Ads Top

Планове за Световно Господство - Част 2 КРАЙ


Европа в хватката на частните банкери
Фамилията Ротшилд има решаващо политическо влияние върху европейската политика на 18. и 19. век. С контрола над Баварските илюминати Ротшилдови влияят директно и на други важни тайни ложи. Малко от решенията, взимани по време на техните срещи, излизат наяве пред обществеността, защото всички присъстващи спазват законите на абсолютната конспирация.

Поради важността на думите на граф дьо Вирийо искам да повторя тук цитата. Графът участва в конгреса като масон. На въпроса, би ли могъл да издаде няколко решения, той отвръща:

,,Нищо няма да Ви доверя по този въпрос. Мога само да кажа, че всичко е значително по-сериозно, отколкото си представяте. Заплануваният заговор е замислен толкова умело, че за монархии и църква в известна степен няма да бъде възможно да се отърват."

Друга важна личност и голям европейски политик на времето си е прочутият граф Сен Жермен. По-късно той предупреждава приятелката си Мария Антоанета за заговора за убийство (Френската революция), който трябвало да свали френската монархия. Настоятелния му съвет за съжаление не е последван.

До 1815г. Натан Ротшилд - единият от петимата синове на бащата на банкерската династия, Майер Амшел Ротшилд - става най-могъщият банкер в цяла Англия. На 22 юли 1816г. се забелязват първите признаци за тихото превземане на властта от Натан Ротшилд в Лондонското сити. На тази дата Англия въвежда ,,златния стандарт" в паричната си система. Притежателят на английското злато занапред става господар на паричната система. В книгата си ,,Възходът на династията Ротшилд" (Виена, 1949) Конте Корти пише, че фамилията е тази, която е спечелила най-много от Френската революция. Войните отдавна са средство за вкарване на държавите в дългове и подчиняването им впоследствие на това на онези, които притежават финансова мощ. Според Корти банка Ротшилд реализира огромни печалби от Наполеоновите войни.

Банкерската фамилия Ротшилд прави най-големия си удар във връзка със събитията около битката при Ватерлоо.

Те изграждат почти перфектна шпионска и куриерска система в цяла Европа. Във всички стратегически важни столици и търговски места имат ,,агенти", които събират информация.

Авторът Дес Грифин пише:
,,Каретите на Ротшилдови галопират по пътищата, корабите им преминават Ла Манша, а агентите им бродят като неуловими сенки из градовете. Те пренасят пари в брой, ценни книжа, писма и съобщения. Преди всичко съобщения - най-новите и най-важните, които енергично се обработват на акционните и стокови борси."

На 20 юни 1815г. Натан Ротшилд получава от свой агент таен доклад за развоя на войната и по най-бързия начин заминава за Лондон. След като пристига на Лондонската борса, Ротшилд разпродава всичките си Consul-акции, с което симулира, че Англия уж е загубила войната. Мълвата се разпространява като пожар:,,Ротшилд знае." - ,,Уелингтън е загубил битката при Ватерлоо!" Повечето акционери изпадат в паника, че ще загубят всичко, и започват да продават своите Consul-акции. Когато след няколко часа цената на една акция пада до пет цента за долар, дузина Ротшилдови агенти на гише за платежни нареждания от другата страна на борсата изкупуват всички акции на безценица.

След унищожителното поражение французите изпадат в сериозно затруднение да възстановят отново страната си. През 1817г. Франция решава да сключи банково споразумение за голям кредит от уважаваната френска банка ,,Ouvrard" и известните банкери братя Баринг от Лондон. Ротшилдови са почти изоставени. Година по-късно Франция отново се нуждае от пари и повторно игнорира Ротшилдови. Това, разбира се, никак не се понравило на фамилията. Те опитват всичко, за да накарат френското правителство да им предостави сделката, но напразно.

Френските аристократи, горди със своята елегантност и знатен произход, гледат на Ротшилдови като на селяци - парвенюта, които трябвало да бъдат поставени на мястото им.

Тогава на 5 ноември 1818г. се случва нещо съвсем неочаквано. След като дълго време курсът на френския правителствен заем постоянно расте, изведнъж започва непрекъснато да пада. В двора на Людовик XVIII царяла напрегната атмосфера. Единствените, които по онова време не само не се притесняват, а дори се усмихват, са братята Ротшилд. - Калман и Яков.

