Ads Top

Още за потайната древна група - Катарите, които силно са въздействали върху Илюминатите - Част 1


Целта на тази папска атака е народ, известен като Катари - предшественици на италианските и шотландските ,,Carbonari", които толкова силно въздействат на Илюминатите. Те са последователи на по-ранните гностици, които са по-силно отдадени на въпросите на духа, отколкото на материалното богатство.

Катарите, чието име означава ,,Чисти", тъй като според тях религиозната им вяра е ,,по-чиста" от тази на католическата църква, са идеално разположени за придобиване на неортодоксални убеждения. Лангедок, известен преди това като Окситания, обхваща средиземноморския бряг на запад от Марсилия, Черните планини и Корбиерите, както и Пиренеите, които разделят областта от Испания. Независима държава, регионът е по-тясно свързан с испанската граница и остатъците от старото царство Септимания, отколкото с нововъзникващата френска нация. Лангедок е кръстопът, през който пътешествениците минават на път и от Близкия изток през мюсюлманската Иберия и морето.

С разпадането на империята на Каролингите, създадена от Карл Велики след трудно спечеленото завладяване на областта през 801г., този ъгъл на старата Римска империя попада под контрола на различни крале на ,,Francia", или франките, чието име скоро започва да се прилага към цялата нация - Франция.

Лангедок е дом на редица древни градове, много от които проследяват произхода си до гърците и ранните римляни. Има собствени традиции, култура и език. Езикът на Окситания или ,,Langue d'Oc" дава на областта както идентификацията, така и името й.

Може би заради сливането на идеи и традиции Лангедок има по-висока култура и е по-проспериращ от съседите си. ,,Предразсъдъците срещу евреите са чести, но... преследванията - не" - отбелязва Майкъл Костън, старши лектор в ,,Обучение на възрастни" към университета на Бристо. - ,,Организираните и официални преследвания на евреите стават нормална характеристика на живота на юг едва след Кръстоносния поход, защото едва тогава църквата става достатъчно могъща, за да настоява за... дискриминация." Катарите освен това се разбират достатъчно добре с цистерцианските монаси - преобладаващите представители на църквата в този регион.

След посещение в Рен-льо-Шато  в Лангедок авторите Пикнет и Принс заявяват, че са ,,открили доказателства за сложна последователност от връзки, които водят чак до гностичните традиции в областта- място, което е прословуто със своите ,,еретици", било то катари, тамплиери или т. нар. вещици".

Според Костън катарството е ,,най-сериозното и най-широко разпространеното от всички еретични движения, които оспорват католическата църква през XIIвк.". Доскоро много малко е известно за катарите, освен че са смятани за еретици. Това се дължи на факта, че единствената налична информация за тях идва от непреклонния им враг - църквата в Рим, която се е погрижила всеки материал, подкрепящ катарите, да бъде разрушен.

Катарите са широко известни като ,,bons homes", или добри хора, които водят прост, съсредоточен върху религията живот. Предпочитат да се срещат в природата, вместо в претенциозни църкви. Катарските духовници, известни като ,,perfect", или съвършените, се обличат в дълги тъмни роби и са изключително аскетични, след като са дали обет да обърнат гръб на светските притежания. ,,Има съществено сходство между катарството и будизма" - пише д-р Артър Гирдхам, психиатър, който е изследвал отблизо тази група. - ,,И двете групи вярват в прераждането, във въздържането от местни храни - макар че при катарите е разрешена рибата. - в не-съпротивата, че е грешно да отнемеш живота на което и да е живо същество, дори животно."

,,Техният начин на живот е опит да се подчиняват на учението на Иисус" - обясняват Пикнет и Принц. - ,,Всички покръстени членове са духовно равни и разглеждани като духовници. Може би още по-изненадващо за онези дни е ударението им върху равенството на половете... Освен това са странстващи проповедници, пътуващи по двойки и живеещи в крайна бедност и простота, спиращи се да помогнат и да изцеляват винаги, когато могат. В много отношения Добрите хора не биха представлявали заплаха за никого... освен за църквата."

