Ads Top

Възходът на Оливър Кромуел: Армията арестува краля - Част 5

Парламентът не е впечатлен от исканията на лавелерите за конституционална промяна и те се обръщат към хората и към ,,Армията от нов тип". На 4 юни 1647г. Кромуел напуска Лондон и оглавява армията, а на същия ден група войници арестуват краля. Според двутомното изследване на Айзък Д'Израели върху Чарлз I, чиито източници включват документите на Мелкио де Салом - френския пратеник в Англия по време на пуританската революция, - младши кавалерийски офицер Джойс, действайки по тайните заповеди на самия Кромуел, които са неизвестни дори на главнокомандващия сър Томас Феърфакс, пристига в Холмби Хаус с 500 лично избрани революционери и арестува краля.

Планът е създаден на 30 май 1647г. на тайна среща, проведена в дома на Кромуел, докато той привидно се опитва да открие работа за недоволните войници. Той по-късно отрича да е знаел за хода на войниците. Капитан Джойс обаче - преди бързото си издигане младши кавалерийски офицер Джойс - е един от четиримата, за които се подозира, че са били екзекуторът на Чарлз I.

Няколко дни след ареста на краля, 16 юни 1647г., Кромуел пише до синагогата в Мулхайн, искайки финансова подкрепа. Получава отговор на 12 юли 1647г. - искането му ще бъде удовлетворено, ако Чарлз бъде отстранен. И двете писма са носени от куриера Ебенезер Прат, който напуска Англия за Мулхайм и вероятно е изчакал отговора, който след това връща. Подробностите от тези пренебрегвани и забравени днес писма, които са известни по времето на Наполеон и са изгубени, докато не изникват в стара библиотека в Амстердам, са публикувани в книгата на капитал Рамзи ,,The Nameless War" (,,Анонимната война"). Рамзи цитира писмо, публикувано в седмичен преглед под редакцията на Алфред, лорд Дъглас. Според писмото, публикувано на обикновен английски език на 3 септември 1921г.:

,,Учените старейшини съществуват от много по-дълъг период, отколкото вероятно се подозира. Моят приятел, г-н Л. Д. ван Валкерт от Амстердам, напоследък ми изпрати писмо, съдържащо два откъса от писма, изпратени от Синагогата в Мулхайм. Томът, в който се съдържат, е загубен от някое време през Наполеоновите войни и наскоро е станал притежание на г-н ван Валкерт. Написан е на немски език и съдържа откъс от писма, изпратени и получени от ръководителите на синагогата в Мулхайм. Първият откъс, който той ми изпрати, е от получено писмо:

16 юни 1647г.
От О.К. (т.е. Оливър Кромуел) чрез Ебенезер Прат.
В замяна на финансова подкрепа ще защитаваме допускането на евреите в Англия: това обаче е невъзможно, докато Чарлз е жив. Чарлз не може да бъде екзекутиран без съд, адекватни основания за който понастоящем не съществуват. Затова препоръчваме Чарлз да бъде убит, но няма да имаме нищо общо с приготовленията за намиране на убиец, макар че сме готови да подпомогнем неговото бягство"

В отговор се получава следното:
,,12 юли 1647.
До О. К. Ебенезер Прат.
Ще осигурим финансова подкрепа в момента, в който Чарлз е отстранен, а евреите - допуснати в Англия. Убийството е твърде опасно. На Чарлз трябва да се даде възможност да избяга: неговото повторно залавяне ще направи възможни съдебния процес и екзекуцията. Подкрепата ще бъде либерална, но е безсмислено да обсъждаме условията, докато съдебният процес не започне."


Тази кореспонденция е забележителна и повдига допълнителни въпроси. Къде е Мулхайм? Район на Амстердам ли е? Дали това е Мулхайм, който се намира югозападно от Франкфурт, надолу по пътя за Цюрих и югозападно (и извън) територията на пфалцграфството? В действителност това е малкият немски градец на Рур (днес със седем моста), намиращ се съвсем близо до Дюселдорф в северна посока (на юг от Есен, две мили под Кьолн), недалеч от холандската граница. Там през 1605г. пристига сър Хорас Вер, за да поеме ръководството на английският контингент заедно с принц Фридрих Анри от пфалцграфството (бащата на Фридрих V) и принц Мориц Оранжски и среща испанския генерал Спинола. Тогава това е ,,малко село с една улица на стръмен склон под прав ъгъл с потока".

