Ads Top

Случаи на аварии и катастрофи на НЛО


Съществуват случаи на срещи с НЛО, при които е невъзможно да се даде обяснение на последните, ако ги разглеждаме като природни явления, образци на земна техника или като плод на колективна халюцинация на хора. Нещо повече, съществуват публикувани в пресата сведения за оставени материални следи, които недвусмислено показват, че НЛО не са апарати, продукт на нашата цивилизация. Това са случаите, в които са намерени предмети и материални следи, оставени от кацнали или претърпели аварии НЛО. В каталога, съставен от центъра за изучаване на НЛО в САЩ, за физически следи от неидентифицирани обекти, може да се види, че в 37 страни по света са открити над 1000 такива. Тук трябва да се има предвид, че подобни находки са открити визуално и на Марс. От намерените предмети и апарати могат да се направят изводи за материалите, от които са конструирани НЛО, за устройството им, а също и за технологично равнище на тези, които са ги създали.

Една от първите аварии на НЛО е на 2 юли 1947г. в района на град Розуел в щата Ню Мексико в САЩ. На тази дата между селищата Корона и Розуел в земната повърхност се блъснал и разбил на парчета голям дисковиден обект. Местните жители открили в пустинята отломки и останки от човекоподобни същества. Научното изследване, проведено от авиоразузнаването на САЩ, показало, че летящият диск, катастрофирал на това място, е конструиран от леки устойчиви материали. Що се отнася до съществата, които са го управлявали, било установено, че те са се катапултирали от кораба преди взривяването му. Телата на четири от тях били открити приблизително на 4 км на изток от мястото на падане на кораба. Те били обезобразени в стадии на силно разложение, тъй като до намирането им почти седмица са били плячка на гризачи, насекоми и микроорганизми. Учените са дошли до заключение, че четирите същества само на вид са човекоподобни, но биологически и еволюционно не са сходни с хората. Вътрешният им строеж напомнял стоежа на телата на насекомите.

В началото на октомври 1947г. в северозападната част на Райската долина, северно от град феникс в щата Аризона бил намерен друг катастрофирал диск с диаметър 10 метра. В него били намерени телата на двойка малки хуманоиди, високи около 1,5 метра. Единият от тях бил открит вътре в падналия обект, а другият бил намерен полуизлязъл от люка на кораба. Анализът на данните от изследванията разкрил голямото сходство между този и предишния случай, станал в началото на юли.

На 25 март 1948г. край гр. Ацтек, щата Ню Мексико, САЩ, катастрофирал диск с диаметър 30 метра. При падането си той бил засечен от три отделни югозападни радарни станции на САЩ. Зоната на падането била определена точно чрез това засичане и незабавно била предадена информация на противовъздушната отбрана, ръководена по това време от генерал Джордж Маршал. Той, както се твърди, се свързал с групата ,,Маджестик-12", а също така и с екипа за вътрешнопланетни явления към дирекцията на военното контраразузнаване. По това време групата работела на Кейл Хейл, щата Колорадо, и нейната задача била да събира и превозва до определени секретни бази повредени или катастрофирали НЛО. След няколко часа разузнавателната част открила катастрофиралия апарат на около 20 км от гр. Ацтек. Генерал Маршал заповядал отбой на противовъздушната отбрана. След това към мястото на падането били извозени с хеликоптери учените доктор Лойд Барнер, д-р Карл Хайланд, д-р Джером Хайнсейкър и д-р Робърт Опенхаймер. От всички тях била изискана клетва за свръхсекретност. При огледа се установило, че външната облицовка на диска била от лек, приличащ на алуминий метал, толкова издръжлив, че по-късно устоял на направените опити за термично въздействие с температури от порядъка на 10000е Келвин. Не били в състояние да го пробият дори режещи инструменти с диамантен връх.