През октомври 1818г. с безкрайните си резерви и с помощта на своите агенти те изкупуват голяма част от френския правителствен дълг, отпуснат от техните съперници Уврар и братя Баринг. Това довежда до покачване курса на заема, но на 5 ноември 1818г. братята пускат огромни количества заемни книжа на свободния пазар в столиците на Европа и хвърлят пазара в ,,паника".

Вследствие на интервенцията картината коренно се променя и Ротшилдови стават №1 във Франция. Сега те, разбира се, получават цялото внимание на френския двор и то не само по отношение на паричните дела.

В Париж, след поражението на французите банковата къща Ротшилд силно разширява влиянието си върху правителствената политика на Франция, а в Лондон, чрез влиянието си върху Английската национална банка, Натан Ротшилд явно въздейства и върху британския парламент.

Следващият победен ход на Ротшилдови
Политическите ходове на Ротшилдови в Англия през 1815-та и три години по-късно във Франция са само два примера за дейността им в целия свят.

Дълго време ,,City of London" е златният център на финансовия свят. Британската лира (лира стерлинг, паунд стърлинг) е световната резервна валута и еталон на международната търговия. Нобеловият лауреат по-икономика Джон Мейнард Кейнс пише:

,,През втората половина на 19 век влиянието на Лондон върху кредитните условия в света преобладава толкова много, че Английската национална банка успява да си присвои диригентството в международния концерт. Тя трябвало само да промени условията си за заемите, ... и вече определяла до голяма степен валидните за чужбина кредитни правила."

След ,,завоевателните ходове" в Европа в началото на 18. век интересът на Ротшилдови естествено се насочва към Съединените щати. Те виждат в ,,обетованата земя" големи възможности за експанзия. Конституцията на Съединените щати по особен начин служи да ограничава законовите правомощия на правителството и да пази свободата и благосъстоянието на гражданите, което обаче е опасност и заплаха за бъдещите им планове. Лондонският ,,Таймс" пише по онова време:

,,Ако пагубната финансова политика, водеща началото си от Северноамериканската република (т. е. честни пари, придобити съгласно конституцията, освободени от дългове) стане трайна практика, тогава правителството ще осигури парите си без разходи. То ще плати задълженията си и няма да има повече дългове (при международните банкери). Ще постигне благосъстояние, абсолютно единствено по рода си в историята на цивилизованите правителства на този свят. Интелектът и богатството от всички страни ще тръгнат към Америка. Тяхното правителство трябва да бъде сринато или то ще унищожи всяка монархия по земното кълбо."

Първият опит се проваля...
Международните банкери предприемат няколко сериозни опита да създадат в Америка централна банка по подобие на ,,Bank of England". Първите опити претърпяват неуспех след няколко години, защото повечето щати не приемат идеята.

Няколко американски патриоти настоятелно предупреждават против централната банкова система, като например третият президент на Съединените щати, Томас Джеферсън (1801-1809). Той казва:

,,Ако американският народ някога допусне банките да контролират валутните плащания, чедата му ще бъдат ограбени от заобикалящите ги банки и дружества първо с помощта на инфлацията, после на дефлация и един ден ще останат без отечество на континента, завладян от родителите им."

В края на 20-те и началото на 30-те години на 19. век се натъкваме на първите доказателства за вмешателството на международните банкери и фамилията Ротшилд във финансовите дела на Съединените щати. Чрез агента си Никалъс Бидъл Ротшилдови повеждат борба за проваляне проектозакона на Андрю Джаксън, който предвижда ограничаване правата на онова ,,змийско котило" - международните банкери. Ротшилдови губят първия рунд. През 1832г. президентът Джаксън налага вето срещу проекта за възобновяване на хартата за Национална банка на САЩ (,,Bank of the United States", контролирана от международните банкери емисионна банка).

Андрю Джаксън (седмият президент на САЩ в периода 1829-1837г.) категорично се противопоставя на централна банкова система в САЩ, контролирана от международните банкери. Той ясно заявява на банките: ,,Вие сте леговище на змии. Аз искам да ви унищожа и Бог ми е свидетел, че ще го направя."

