Ads Top

Луциферовото вдъхновение на революциите


Имат ли всички революции общ източник през последните 500 години? Какви са резултатите?
Всички те са създадени от скрита ръка. Кабалистите, относително скрити по тяхно време, оформят революцията на Реформацията и разцепват християнството; амстердамаските розенкройцерски франкмасони оформят Пуританската и Славната революция, докато Ротшилдовото сионистко английско франкмасонство оформя Британската империлиастическа революция. Всички тези скрити влияния са франкмасонски. Макар че революцията на Реформацията предшества официалното основаване на франкмасонството, кабализмът е скритото влияние по онова време, което въздейства върху катарството от школите в Лангедок, а франкмасонската традиция е издънка на кабализма: и двете хвърлят поглед назад към Соломоновия храм и традицията на Стария завет.

Революциите от Ренесанса до Руската влиянието върху тези катаклизми е франкмасонско. Тайни общества се срещат зад затворени врати и стимулират внезапни и бързи промени в своите общества. Главатарите имат увереността да действат тайно с вярата, че тяхното братство няма да ги предаде. Същият принцип стои зад растежа на Новия световен ред през ХХ век, чиито корени са франкмасонски.

Франкмасонството (с изключение на неговата сионистка форма, която фаворизира монархията) е по същество републиканско. Всички революции са следвали сатаната - или Луцифер, ако му дадем по-приемливо име - като ролеви модел. Франкмасонството по същество е Луциферско: тайна, разкривана на масоните от 32-ра и 33-та степен, е, че Луцифер е Архитектът на Вселената. Всички революции се стремят да въведат в света господството на Луцифер като метафора и като действителност, в чиято невидимост те вярват.

Вярата в Луцифер компрометира единството на сътворението. На метафизическо ниво сътворението е едно, единство, недуалност. През вековете чистата духовна визия и нейните символни истини се буквализират, а единството на сътворението се разделя. Окултен контрапункт на духовната визия се фокусира върху това разделение. Първоначално единната Кабала, получаваната уста еврейска традиция, се корумпира и една разделена, фалшива, окултна Кабала, която разглежда света от гледна точка на евреи и неевреи, поражда дуалистичния гностицизъм, от който израства митът, че най-големият Божи син е Сатанаил или Сатаната (,,враг" или ,,противник" на староеврейски), или Луцифер - ангел, който е въстанал и е паднал.

Онези, които са се придържали към първоначалната духовна визия за универсалната любов - авторите на ,,Битие" и ,,Исая", а всъщност и Милтън - напълно осъзнават, че тяхното представяне на неделимата визия ще се разбере в дуалистични, буквални термини. Те осъзнават, че съвместното съществуване на доброто и злото, на благородството и скотщината, на непорочната любов и презряната жестокост на човек към човека и тяхното представяне прегръща всички противоположности, които са помирени в единството на духовната визия. Противоположностите включват бунта на човека срещу Бога и естествения ред на Вселената по примера на митичния Луцифер.

През вековете, след като символните им истини се буквализират, окултната визия приписва тъмни сили на Сатаната/Луцифер, които придобиват метафизическа реалност отвъд митологичното. С появата на дуализам тъмната сила на Сатаната/Луцифер се противопоставя на Бога. За мнозина тази власт е започнала да има обективна сила и мощта на тъмнината оспорва неделимата реалност и оформя човешкия живот за зло. Сатаната/Луцифер би могъл да осигури на последователите си богатство и слава, както открива д-р Фауст на Марлоу. Сатаната/Луцифер става бог на парите и има очевидна привлекателност за най-богатите семейства света. Сатаната/Луцифер е станал икона на световната революция.

Луцифер е въплъщението на революцията. Урокът от историята на Луцифер е, че опитът за революция включва бунт срещу природния ред на нещата, т.е. реда на Бога. Неговият бунт срещу Господ е описан в Исая (14:12-15):
Как си паднал от бебето, ти, Деннице, сине на зората!
Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?
А ти казваше в сърцето си:
Ще възляза на небесата,
ще възвися престола си над Божиите звезди
и ще седна на планината на събраните богове
към най-крайните страни на север,
ще изляза над висотата на облаците,
ще бъда подобен на Всевишния.
Обаче ти ще се снишиш до преизподнята,
до най-долните дълбини на рова.

Неговото е опит за революция. От обвинител на човешките слабости в ,,Йов" - като персийски сановник, който скита по земята и засилва доброто, като издава хора и актове на слабост на царя - той иска да замени Бога като господар на небесата и да ги трансформира за своите последователи. Луциферовата е неуспешна революция: тя свършва с това, че той е изхвърлен в тъмнината.

