Ads Top

Семейство Ротшилдови

Макар и до голяма степен неизвестно на съвременните американци, името Ротшилд е синоним на международно банкиране и може да се открие зад кулисите на много от големите световни събития.

Началото на тази потайна банкерска династия е поставено от Майер Амшел Бауер - немски евреин, роден на 23.02.1744г. във Франкфурт - тогава люпилня на антисемитизъм, произтичащ от широко рекламираните философии на Имануел Кант и Йохан Фихте. Баща му продава фини копринени тъкани независимо от заповедите, забраняващи тази дейност на евреите.

Младият Майер учи, за да стане равин. Той е особено образован в ,,Hashkalah" - смесица от религия, юдейско право и здрав разум, която е станала популярна през Просвещението. Смъртта на родителите му принуждават Майер да напусне равинското училище и да стане чирак в банкова къща.

Бързо усвоявайки търговията, той става дворцов финансов агент на Вилхелм IX - администратор на региона Хесе-Касел и виден франкмасон. Спечелва благоразположението на Вилхелм, който е една година по-възрастен, като се присъединява към интереса му към масонството и антиките. Майер издирва древни монети и ги продава на благодетеля си на силно намалени цени. Отчитайки равинското му обучение, съчетано със сериозните му проучвания на антики, Майер несъмнено развива дълбоко разбиране за древните загадки, особено започва да се слива с традициите на франкмасонството.

Младият Майер добавя към списъка си с клиенти кралското немско семейство Турн унд Таксис - чийто наследник ще бъде екзекутиран като член на тайното общество, създало Адолф Хитлер. Видното семейство Турн унд Таксис администрира куриерски услуги в цялата Свещена римска империя. ,,Те просперират, защото получават преди съперниците си новините за пазарните тенденции, цените на стоките и основните политически събития" - отбелязва биографът на Ротшилдови Дерек Уилсън. Майер вижда от първа ръка, че информацията, особено получаваната бързо, често означава огромно богатство. Днес аксиомата е станала ,,времето е пари". За да попречи на шпионите да четат тяхната поща, семейството води цялата си кореспонденция на ,,Judendeutsch" - немски, написан със староеврейски букви. Този код пречи на повечето изследователи да постигнат ясно разбиране за техните методи и намерения.

По това време според ,,The New Encyclopaedia Britannica" ,,Майер определя модела, който неговото семейство ще следва толкова успешно - да прави бизнес предимно с управляващите дворове и да се раждат колкото е възможно повече синове, които могат да се погрижат за многото бизнес начинания на семейството в чужбина".

,,Нейтън манипулира ситуацията по такъв начин, че това става източникът на огромното богатство на Ротшилд" - пише Айк.
Според няколко автори семейното богатство е изградено върху парите, присвоени от Вилхелм IX, на когото е платена огромна сума пари от британското правителство, за да осигури войници от Хесе, за да се бият с американските колонизатори по време на Американската революция. Вилхелм връчва тези пари на Майер, за да ги инвестира, но вместо това - така се твърди - те са използвани за установяването на сина Нейтън за шеф на лондонския клон на семейната банкова къща. Майер в крайна сметка възстановява парите, но

Биографът Дерек Уилсън признава това, пишейки: ,,Именно временното отклонение на огромната сума от Хесе-Касел помага на ,,Ен Ем" (както нейтън обича да бъде наричан) да пусне в ход банковата си операция, осигурявайки му както ликвидност, така и престиж".

,,От най-раните дни Ротшилдови оценяват значението на близостта с политиците - хората, които определят не само степента на бюджетния дефицит, но и вътрешната и външната политика..." - пише биографът Найъл Фъргюсън. - ,,Влиянието на Ротшилд се простира и до кралските особи. Нейтън първо влиза в контакт с британския кралски род благодарение на покупката на баща му на значителните дългове на принц-регента Джордж, по-късно крал Джордж IV, и неговите братя."

