Ads Top


Меровингската династия на франките традиционно се смята за първия род крале в това, което днес е Франция. Франция носи името си от франките и за първия им владетел - Франкио - се твърди, че е наследник на Ной.

Родът на Франкио мигрира от легендарния град Троя в северозападна Турция, носейки царската си кръвна линия в Галия. Те наричат поселището си Троа на името на родния си град. Париж е наречен на гръцкия герой Парис, чието бягство с любимата Елена в Троя катализира Троянската война.

Името Меровинги се отнася до Меровий, бащата на Шилдерик I, властелинът на салийските франки. Според генеалога Гарднър Меровеус проследява произхода си през баща си Клодио до Йосиф от Ариматея и Иисус. ,,Независимо от внимателно отбелязаните генеакигии от онова време, наследството на Меровий е странно неясно в монашеските анали" - отбелязва Гарднър. - ,,Макар че е законен син на Клодион, историкът Присций казва за него, че е роден от тайнствено морско създание - ,,Bistea Neptunis" (морски звяр)... Очевидно има нещо много специално в крал Меровий и неговите жречески наследници, защото те се радват на специално благоговение и са известни с езотеричните си познания и окултните си умения."

Според авторите Бейджънт, Лий и Линкълн легендата за морското създание, което е баща на Меровий, подсказва или прикрива идеята за някакъв династически съюз или свещен брак. Някои автори смятат, че историята за ,,морския звяр" е погрешна интерпретация на идеята, че Меровий е полуриба, като рибата е отколешния символ на Христос.

Френският автор Жерар дьо Сед предизвиква изумление, като твърди, че Меровингите всъщност са произлезли от извънземни, които са се смесили с избрани древни израилтяни. Това твърдение се повтаря от Дейвид Уд, който пише, че тази царска линия - както и всички хора - е наследник на извънземна ,,свръхраса".

Внукът на Меровий Хлодвик I поема контрола около 482г. (около десет години след падането на Римската империя) и в крайна сметка разширява земите си, за да включат по-голямата част от Галия. Столицата е Париж - статус, който градът запазва, когато през 987г. крал на Франция става Юг Капе.

Според ,,Dossiers secrets" на Сионския приорат Меровингите са с юдейски произход. ,,Те са загубеното племе на Бенямин, който мигрира в Гърция, а след това в Германия, където стават сикамбрийци (франки)" - пишат Пикнет и Принс. Други посочват, че в региона има толкова смесени бракове, че термините ,,готи" и ,,юдеи" стават взаимозаменяеми.

В,,Dossiers secrets" се заявява, че наследниците на Иисус и Мария Магдалина, живеещи в южна Франция, се женят за сикамбрийски франки и основават меровингската царска линия. Членовете на Приората твърдят, че пергаментите, открити от свещеника Сониер в Рен-льо-Шато, са генеалогични списъци, проследяващи меровинската линия чак до наследниците, живеещи в Европа днес, включително и убягващия Пиер Плантар.

Известна подкрепа за тази идея може да се открие в юдейското княжество Септимания, създадено в средата на VIII век, след като юдейските жители на Нарбон помагат на крал Пипин да завладее града от мюсюлманите. Първия крал на Септимания е франкски благородник на име Теодорик (романсите за Граала го наричат Еймери) - юдей, ,,признат от Пипин и халифа на Багдад като ,,семето на царския род на Давид". Теодорик се смята от мнозина, че е и от Меровингите. Неговият син, Гийом дьо Гелон, също става известен като имащ както меровингска, така и юдейска царска кръв.

,,Иисус е от племето на Юда и от царския род на Давид. За Магдалина се казва, че е донесла Граала -  ,,Sangraal", или ,,царската кръв" - във Франция" - отбелязват Бейджънт, Лий и Линкълн. ,,През VIII век в южна Франция има владетел (Гилем) от племето на Юда и от царския род на Давид, който е признат като цар на юдеите. Той обаче не е само практикуващ юдей, той е и от Меровингите."

Хлодвик приема християнството, след като извиква името Иисус - по настояване на католическата му съпруга - по време на критична и в крайна сметка успешна битка през 496г. Това става в период на упадък на църквата в Рим, ангажирана тогава в непрекъсната битка срещу арианството.

