Ads Top

Розенкройцерската революция - Част 2 КРАЙ


Рухването на розенкройцерската държава
Затруднението на Фридрих V с Бохемия го погубва. Бохемците детронират Фердинанд II - непопулярен крал, който е склонен да анулира техните политически и религиозни свободи. В симпатиите си към Контрареформацията Фердинанд ревизира политиката на предшественика си на толерантност и започва да потиска бохемските църкви. В Прага, където бунтовниците не се подчиняват на Хабсбургския суверен и обявяват, че короната на Бохемия е изборна, двама католически водачи са изхвърлени през прозореца.

След розенкройцерското използване на Фердинандовата непримиримост короната на Бохемия е предложена през 1619г. на протестанта Фридрих. (В Бохемия обикаля протестантът Джон Дий през 80-те години на XVI век.) През септември 1619г. Фридрих приема бохемската корона и пътува до Прага. Хуситското духовенство провежда коронацията на Фридрих и Елизабет в катедралата на Прага. Кралицата на Бохемия сега е англичанка.

Католик, възпитан от йезуитите, Фердинанд се съпротивлява. Декретът, с който е детрониран, е с дата 16 август 1619г. и той е избран за император на Германия на 18 август. Подкрепен е от могъщите Хабсбургски сили и е пуснал гласа си като крал на Бохемия в избора на император. От седмината курфюрсти трима са католици, а трима - протестанти. След като неговият глас е за него самия, той е разглеждан като император от всички католици, но не и от протестантите и бохемците. Так започва разрушителната Тридесетгодишна война в Германия (1618-1648) между католици и протестанти, която допълнително разделя християнския свят.

Фридрих оцелява само две години като крал на Бохемия. Фердинанд II се обръща срещу бившето си кралство и с помощта на херцога на Бавария разгромява Фридрих в битката при Бялата планина близо до Прага през ноември 1620г. Бохемия отново е включена в земите на Хабсбургите, а испанските католически сили под ръководството на генерал Спинола пристигат в пфалцграфството. Хайделберг е пълен с католически войски; ширят се екзекуции и чистки.

Крал Джеймс I избира по-скоро да изостави дъщеря си Елизабет, отколкото да си навлече гнева на Хабсбургите, защото се надява да получи голяма зестра чрез испански брак за принца на Уелс. Целта му е да избегне война с Хабсбургските сили - най-големия му страх, - като балансира брака на дъщеря си за германски протестантски принц с брака на сина си за испанска католическа принцеса.

Можем да разгледаме нещата от гледната точка на Джеймс. Неговият зет се опитва да го въвлече в анти-Хабсбургски кръстоносен поход, срещу който възразява, и в розенкройцерска философия, с която не се чувства удобно. Джеймс е тамплиер; Фридрих - както и Флъд -е сионист-розенкройцер. (Флъд е посветил първия том на ,,История на макро- и микрокосмоса" (1617) на краля с допускането, че Джеймс ще се заинтересува от книга, публикувана в кралството на зетя му. Флъд е един от учените, които превеждат Библията на крал Джеймс. Като велик майстор на Сион ролята му в превода може да обясни защо ,,Цион" се появява с френското изписване ,,Сион".) Кралят, който смята цялата ситуация за неловка и безвкусна, иска да се дистанцира от сионисткото розенкройцерство. Случилото се е равносилно на катастрофален опит на розенкройцерите да завладеят короната на Бохемия и да разширят своята кауза открито и видимо. Сега розенкройцерството ще трябва да се разширява тихомълком.

Джеймс обаче е помолил холандците да защитят правата на дъщеря му и се е съгласил да позволи на граф Дона да събере доброволци в Англия, за да защитят пфалцграфството. Граф Дона предлага командването на сър Хорас Вер (братовчед на Едуард дьо Вер, вероятно Хорацио в ,,Хамлет"), който след смъртта на брат си Франсис е най-способният английски войник. Вер получава разрешението на краля през юли 1620г. Разполага с малка сила от около 2000 души, които германските принцове снабдяват с 4000 коня и 6000 души пехота. Спинола, обратното, има 24 000 войници и Вер е числено смазан в битката при Бялата планина. След протестантския разгром Джеймс не позволява на дъщеря си да се върне в Англия от страх да не обиди Хабсбургите. Портрет на Джеймс, нарисуван по това време, го показва да седи под декоративна роза, което може да подсказва подкрепата му за неговата розенкройцерска дъщеря, както и продължаването на традицията на Тюдорите.

Пред цялата 1621г. англичаните защитават последните три крепости на пфалцграфството, но водят загубена битка. През юни 1622г. Фридрих напуска Манхайм и никога повече не се връща. Вер е обсаден в Манхайм и в крайна сметка се връща в Англия през януари 1624г., когато е приет от крал Джеймс, който е толкова благодарен, че забравя да покрие голата си глава, когато го посреща.

Фридрих и Елизабет са прокудени в Холандия и пристигат в Хага през 1622г. От там розенкройцерската двойка гневно хвърля погледи през морето към Англия, откъдето бащата на Елизабет изпраща само финансова помощ. Бейкън е несъгласен с политиката на Джеймс и настоява за подкрепа на Фридрих, но е предпазлив, тъй като е видял как кралят е избягвал Дий (докато Елизабет го е молила да й обясни своята ,,Monas Hieroglyphica").