Дискът се състоял от големи метални пръстени, които се въртели около кабина, намираща се в центъра им. Липсвали винтове, нитове или каквито и да било други скрепителни елементи. Имало илюминатори, които изглеждали като метални и само при внимателно разглеждане се виждало, че са прозрачни. Изследователите проникнали във вътрешността на диска благодарение на процеп в един от илюминаторите. Те разширили отвора и влезли в кабината. След натискането на бутон във вътрешността на кабината в корпуса се отворила скрита врата. Цялата секция на кабинета била с диаметър 18 фута (5,5 метра). В нея били открити четиринадесет малки хуманоида, високо от 36 до 42 инча (0,9 до 1 метра). Телата били обгорени и имали тъмнокафяв цвят. Двама от хуманоидите били отпуснати върху пулта за управление. Другите 12 трупа лежали на пода. Д-р Буш и д-р Нойман открили, че командният пулт има касети, които може да се издърпат, но липсвало каквото и да е опроводяване в тях. Една ,,книга", състояща се от подобни на пергамент листове, с качеството на пластмаса съдържала странни йероглифи, подобни на санскритските. Д-р Бронк, физиолог и биофизик, разгледал труповете и помолил да бъде докарана охладителна апаратура за тяхното консервиране. Демонтираните части на диска заедно с труповете били откарани в Райт Хилд - военновъздушна база ,,Райт Патерсън". По-късно представители на ВВС направили дисекция на телата.

При изследването на хуманоидите било установено, че средната височина на телата им била около 1 метра. Чертите на лицата им били монголоидни, с непропорционално големи глави, с големи очи, малки носове и уста. Средното им тегло било около 18 кг. Ръцете, дълги и тънки, стигали до коленете им. Дланите завършвали с ципа между пръстите. Нямали храносмилателна система подобна на човешката, нито чревен тракт. Външно не се забелязвали органи за размножаване. Вместо кръв имали безцветна течност без червени кръвни телца, която миришела на озон. При изследването се оказало, че възрастта на телата им била около 30 години, докато възрастта им била на около 500 години по земното летоброене.

На 7 юли 1948г. в 14,29 часа местно време в Мексико на 45 км. южно от гр. Ларедо се разбива странна летателна машина. Според очевидци тя е била засечена от радар над щата Вашингтон в 13,22 часа и е прелетяла четири хиляди километра за един час. Незабавно на местопроизшествието пристигнали представители на мексиканската армия и на военновъздушните сили на САЩ. Обектът бил открит от американските самолети едва в 2,15 часа на 8 юли. Дванадесет часа след катастрофата машината продължавала да дими. Външната обвивка на кораба била разпръсната от експлозията и наоколо били намерени малки парчета от нея. Според изследователите машината трябва да е имала диаметър 27 метра и височина 8 метра. В димящите останки било намерено тялото на някакво същество. Височината му била 1,37 метра, а главата му несъразмерно голяма спрямо тялото. Орбитите на очите му се оказали прекалено големи за човешко същество. Представителите на армията направили над 500 снимки. След огледа на специалистите още същия ден тялото било натоварено на хеликоптер и изпратено във военновъздушната база ,,Хуайт Сендс" в щата Ню Мексико.

През 1952г. подобен апарат извършва аварийно кацане на територията на авиобазата ,,Едуардс", щата Калифорния. Корабът е с дисковидна форма и диаметър 27 метра. По периферията му са разположени илюминатори, почернели от високата температура. Апаратът е евакуиран в авиобазата ,,Райт Патерсън".


На 21 май 1953г. района на гр. Кингман, щата Аризона, катастрофира дисковиден обект с диаметър 10 метра, с изпъкнала повърхност и височина около 7 метра. Обектът е направен от неизвестен метал, подобен на алуминия. Намерен е забит на около 50 см в пясъка, без следа от структурни повреди. В долната му част е бил открит входен люк с размери 1 на 0.75 метра. Не се открити устройства за приземяване. В кабината на кораба изследователите видели два въртящи се стола, много неизвестни уреди и екрани за наблюдение. Намерено било и тялото на единствения пилот. Той бил висок около 1,20 метра, с тъмнокафяв тен, две очи, две уши и малка кръгла уста. Облеклото му се състояло от сребрист метален костюм, като на главата му имало шлем, направен от същия материал. Останките от дисковидния обект били изследвани за радиация, но не било открито нищо.