Друг известен президент на Съединените щати, Абрахам Линкълн (1861-1865), също не се поддава на натиска на банкерите. Той отказва да плаща искания му висок лихвен процент за финансирането на Гражданската война и вместо това нарежда отпечатването на 450 милиона щатски долара в легални банкноти, така наречените ,,Lincoln Greenbacks". Легалното печатане на банкнотите обезсмисля контрола на банките - те не печелят нито цент от цялата операция!

Линкълн е имал идеални шансове да спечели втори мандат, през който смятал с помощта на закони да продължи да ограничава властта на банковите институции.

Но не било писано: Джон Уилкс Бут го убива. Както се установява по-късно, убиецът е свързан с международните банкери.

Международните банкери са загубили само една битка. Все пак те не се отказвали да се оглеждат за сгоден случай за инвестиране в ,,обетованата страна". В тази връзка откриваме интересно пресичане на интересите на фамилията Ротшилд с друга могъща фамилия - на Рокфелер. Например от документи на Камарата на представителите става ясно, че през 1896г. цели 96% от американската железопътна мрежа са собственост на фамилия Ротшилд. Династията Ротшилд помага на кликата Рокфелер. Когато предприемачът от Кливланд Джон Д. Рокфелер пожелава да разшири дейността си, получава финансова подкрепа от управляваната от Ротшилдови ,,National City Bank of Cleveland". Рокфелер превозва петрола си (компанията ,,Standart Oil") с железниците на Ротшилд. Той плаща по-ниски цени за транспорта от другите предприемачи и никой не може да го конкурира. Според Фредерик Мортън още през 1880г. специалитетът на Едмонд дьо Ротшилд в Париж е ,,да с дели световния петрол с ,,Shell" и ,,Standart Oil"."

Най-голямата плячка: Съединените щати
Независимо от първоначалните си неуспехи международните банкери продължават да работят целенасочено за решително утвърждаване на властта и влиянието, постигнати в Европа, и в Съединените щати.

Между края на Гражданската война и 1914г. стратегическите цели на банкерите в САЩ са ,,Kuhn, Loeb u J. P. Morgen Co."

От една хроника, публикувана на 1 февруари в списание ,,Newsweek", научаваме за ,,Kuhn, Loeb and Co." следното:

,,Абрахам Кун и Соломон Льоб били колониални търговци през 1850г. в Лафайет, Индиана. Както било обичайно във всички новозаселени региони, повечето сделки се извършвали на кредит. Скоро двамата установяват, че са банкери.
През 1867г. те основават банката ,,Kuhn, Loeb and Co" в град Ню Йорк и приемат като съдружник един млад германски преселник Яков Шиф. Младият Шиф има сериозни финансови връзки в Европа. Десет години по-късно Шиф застава начело на ,,Kuhn, Loeb and Co"., защото Кун умира, а Льоб се оттегля от фирмата. При управлението на Шиф банката събира европейския капитал с американската промишленост.

Добрите финансови контакти на Шиф в Европа са Ротшилдови и техните германски представители M. M. Warburg Gesellschaft" в Хамбург и Амстердам.

Малко по-нагоре засегнахме темата за взаимоотношенията между Ротшилд и Рокфелер в петролния бизнес. В продължение на двадесет години, чрез комбинацията Варбург-Шиф, фамилия Ротшилд финансира Джон Д. Рокфелер, благодарение на което той успява да разшири значително могъщата си империя ,,Standart Oil". Освен него Ротшилдови финансират железниците на Едуард Хариман и стоманодобивните заводи на Андрю Карнеги.

В началото на века международните банки решително засилват усилията си за влияние и контрол на американската икономика. През 1902г. Ротшилдови изпращат един от своите агенти, Паул Варбург, да работи заедно с ,,Kuhn, Loeb and Co. Bank" в САЩ. Яков Шиф и Паул Варбург стартират кампания за изграждане на ,,Federal Reserve Bank" (,,Федерална Резервна Банка") като непоклатима частна централна банка на Съединените щати.

