Ads Top

Франкмасонство - Част 2 КРАЙ


Когато четири лондонски ложи формират Обединената велика ложа през 1717г., Спекулативното масонство напълно доминира над първоначалната гилдия на зидарите, или ,,действащите" масони. Орденът извлича езотеричните си познания предимно от Спекулативните масони.

Уебстър твърди, че произходът на франкмасонството не може да се проследи до един-единствен източник, а Орденът е възникнал от комбинация от традиции, развили се и слели се в течение на времето. ,,Така Действащото масонство вероятно е произлязло от римските ,,Collegia" и чрез действителните зидари през средновековието, докато Спекулативното масонството може би е произлязло от (юдейските) патриарси и езическите мистерии. Източникът на вдъхновение обаче, който е несъмнен, е юдейската Кабала... Остава фактът, че когато ритуалът и уставите на масонството се очертават през 1717г., макар че са пазени някои фрагменти от древните египетски и Питагорови доктрини, юдейската версия на тайната традиция е единствената, избрана от основателите на Великата ложа, върху която да изградят системата си." 


Франкмасонството продължава да засилва привлекателността си. През 1720г. масонски ложи се основават във Франция под егидата на Обединената велика ложа на Англия. Те образуват Велика ложа в Париж през 1735г. Те са различни от шотландските, които са били формирани, след като Чарлз Стюарт I бяга от Англия. Напреженията между двата клона на френското масонство се засилват през 1746г. с изгнаничеството на Чарлз Едуард ,,Хубавия принц Чарли" Стюарт - ,,Младия претендент" и неговите последователи, които насърчават политическото използване на ордена.

По това време истинският произход на франкмасонството става публично известен. През 1737г. учителят на синовете на принц Чарлз Едуард и член на Кралското общество Ендрю Майкъл Рамзи изнася реч през франкмасоните в Париж. В това, което става известно като ,,Тържественото слово на Рамзи" той ясно заявява, че ,,нашият Орден е сключил близък съюз с Рицарите на св. Иоан от Йерусалим" - орден, който е тясно свързан с Ордена на тамплиерите. Освен това Рамзи казва, че франкмасонството е свързано с древните школи на мистерията на гръцката богиня Диана и египетската богиня Изида.

Германският масон барон Карл Готлиб фон Хунд се е присъединил към Франкфуртската ложа през 1751г. и формира разширение на Шотландския ритуал, наречено Орден на строгото съблюдаване заради клетвата си в безпрекословно подчинение на мистериозни и невидими ,,висшестоящи". Както вече беше описано, този орден приключва съществуването си, след като се слива с Илюминатите и германското франкмасонство по време на конгреса във Вилхелмсбад.

Фон Хунд признава, че продължава традициите на Ордена на тамплиерите, които са принудени на отшелничество в Шотландия в началото на XIVв. Членовете на Ордена се обявяват за ,,Рицари на храма". Той твърди, че изпълнява заповедите на ,,неизвестни висшестоящи", които никога не се идентифицират и местоположението им не се посочва. Макар някои да твърдят, че тези ,,висшестоящи" не са хора, повечето изследователи вярват, че това вероятно са привържениците на Стюартите, които умират или губят вяра сред поражението на ,,Младия претендент".

Тези висшестоящи наистина осигуряват на фон Хунд списък с имена, за които се твърди, че са били велики майстори на Ордена на тамплиерите, за който се смята, че е изчезнал в средата на XIV век. Почти идентичен списък, открит наскоро, е свързан с мистериозния ,,Prieure de Sion", чиято централа е в Рен-льо-Шато в южна Франция, чрез един австрийски историк на име Лео Шидлоф - уж автор на генеалогиите, озаглавени ,,Dossiers secrets", или тайни архиви. ,,Освен правописа на едно-единствено фамилно име, списъкът, който Хунд представя, е в пълно съгласие с този в ,,Dossiers secrets". Накратко, Хунд по някакъв начин се е сдобил със списък на великите майстори на тамплиерите, който е по-точен от всеки друг, известен по онова време" - пишат авторите на ,,Holy Blood, Holy Grail" (,,Светата кръв, свещеният Граал"). Според тях това осигурява силна подкрепа за убеждението, че както ,,Prieure de Sion", така и франкмасонът Хунд са директно свързани с Ордена на тамплиерите.

