Ads Top

Възбуда в тайните общества (Рицари на златния кръг) и войната между щатите


Потайната рицарска организация е създание на хирурга и писателя д-р Джордж У. Л. Бикли, който през 1854г. основава своя първи рицарски ,,замък" в Синсинати, Охайо, разчитайки силно на местните франкмасони. Това общество ,,има тесни връзки с тайно общество във Франция, наречено ,,Сезоните", което пък е клон на Илюминатите" - обвинява Дж. Едуард Грифин.

Формирани по модела на масонските ложи, Рицарите имат подобни пароли, ръкостискания, ,,храмове" и велик, по-нисш и върховен съвет. Посветените освен това се заклеват да пазят тайна, докато жива змия се държи над главата им, и всичко това е придружено от смразяваща кръвта клетва:
,,Който посмее да разкрие нашата кауза, ще изпита силата на Рицарската стомана, и когато мъчението се окаже твърде тъпо, ще стържем мозъка от неговия череп и ще поставим лампа там, за да осветява душата му от тук до ада."
Името ,,Рицари на златния кръг" (,,KGC") (още за ,,Рицари на златния кръг" ТУК) е извлечено от грандиозния план на Бикли да създаде огромна робска кръгла империя с обиколка от 2400 мили, като в центъра й ще бъде Куба. Тази нова нация трябва да включва южните САЩ, Мексико, част от Централна Америка и Западните Индии, за да спечели доминация над световните доставки на тютюн, захар, ориз и кафе.

Макар че съвременните историци или пренебрегват, или омаловажават значението на ,,KGC", от тогавашните трудове и отразяването във вестниците е видно, че по онова време организацията се смята за изключително достоверна заплаха. Бикли със сигурност е мистериозен човек, винаги твърди, че има нужда от пари, но въпреки това непрекъснато пътува и забавлява сановници. ,,Финансовото ядро" на неговия орден е Американската колонизаторска и параходна компания, създадена във Веракруз, Мексико, с капитал от 5 милиона долара. Някой друг, а не Бикли, плаща сметките.

Освен това демонстрира връзки с Великобритания, твърдейки, че през 1842г. е завършил Лондонския университет. В началото на войната Бикли е в столицата на Конфедерацията Монтгомъри, Алабама, представяйки се за кореспондент на лондонския ,,Times", а след войната изнася лекции в Англия.

Бикли, изглежда, сменя принадлежности и философии. Преди е бил основател на общество, наречено ,,Кръг Уейн на братството на Съюза", което уж работи за конституционен съюз. Точно преди започването на войната той пише статия за своя вестник в Синсинати ,,Scientific Artisan", в която прогнозира края на робството, заявявайки: ,,Тази институция е напълно незавидна, (както) веднага ще признае всеки разумен човек в Америка".

Независимо от идеите, издигнати в неговата статия, първата стъпка в плановете на Бикли за ,,KGC" е да се създаде отделна робска южняшка нация, след това да се тръгне на юг, към Мексико. Подобно на нацистите много по-късно, ,,KGC" се интересуват от чистота на кръвта, както се вижда от неговия призив за ,,англосаксонска кръв" за ,,тексасизирането" на мексиканското население.

Към 1860г. има повече от петдесет хиляди рицари, най-вече в Тексас, чакащи заповеди да тръгнат към Мексико. Разположен в Сан Антонио, Бикли печели популярност с клетви да ,,убие уолстрийтските" банкери, които - казва той - кроят планове срещу Юга. Освен това казва, че ако Линкълн бъде избран за президент, ,,Вашингтон, а не Мексико ще стане мишената" на Рицарите.

В действителност има две пробни нахлувания в Мексико през пролетта на 1860г., но и двете са отблъснати, след като Бикли не успява да осигури на хората си обещаните подкрепления и доставки.

Твърди се, че тексаският герой и губернатор Сам Хюстън е член на Рицарите по онова време, но напуска, когато те насочват вниманието си от инвазията в Мексико към движението за отцепване.

