Ads Top

Конспирации около Първата световна война


Ръката на тайните общества със съпътстващата ги банкова и бизнес манипулация на войната може да се види дори още по-ясно във ,,войните, които ще сложат край на всички войни", по-известни като Първата световна война.

Обратно на обяснението от гимназиалните учебници, че войната е причинена от убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд от Австро-Унгария от един сърбин през 1914г., изследователите са открили, че планирането на този огромен пожар е започнало много години предварително и - отново - включва членове на тайни общества.

,,От втората половин на XVIII в. Ротшилдовата формила (изправяне на една нация срещу друга, като същевременно се дават заеми и на двете) е контролирала политическия климат на Европа" - пише Грифин. - ,,Надпреварата във въоръжаването тече от дълги години... Убийството на Фердинанд не е причина, а спусък."

Точно както и днес, Балканските държави са вкопчени в цикъл на войни, революции и етнически конфликти. След войните от 1912-1913г. полковник Драгутин Димитриевич, шеф на сръбското военно разузнаване, заговорничи за убийството на Фердинанд като част от план за освобождаване на сърбите в южна Австро-Унгария. Той действа под името ,,Апис" в тайно общество, известно като ,,Черната ръка".

Според една масонска публикация от 1952г. убиецът на Фердинанд - босненският сърбин Гаврило Принсеп - и другите са Франкмасони, насърчени от Апис и ядосани от разкриването на таен договор между Ватикана и Сърбия. Смъртта на Фердинанд предизвиква верижна реакция от ултиматуми и мобилизация, които в крайна сметка разпространяват войната от Балканите до цяла Европа.

Преди това членовете на управителния съвет на Фонда за международен мир на фондация ,,Андрю Карнеги" се срещат през 1909г., за да обсъждат променящия се живот в Америка. Членът на ,,Череп и кости" Даниел Койт Гилман е бивш президент на ,,Карнеги Инститюшън", а събратя от Ордена са членове на борда на това изследване. Според един изследовател на Конгреса членовете на борда стигат до същото заключение като ,,Доклада от Желязната планина": ,,Няма известни по-ефикасни средства от войната, приемайки, че целта е промяна на живота на цял народ... Как да включим САЩ във война?".

Това е много добър въпрос, тъй като американският народ в голямата си част са изолационисти, придържащи се към съвета на президента Джордж Вашингтон: ,,да се държим настрана от постоянен съюз с която и да е част от чуждия свят".


Гари Алан в нелегалната си класика от 1971г. ,,None Dare Call It Conspiracy" (,,Никой да не смее да го нарича конспирация") също вижда зъл план в тази война. Той пише: ,,Удроу Уилсън е преизбран на косъм. Той основава кампанията си на лозунга: ,,Той ни опази от война!"... Само пет месеца по-късно ние сме във война. Същата тълпа, която манипулира применаето на данъка върху доходите и Федералната резервна система, иска Америка да е във война. Дж. П. Морган, Джон Д. Рокфелер, ,,полковник" Хаус, Джейкъб Шиф, Пол Варбург и останалите конспиратори от Джекил Айлънд са забъркани до ушите."

,,Дори преди действителния сблъсък на оръжия френската фирма на братята Ротшилд праща телеграма на Морган и компания в Ню Йорк, предлагайки емисия на заем от 100 милиона долара, като съществена част от него трябва да остане в САЩ, за да се платят френските покупки на американския стоки" - пише Чарлз Калън Тансил в ,,America Goes to War" (,,Америка влиза във война").

Този заем включва банкера Дж. П. Морган, младши, който е поел контрола върху Моргановата  финансова империя след смъртта на прочутия му баща през 1913г. Като американски представител на Ротшилд, а някои казват партньор, Морган е основен герой в задаващото се кръвопролитие.

Президентът Удроу Уилсън, който е поставен в Белия дом със щедрите дарения на банкерите Морган, Бернард Барух, Джейкъб Шиф и Кливланд Додж, избира младия Морган за главен агент по покупките на САЩ, макар че той действа като единствен агент по покупките за Великобритания, Франция, Русия, Италия и Канада. В тази своя роля Морган контролира трансфера на огромни суми пари, докато войната продължава. Той купува за повече от 3 милиарда долара американски военни и други материали от името на Съюзническите сили, докато организира повече от две хиляди американски банки да гарантират над 1.5 милиарда долара съюзнически облигации. След войната фирмата на Морган урежда заеми на обща стойност над 10 милиарда долара за реконструиране на европейските страни.

Банкерът Бернард Барух, който по-късно помага за финансирането на Съвета за външна политика, е определен от президента Уилсън да оглави Борда на военните индустрии, където контролира всички вътрешни договори за военни материали. ,,На Уолстрийт усилено се шушука, че от войната, която трябва да направи света безопасен за международните банкери, той си ,,докарва" 200 милиона за себе си" - пише Алан.

Морган и Барух не са единствените, пожънали военни печалби. Според публикуваните статистики годишните печалби на производителя на барут Дюпон се повишават от 6 милиона долара през 1914г. на 58 милиона към 1918г. - увеличение с 950%. През петте години преди войната годишните печалби на ,,Ю Ес Стийл" са средно 105 милиона долара. Те скачат на 240 милиона през военните години от 1914 до 1918г. Печалбите за Интернешънъл Никел Кампани скачат от 4 милиона годишно на 73.5 милиона долара към 1918г. - увеличение от повече от 1700%.