След многогодишни сблъсъци с Римокатолическата църква франкмасоните в Англия - сега в Англиканската църква - обявяват през 1723г., че организацията ще приема лица от всички религии. Днес оценките сочат, че в света има шест милиона активни масони в близо сто хиляди ложи.

Франкмасонството е формирано в три основни ложи:

  • Синята - началната стъпка, която е разделена на три етапа или степени
  • Йоркския ритуал - съставен от още десет степени
  • Шотландския ритуал - с неговите общо 32 степени на посвещение
Тридесет и третата степен, която е само по изрична покана, представлява човешката глава над 33-те прешлена на гръбнака. Това е най-високата публично известна степен.

Огромното мнозинство от членове разглеждат връзката си с франкмасонството като не по-различна от присъединяването към Лъвския клуб. Оптимистите или търговската камара. От тяхна гледна точка това е вярно. Дори масонската литература ясно дава да се разбере, че само онези инициати, които напреднат отвъд статуса на 33-та степен, са посветени в истинските цели и тайни на групата.

Йерархията веднага се признава от масонските автори. ,,Винаги е съществувала външна, елементарна, популярна доктрина, служеща за обучение на масите, които са недостатъчно подготвени за по-дълбокото учение" - пише масонът Уилмсхърст. - ,,Има и вътрешна, напреднала доктрина, по-тайно познание, което е запазено за по-зрелите умове, и в което са посвещавани само изкусните и правилно подготвени кандидати, които доброволно искат да участват в него."

Масонът 33-та степен Манли П. Хол пише: ,,Франкмасонството е братство в братството - външна организация, прикриваща вътрешното братство на избраните... едното е видимо, а другото - невидимо. Видимото общество е чудесно другарство на ,,свободни и приети" хора, радващи се да се посветят на етични, образователни, братски, патриотични и хуманитарни проблеми. Невидимото общество е тайно и почти величествено братство, чиито членове са посветени на службата на... ,,arcanum arcandrum" (,,свещена тайна")."

Видният масон от XIXв. Албърт Пайк признава, че франкмасонството има ,,две доктрини, едната скрита и запазена за майсторите... другата публична...". Бившият велик секретар на провинцията Уилмсхърст потвърждава, че ,,първият етап", или първоначалните степени на масонството, се ,,занимават единствено с привидната стойност на доктрината" и че ,,отвъд този етап огромното мнозинство от масони, опасявам се, така и не преминават".

Дори много високопоставени масони не са въведени във вътрешния кръг на познанието. В мемоарите си прочутият франкмасон Казанова пише: ,,Дори онези, които са заемали поста Майстор (масон) от 50 години, може да не са запознати с неговите Мистерии".

Епърсън прави интересното наблюдение, че всеки масон ще отрече, че съществуват вътрешен и външен кръг в Ордена, защото ,,средностатическият масон" наистина не знае за тази система, докато ,,Просветленият масон" е заклет да не я издава. ,,Този втори пласт е предпазван чрез клетви за пазене на тайна, което означава, че ако знаете за неговото съществуване, сте длъжни заради клетвата да не казвате на никого" - обяснява той.

Властовата структура на Ордена също предизвиква притеснения сред много изследователи. ,,Световното масонство е огромна пирамида от манипулация" - пише авторът по въпросите на конспирацията Айк. - ,,Пирамидната структура позволява на Елита - малцината на върха на франкмасонството - да контролира мнозинството, като ги подвежда и го държи на тъмно."

Тази измама се постига чрез осигуряване както на инициатите в масонството, така и на любопитната публика на такава лавина от противоречива и объркваща информация, традиции и история, че дори изследователите на масонството невинаги са съгласни по редица въпроси. Маки признаваа, че масонските документи са ,,пълни с исторически неточности, с анахронизми и дори с абсурдни неща".

Има причина за това тенденциозно създаване на объркване. ,,Растежът на (франкмасонството) е синхронен със съответстващото отстъпване на интереса към ортодоксалната религия и публичното преклонение" - отбелязва Уилмсхърст. - ,,Простите принципи на вярата и хуманните идеали на масонството при някои мъже заемат място на теологията, предлагана в различните църкви."

Макар че лидерите му отричат, че е религия, франкмасонството въпреки това предлага заместител на религията. Не е чудно, че то трябва да е много внимателно в ученията си. Съвсем доскоро всеки, който изказва на глас концепции, за които се е смятало, че са светотатствени или богохулствени, е рискувал сериозна цензура от общността, телесно наказание или дори смърт.