Костън казва, че ще е погрешно просто да се приеме официалното становище, че катарите са били опасни еретици. ,,По-скоро това трябва да се разглежда като положителен избор, направен от хора, които са имали много необичайна възможност да чуят нова теология (разказите за Иисус и Мария Магдалина, разпространяващи се в южна Франция по онова време) и да изберат самостоятелно като резултат от разделянето на силите на църквата от светската власт" - казва Костън, добавяйки: ,,За средновековната църква е невъзможно... да пренебрегне предизвикателството, което се изправя пред нея на собствените й територии."

Д-р Артър Гирдхам обяснява, че катарството е форма на дуализъм, вяра, която ,,съществува от незапомнени времена" и е свързана с древните секти на митраитите и манихейците. Катарите също разглеждат Иисус като духовен Божи син. ,,За тях Христос не е съществувал в човешко, а в духовно тяло. Инквизицията погрешно превежда това като означаващо, че за катарите Христос е някакъв фантом. Катарското становище съответства с изразеното от съвременните спиритуалисти и от привържениците на (Рудолф) Щайнер (който ще окаже влияние върху нацисткия култ)" - казва д-р Гирдхам.

В дуалистичната си теология катарите вярват, че доброто и злото са противоположности на една и съща космическа енергийна сила и че добър бог е създал и управлява небесата, докато зъл бог е създал човека и материалния свят. ,,Заради тази вяра е очевидно, че Богър от Стария завет е Сатаната" - заявява Костън, който казва, че според катарите, когато хора умрат, ,,...могат или да тръгнат за истинския си дом (в небесата), или да останат там, където са били... където ще трябва да изстрадат... седем прераждания... а други автори цитират девет. След това душата е необратимо загубена."

,,Видях, че има една нишка, пронизваща във времето" - коментира д-р Гирдхам - ,,манихейците, култа на Митра, (катарите), всички заклани до последния човек, и все - наред с другите неща - заради тази работа с прераждането."

Други изследователи смятат, че единственият проблем на катарите е липсата на подходящо подчинение на църквата. Пикнет и Принс пишат: ,,Основната причина катарите да влязат в конфликт с църквата е, че отказват да признаят властта на папата".

Герднър е съгласен: ,,Катарите не са еретици; те са просто нонконформисти, проповядващи без разрешение и неизискващи назначените духовници, нито пък богато украсените църкви на католическите си съседи". Същевременно и Гарднър смята връзката между катарите и Ордена на тамплиерите за потенциално опасна за църквата. ,,Знае се, че катарите са адепти и на окултния символизъм на Кабала - експертни познания, които са били използвани в значителна степен от тамплиерите, за които се смята, че са пренесли старозаветния кивот и техните йерусалимски съкровища в региона".

Нещо в мирните, макар и неортодоксални катари със сигурност притеснява Ватикана. Интересното е, че през 1145г. папа Евгений III изпраща не друг, а покровителя на тамплиерите св. Бернар, за да проповядва срещу катарството в Лангедок. Според Гарднър вместо това Бернар докладва: ,,Никои проповеди не са по-християнски от техните, а нравствеността им е чиста". Означава ли това, че св. Бернар не знае за тяхната теология? Или думите му в тяхна защита прибавят още едно основание за обвинението, че той и тамплиерите тайно се придържат към катарски убеждения?

Отговорът е без значение, тъй като - оправдано или не - Ватиканът започва да крои планове да изличи катарите. Съвсем ясно е, че някои от катарските убеждения са съвършено противоположни на тези на църквата.

Началото на катарската ерес трудно може да се улови. Някои от духовниците в Лангедок проследяват предтечите си до най-ранните дни на християнското, което може да е довело до вярата им в по-чисто тълкуване на произхода на църквата. Други са убедени, че тамплиерите са предали познанията, натрупани докато провеждат разкопките си в Йерусалим. След това идва и фактът, че дори днес в тази област на Фрнация човек може да открие следи от забележително убеждение - че Мария Магдалина, разглеждана като съпругата на Иисус, е дошла в тази област след разпятието. Твърди се, че катарите имат познания за традиция, която говори за Иисус както като съпруг, така и като баща.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.