В името на каузата на отцепването на Юга  Бикли се оказва по-успешен, тъй като ,,KGC" формира ядрото на южняшката армия. Според писателя Олингър Креншоу ,,Южняшката преса получава плановете на ордена с ентусиазъм и много вестници стават техни защитници... ,,Sun" във Виксбърг заявява, че ,,Рицарите на златния кръг" дават на Юга военна организация, способна да защитава правата си у дома и в чужбина".

,,KGC" е разделен на три части, или ,,степени" - ,,Външната и вътрешната гвардейска милиция", ,,Външния и вътрешния гвардейски корпус" с гражданска подкрепа и ,,Американския легион", който е политическата и управляващата ръка. Твърди се, че към 1860г. членската маса в ,,KGC" наброява повече от 65 хиляди и съставлява ,,мозъка" на Юга. Бикли изяснява целта им, когато заявява: ,,Фактът е, че ние искаме да се бием, но въпросът е как да го постигнем".

Чрез непрекъснат смут Рицарите подклаждат омраза и страхове по целия Север и Юг. ,,След като Ейбрахам Линкълн е избран през 1860г., това малцинство от южняшкото малцинство заговорничи да осъществи последен гамбит. През 1861г. .. за изумление на екстремистите - триумфира разединението" - пише историкът Уилям У. Фрийлинг. 

Дейността на ,,KGC" в северните щати включва план за създаване на ,,северозападна конфедерация", съставена от про-южняшки настроени лица от няколко щати, включително Охайо, Индиана, Минесота и Мичиган. Твърди се, че само в Илинойс членската маса на ,,KGC" е около 20 хиляди. Планът е да се завладеят федералните арсенали, след това да поемат контрола върху щатите и да освободят всички затворници от Конфедерацията. Едно щатско официално лице, Едмънд Райт, се опитва да се противопостави на Рицарите, но резултатът е, че съпругата му е хвърлена в затвора, а домът им - изгорен. През август 1862г. шестдесет членове на ,,KGC" - от петнадесет хиляди в Индиана - са привлечени под отговорност за заговорничене и предателство, но по-късно са освободени. Федералните прокурори се страхуват, че ще създадат мъченици, и съдебните дела за конспирация са слаби.

Действията на Рицарите създават хаос в националното правителство, подтиквайки президента Линкълн да се оплаче: ,,Врагът зад нас е по-опасен за страната, отколкото този пред нас".

Администрацията на Линкълн е убедена да хвърли в затвора повече от 13 хиляди души по обвинение в ,,нелоялност", което означава всичко от говоренето срещу правителството до обезсърчаването  на записването в армията. ,,Тези, които преди войната са наричани ,,лоялна опозиция", след 1861г. установяват, че обикновено са наричани предатели" - пише Лари Старкли.

Такива репресии ядосват демократите и анти-републиканците, които обвиняват федералните длъжностни лица в преувеличаване на заплахата на ,,KGC", за да потискат критиките срещу администрацията. Членството в организацията на Рицарите и нейните създания - ,,Ордена на американските рицари" и ,,Синовете на свободата" - расте и достига стотици хиляди. Според Грифин Рицарите минават в нелегалност след войната, за да се появят в крайна сметка като ,,ку-клукс-клан". (Още за ,,Ку-Клукс-Клан" - ТУК)

През 1863г. Бикли е арестуван като шпионин в Индиана и е задържан без съд до освобождаването му през 1865г. Разорен, Бикли умира в Болтимор на 10 август 1867г.

Националното внимание е съсредоточено върху Южняшкия бунт и разцепването от Севера, а във Вашингтон се вземат финансови мерки с дълготрайни последици.

В средата на 1861г., след като войната едва започва, финансовият министър на САЩ Салмън Чейс (на него е наречена ,,Чейс Манхатън Банк") иска и получава от Конгреса първия данък общ доход, въведен в Америка. Той започва като нищожните 3% федерален данък върху всички доходи, но само година по-късно е повишен на 5% върху всички доходи над 10 хиляди долара. ,,Това е прогресивен данък върху доходите, точно както е предложен от Карл Маркс само преди 13 години" - отбелязва Епърсън, намеквайки, че под претекста на нуждите на войната се налага скрит дневен ред.

