Ads Top

Япония до стената - Атаката над Пърл Харбър


В другия край на света въпросите достигат критична точка с Японската империя. Подобно на Великобритания тази островна страна е абсолютно зависима от вноса за оцеляването си и с икономическата депресия от края на 30-те години страната е в бедствено положение. Подклаждана от собствената си богата история на общества, включващи войнствени рицари (самураи) със строг кодекс на честта. (Бушидо), Япония търси собственото си ,,Lebensraum", като атакува Манджурия в континентален Китай през 1931г. През следващите няколко години японските сили завземат все по-големи части от Китай, който е отслабен от гражданската война между националистите на Чан Кай Ши и комунистите.

След като Великобритания е заета да се бие срещу Хитлер през 1940г., е ясно, че САЩ са единствената сила, способна да спре японската експанзия в Тихия океан. Враждебността между двете държави се засилва, когато Япония е принудена да завладее още ресурси в Китай заради все по-затягащото се американско ембарго, което лишава острова от жизненоважни материали.

През септември 1940г. Япония става партньор на Германия и Италия в Тристранния пакт, който осигурява взаимна помощ, ако САЩ навлязат във войната.

Президентът Франклин Д. Рузвелт реагира, като спира вноса на американски петрол от Япония, който задоволява над 90% от японските нужди. На 2 юли 1941г. Япония влиза в Индокитай - най-близкия алтернативен източник на гориво. Президентът Рузвелт реагира, като замразява всички японски активи в САЩ. На най-високо равнище е ясно, че войната между Япония и САЩ е неизбежна.

Този факт не убягва на Рузвелт, който е водел кампания за трети президентски мандат през 1940г., като се заклева да опази Америка от европейската война, Същевременно планирането за войната вече тече - поне в потайния Съвет за външна политика.

Журналистът Лукас отбелязва: ,,През септември 1939г. Съветът предлага да предприеме дългосрочно планиране вместо претоварения Държавен департамент. Департаментът приема и се основават пет изследователски групи: върху Сигурността и въоръженията, Икономиката и финансите, Политиката, Териториите и Мирните цели. През следващите шест години, финансирани от фондация ,,Рокфелер", те наводняват Държавния департамент с 682 меморандума... Към 1942г. групите на Съвета на практика са абсорбирани в Държавния департамент."

Заключението на това начинание на CFR - известно като Изследователски проект върху войната и мира - става публично достояние през 1940г., когато група от членове на CFR публикува реклами във вестници, заявяващи, че ,,САЩ трябва незабавно да обявят, че съществува състояние на война между тази страна и Германия".

,,Членовете на CFR се интересуват от използване на Втората световна война - както са направили и с Първата - като оправдание за световно правителство" - заявява Перлоф. - ,,Глобалистите се надяват да използват заплахата от Оста, за да принудят САЩ и Англия да влязат в постоянен Атлантически съюз - междинна стъпка към световното правителство."

През цялата 1941г. обаче, дори след като Хитлер нахлува в Русия през лятото, американската общественост упорито поддържа позицията за ненамеса във войната. Едно проучване на ,,Галъп" през 1940г. показва, че 83% от обществеността е срещу намесата. Нужен е добър претекст, за да се спечели подкрепата на непреклонната общественост.

От години текат яростни спорове по въпроса, дали РУзвелт е знаел предварително за атаката срещу Пърл Харбър на 7 декември 1941г. Макар че необорими доказателства продължават да липсват, натрупването на наличната информация сега предизвиква широко приемане на идеята, че опустошителната атака е насърчена и толерирана като опит да се галванизира обществена подкрепа за американското участие във войната.

Не може да се отрече, че социалните и икономическите политики на Рузвлет от времето на Депресията силно са централизирали Федералното правителство и са инициирали социално инженерство, което продължава и до днес, и че той е съвсем открит по отношение на предаността си на Англия. Макар че обявява неутралитет, Рузвелт изпраща военни кораби и амуниции на Великобритания, както е предложено от групата ,,Сенчъри", съставена от членове на CFR. Той нарежда окупирането на Исландия, затваряйки я за германците, и оторизира атаките срещу военните подводници. Открито одобрява заеми за японския враг - националистичен Китай, и тихомълком дава съгласието си за набирането на добре платени американски ,,доброволци" за прочутите ,,Летящи тигри" на Чан Кай Ши. Голяма част от тези действия са в нарушение на международните военни правила и със сигурност провокират силите на Оста.

,,Самият Рузвелт е типичен представител на Уолстрийт" - пише Перлоф. - ,,Семейството му е включено в нюйоркското банково дело още от XVIIIв. Чичо му, Фредерик Делано, е в първия борд на Федералния резерв." Зетят на Рузвелт Къртис Б. Дал пише: ,,Повечето от неговите (на Рузвелт) мисли, така да се каже политическите му ,,амуниции", бяха внимателно произведени за него предварително от групата на CFR аз единни световни пари."