Уилмсхърст обяснява, че човек, който търси просветление ,,под формата на ново, повишено съзнание и засилени перцептивни способности... трябва да е подготвен да се лиши от всички минали предварителни идеи и мисловни навици и с детска кротост и възприемчивост да предаде ума си за получаването на някои може би нови и неочаквани истини...".

Говорейки за ученията на масонството като ,,завоалирани" и ,,загадъчни", той пише: ,,Смисълът на масонството... е тема, която обикновено се оставя напълно неизяснена и която съответно остава до голяма степен неосъзната от членовете му с изключение на малцината, които я превръщат в собствен обект на изследване...".

Същевременно Уилмсхърст дава някои насоки за скритата история на франкмасонството, когато пише за ,,Златния век", когато ,,хората някога са били в съзнателен разговор с невидимия свят и са били напътствани, учени и ръководени от ,,боговете"..." Той отбелязва, че човечеството е загубило пътя си след ,,падение", дължащо се на опита му да спечели същото познание като създателите си - концепция, сравнима с библейското ,,тръгване по кръвния път".

Това ,,падение" на човечеството според Уилмсхърст, който пише през 1927г., не се дължи на някаква индивидуална простъпка, а на ,,слабост или дефект в колективната, или груповата душа на Адамовата раса", така че ,,в Божествените съвещания" се решава, че ,,човечеството трябва да се спаси от грях и да се върне в девственото си състояние" - процес, който изисква ,,огромни времеви цикли за постигането му". Авторът добавя, че това възстановяване изисква и ,,умело научно ръководство" от ,,онези богове" и ангели-пазители на грешната раса, за които говорят древните традиции и светите писания.

Авторът по въпросите на масонството Манли П. Хол демонстрира, че Уилмсхърст не говори просто алегорично, обяснявайки: ,,В далечното минало боговете са вървели сред хората и... са избирали измежду синовете човешки най-мъдрите и най-верните."
На тези специално ръкоположени и просветлени синове те оставили ключовете към великата си мъдрост... Ръкоположили тези миропомазани и избрани да бъдат жреци или посредници между себе си  - боговете - и онова човечество, което все още не е развило очите, които ще му позволят да се взре в лицето на Истината и да оцелее... Тези просветлени основават онова, което днес познаваме като Древните мистерии."

И така, една вътрешна масонска тайна е свързана със съзнанието им за предисторически ,,богове", които са оставили познанието си на определени лица и по този начин са ги ,,просветлили". Това познание е предадено на следващите поколения чрез Школите на мистерията на основателите на юдейската и християнската религия, чиито традиции са установени от Ордена на тамплиерите и въведени във вътрешното ядро на съвременното франкмасонство.

Преходът от древни тайни общества към по-съвременните тайни организации е подсилен от въвеждането на това ,,Просветлено" масонство е в края на XVIIIв., самото то смесица от по-стари езотерични познания и традициите на Кабала. Тези тайни продължават да просветват във вътрешното ядро на франкмасонството, докато тънещите в неведение негови милиони членове се радват на външната филантропия и другарство.

Усърдният изследовател може да започне да разбира тези древни тайни едва след изключително прилежно и сериозно изследване - голяма част от тях все още не са казани директно, както признават авторите по въпросите на масонството.

Друга от древните тайни засяга, концепцията за прераждането, която - както се извинява Уилмсхърст - ,,ще е нова и вероятно неприемлива за някои читатели". И добавя: ,,Ние просто записваме онова, което учи Тайното учение".

Именно тази скрита е езотерична страна на франкмасонството кара критиците да обвиняват ордена като антирелигиозен. ,,Обвинения, че франкмасоните са култивирали окултни науки - особено алхимия, астрология и церемониална магия - преследват ордена през цялата му история" - признават съвременните редактори на книгата на Маки.

В ранното масонство има хора, които са били наричани магьосници - не съвременните сценичните илюзионисти, а хора, които вземат името си от термина ,,Magi", или мъдреци. До Просвещението през XVIIIв. магията е просто още едно име за наука. Тези магьосници сериозно претендират, че разполагат с древното познание за превръщането на желязото в злато, за манипулирането на материята и вечната младост.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.