Ads Top

Възходът на Оливър Кромуел: Екзекуцията на Чарлз I - Част 6 - КРАЙ


Айъртън призовава кралят да бъде съден и - както гласи официалната версия - Кромуел с нежелание се съгласява. Той е един от 135-те комисари във Върховния съд, обявен на 9 януари 1649г. Две трети от членовете са лавелери от армията.

Алджърнън Сидни, един от съдиите, казва на Кромуел: ,,Първо, кралят може да бъде съден без съд, второ никой човек не може да бъде съден от този съд". Кромутел отговаря: ,,Казвам ти, че ще му отсечем главата заедно с короната!". След това Сидни продължава: ,,Можеш да си по пътя, не мога да те спра, но аз ще се пазя чист и не искам да имам пръст в тази работа". Няма английски юрист, който да се съгласи да повдигне обвинението, и накрая работата е свършена от евреина д-р Дорислаус, неотдавнашен пратеник на парламента в Холандия и приятел на Кромуел. (През май 1649г. той е убит от роялистите точно след като е назначен за пратеник в Холандия. Получава публично погребение и е погребан в Уестминстърското абатство, което е препълнено от войници, дошли да пазят водачите на Английската република, а не да оплакват Дорислаус.) Разбира се, Дорислаус трябва да е познат както на Менасех в Холандия, така и на Карвахал в Лондон. Чарлз отказва да пледира. Независимо от твърдението на Алджърнън Сидни присъда е издадена с 68 на 67 гласа - мнозинство от един човек, и Кромуел подписва смъртното постановление.

Екзекуцията на Чарлз I е извършена в Уайтхол. Чарлз минава през Банкетната зала, поглежда за последен път стенописа на Рубенс на тавана и излиза през втория прозорец отдясно през няколко стъпала в края на залата на ешафода. Според един наблюдател кралят ,,излезе напред със същото безразличие, с което влизаше в Уайтхол по време на бал с маски. Погледна към Сейнт Джеймс и се усмихна!" Поетът Андрю Марвъл обобщава поведението на краля с неохотно възхищение в своята ,,Horatian Ode" (,,Ода за Хораций"): ,,Той не стори нищо обикновено в тази паметна сцена."

Кралят след това изказва загриженост, че блокът, поставен в центъра на ешафода, е твърде нисък. Той е дълъг около 46 см и е висок 15 см, плосък в основата и извит в горния край. Кралят е притеснен, че толкова нисък блок няма да му позволи да коленичи и ще го принуди да заеме много по-унизителната поза да лежи по корем. Пита дали няма по-висок блок, но му отговарят отрицателно.

Според съвременен разказ, публикуван през 1650г. - ,,King Charles His Trial at the High Court of justice" (,,Процесът срещу крал Чарлз във Върховния съд") - ,,Кралят погледна събралите се хора, няколкото ранга пешаци, строени непосредствено около ешафода, кавалерията в едната страна към Кинг Стрийт и в другата към Черинг Крос. Видя, че гражданите на Лондон са държани зад бариери, твърде далеч, за да чуят някоя от думите на речта му, която искаше да изнесе, или да видят нещо от ставащото под нивото на драпираните перила на ешафода. Единствените хора, които биха могли да видят как кралят умира, бяха тези, които се тълпяха на прозорците и покривите на съседните сгради. Крал Чарлз извади малък лист хартия от джоба си и от написаните по-рано бележки започна последната си реч през народа си, когато зимното слънце се показа през облаците. Той говори, обръщайки се с думите си към онези на ешафода, гледайки често Матю Томлисън" (полковник, който командва войските, пазили Чарлз).

Чарлз започва с възражение заради своята невинност: ,,Целият свят знае, че никога не съм започвал война с двете камари на парламента... Никога не съм възразявал да нарушавам техните привилегии. Те започнаха... Вярвам, че лошите средства между тях и мен са основната причина за цялото това кръвопролитие." Казва, че е ,,простил на целия свят и дори на тези в частност, които са основните причинители на смъртта ми. Кои са те, знае Бог; аз не желая да знам." Обвинява враговете си, че са завоеватели: ,,Завоеванието, господа, по мое мнение никога не е справедливо, освен ако няма добра и справедлива причина... Ако е само въпрос на завоюване, тогава е огромна кражба, както казва един пират на Александър Велики, че е голям крадец, а той (пиратът) е само дребен крадец". Лошите средства, ,,невидимите" убийства ,,завоеванията със сила на световния империализъм" (Александър Велики) - Чарлз I, изглежда, разбира в сърцето си, че е жертва на международното розенкройцерско франкмасонство.