Тези, които приемат идеята, че Рузвелт и няколко други вътрешни хора са знаели, че Пърл Харбър ще бъде нападна, посочват следните подозрителни факти:

  • По време на тихоокеански морски упражнения през 1932 и 1938г. и с японския военен аташе, който наблюдава отблизо, офицери от американския военноморски флот теоретично разрушават и двата пъти Тихоокеанския флот в Пърл Харбър.
  • Рузвелт нарежда на Тихоокеанския флот да се придвижи към незащитените позиции в Пърл Харбър въпреки енергичното възражение на адмирал Джеймс О. Ричардсън, който е заменен заради отказа си да изпълни заповедта.
  • Рузвелт, държавният секретар Кордел Хъл и други висши официални лица знаят, че войната е неизбежна и че преговорите с Кичисабуро Номура от Япония се безнадеждни, тъй като разшифрованият японски код показва, че Номура е инструктиран да не се поддава на тежките искания на Хъл.
  • Освен това знаят, че голяма японска сила, включително шест самолетоносача, изчезват от поглед, след като се придвижват към Америка.
  • Това кара началника на Генералния щаб на американската армия Джордж К. Маршал - близък сътрудник на много членове на CFR - да изпрати странно формулирано съобщение на командира в Пърл Харбър на 27 ноември 1941г.: ,,Враждебни действия са възможни във всеки момент. Ако враждебните действия не могат, повтарям НЕ МОГАТ да се избегнат, САЩ желае Япония да извърши първия открит акт. Тази политика не бива, повтаряме НЕ бива да се схваща като ограничаваща ви до курс на действие, който може а постави на риск защитата ви." Независимо от това ясно предупреждение с придружаващото го внушение да не се атакуват никакви атакуващи, корабите от Тихоокеанския флот остават на котва, а самолетите са скупчени в групи като ,,мътещи патици" , като ,,мярка за сигурност" срещу саботьори.
  • През първата седмица на декември американците прихващат японския дипломатически ,,Пурпурен" код, нареждащ на посолството им във Вашингтон да унищожи всички секретни документи и да се подготви за евакуация.
  • На 4 декември австралийското разузнаване докладва, че е видяло липсващата японска сила, която се движи към Пърл Харбър, но Рузвелт го пренебрегва като слух, пуснат от провоенно настроените републиканци.
  • Британски агент на име Душко Попов научава за плановете на Япония от германски източници, но предупрежденията му към Вашингтон са пренебрегнати.
  • Според Джон Толанд отделни предупреждения за надвисналата атака срещу Пърл Харбър - макар и вариращи по отношение на конкретния момент - идват от американския посланик в Япония Джоузеф Грю, директора от ФБР Едгар Хувър, сенатор Гай Жилет, конгресмена Мартин Дайс, бригаден генерал Елиът Торп в Ява и полковник Ф. Г. Л. Вейерман - холандския военен аташе във Вашингтон. По-късно холандският военноморски офицер капитан Йохан Ранефт заявява, че източници в американското разузнаване му казали на  6 декември, че японските самолетоносачи са само на 400 мили северозападно от Хавай.
  • По време на разследването след атаката Маршал и секретарят на Военноморския флот Франк Нокс свидетелстват, че не могат да си спомнят къде са били през нощта на 6 декември. По-късно става ясно, че и двамата са били в Белия дом с Рузвелт.
След това идва въпросът за самолетоносачите. През 1941г. американската общественост, както и някои тесногръди военни офицери продължават да вярват, че тежковъоръженият брониран кораб е върховното оръжие. Всеки, който е обръщал внимание обаче, знае, че генерал Били Мичъл е доказал в средата на 20-те години на ХХ в., че един-единствен натоварен с бомби самолет може да разруши тежковъоръжен брониран кораб. Тези кораби са остарели. Победата в Тихия океан ще е в онази страна, която има по-голяма военновъздушна сила, а това означава самолетоносачи.

Нито един самолетоносач не присъства, когато Пърл Харбър е атакуван.

На 25 ноември 1941г. секретарят на войната Хенри Стимсън има разговор с Рузвелт, след който пише в дневника си: ,,Въпросът беше как с хитрост да ги маневрираме в позицията да дадат първия изстрел, без да има твърде голяма опасност за нас... Беше желателно да си гарантираме, че японците ще го направят, така че да не остане съмнение у никого кой е агресорът."

Отговорът на тази дилема идва след 24 часа. Най-уличаващото доказателство досега за това, че Рузвелт е знаел за атаката, идва от разпита през 1948г. на шефа на немското Гестапо Хайнрих Мюлер. В книга от 1995г. на Грегъри Дъглас, базирана на преди тайни архиви, Мюлер заявява, че на 26 септември 1941г. германците в Холандия са прихванали частен трансатлантически телефонен разговор между Рузвелт и британския министър-председател Чърчил.

Чърчил информира Рузвелт за движението на липсващата японска флота и заявява:
- Мога да ви уверя, че тяхната цел е (връзката се разпада) флота в Хаваите, в Пърл Харбър.
- Това е чудовищно - възкликва Рузвелт. - Можете ли да ми кажете... да посочите... източника на вашето разузнаване?
- Надежден - отговаря Чърчил, който споменава агенти в японската армия и дипломатически кръгове, както и дешифрирания им код.
- Очевидният извод е, че японците ще ни направят ,,Порт Артур" в Пърл Харбър. Съгласен ли сте? - пита Рузвелт, Чърчил отговаря:
- Така е, освен ако не добавят към тази гадна работа и атака срещу Панамския канал.

Порт Артур, наречен днес Пинюн Лу-шун, е стратегическо руско пристанище на полуостров Лиаодонг в Китай. Японците предприемат изненадваща атака с торпеда срещу пристанището, която поставя началото на руско-японската война от 1904-1905г.

Тогава Рузвелт казва:
-Ще трябва да обмисля целия проблем... Японска атака срещу нас, която ще доведе до война между нас - а със сигурност и вас - несъмнено ще изпълни две от най-важните изисквания на нашата политика.

Рузвелт говори за отсъствието си то Белия дом под някакъв претекст, а след това добавя:
- Това, което не знам, не може да ми навреди, а аз не мога да узная съобщенията от разстояние.

Адресирайки невероятното предположение, че американските военни офицери съзнателно са позволили американските бойни единици да бъдат атакувани. Дъглас обяснява: ,,Рузвелт не е предупреден отдолу, а от паралелно равнище и от чужд разузнавателен източник, който е много по-добре оборудван на декодира и да превежда японските съобщение".

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.