Фъргюсън проследява влиянието на Ротшилд чрез британското кралско семейство до съпруга на кралица Виктория - принц Алберт - и неговия син. Британските Ротшилдови също са много близки с повечето видни викториански политици, например лорд Джон Ръсел, лорд Уилям Гладстон, Бенджамин Дизраели, Артър Белфуър, Джоузеф Чембърлейн и лорд Рандолф Чърчил - бащата на Уинстън.

Също по времето на пристигането на Нейтън в Лондон Майер Бауер променя името си на Ротшилд (буквално ,,червен щит"), взето от емблемата с червен щит върху дома на предшествениците му в гетото. Тази промяна на името несъмнено е опит да се отдели семейството от яростния антисемитизъм, който доминира в Германия по онова време. За да изолират още повече семейството от такъв расизъм, Ротшилдови използват група от регистрирани агенти и подставени лица, за да осъществяват техните разпрострели се нашироко бизнес дела.

Може би тук е мястото да отхвърлим твърденията, че съвременните тайни общества - съзнателно или не - подпомагат целите на някакъв международен еврейски заговор. Макар несъмнено да е вярно, че много голяма част от световния богат елит има еврейско наследство, не бива да се оставяме да ни разсейват с въпроса за расата и религията. Няма съществени доказателства, които да доказват, че евреите или юдеите - или някоя друга расова или религиозна група - са по-алчни или по-амбициозни от всеки друг.

Нещо повече: всяка дискусия на антисемитизма често се губи в погрешно разбиране на разликата между юдеите, евреите и ционистите.

,,The American Heritage Dictionary of the English Language" (,,Речник на английския език на американското наследство") описва юдея като член на семитския народ - раса, произхождаща от Авраам от Стария завет, която - достатъчно иронично - включва и повечето араби. Евреин, от друга страна, е привърженик на юдейството - религия, предадена от израилтяните. Ционист е член на политическо движение, загрижено за запазването и осъществяването на целите на държавата Израел. Това са три отделни въпроса: раса, религия и политика.

Да се обединяват тези отделни въпроси в една-единствена конспирация е погрешно и освен това противоречи на историческите свидетелства. Повечето хора в съвременна Америка разбират, че е погрешно да се съди за човека по расата му - атрибут, върху който той няма контрол. По същия начин повечето смятат за лощи маниери да се атакува публично религията на друг човек. Единствено политиката на човека се смята за справедлива тема за несъгласия и спорове.

Именно тук, в областта на политиката, е посято голямо объркване. Поддръжниците на ционизма от години умело атакуват своите опоненти като ,,антисемити" до степен, че много американци - евреи и неюдеи, -  а особено медиите не са склонни дори да поставят под съмнение политиката на Израел, без значение колко противна е.

Нещо повече: широката четка на антисемитизма често се е използвала за очерняне на всеки, който предлага гледище за историята от гледна точка на конспирацията.

Макар че е възможно да е вярно, че тайните организации в миналото са били изградени на расова и религиозна основа, опитите днес да се повдигат въпросите за раса и религия в дискусията на съвременните тайни общества и конспирации служат единствено за объркване на въпроса и за отблъскване на съвестните изследователи. Въпреки че много международни финансисти имат еврейски произход, да се обвинява юдейската раса в международен заговор е също толкова справедливо, колкото и да се обвиняват всички от бялата раса за действията на Хитлеровите нацисти.

У. Клиън Скузен, бивш агент на ФБР, който служи като шеф на полицията на Солт Лейк Сити в края на 50-те години, пише за международните конспирации в няколко книги, включително ,,The Naked Communist" (,,Голият комунист"). И той стига до разбирането, че расовата идентификация е ,,свръхопростенческо обяснение за възхода на глобалната властова структура, която е впримчила човечеството". Той обяснява: ,,Изучавайки глобалната конспирация, е важно да се има предвид, че не само определена раса или регион, а ,,страстта към парите и властта" е това, което е привлякло магнатите на световните финанси към едно сплотено общество за взаимопомощ".