През 1959г. от катастрофирал летящ обект били извадени труповете на двама хуманоиди, високи 2,10 метра, които били откарани за изследване във военновъздушната база ,,Райт Патерсън". Лицата им имали високи и широки чела. Очите били изтеглени към слепоочията, което им придавало азиатски вид. Хуманоидите имали малки нос и устни, с малка и леко заострена брадичка. Косата им била много дълга и руса. Независимо от малките разлики в лицата им, хуманоидите приличали на близнаци. Телата им, поставени във формалин, били съвсем бели, вероятно поради липсата на кератинови гранули, които придават кафеникав оттенък на нормалната човешка кожа. Очите им били светлосини и не се отличавали от човешките. Ръцете им били като на хората, но по-слаби, докато стъпалата им имали съвсем малки плоски пети. При изследването се оказало, че хистоничното тегло на клетките им било необичайно и далеч по-ниско от това на човешките клетки.

През лятото на 1962г. в района на авиобазата ,,Холоман" в северната част на щата Ню Мексико извършва аварийно кацане НЛО с диаметър 22 метра и височина 4 метра. По данни на радиолокационните служби за контрол кацането е извършено при скорост 160 км/ч. При падането апаратът се е плъзнал по повърхността на Земята, изкопавайки малка ям. На борда на кораба били открити телата на двама пилоти с ръст 1,10 метра, облечени в сребристи комбинезони. Както телата, така и апаратът са транспортирани в базата ,,Холоман". Отделни части от катастрофиралия обект са изпратени в различни лаборатории за изследване.

На 10 декември 1964г. в 2,00 часа през нощта започва операция за откриване на катастрофирал НЛО в района на територията на форт ,,Рилей", щата Канзас. При направеното разследване се оказало, че той бил без пилот.

През 1966г. в пустинен район на щата Аризона военно подразделение по време на учение вижда група пилоти около кацнал вследствие авария на Земята НЛО. След схватка с извънземните един от тях е задържан и почива след направената му инжекция.

Според свидетелства на бивш офицер от разузнаването на САЩ за периода от 1966 до 1968г. в щатите Охайо, Индиана и Кентъки са претърпели авария още 5 НЛО. Разбитите или пленените кораби на извънземните се пазели по това време в базите ,,Райт Патерсън", ,,Ленгли" и ,,Мак Дил". Според показанията на бивша служеща в база на ВВС ,,Райт Патерсън", където е работила в отчетната служа за постъпващи материали, свързани с НЛО, в каталога на базата са наброявали повече от 1000 експоната. В замразено състояние са се съхранявали повече от 30 пилоти на НЛО. Съществуват сведения, според които през осемдесетте години те били пренесени в секретна военноморска база на остров в Тихи океан.


Според описания на очевидци пилотите на дисковидните НЛО изглеждат по следния начин: ,,ръст около 1,20 метра, непропорционално голяма глава спрямо тялото, разположени широко големи, леко стеснени очи, големи и дълбоки очни ябълки. Вместо нос имат малка издатина с едно или две отверстия, вместо уста - малък отвор, който, изглежда, не служи за говорене и хранене. Имат дребни зъби. Вместо уши имат малки вдлъбнатини. По тялото липсва окосмяване. На главата или няма коса, или има лек пух. Данните от изследвания на мозъка не са известни. Ръцете им са дълги и тънки. В отпуснато състояние достигат до коленете. Дланите им се състоят от три или четири пръста с ципи между тях. Пръстите им са тънки, краката с крехка костна структура. Имат нещо като кръв - безцветна течност. Имат високо и голямо чело с издатина на него. Някои от хуманоидите са от женски пол. Средното им тегло е около 18 кг. От аутопсията е установено, че възрастта им е над 200 години по земното летоброене."

Наред с намерените малки хуманоиди, макар и много по-рядко са намирани и гиганти с ръст над 2 метра. Техните тела са бели, с ръце като човешките, но по-слаби и по-дълги. Очите им са големи и сини, леко изтеглени към слепоочията. Гигантите имат малък нос и малки устни и уста. Косата им е дълга и руса.