Арианството, наречено на името на александрийския свещеник Арий, учи, че Бог е създал всичко, включително и Иисус, и следователно самият Иисус не е Бог, а е по-скоро небесен учител, месия. Тази концепция, може би засилена от традицията на Магдалина в южна Франция, печели значителна популярност по онова време.

За да се противопостави на арианството, римският император Константин свиква Никейски съвет през 325г. Когато Арий става, за да защити възгледите си, е ударен в лицето. Съветът, под здравия контрол на Римската църква, обявява, че Бог е Светата троица - Баща, Син и Дух. Арий и неговите последователи са прогонени. ,,Сега вече има само два официални обекта на преклонение" - коментира Гарднър. - ,,Светата троица на Бог и самият император - новоопределеният Спасител на света. Всеки, който оспорва това по какъвто и да било начин, е обявен за еретик. Християните, които се опитват да запазят лоялност към Иисус като Месианския Христос, са омаловажени от Имперската църква като езичници."

Независимо от декретите от Рим, арианаството остава силно в западна Европа. ,,Ако ранните Меровинги - преди Хлодвик - са възприемчиви към християнството, това е арианското християнство на непосредствените им съседи - вестготите и бургундите" - коментират Бейджънт, Лий и Линкълн.

Когато Хлодвик е покръстен в католицизма, почти половината от войските му следват неговия пример. ,,Следва огромна вълна от приемане на новата вяра и Римската църква на практика е спасена от почти неизбежен крах" - отбелязва Гарднър. - ,,В действителност, ако не е било покръстването на крал Хлодвик, върховната християнска религия в Западна Европа днес може би щеше да е арианството, а не католицизмът". Римските власти на свой ред обявяват Хлодвик за ,,новия Константин" и се кълнат във вярност както на него, така и на наследниците му - обет, който скоро е нарушен.

При смъртта на Хлодвик през 511г. кралството му е разделено между четиримата му сина - Теодорик, Шодомир. Шилдеберг и Лотар. Символите на Меровингските крале са рибата (все още символ на Ииисус), Лъвът на Юда (още една индикация за техния юдейски произход) и гладиолата (която става символът на френските кралски особи). Независимо от борбата между братята, Меровингското господство се разширява, за да включи Септимания заедно със средиземноморския бряг между Прованс и Испания до Саксония на север и на изток до Бавария.

Към 561г. кралството е разделено между внуците на Хлодвик - Шариберт I, Гунтрам, Сигиберт и Шилперик I. Тези братя също плетат интриги един срещу друг и това води до слабост в кралството, от която бързо се възползват съседите им. Към 613г. Шлотар II - син на Шилперик I - е възстановил известно единство в кралството.

Синът му, Дагоберт, е похитен на петгодишна възраст и заведен в манастир близо до Дъблин, Ирландия, където е образован и по-късно се жени за келтската принцеса Матилда. След изненадващото му връщане във Франция Дагоберт се оказва още по-ефективен в консолидирането на Меровингския суверенитет, но през 679г. по време на лов е убит от придворния Пипин Дебелия - един от свитата му с близки връзки с Римската църква.

Според Гарднър папските власти преднамерено замъгляват историята на Меровингите, за да си гарантират собствената власт и бележитост. ,,Неизбежният резултат е, че разказите на съпругата на Дагоберт в хрониките са потъпкани до точката на неговото несъществуване" - пише той. - ,,През следващите хиляда години истинските факти за неговото съществуване няма да са на разположение на обществеността. И едва тогава става видно, че Дагоберт има син, наречен Сигиберт, който е спасен от кметските нокти през 679г. След убийството на баща му той е настанен в дома на майка си в Рен-льо-Шато в Лангедок... След време детронираната линия на Меровингите от Сигиберт включва прочутия кръстоносец Годфроа дьо Буйон, защитник на Светата гробница."

Тук отново могат да се открият връзките между Сионския приорат, Ордена на тамплиерите и по-старите традиции, включващи кръвната линия на Иисус. Макар че, както се посочва от Бейджънт, Лий и Линкълн, ,,на Меровингската царска кръв се приписва свещена, чудодейна и божествена природа, но никъде не е ясно казано, че тази кръв всъщност е Иисусова."