Такова образовано и разумно разбиране на антисемитизма обаче не е на мода по времето на Майер-Ротшилд. Затова той изгражда финансовата си империя, като същевременно старателно се опитва да избягва расизма на своето време.

Това не означава, че Ротшилдови не са горди със своите юдейски предшественици. Според всички разкази главите на семейството били изключително набожни в следването на еврейските традиции и обичаи. През годините семейството е правило щедри дарения за еврейски каузи и може би дори е играло жизненоважна роля в създаването на държавата Израел, макар че някои пишещи върху конспирацията автори твърдят, че интересът на Ротшилд към Израел засяга повече контрола върху нефта, отколкото любовта към родината.

Един метод, използван за избягване на расизма, е включването на не-евреи като подставени лица на Ротшилдовата организация. По времето на американската Гражданска война Дж. П. Морган публично прави антисемитски изказвания, но въпреки това спомага за осъществяването на целите на Ротшилдови. ,,Каква част от привидния антисемитизъм на Морган е реална и каква може да е била прагматична маска, в крайна сметка няма особено значение... Независимо от интерпретациите на природата на взаимоотношенията между фирмите на Морган и на Ротшилд, остава фактът, че те са близки, непрекъснати и доходоносни и за двете страни. Ако Морган наистина е хранел антисемитски чувства, нито той, нито Ротшилдови някога са им позволявали да пречат на бизнеса им" - отбелязва Грифин.

Според Айк Морган и Рокфелер са богати ,,момчета за поръчки, които използват финансирането от Ротшилд, ,,за да построят, огромни империи, които контролират банковото дело, бизнеса, нефта, стомната и т.н. ... и ръководят американската икономика по начина, по който го правят Опенхаймер в Южна Африка".

Друга полза е използването на синовете на Майер Ротшилд, известни като ,,Франкфуртската петорка", които са получили грижливо възпитание и образование, за да увековечават лоялно семейния банков бизнес.

Докато Майер е най-големият му син Амшел Майер ръководят от франкфуртската си банка, синът Нейтън Майер основава лондонския клон през 1804г. Междувременно най-малкият син Якоб (който предпочита да бъде наричан Джеймс) се присъединява към парижките банкови кръгове през 1811г., докато Соломон Майер започва да действа във Виена, а Карл Майер - в Неапол.

Майер работи и със съседите. ,,Варбургите започват да лобират за бизнеса на Ротшилд в Хамбург още през 1814г., макар че редовни сделки не са започнати до 30-те години на XIX век..." - пише биографът Н. Фъргюсън.

През 1785г. Ротшилдови споделят дома си със семейство на име Шиф. Един внук - Якоб Хенри Шиф, емигрира в Америка през 1865г. след среща с Ейбрахам Кун, който го кани да се присъедини към неговата нюйоркска инвестиционна фирма. През 1875г. младият Шиф се жени за дъщерята на Соломон Лоеб, тогава шеф на мощната инвестиционна банкова фирма ,,Кун, Лоеб и компания" в Ню Йорк Сити. Шиф става шеф на фирмата през 1885г., след смъртта на Лоеб. Именно Шиф финансира покупката на ,,Юниън Пасифик" от железопътния магнат Едуард Х. Хариман, баща на държавника У. Евърел Хариман. Шиф и Евърел Хариман ще играят важна роля във възхода на комунизма в Русия.

По-големите двама сина на Хариман посещават Йейл и са въведени в Ордена ,,Череп и кости" - Уилям Евърел (1913г.) и Едуард Роланд Ноъл (1917г.) През 30-те години на ХХв. банковата фирма на У. Евърел ,,У. Е. Хариман и компания" се слива с частната международна банкова фирма ,,Браун Брадърс", създавайки ,,Браун Брадърс, Хариман и компания" - дълготраен партньор на която е Прескот Буш (1917г. е приет в Ордена) - баща на Джордж Буш (въведен в Ордена през 1949г.).