Трябва да е говорил поне три минути, преди да стигне до основната част: ,,Никога няма да сторите добро, нито пък Бог ще ви поживи, докато не Му отдадете дължимото, дължимото на краля, т.е., наследници мои, дължимото на народа. Аз съм за това в същата степен като вас. Трябва да отдадете на Бога дължимото, като правилно регулирате Църквата Му... - (тогава се обръща към господин, който докосва брадвата, и казва: ,,Не наранявай брадвата, която може да ме нарани", имайки предвид да не изпъни острието), - за краля законите на страната недвусмислено ще ви научат на това. И затова, тъй като засяга мен в частност, ще ви дам представа. За хората... аз желая тяхната свобода точно толкова, колкото всеки друг... Не за да имат дял в управлението, господа, това не им принадлежи. Поданикът и суверенът са съвсем различни неща... Господа, това не им принадлежи. Поданикът и суверенът са съвсем различни неща... Господа, затова дойдох тук. Ако бях отстъпил пред произволното променяне на всички закони под силата на меча, нямаше нужда да идвам тук... Аз съм мъченик на народа."

Когато кралят свършва речта си, епископ Джаксън - негов приятел и свещеник, предлага няколко утешителни думи и съветва краля да разглежда екзекуцията си като пътуване до отвъдния свят. Чарлз след това произнася прочутите си думи: ,,Аз преминавам от подкупна към неподкупна корона, където не може да има безредие и безпокойство, никакво безредие в света". Мълчаливата тълпа гледа от Уайтхол как кралят сваля жакета си, след това златния пръстен с инкрустиран негов портрет и го дава на епископ Джаксън. Коленичи много ниско (тъй като блокът е толкова нисък) и нарежда на палача да го посече, когато той протегне ръце.

Разказ на съвременник описва края на Чарлз: ,,След като си казва две или три думи (докато стоеше прав) с вдигнати ръце и очи, незабавно се наведе и положи врат на блока, а след това екзекуторът отново постави косата му под кепето и кралят каза (мислейки, че той се кани да нанесе удара): ,,Изчакай знака!" Екзекуторът: ,,Да, ще изчакам, както желае Ваше величество". И след много малка пауза кралят протегна ръце, а екзекуторът с един удар отсече главата от тялото му."

Екзекуцията е незаконна и по никакъв начин не е оправдана от позоваването на парламентарната власт. Същевременно всички революции по определение са незаконни и внезапната трансформация на революцията може да се осъществи единствено чрез насилнически, неконституционни средства.

На повърхността изглежда, че просто авторитарен крал е обезглавен от парламент, който е загубил търпение. Кромуел и другите пуритани като че ли налагат екзекуцията без знанието на Феърфакс само защото кралят се е превърнал в конституционен пасив. Включеността на Карвахал като доставчик на оръжие, финансирано от Холандия от Менасех, и обещанието за ,,финансова подкрепа" в писмото от Мулхайм в замяна на екзекуцията на Чарлз и допускането на евреите в Англия обаче подсказват, че зад екзекуцията се крие и по-таен мотив. Айзък Д'Израели добре осъзнава нуждата да се извади на светло ,,тайната история" на XVII век: ,,Огромни и неизброими са източниците на тайна история, които през последния половин век са се натрупали в огромни количества... Предопределено е Англия да стане театър на първата от поредица революции, които още не са приключили."

Отдавна се издигат предположения, че чрез посредници евреите си отмъщават за прогонването от Англия от Едуард I през 1290г. Възможно е някои да вярват, че Чарлз I е наследник на Мерове от V век - бащата на Меровингите и както се твърди, наследник на Исус - и че Чарлз е жертва на отколешната война между евреи и християни. В частност се твърди, че Сионският приорат е разгневен, че Джеймс I - бащата на Чарлз - е тамплиер и иска да си върне английския трон. Както видяхме, издигана е тезата, че Сионският приорат е създал ронзекройцерствптп. Дали Сионският приорат стои зад екзекуцията на Чарлз I?

1 коментар:

  1. Днес прочетох една традиционна публикация за Оливър Кромуел и после попаднах на вашата. Стана ми много интересно, как към една тема може да има два различни погледа и подхода.

    ОтговорИзтриване

Предоставено от Blogger.