До каква степен Андреа се опитва да вдигне розенкройцерска революция в пфалцграфството? Възнамерявал ли е да създаде розенкройцерска монархия, която един ден би могла да замени тамплиера Джеймс I с неговата сионистка розенкройцерска дъщеря Елизабет? Напълно възможно. Може да се смята, че е идея на Бейкън, но розенкройцерството получава интелектуален израз от самия Андреа, Флъд и Майер, а политически израз - от Фридрих V. Розенкройцерската държава се сгромолясва, преди да може да се осъществи физическа консолидация, правейки революцията (ако намерението е било да е революция) безплодна. Не можем да отговорим категорично на въпроса за намеренията на Андреа, без да знае степента на въвлечеността на Бейкън, но трите манифеста, чието авторство Андреа публично признава, недвусмислено създават внезапно трансформиран климат, който може да се разглежда като революция.

Розенкройцерите минават в нелегалност
Прогонването на Фридрих кара някои да прогнозират, че 1620г. ще се окаже краят на розенкройцерското движение. В действителност розенкройцерите минават в нелегалност, приемайки отново клетвата си за незабележимост. През 1623г. в Париж Братята на Червения кръст обявяват на плакат: ,,Бидейки основното тяло на Братята на Червения кръст, ние видимо и невидимо присъстваме в този град по Милостта на Най-всевишния, към когото се обръщат сърцата на Справедливите. Показваме и учим без книги или бележки как да се говорят всички езици на страните, в които искаме да бъдем, и предпазваме хората от грешки и смърт."

Анонимен труд, публикуван през 1623г., озаглавен ,,Horrible Pacts made between the Devil and the Pretended Invisible Ones" (,,Ужасни договори, сключени между Дявола и преструващите се на невидими"), гласи: ,,Ние, представителите на Обществото на Червения кръст, уведомяваме всички, които желаят да влязат в нашето Общество и Събор, че ще ги научим на най-съвършеното познание за Най-всевишния, в чието име днес провеждаме този събор, и ще ги направим от видими невидими и от невидими - видими."

Невидимите общества сега се обявяват за такива. Изглежда, че много от братята са читатели на фалшивата магическа Херметична Кабала, защото все повече почитането на дявола и веществото започват да се асоциират с Невидимите от техните хулители. Майкъл Майер все още е секретар през 1623г., но вече се твърди, че има 36 Невидими, а ханджиите закачат рози в таверните си, за да посочат, че всичко казано там трябва да се държи в тайна.

През 1623г. смазването на пфалцграфството и Бохемия е пълно и на фона на Тридесетгодишната война, католическата Контрареформация и властта на Хабсбургите във Франция започва кампания за смазване на розенкройцерските публикации, манифести, плакати - всичко. Прогонените европейци, бягащи от католическата Инквизиция, започват да се трупат в Англия (роднината на Елизабет Стюарт, бивша кралица на пфалцграфството).

Също на фона на Тридесетгодишната война между католическа Испания и германските принцове/пфалцграфството публикуването на ,,First Folio of Shakespeare's Works" (,,Първо фолио на произведенията на Шекспир") става през 1623г. Финансирано е от зет на 17-тия граф на Оксфорд, графа на Монтгомъри и неговия брат, графа на Пембрук (който е сгоден за друга от дъщерите на Оксфорд). Подкрепени са от група протестантски благородници, включително графа на Саутхемптън (благодетеля на Шекспир). Тази група се противопоставя на предложението на Джеймс I неговият наследник, принц Чарлз, да се ожени за Инфантата, дъщерята на Филип III в Испания. Те вероятно са в контакт с наскоро детронираната дъщеря на Джеймс Елизабет Сюарт, за която розенкройцерите се надяват, че ще наследи Джеймс. ,,Първото фолио" осигурява изненадваща защита на английския суверенитет, поддържайки английския кралски сан (например чрез Хамлет, на който се противопоставя империалистическия ,,джебчия на империята" Уилям Сесил/Полоний) и изглежда, че публикуването може би е свързано с изгнанието на Фридрих V и Елизабет в Хага.

Сър Хорас Вер, който е водил армията на Джеймс I в пфалцграфството и е отговарял за военните му сили в Манхайм, преди Фридрих да напусне графа, вероятно е обсъждал произведенията на Шекспир с Фридрих. Две от Шекспировите пиеси се изпълняват на сватбата на Фридрих, а както видяхме, жена му е построила точно копие на театър ,,Глоуб" в Хайделбергския замък. Пиесите на Шекспир се изпълняват там и не е невъзможно графът на Саутхемптън да е занесъл техни ръкописи за актьорите през 1613г. и да ги е оставил в библиотеката на замъка, където вероятно са останали, докато Фридрих не е пропъден в изгнание. (Би трябвало да започне търсене на изгубените Шекспирови ръкописи в архивите на замъците около Хайделберг и Хага, където Елизабет Стюарт живее в изгнание.) Сър Хорас може би дори го е информирал, че Шекспир е ранен промонархически настроен розенкройцер, който е свързан с Бейкъновото общество ,,Rosi Crosse" и който в действителност е роднина на Едуард дьо Вер, 17-тия граф на Оксфорд. (Някои смятат, че Хорас - или Хорацио - Вер е прототипът за Хорацио в ,,Хамлет", който е подтикнат от героя в последната сцена вярно да съобщи каузата си на неудовлетворените.)

Фридрих и Елизабет искат да подтикнат Джеймс да не се съюзява с техния враг, Испания. Публикуването на ,,Първото фолио" изпраща ясно послание на Джеймс, че трябва да обърне внимание на линията на английските крале, за която се говори в пиесите, и че английските крале винаги са били националисти и трябва да продължат да утвърждават независимостта и суверенитета си пред лицето на Испания. Графът на Саутхемптън може би е играл ролята на посредник (тъй като сър Хорас Вер все още се бие в Германия). Фридрих се надява да върне троновете си и е недвусмислено промонархически настроен розенкройцер, а не републиканец (след като самият той има две корони). Едва по-късно розенкройцерството започва да се асоциира с републиканското противопоставяне на монархията.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.