Ads Top

Войната между щатите: Превантивни удари


На 22 септември 1862г., само няколко дни, след като федералната армия спира напредването на Конфедерацията в битка при Ентайетъм, Линкълн обявява плановете си да нареди освобождаването на робите в южните щати, ако те не се върнат в Съюза. Този декрет девет месеца чака победа на Съюза на бойното поле.

Без отговор от Юга, Линкълн излиза със своята Прокламация за освобождаването на робите на 1 януари 1863г. Той обявява свободата на всички роби в държаната от бунтовниците територия. Това е чисто политически акт, тъй като очевидно той няма власт в тези зони. Той обаче изважда въпроса за робството на преден план в конфликта. Линкълн по-късно обяснява този прагматичен жест, като казва: ,,Нещата вярваха от зле на още по-зле, докато не почувствах, че сме стигнали до края на въжето в планирането на операциите, които преследвахме, че сме изиграли и последната си карта и трябва да променим тактиката си, или да загубим играта. Тогава реших да приема политиката за освобождаването на робите." С други думи, едва по средата на тази братоубийствена война робството става централен въпрос.

Прокламацията е блестяща стратегическа маневра, тъй като нито гражданите на Франция, нито тези на Великобритания не биха приели страната им да подкрепя робството.. и това засилва хватката на Линкълн у дома.

Когато Линкълн въвежда първата военна повинност през 1863г., има бунтове в няколко големи градове, включително Ню Йорк. Между 13 и 16 юли повече от хиляди души са убити или ранени, докато армейските сили възстановяват мира под дулата на оръдията. ,,След толкова много години е лесно да се забрави, че Линкълн е изправен пред въстание както на Север, така и на Юг" - коментира Грифин. - ,,За да контролира (този северен) бунт, Линкълн още веднъж пренебрегва Конституцията, като отменя правото на ,,habeas corpus", което прави възможно за правителството да хвърля в затвора критиците си, без да са отправени официално обвинения и без съдебен процес. Така, под знамето на противопоставяне на робството, американските граждани на Север не само са убивани по улиците на собствените си градове, но са изправяни и във военна битка срещу волята си и са хвърляни в затвора без справедлив съдебен процес. С други думи, свободните мъже се поробват, така че робите да могат да се освободят. Дори ако престореният кръстоносен поход е бил истински, това е лоша размяна."

През есента на 1863г. Линкълн все повече се тревожи за чуждото военно присъствие в Канада и Мексико. Притесненията му за французите в Мексико водят до прибързана атака в Себайн Пак в устието на река Себайн, отделяща Тексас от Луизиана. На 8 септември 1863г. само 47 членове на тексаската милиция с шест оръдия прогонват флотилия от кораби на Съюза, съставна от 22 транспортьора, носещи пет хиляди янки, ескортирани от четири малки военни кораби.

След като Франция и Великобритания опасно се доближават до признаването и подпомагането на Юга, руският цар Александър II настроен благоприятно към Севера, е този, който накланя везните в другата посока. След като получава информация, че Англия и Франция заговорничат за война, която да раздели Руската империя, Александър нарежда две руски флотилии да се отправят към САЩ през есента на 1863г. Едната пуска котва до бреговете на Вирджиния, докато другата се разполага в Сан Франциско. И двете са в идеално положение да атакуват британските и френските търговски корабни линии. Никакви заплахи или ултиматуми не са отправяни публично, но е ясно, че ако започне война, руският военноморски флот е в позицията да предизвика хаос. ,,Без въздържащия ефект на присъствието на руските флотилии ходът на войната вероятно щеше да е много различен" - коментира Грифин.

Предимно заради присъствието на тези флотилии, съчетано с ефекта от Прокламацията за освобождаването на робите, Великобритания и Франция отказват да се намесят в полза на Юга, както са планирали.