Въпреки това връзката съществува, както се вижда от връзката между юдейските франки, Дагоберт от Меровингите и Гийом дьо Гелон през Юг дьо Плантар и Юсташ, първи граф на Болоня и дядо на водача на кръстоносците Годфроа дьо Буйон. ,,От Годфроа произлиза династия и ,,кралска традиция", която по силата на основаването си на ,,Сионската скала" е равна на онези, които царуват във Франция, Англия и Германия" - добавят те.

,,По силата на династични съюзи и смесени бракове тази линия включва Годфроа дьо Буйон... и различни други благороднически и кралски семейства, минали и настоящи - Бланшфор, Гисон, Сен-Клер/Синклер в Англия... Плантар и Хабсбург-Лорен."

След смъртта на Дагоберт отново има разделение по тези земи. Оцелелите Меровинги са принудени да отстъпят властта на придворни, известни като ,,кметове на палата", за които се знае, че са под контрола на католическата църква.

През 750г. последният Меровингски крал Шилдерик III е детрониран от един от кметовете - Пипин III Ниския, който установява династията на Каролингите, наречена така на името на баща му - Карол, или Шарк Мартел. ,,Меровингската монархия е строго династична" - обяснява Гарднър, - ,,по традициите са обречени да бъдат свалени от власт, когато Рим се възползва от възможността да създаде крале по силата на папския авторитет... Отдавна чаканият идеал на църквата се осъществява - и от онзи момент насам кралете се одобряват и короноват само от самоопределилия се за такъв римски прерогатив."

,Меровингските крале не управляват земята, нито са политически активни" - пише Гарднър. - ,,Те са ненаситни изследователи на правилната кралска практика в древна традиция и моделът им е цар Соломон, синът на Давид. Дисциплините им до голяма степен се основават на Стария завет, но въпреки това църквата в Рим ги обявява за нерелигиозни."

Ако оставим ересите настрана, ясно е, че ранната църква се страхува от Меровингите. Ако тяхното наследство наистина е свързано с ,,царския род на Давид" и особено с Иисус, те представляват отчетлива заплаха за теологията, която се формулира от църквата по онова време, а по-късно и от европейските династии.

,,Ранната мисия на Обществото Туле е да сложи член на семейството на Иисус - представител на Меровингите - на трона на Европа" - пише Хенри. - ,,Когато Хитлер идва на власт, осуетява тази задача."

Според няколко съвременни автори картината, която става ясна в светлината на скорошните изследвания и литературата, е следната: Мария Магдалина като съпруга на Иисус пристига в южна Франция след разпъването му на кръста заедно с неговите деца. Те запазват кръвната си линия, докато живеят в голямата юдейска общност в региона и през V век се смесват с франкските кралски особи, за да създадат династията на Меровингите. Римската църква се кълне във вярност на тази династия, съзнавайки напълно нейната месианска кръвна линия.

Църковните авторитети обаче - страхуващи се и ревнуващи тази династия, родена от жречески и политически кръвни линии - подстрекават към убийството на Дагоберт и узурпирането на властта от Шилдерик III, за да спечели пълен контрол върху това, което е станало Франция. В цялата тази интрига са преплетени нишките на семействата Плантар и Буйон, Ордена на тамплиерите и Сионския приорат.

Към ХII век тези семейства, познавайки добре наследството си, организират експедицията до Йерусалим - ако не и целия Кръстоносен поход, - за да си върнат семейните генеалогии от подземията на Храма на Соломон. Те създават и тайния Сионски приорат и Ордена на тамплиерите като подставена организация, за да постигнат тази цел. На този етап възстановяването на монархията на Меровингите наистина е основната цел.

Както беше обсъдено, тамплиерите очевидно са имали успех в опита си да се сдобият с богатството от Храма, независимо дали то е било просто исторически документи, или нещо по-същностно, например кивотът на завета или дори мумифицираното тяло на Иисус. Каквото и да е било, то е пренесено в областта на Рен-льо-Шато и подсилва убежденията на катарите до такава степен, че те са готови да умрат за него. Тамплиерите, които не са били толкова жертвоготовни, просто са влели вярванията си в други тайни общества.