Като непосредствена причина за катастрофите с летящи дискове се смята пробив от неизвестно тяло в техните корпуси, който причинява бърза декомпресия и загиване на екипажите. Изследванията са показали, че пилотите на катастрофиралите НЛО са получавали изгаряния на дробовете от тежката земна атмосфера. Анализът на катастрофите от последните няколко години показва, че извънземните са наясно с този проблем и са се опитали да изработят норми за безопасност, които да им позволят да останат живи в нашата атмосфера, преди да се приземят в случай на аварийна ситуация.

Според генерал Маршъл от ВВС на САЩ екипажите на НЛО са от други отбранителни обекти и приятелски настроени към земните жители. Присъствието им около отбранителни обекти и летища им дава възможност при нивото на тяхната техника да нанесат унищожителен удар върху земните въоръжени сили във всеки момент, ако се наложи. Но очевидно те нямат такива намерения и земните жители нямат основание да изпитват страх от тях.

Въпреки че повечето от известните случаи на катастрофи на НЛО са главно от южните щати на САЩ, трябва да се има предвид, че такива стават и в много други части на планетата ни.

На 5 март 1983г. НЛО нахлул във въздушното пространство на Сибир от североизточна посока със скорост 75000 км/ч (около 20км/сек). Веднага бил засечен от радарните станции. Няколко минути по-късно обектът бил посрещнат от два изтребителя прехващачи МиГ-25, които изстреляли по него няколко ракети. След като бил улучен, неидентифицираният летящ обект засветил ярко и, клатейки се, паднал. Специален спасителен отряд намерил на мястото цилиндричен обект, висок 6 метра и широк 10 метра, от който стърчала тринога за кацане. Обектът бил изследван близо седем години в няколко изследователски института. Резултатите показали, че обектът е с извънземен произход.

На 13 октомври 1987г. в 8,35 часа при провеждане на бойно учение в Сибир от зенитно ракетно поделение внезапно се появява НЛО, който опипва и заслепява радарите с тънък блестящ лъч. Ракетите на един от зенитните комплекси се подчиняват на системата за визуално наблюдение и управление. Секунда по-късно една от тях вече лети срещу неканения обект с форма на голям елипсоид. Пред очите на войниците от разчета ракетата ,,земя въздух" избухва в металното яйце. Тутакси то пада и се врязва в земята на 25 метра от позициите. Бойците почти не чуват взрив, но усещат страшен удар в земята и наскачат от бронираните машини. Като хипнотизирани те наблюдават сцена като от фантастичен филм на ужасите. Огромното тяло, потънало, наполовина в земята, не се е взривило, а само горната му част се разпукала като черупка на кокоше яйце. Скоро от падналия обект излизат странни същества. Войниците още не са дошли на себе си от изумлението, когато виждат пет хуманоида с огромни глави, големи черни очи и гумени хоботи върху устата, които са привързани на две места.

Хуманоидите напускат своя изпотрошен кораб и след кратко съвещание внезапно около тях се проявява светлинно кълбовидно тяло. То започва да се върти, издавайки неистови звуци. После пламва и гори с ярко бяла светлина. След секунди пламтящото тяло нараства, издува се, става два пъти по-голямо и се взривява, излъчвайки ослепителен пулсиращ блясък, който залива войниците. Когато фойерверкът отминава, всичките 25 войници на поделението са се вкаменили. Или по-точно, структурно са се превърнали в нещо, близко на варта. Това е показал анализът, направен в една секретна лаборатория, където са пренесени всички вкаменени войници и парчетата от НЛО. След продължителни изследвания в различни лаборатории не е станало ясно как е управляван летателният апарат и каква сила го е движела, защото в него не е открит нито двигател, нито система за управление. Случаят с падналия обект е станал известен в подробности благодарение на двама войници, очевидци на произшествието, спасили се по чудо.