В началото на 1865г. Югът е обезкръвен - както от жива сила, така и от материали. Река Мисисипи е във федерални ръце и генералът от Съюза Уилям Т. Шърман е разделил Конфедерацията на две с неговия небезизвестен ,,поход до морето" през Джорджия. ,,(Конфедерацията) въобще успява да поддържа армия на бойното поле само заради безподобната издръжливост и решимост на оцелелите й войници" - пише Катън. - ,,Срещу нея се изправя страна, която е засилена от войната, а не е отслабена - страна, която има по-голяма сила още от началото и която сега се превръща в една от най-могъщите сили на планетата. Войната може да приключи само така, както е станало. Конфедерацията умира, защото войната най-накрая я е изхабила."

Кръвните загуби от войната са ужасяващи: 365 хиляди северняци мъртви, комбинирани с 258 хиляди представители на Конфедерацията, правят повече убити, отколкото всички други американски войни, взети заедно.

Финансовата цена е зашеметяваща. В края на 1861г. правителствените разходи са 67 милиона долара. Към 1865г. тази цифра е скочила на повече от 1 милиард долара. Националният дълг, който е бил само 2.80 долара на глава от населението от 33 милиона през 1861г., скача на 75 долара на човек през 1865г. Оценките от 1910г. сочат, че общите загуби от войната, включително пенсиите и погребенията на ветераните, са общо почти 12 милиарда долара - абсурдна сума по онова време.

В центъра на този огромен паричен поток е агентът на Ротшилд Белмонт, който финансира и двете страни. Той оказва силно влияние върху банкерите в Англия и Франция, за да подкрепят военните усилия на Съюза, като купят държавни облигации. Същевременно тихомълком изкупува все по-обезценяващите се банкови облигации на Юга при големи намаления с идеята, че Югът ще бъде принуден да ги изплати изцяло след войната. През 1863г. ,,Chicago Tribune" се нахвърля срещу ,,Белмонт, Ротшилдови и цялото еврейско племе, което изкупува облигациите на Конфедерацията". Много по-късно това обвинение е представено като ,,клевета" от онези, които не могат да разберат двуличието на Белмонт и неговите работодатели с техните фасадни симпатии към Севера.

Един от по-младите Ротшилдови посещава Америка в навечерието на войната и открито защитава конфедерацията, докато техният агент Белмонт е ,,за" Севера. Що се отнася до Линкълн, Соломон Ротшилд пише: ,,Той отхвърля всички форми на компромис и мисли само за репресии с оръжие. Има външен вид на селянин и може да разказва само кръчмарски истории."

Ротшилдови играят и от двете страни и очевидно не изпитват особено състрадание към американската трагедия. Барон Джейкъб Ротшилд рационализира касапница, като казва на американския министър в Брюксел Хенри Санфорд: ,,Когато пациентът ви е безнадеждно болен, опитвате безнадеждни мерки, дори и кръвопускане".

,,Отпечатъците от ботушите на Ротшилдовата формула не могат да се сбъркат по гробовете на американските войници от двете страни" - заключава Грифин.

Ако войната между щатите наистина е била заговор на тайни общества да разцепят САЩ - както се твърди в брошура на ,,Рицарите на златния кръг", публикуван през 1861г., - подкрепен от европейските Ротшилдови, той почти успява. Суровата политика за възстановяване на републиканското правителство, която кара Юга да страда от наказателните икономически политики чак до 60-те години на ХХ в., поражда нестихваща омраза и горчилка през ХХв., както и растеж на други тайни общества на Юг, например ,,ку-клукс-клан".

Историкът Фут използва термина ,,якобинци", за да опише привържениците на отцепването по онова време - смутители на установения социален, религиозен и политически ред, които действат в Америка от края на XVIIIв. Якобинците - форма на ,,просветлено" франкмасонство, са свързващата тъкан, която обвързва тайните общества в Стария свят със скритата манипулация в Новия свят.

Те са пресекли Атлантическия океан, след като успешно са разрушили ,,Стария световен ред" във Франция и търсят нови светове за завладяване. Тези бегълци са бивши членове и помомци на членове на по-старите тайни общества като баварските Илюминати, които проследяват произхода си до зората на човечеството.

Мъжете, които създават общества като Рицарите на златния кръг, ,,Thule Gesellschaft" и групите на Кръглите маси на Сесил Роудс, разчитат на дългата история на тези тайни европейски организации.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.