спорна. Твърди се и че това не е тайно общество, но усилията да се получи солидна информация за ордена продължават да се натъкват на отрицания, заобикалки и прикриване.

Като едно от длъжностните лица на Приората е отбелязан Пиер Плантар - същият човек, свързан с дьо Сед, френския журналист, който пише за ордена през по-късните години, Твърди се, че Плантар е генерален секретар на Отдела по документацията, внушавайки, че в ордена има и други отдели.

Междувременно още документи на Приората стават обществено достояние, но само в частни издания и в ограничени тиражи. ,,Каквато и да е мотивацията зад тях, ясно е, че целта не е финансово забогатяване" - отбелязват Бейджънт, Лий и Линкълн, които са убедени, че постепенното и преднамерено публикуване на информация за Приората е ,,планирано, за да ,,павира пътя" за някакво изумително разкритие".

Тримата автори твърдят, че една дописка от 1981г. във френската преса съобщава, че не друг, а Пиер Плантар е избран за велик майстор на Сионския приорат, като изборът му бил ,,решителна стъпка в еволюцията на концепцията и духа на ордена във връзка със света, тъй като 121 сановници на ,,Prieure de Sion"  са все ,,eminences grises" от висши финансови и международни политически или философски общества, а Пиер Плантар е пряк наследник - през Дагобер II - на Меровингите."

Покойният Плантар наистина е свързан с Приората през целия си живот. Той не само е очевидният източник на информацията за Приората за избрани изследователи, но притежава собственост в близост до Рен-льо-Шато, а баща му познавал свещеника Сониер. Твърди се, че е участвал във френската съпротива по време на Втората световна война и е задържан от германското Гестапо за повече от години към края на войната. Интересно е, че кодовото име на един от заговорниците срещу Хитлер към края на войната е ,,Сиво величие". През 1958г. заедно с френския министър Андре Малро той спомага за организирането на движението, което връща Шарл де Гол на власт във Франция. Ясно е, че Плантар не е случаен човек от улицата.

След усилена работа авторите Бейджънт, Лий и Линкълн успяват да проведат поредица от интервюта с Плантар, започвайки през 1979г. Той им прави впечатление на аристократичен и изискан, сладкодумен и с невъзмутим хумор. Макар че през по-голямата част от времето е мъгляв и убягващ по отношение на ордена, Плантар все пак твърди, че Приоратът наистина притежава изгубеното ,,съкровище" от Соломоновия храм и планира да го върне на Израел, ,,когато му дойде времето". Освен това посочва, че в близко време монархията ще бъде възстановена във Франция, а може би и в други страни.

,,Отново обмисляхме да отхвърлим ,,Prieure de Sion" като маловажна секта от ,,лунатична отцепническа група", ако не и като откровена измама" - заявяват авторите. - ,,Същевременно собствените ни изследвания сочеха, че в миналото орденът е имал реална власт и е бил включен във въпроси с огромно международно значение."

Други автори също поставят под съмнение твърденията на Плантар, както и ,,Dossiers secrets". ,,Въз основа на доказателствата, дадени в тайните досиета, аргументите за оцеляването на династията (на Меровингите) след крал Дагобер II, да не споменаваме продължението на ясна линия на унаследяване чак до края на ХХ век, в най-добрия случай са крехки, а в най-лошия - очевидно измислени" - коментират Пикнет и Принс.

Робърт Ричардсън, пишещ в пролетния брой на ,,Gnosis Magazine" от 1999г., е по-директен, когато недвусмислено заявява, че цялата история с Приората е ,,измама". Той най-общо свързва Плантар с предвоенните езотерични организации и заключава: ,,Мошеническата история за ,,Сионския приорат" и неговата фалшива кръвна линия е създадена с помощта на огромно количество езотерични документи, които са широко достъпни във френските библиотеки, и чрез вместването на собствените му документи между тях."

Макар да потвърждава, че в Йерусалим от епохата на Кръстоносните походи наистина е съществувал реален католически монашески орден на име Сионския приорат, Ричардсън казва, че той е погълнат от йезуитите и изчезва през 1617г. Според него Плантар и други десни членове на група, наречена ,,Алфа Галат", измисля историята за Приората, ,,като вкарва фалшифицирани истории в библиотеки, измамно се асоциира с древни езотерични групи и узурпира наследството на предвоенните езотерични групи".

,,Групата на ,,Приората" плагиатства най-вече от Ордена на червения кръст на храма и граала, основан от Жозефин Пеладан през 1891г." - пише Ричардсън. - ,,Тази група е тясно свързана с реалната история на Рен-льо-Шато." Според него секретарят на Пеладан - масонът от шотландската традиция Джордж ,,граф Израел" Монти - е изобличен от френската масонска Велика ложа като лъжлив претендент за аристократичен произход. Той отправя същото обвинение към Плантар, заявявайки: ,,Много е вероятно ,,Алфа Галат" (а следователно и Плантар) да са фасада за групата на Монти и групата на Монти продължава да съществува, прилагайки план, който би се осъществил под маската на ,,Сионския приорат".

Макар че несъмнено има право на собствено мнение, Ричардсън също изказва спорни твърдения. Например той оспорва описанието на авторите Бейджънт, Лий и Линкълн на Бертран дьо Бланшфор.

,,Бланшфор е домът на катарски аристократ с това име" - отбелязва той. - ,,а не велик майстор на тамплиерите, Малцина изследователи са си правили труда да разследват тази или неизброими други откровени измислици."

Въпреки това масонският автор Чарлз Дж. Адисън, работещ през 1842г. - един век преди времето на Плантар и ,,Алфа Галат" и цитиращ дори още по-стари източници, - пише надълго и нашироко за Бертран дьо Бланшфор и го отбелязва, като велим майстор на тамплиерите между 1156 и 1169г. Очевидно в тази история има нещо повече от измама, макар че истината сякаш ни убягва.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.