През годините има многократни опити за завземане на френския трон за кралските особи от линията на Меровингите, но само един през XVIII век почти постига успех. Според Бейджунт, Лий и Линкълн ,,По силата на смесени бракове с Хабсбургите династията на Лорен (семейство, произлязло от Меровингите) на практика се възкачва на трона на Австрия, Свещената римска империя (която най-накрая престава да съществува през 1806г.) Когато Мария Антоанета, дъщерята на Франсоа дьо Лорен, става кралица на Франция, и тронът на Франция изглежда на едно поколение разстояние. Ако не беше Френската революция, династията на Хабсбург-Лорен можеше в началото на Хвек да е напреднала по пътя си към установяването на властта си над цяла Европа."

За династията на Хабсбургите се смята, че е интегрална част от Сионския приорат и дори че е свързана с Ротшилдови чрез втория син на императора на Свещената римска империя Фредерик Барбароса Албрехт или Арчибалд II. Семейството датира още от швейцарско имение на име ,,Habichtburg" (,,Замъка на ястреба"), или Хабсбург, построен през 1020г. от епископа на Страсбург. Чрез стратегически бракове Хабсбургите израстват до най-могъщата от европейските кралски династии. Император Максимилиан, чиито френски войски са разквартирувани в Мексико по време на Войната между щатите, е Хабсбург, както и императорът на Свещената римска империя Карл V.

Може би е имало още един опит за пресъздаване на Свещената римска империя в края на ХIХ век. Според френския автор Жан-Люк Шомей няколко от героите, включени в мистерията на Рен-льо-Шато, включително свещеника Сониер, са членове на ултратайна група от масони от Шотландския обред, които точно като Илюминатите преди тях искат да създадат европейски съюз, основан на теософията и гностицизма. Наречено ,,Hieron du Val d'Or", целите на това общество са твърде подобни на тези на Съвета за външна политика и Трилатералната комисия - да създадат глобална, предписана от Бога система, ,,в която нациите няма да бъдат нещо повече от провинции, техните лидери - губернатори в служба на световно окултно правителство, състоящо се от елита". За повечето изследователи това звучи като ранен Нов световен ред.

Както го възприемат Бейджънт, Лий и Линкълн, ,,През ХIХ век ,,Prieure de Sion", работейки чрез франкмасонството и ,,Hieron du Val d'Or", се опитва да възроди и да ,осъвремени" Свещената империя - нещо като теократични Обединени европейски щати, управлявани едновременно от Хабсбургите и една радикално реформирана църква". Очевидно това усилие е осуетено от събитията в началото на ХХ век.

Властта на Хабсбургите постепенно е ограничена до Австрийската империя, която се сгромолясва след убийството на ерцхерцога от Хабсбургите Франц Фердинанд и края на Първата световна война. Днес Хабсбургите, изглежда, се връщат, след като Карл Хабсбург-Лотринген представлява Австрия в Европейския парламент, сестрите му са политически активни в Испания и Швеция, а Джорджи фон Хабсбург е влиятелен директор в Испания и Швеция, а Джорджи фон Хабсбург е влиятелен директор в най-големия филмов производител и дистрибутор в централна Европа.

Доказателства, че членовете на Приората вероятно продължават да имат преки връзки с франкмасоните, търсещи политическа промяна, се откриват, когато Бейджънт, Лий и Линкълн изучават частно публикувани трактати, занимаващи се с Приората, във Френската национална библиотека. Един от тях като че ли е написан от някоя си Мадлен Бланкасал - измислено име, съчинено от интереса на Приората към Магдалина и две реки в Лангедок. От особен интерес е това, че този труд - според титулната страница - е публикуван от Великата алпийска ложа на Швейцария - масонска ложа, сравнима с британската Велика ложа или френската Велика ориенталска ложа и свързана със скандала с ложата P2.

Макар че официалните лица от Алпийската ложа отричат да знаят за трактата, поне два други труда носят алпийския печат и френският журналист Матю Паолио твърди, че е виждал тези публикации в библиотеката на Алпийската ложа. Малко след като Паолио публикува книга във Франция, разобличаваща интереса на Приората към кръвната линия на Меровингите, приема задача в Израел, където е екзекутиран като шпионин.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.