Братът на Паул Варбург, Феликс, също емигрира в САЩ, а третият брат Макс остава във Франкфурт, за да управлява семейната банка ,,M. M. Warburg und Co." Паул Варбург се жени за Нина Льоб, дъщерята на Соломон Льоб от ,,Kuhn, Loeb and Co.", най-могъщото семейно предприятие на Америка. Братът Феликс се жени за Фрида Шиф, дъщерята на Яков Шиф, движещата сила зад ,,Кун и Льоб".

В началото на 1907г. в реч пред Нюйоркската търговска камара Яков Шиф предупреждава:

,,Ако не получим централна банка с достатъчно контрол над набавянето на кредити, тази страна ще преживее най-жестоката и разтърсваща финансова криза в историята си."

Точно това става, разбира се! След известно време САЩ се сгромолясва в криза на паричната система и паниката на капиталовия пазар съсипва живота на десетки хиляди невинни хора в цялата страна. Хаосът на Нюйоркската борса носи на банковия елит печалба от милиарди долари. Това обаче е само основание за ,,кризата". Другата и много по-съществена причина е да се намери аргумент, с който да се покаже ясно на американския народ необходимостта от създаването на централна банка, за да се избегнат подобни инциденти в бъдеще.

По-късно Паул Варбург заявява пред банковия и валутния комитет:

,,Първата ми мисъл в паниката от 1907г. беше: Трябва да създадем една ,,Clearing bank" (Централна банка). Планът Олдрич (за Централна банка) съдържа много неща, които са основни правила на банкерството. Вие трябва да следвате същата цел."

Въвеждането на ,,Federal Reserve Bank" (частната Централна банка на Америка) през декември 1913г. улеснява международните банкери да наложат окончателно финансовата си власт в Съединените щати. Паул Варбург става първият председател на ,,Federal Reserve Bank."

Решението за Федералния резерв е последвано от 16-ти допълнителен параграф в американската Конституция. От този момент гражданите на САЩ вече трябва да плащат данък върху личните доходи, което е първият случай в историята на САЩ.

По силата на новия закон само Централната банка има право да печата пари без еквивалент и да отпуска заеми на американското правителство срещу лихва. Този закон не е нищо повече от официално разрешение за печатането на фалшиви пари, при условие, че никой няма право на това, включително и държавата, освен частната ,,държавна банка". По този начин американската държава е предадена в ръцете на международните банкери. Ако някой се съмнява, нека само да проследи хода на историята.

Първата световна война причинява натрупването на дългове в икономиката.

След преизбирането на президента Уилсън, масон с висока степен и подчинен на илюминатите, държавните мъже на САЩ показват истинските си намерения: в пълно противоречие с горещите предизборни обещания Америка влиза във войната, което я прави световна.

Скоро след това се стига и до Втората световна война, която става възможна само благодарение превъоръжаването на Германия. Същите сили, разрушили Германия, отново тайно въоръжават Германия.

Най-големите собственици на акции на Федералния резерв (,,Federal Reserve, FED) по онова време са:
  1. Банките на Ротшилд от Лондон и Париж;
  2. Lazard Brothers от Париж;
  3. Israel Moses Seif Bank от Италия;
  4. Warburg Bank от Амстердам и Хамбург;
  5. Lehmann Bank от Ню Йорк;
  6. Kuhn Loeb Bank от Ню Йорк;
  7. Рокфелеровата Chase Manhattan Bank от Ню Йорк;
  8. Goldman Sachs Bank от Ню Йорк.
Преди полупразният конгрес да приеме закона за Федералния резерв на 23 декември 1913г., конгресменът Чарлс Линдберг казва много на място следните думи: 

,,С този закон се учредява най-гигантският концерт на света. Ако президентът (Уилсън) подпише проектозакона, ще се легализира невидимото правителство на паричните барони. Най-тежкото престъпление на конгреса е неговата парична система. С този банков и валутен проект се извършва най-лошото законодателно престъпление за всички времена."

Имал е право и бившият американски президент Теодор Рузвелт, коментирайки:

,,Зад явното правителство управлява невидимо правителство, което не дължи вярност на народа и не знае какво е отговорност."

А президентът Гроувър Кливланд се изказва:

,,Тези, които контролират икономиката на дадена държава, контролират и държавата."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.