На 29 януари 1986г. в района на селището Долнегорск в Приморския край около 8,00 часа вечерта местните жители забелязали кълбо с червен цвят, което летяло в северозападна посока. Полетът му бил безшумен и се извършвал успоредно на земната повърхност. На височина около 600 метра обектът се врязал в скален ръб на планински масив. По местни ориентири била определена скоростта на обекта на около 15 м/сек (48 км/ч). На мястото, където обектът се блъснал в скалата, се появило светене, което по яркост можело да се сравни с искрата при късо съединение на високоволтов електропровод или при електрозаваряване. Представителите на изследователската група, които пристигнали скоро след произшествието на височината, открили следи от високотемпературно въздействие върху почвата, нарязана от неизвестен вид излъчване растителност и образци, принадлежащи явно на разрушилия се НЛО. На мястото на катастрофата били открити шест петна с намагнитени силициеви скали! За изследователите този факт бил пълна изненада, тъй като силицият не е магнитен материал и според съвременните представи да бъде намагнитен е също толкова трудно, колкото и да се намагнити например дървена пръчка или тухла. Резултатите от изследванията на парчетата от НЛО, направени в три научни центъра и единадесет научноизследователски института в Русия, породили повече въпроси, отколкото отговори. Рентгеноструктурните анализи открили стъкловидно състояние на въглерод! При изследването на сложния въглероден материал в него били открити кварцови нишки с дебелина 17 микрона. В нишките имало прокарани златни жички. Без съмнение изследваните образци били плод на висока технология и не били със земен произход.

Странните въздействия на явлението върху околната среда не приключили и след катастрофата. Когато завършили първия етап от изследванията, членовете на експедицията се фотографирали на мястото на катастрофата - и нова загадка: всички заснети кадри се оказали осветени.

Освен над сушата има случаи, при които НЛО са се взривявали над океана, без да оставят следи. Съществуват и случаи, при които при взривяване на НЛО са оставяни значителни материални следи. Един от тях е взривът на НЛО над територията на Северна Бразилия през 1957г., и при който са се запазили остатъци от корпуса му. Анализът на метала показва, че това е сплав от магнезий и стронций, която не е достъпна на земните технологии. Неговото специфично тегло е 1,86. Анализът на сплавта показва, че в магнезия няма остатъци от живак, а има примеси от барий и стронций.  Промишлените инсталации на Земята до 1960г. не са били в състояние да произведат магнезий без примес на живак. През октомври 1990г. в Китай претърпява авария неидентифициран летящ обект. Металографският анализ на сплавта, от която е направен НЛО, проведен в Пекинския университет, показва, че нейна основа се явява алуминият. В сплавта има също така магнезий, цинк и други редки земни елементи. Сходни по компоненти съединения се използват в ракетостроенето. Използваната сплав е много здрава, устойчива на вибрации и на резки температурни разлики. Съществена особеност на остатъка от НЛО е неговата необикновена кристална структура. Установено е също така, че изотопните свойства на магнезия, влизащи в сплавта, се различават от свойствата на магнезия, получаван на Земята. По отношение на анализа на съдържанието на сплавта случаят е аналогичен с този от Северна Бразилия.


През 1995г. в ледници на Хималаите са открити телата на шестима извънземни и останки от космическия им кораб.

Според думите на непалски офицер, участвал в издирвателните операции, корабът и труповете на пришълците били открити от алпинисти. Правителството на Непал се обърнало с молба към правителството на САЩ да помогне при извършване на операцията за прибиране на находката. Самата операция продължила няколко месеца, защото останките на катастрофиралия кораб били разхвърляни на труднодостъпни места на площ от близо 8 км'2. Височината на намерените извънземните била около метър. Те имали непропорционално големи глави и очи и къси слаби крайници. Намерените части от кораба били направени от блестящ метал и били с размери средно около 2 метра.

На 7 май 1989г. в 13,45 часа по Гринуич кораб на военноморските сили на ЮАР съобщил на базата си в Кейптаун, че върху екраните на радарите се е появил НЛО, който се е движел по посока на крайбрежието със скорост 5746 морски мили в час (10641 км/ч). От базата отговорили, че обектът е зафиксиран от други военни и граждански РЛС.