С напредването на войната Линкълн отчаяно се нуждае от повече пари. Вместо да ги заема от европейските банки, както се очаква, през 1862г. той издава около 450 милиона долара в банкноти, напечатани със зелено мастило и наречени ,,зелени банкноти". Те са легализирани със закон на Конгреса, но без никакви обезпечения. Приемайки тези свободни от дълг, декретирани пари, Линкълн обявява: ,,Правителството, притежавайки властта да създава и да емитира валута.. няма да заема капитал с лихва... Привилегията на създаването и емитирането на пари е не само върховен прерогатив на правителството, но и най-голямата му творческа възможност."


Очарователно е да се отбележи, че двамата американски президенти, които са емитирали декретиращи пари - Линкълн през 1862 и Джон Ф. Кенеди през 1963г. - са убити. Убиецът на Линкълн - симпатизантът на южняците Джон Уилкс Бут - е член на ,,Рицарите на златния кръг" (заедно с прочутия разбойник Джеси Джеймс). Различни изследователи на конспирациите са свързали Бут със споменатите преди Июминати, италианските ,,Carbonari", а чрез държавния секретар на Юга Джуда Бенджамин - с компанията на Ротшилд. След войната Бенджамин, често наричан ,,зловещата сила зад трона" на южняшкия президент Джеферсън Дейвид, бяга в Англия, където става жънещ успехи адвокат.

Както е и при убийството на Кенеди, смъртта на Линкълн предизвиква викове за заговор, които текват и до днес. Заговорът за убийството на Линкълн включва няколко души, четирима от които са обесени, включително Мери Сърат - първата жена, екзекутирана в тази страна за углавно престъпление. Исторически факт е, че делото по убийството на Линкълн е сложен заговор, включващ планове за контрабанда и отвличане, замесващи и агенти на ,,Рицарите на златния кръг". ,,Остава фактът, че историята защо Ейбрахам Линкълн е убит, може да се завърши само в рамките на заговор на Конфедерацията в Канада (който включва членове на ,,KGC" и британски агенти)..." - отбелязва Старки. Заговорът включва и някои от най-високите постове във Вашингтон, включително секретарят на войната на Линкълн Едуин Стантън.

Независимо от упоритата употреба на термина, конфликтът в периода 1861-1865г. никога не е бил истинска гражданска война, която се дефинира като конфликт между части или групи в дадена страна. Мнозинството от гражданите във всеки южен щат свободно избират да напуснат Съюза. Президентът на Конфедерацията Дейвис, бивш сенатор на САЩ и секретар на войната, в обръщението си при встъпването в длъжност на 18 февруари 1861г. цитира ,,американската идея, че управлението почива на съгласието на управляваните и е право на хората да променят или да го премахнат, ако пожелаят, когато то стане деструктивно за целите, които са установени... Така суверенните щати, представени тук, пристъпиха към формирането на тази Конфедерация и е наистина злоупотреба с езика, че техният акт се назовава революция."

,,Отцепването - или бунтът, както предпочитат да го наричат екстремистите - може да е предателство, но никой съд никога не го е казвал - и няма да го каже, - без значение какво е мнението на радикалите по въпроса" - отбелязва историкът Шелби Фут.

Линкълн и радикалните републиканци обаче наистина обявяват, че отцепването е предателство и подготвят огромни армии и военноморска блокада, за да принудят южните щати да се върнат в Съюза. И докато двадесет и двата милиона северняци са вкопчени в битка с деветте милиона южняци, Франция и Великобритания правят крачки, за да обкръжат потъналата в конфликти страна.

Докато военните оркестри свирят ,,Дикси", Великобритания изпраща още единадесет хиляди войници в Канада, която е станала рай за агентите на Конфедерацията. Наполеон III във Франция слага австрийския ерцхерцог Максимилиан за император на Мексико, което веднага поставя началото на преговори с Конфедерацията и позволява транспортирането на стоки за Тексас, заобикаляйки блокадата на Съюза. Френските войски са разположени на тексаската граница. Франция и Англия са готови да се намесят в момента, когато Севера и Юга са се обезкръвили взаимно.

Две събития предотвратяват пълното разпадане на САЩ: обявяването от Линкълн, че освобождава робите в щатите от Конфедерацията и тихата интервенция от Русия.

следва продължение ,,Превантивни удари"

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.