Дали това огромно количество пари е било похарчено добре? Не и според военноморския генерал-майор Смедли Д. Бътлър. В книгата си от 1935г. ,,War is a Racked" (,,Войната е обирджийство") Бътлър коментира: ,,Да вземем обущарите... Например те продават на Чичо Сам 35 милиона чифта подковани с кабари военни обувки. Има 4 милиона (американски) войници. По над осем чифта на войник. Моят полк по време на войната имаше само по един чифт на войник. Някои от обувките вероятно още съществуват... Освен това имаше още много останала кожа. Значи кожарите са продали на Чичо Сам стотици хиляди седла за кавалерията. В чужбина обаче нямаше никаква американска кавалерия!... Те са продали на вашия Чичо Сам 20 милиона мрежи против комари, за а се използват от войниците в чужбина... Е, нито една от тези мрежи не стигна до Франция!... Около 6 хиляди каруци бяха продадени на Чичо Сам за използване от полковниците! Нито една от тях не беше използвана. Производителят на каруци обаче си получи военната печалба."

Скоро обаче възниква проблем за тези гигантски парични транзакции - Германия, изглежда, печели войната, а хазните на Англия и Франция са празни. Британските и френските банкери, изправени пред тотална загуба, ако Германия сложи край на баланса на силата с победа, поглеждат към САЩ за спасение. Американският посланик Уолтър Хайнс Пейдж, който е и в управата на Общия борд по образованието на Рокфелер и получава заплащане от 25 хиляди долара на година от Нешънъл Сити Банк на Рокфелер, очертава проблема пред Държавния департамент в телеграма от 15 март 1917г.: ,,Мисля, че натискът на тази приближаваща се криза надмина способностите на Финансовата агенция на Морган за британското и френското правителство... Освен ако не влезем във война с Германия, нашето правителство, разбира се, не може да даде... директна кредитна линия."

Скоро обаче възниква проблем за тези гигантски парични транзакции - Германия, изглежда, печели войната, а хазните на Англия и Франция са празни. Британските и френските банкери, изправени пред тотална загуба, ако Германия сложи край на баланса на силата с победа, поглеждат към САЩ за спасение. Американският посланик Уолтър Хайнс Пейдж, който е и в управата на Общия борд по образованието на Рокфелер и получава заплащане от 25 хиляди долара на година от Нешънъл Сити Банк на Рокфелер, очертава проблема пред Държавния департамент в телеграма от 15 март 1917г.: ,,Мисля, че натискът на тази приближаваща се криза надмина способностите на Финансовата агенция на Морган за британското и френското правителство... Освен ако не влезем във война с Германия, нашето правителство, разбира се, не може да даде... директна кредитна линия".

Лидерите искат Америка да влезе във война, но президентът Уилсън се е заклал, че няма да се ангажира. Тихомълком обаче той прави други планове. На 9 март 1916г., осем месеца преди президентските избори, Уилсън оторизира тайни споразумение от ,,дясната си ръка" - полковник Хаус - да влезе във война на страната на Съюзниците. ,,След войната текстът на споразумението ,,изтича" - пише немският симпатизант Георг Вирек. - ,,(Британският сър Едуард) Грей не е първият, който се раздрънква. Пейдж го обсъжда надълго и нашироко. Полковник Хаус разказва историята му... По някаква неразбираема причина обаче огромното значение на разкритието така и не прониква в съзнанието на американския народ."

Въпреки това американската общественост се съпротивлява срещу влизането във войната. Ясно е, че нагласите на публиката трябва да се променят.

Нагласите се оформят от медиите, а дори през Първата световна война голяма част от основните медии са под контрола на интересите на Рокфелер-Морган. Както е документирано в Архивите на Конгреса от 1917г., ,,През март 1915г. интересите на Дж. П. Морган... обединяват 12 мъже на високи места във вестникарския свят и ги наемат, за да изберат най-влиятелните вестници в САЩ и да определят достатъчния брой от тях, за да контролират най-общо политиката на всекидневниците... Те откриват, че е необходимо единствено да купят контрола на 25 от най-големите вестници.
Достига се до споразумение; политиката на вестниците е купена (за да се плаща на всеки месец), осигурява се редактор за всеки вестник, за да наглежда и да редактира информацията по отношение на подготвеността, милитаризма, финансовата политика и други въпроси от национален и международен характер, смятани за жизненоважни за интересите на купувачите."

Всяка публикация, която не се контролира директно, е сплашена от силата на рекламните долари на Рокфелер-Морган. Грифин отбелязва: ,,След блока на Дж. П. Морган Рокфелерови разполагат с най-голямото рекламиране във всяка група. А когато самостоятелното рекламиране не е достатъчно, за да гарантира предаността на вестника, за компаниите на Рокфелер се знае, че правят директни плащания в замяна на приятелско редакторско отношение."

Но дори тази подкрепена с големи пари медийна атака, съчетана в антигерманска реторика от фондациите и университетите на Рокфелер-Морган, не успява да убеди американската общественост да влезе във войната. Проучванията на общественото мнение показват противопоставяне на влизането в европейската война в съотношение на близо десет на един.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.