В 13,52 часа от Гринуич обектът навлязъл във въздушното пространство на ЮАР. От Земята били направени няколко безуспешни опита за радиовръзка с летящия обект. Тогава от базата на ВВС във Валхала били вдигнати във въздуха два самолета ,,Мираж". При приближавнаето на самолетите обектът с огромна скорост изменил трактеторията на полета си. ,,Миражите" не били в състояние да повторят тази маневра.

В 13,59 часа командирът на авиозвеното доложил, че обектът се наблюдава от бордния радар и визуално. От Земята постъпила команда да се обстреля обектът с експериментално лазерно оръдие "Тор-2". Командата била изпълнена. По обекта се забелязали няколко ярки блясъка. Той започнал да се люлее, продължавайки движението си в северна посока. В 14,02 часа пилотите на самолетите доложили, че обектът бързо губи височина - с около 1000 метра/минута. След това НЛО пикирал под ъгъл 25ё и рухнал на Земята в пустинята Калахари на 80 км от границата на ЮАР с Ботсуана. Скоро на мястото на катастрофата дошли офицери от военновъздушното разузнаване, експерти и лекари. Те намерили там яма с диаметър 150 и дълбочина 12 метра, в която се намирал сребрист дискообразен обект. Пясъкът и камъните около летателния апарат били стопени. Мощно електромагнитно излъчване извадило от строя електронната апаратура на експертите. Обектът бил откаран в секретна база на ВВС на ЮАР за по-нататъшни изследвания. Диаметърът на летящия диск бил около 18 метра, височина - 9 метра, а теглото му около 50 тона. Източникът на движение на обекта не е установен. Опознавателни знаци върху повърхността му липсвали с изключение на едно изображение, наподобяващо стрела в полусфера. Любопитно е да се отбележи, че подобно изображение е имало върху диск, приземил се в САЩ през април 1964 г.

При изследването на обекта, приземил се в пустинята Калахари, се е случило нещо, което силно изненадало експертите. Отначало бил чут силен звук, след което върху НЛО се открехнало нещо като люк. Той бил отворен от експертите с помощта на хидравлично устройство. Пред тях се показали две човекоподобни същества в прилепнали костюми в сив цвят. Те били изпратени веднага в болница. Различните уреди, вещи и инструменти, извадени от обекта, били предадени за по-нататъшно изследване. Изследванията на пилотите на НЛО показали, че те имат ръст съответно 1,22 метра и 1,37 метра. Цветът на лицата им бил сиво-синкав, кожата - гладка и много еластична. Липсвали коси и каквото и да е било окосмяване. Главата била твърде голяма според нашите представи. Лицето - с изпъкнали кости. Очите - огромни, без зеници, леко повдигнати встрани. Носът се състоял от две дупки. Устата била като процеп, без устни. Зъбите били малки според нашите пропорции. Уши не се забелязвали. Ръцете били тънки, почти до колената, като китките завършвали с три пръста, с кожеста ципа между тях. Гърдите и коремът им били покрити с набръчкана кожа. Бедрата - тесни и малки, краката - къси и тънки. Полови органи не били открити. Стъпалата завършвали с три пръста, без нокти и ципа. В секретния доклад на разузнавателната служба се посочва, че хуманоидите се държали агресивно, издраскали дълбоко лицето и гърдите на лекаря, който се опитал да им вземе за изследване кръв и образци от тъканите. Предполага се, че двете същества контактували помежду си телепатично. Отказвали всякаква храна. По-нататъшното изследване на сваления кораб с извънземните пилоти продължило в секретна база на американските ВВС.

Вероятността корабът на извънземните да е бил свален само с помощта на лазерното оръдие е твърде малка, като се имат предвид защитното покритие и възможностите на НЛО. Възможните причини за катастрофата на НЛО могат да бъдат две. Корабът или е претърпял авария при навлизане в земната атмосфера, или е бил свален от друг космически кораб. Подобен извод може да се направи и за катастрофите на другите космически кораби, тъй като в историята на НЛО не липсват сведения за космически битки между извънземните.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.