Браковете между видните еврейски имигрантски семейства са често срещани в началото на ХХв. ,,Нещо повече: след като се заемат да защитават огромните си имения, тези еврейски династии често откриват, че както в Западна Европа, така и в САЩ е полезно да се женят помежду си" - пише професорът по история Хаурд М. Сакър. ,,Соломон Лоеб се жени за сестрата на Ейбрахам Кун и обратното, а Джейкъб Шиф веднага става партньор, женейки се за дъщерята на Лоеб. На свой ред Феликс Варбург - потомък на известно хамбургско банкерско семейство, си осигурява партньорство в Кун-Лоеб, като се жени за дъщерята на Шиф Фрида. Братът на Феликс Пол се жени за дъщерята на Соломон Лоеб Нина - от втората съпруга на Лоеб - и така става чичо на собствения си брат. Друг партньор - Око Кан - се жени за Адълейд Улф, дъщеря на един от първоначалните инвеститори във фирмата. В ,,Голфман, Сакс и компания" две момчета от Сакс се женят за две дъщери от рода Голдман."

Друг, по-скорошен пример на тези връзки във висшите кръгове е придобилата широка популярност през 50-те години любовна връзка между Или де Ротшилд и бившата снаха на Уинстън Чърчил Памела Чърчил. След разпадането на връзката тя се мести в Ню Йорк, където след кратък брак с бродуейски продуцент се омъжва за финансиста и член на ,,CFR" Евърел Хариман. През 1993г. Памела Хариман е назначена от президента Клинтън за американски посланик във Франция.

Неотслабващият интерес към бизнеса, съчетан с бракове помежду си и използване на подставени лица, изгражда гигантската и потайна Ротшилдова банкова империя. Тя упражнява значително влияние върху икономиката, а оттук и върху политическата история на Европа, а и на САЩ, макар че тук това става по по-скрит и индиректен начин.

През 1806г. Нейтън става английски гражданин и се жени за Хана Коен - най-голямата дъщеря на Ливай Барент Коен, тогава водещ лондонски финансист. Бракът циментира приемането му от британския банков Истаблишмънт.

,,Нейтън Ротшилд може по-късно да се хвали, че през 17-те години, откакто е в Англия, е увеличил първоначалните си 20 хиляди паунда, дадени му от баща му, 2500 пъти, т.е. до 50 000 000 - една наистина огромна сума по онова време, сравнима с покупателната сила на милиарди американски долари днес" - заявява един изследовател на Ротшилдови.

Дерек Уилсън, благоразположеният биограф на Ротшилдови, отбелязва, че през 1810г. Нейтън просто е един от няколкото финансисти, действащи в Лондон. Към 1815г. обаче той е станал основен финансист на британското правителство и неговата ,,Банк оф Ингланд" ,,Този забележително сполучлив удар е можел да да се постигне само чрез сложна поредица от сделки, много от които са обвити в потайност, в която днес не може да се проникне" - отбелязва Уилсън.

Айк вижда тази връзка като доказателство за конспиративен контрол от страна на Ротшилд. ,,На тях са им задължени коронованите глави на Европа и това включва династията на ,,Черната аристокрация" - Хабсбургите, които управляват Свещената римска империя в продължение на 600 години" - пише той, - ,,Освен това Ротшилдови поемат контрола върху ,,Банк оф Ингланд". Ако има война, Ротшилдови са зад кулисите, създавайки конфликта и финансирайки и двете страни."

,,Те са можели да имат гражданство в страната, в която живеят, но патриотизмът е нещо неразбираемо за тях" - пише Грифин, - ,,Освен това са много умни, ако не и лукави, и тези комбинирани черти ги превръщат в ролевия модел на хладнокръвните прагматици, който доминира в политическия и финансовия свят днес."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.