Според окултната, дуалистична легенда Луцифер, ангелът Сатанаил или Сатанаел, е най-големият син на Бога (Христос е вторият Боци син). Като принц на ангелите Луцифер има изключителна власт, но амбицията му е по-голяма от това, което Баща му е отредил. Той се опитва да свали Бога и да стане господар на небесата и на земята. Архангел Михаил го хвърля в бездната и докато пада, един изумруд се откъсва от диадемата му и пада в индуистките планини Куш (близо до мястото, където е планинското скривалище на Бин Ладен). Според едно становище по-късно от този изумруд е направен граалът.

Новият опит на Луцифер да свали Божия установен ред е ,,революция", тъй като целта му е да трансформира небесата. Луцифер/Сатанаил и Христос, двамата братя според легендата, представляват бунта срещу установения ред (Луцифер/Сатанаил) е поддържането му (Христос). Тези двама братя/Боьи синове въплъщават фундаменталното разделение в човешката психика и представляват разделения Аз. Противоречащите нагласи на двамата братя се отразяват в цялата юдео-християнска литература, например конфликта между Едмънд и Едгар в ,,Крал Лир" на Шекспир.

Част от традициите насочват поглед към Христос, а другата част - към Луцифер/Сатанаил. Във всеки случай Луцифер/Сатанаил е архетипният революционер и всички революционери се равняват по него, както прави предреволюционният Блейк в своите фаворизиращи Ада акварели, изобразяващи Сатаната като държащ високо копие и щит, а очите му - блестящи със заредена с енергия цел. Радостният Сатана от ,,Glad Day" (,,Щастлив ден") възвестява: ,,Енергията е вечна наслада".

След като Луцифер е изхвърлен в тъмнината, идва на Земята, за да отмъсти на Бога, баща му, като разглези творението му, човека. Проправя си пък до Рая, казва ни се в ,,Битие", в Райската градина, и дегизиран като змия, Сатаната изкушава Ева с ябълката, казвайки: ,,ще бъдете като Бога" (Битие 3:5) и я убеждава да хапне от Дървото на познанието, за да опознае доброто и злото. Тя губи своята невинност, а Адам я следва. Грехопадението е осъществено - литературно средство за привличане на вниманието към факта, че човечеството е изправено пред вечния избор между следването на път на подчинение пред Божата власт, или бунт срещу нея - Луциферов път. По времето, когато Милтън подема историята в ,,Paradise Lost" (,,Изгубеният рай"), примерът на Луцифер вече е вдъхновил Пуританската революция. (Милтъновият Сатана е моделиран по Кромуел.)

Духовната визия, която вижда ,,всичко в Едно", внушава, че всичко и всеки е част от по-голямо цяло и че следователно на духовно ниво определен егалитаризъм е част от естествения ред на Вселената. Не всичко и всеки е равен по степен и йерархия обаче и революционерът, подобно на Луцифер, иска да узурпира съществуващата степен и йерархия и да ги замени с физически егалитарен светоглед: Луциферовата шайка от ангели се надява да трансформира небесата, така че всички да имат дял от неговите наслади, след като узурпират властта.

Онези, които са създали историята за Луцифер, изобразяват този архетипен революционер като приписващ си (и на поддръжниците си сред ангелите) онова, което по право е на Бога. В случая на Луцифер причината е собствената му завист и амбиция, макар че за да оправдае насилственото си действие, той несъмнено твърди, че Божието царство е несъвършено. Ефектът от Луциферовия опит за революция е да раздели небесата. Революцията разделя реда, който иска да замени.

Революцията не може да се разбере, без да се направи тази връзка с архетипния революционер Луцифер, защото именно неговата доминация обяснява екстремизма на нейните политически и физически етапи. Гилотината на Робеспиер и стрелковите взводове на реозенкройцера Сталин притежават безмилостност, която може да разбере само на Сатанинско ниво. Революцията в своята консолидационна фаза по-необходимост е деструктивна.

При все това, в целия модел на всички цивилизации, революциите имат задължително място. Те придвижват цивилизациите напред, увеличават индивидуалните свободи, докато засилват секуларизацията и ускоряват загниването на цивилизацията. Сякаш цивилизациите са стълкновения между два противоположни и конфликтуващи принципа: единия на реда, а другия - на разрушението и разрухата. Революциите са като есенен вятър, който свирепо събаря листата от дървото... така че да могат да се обновят на следващата пролет.

Деструктивните революции осъществяват наддаването на творческите цивилизации  точно както Сатаната - с всичките си изкушения и жестокост (може би без да го осъзнава) - осъществява волята на Бога, може да поддържа Цялото обновяващо се и динамично без помощта на разрушението и негативността.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.