Мулхайм първоначално е част от херцогство Берг и става град през 1508г. Херцог Джон III от Клев, баща на Ана от Клев (която се омъжа за Хенри VIII през 1540г.), наследява херцогствата Юлих и Берг и графството Равенсберг. Херцогската династия изчезва през 1609г., когато психично болният последен херцог умира. Има спорове за наследяването и през 1614г. територията е разделена: Юлих и Берг са анексирани от курфюрста на Нойбург от клона Нойбург на баварската династия Вителсбах, който е приел католицизма. (Нойбург е на Дунава.) Клев, Марк и Равенсберг попадат в курфюрста на Бранденбург. Следователно Мулхайм в херцогство Берг е собственост на розенкройцерските Вителсбах (семейството, което осигурява управниците на пфалцграфството на Рейн) през 40-те години на XVII век и в крайна сметка става част от Германия. Оцеляла е недатирана снимка на синагогата в Мулхайм. Не е ясно дали това е синагогата от XVII век, или повторно построена на същото място сграда през ХХ век: не са много синагогите, които са оцелели от нацистките чистки, и първоначалната синагога може да е била разрушена през нацисткия период, а по-късно да е построена отново.

Каква е връзката между синагогата в Мулхайм и Менасех? Със сигурност трябва е имало връзка, като се има предвид фактът, че Менасех финансира създаването от Карвахал на Армията от нов тип. Дали Менасех е бил равин в синагогата в Мулхайм? Има ли връзка с неговия колега равин Темпло, който проектира герба, приет като символ на Съвета на Великата ложа в Лондон?

Връзката между Менасех и Мулхайм вероятно са евреите-розенкройцери. Фридрих V е куфюрст на пфалцграфството на Рейн. Той държи две от седемте земи, управлявани от курфюрст, които избират императора на Свещената римска империя (германския крал). Той е кърюрст на Рейн и крал на Бохемия. Той и съпругата му Елизабет Стюарт са прогонени в Хага близо до Амстердам. Няма съмнение, че продължават да поддържат връзки с пфалцграфството, което притежава Мулхайм, където се намира синагогата. Кабалистът Менасех недвусмислено е свързан с евреите от Амстердам, където живее и е известен равин, а може би чрез тях и с евреите от розенкройцерското пфалцграфство в Мулхайм. Менасех е розенкройцерски кабалист.

В размяната на писма през 1647г. Кромуел обещава да допусне евреите в Англия в замяната на убийството на Чарлз и еврейска финансова подкрепа. Синагогата в Мулхайм съветва на Чарлз да се даде възможност да избяга, което ще направи възможно да бъде съден и екзекутиран, Обсъждането на финансирането ще започне по време на процеса, но едва след като Чарлз е отстранен, а евреите - допуснати в Англия.

Тази размяна на писма - ако е истинска - обяснява последвалите събития. През септември 1647г. Менасех пише писмо на английски получател. Той приписва детронирането на краля на прогонването от Едуард I на евреите от Англия през 1290г. и започва с думите: ,,Сър, не мога да изразя радоста си, когато чета писмата ви, пълни с желание да видите страната си просперираща, която е тежко засегната от граждански войни, несъмнено по справедливата присъда на Бога. Има основания събитията да се припишат на наказание заради грешките на предшественика ви, извършени срещу нас, когато бяхме лишени от свободата с измама и толкова много мъже бяха посечени само защото се придържаха към принципите на Мойсей, нашия законодател."

На 12 ноември 1647г. на краля е позволено да избяга от двореца Хамптън Корт. На остров Уайт той иска от шотландските комисари да го възстановят на трона при условия, благоприятни за шотландците. Няколко автори смятат, че бягството на Чарлз е стратегема на Кромуел, за да подготви общественото мнение за съдебен процес. От деня на депортирането му от Холмби до бягството на остров Уайт Чарлз е марионетка, танцуваща под ръководството на Кромуел.

Роялистите се хващат за оръжието и започва втора гражданска война. Кромуел трябва да се бие в Уелс и Шотландия и обсажда Понтърфакт в Йоркшир. Междувременно преговаря с краля, който продължава да е на остров Уайт.

На 5 декември 1648г. Камарата на общините заседава цял нощ и гласува, че ,,кралските отстъпки са удовлетворителни за споразумение". Ако това споразумение беше постигнато, Кромуел нямаше да може да получи големи суми от евреите в Мулхайм. Кромуел, който се връща в Лондон по молба на Феърфакс на 6 декември, дава инструкции на полковник Прайд (чрез Айъртън, неговия тъст и параван) армията да прочисти парламента  от 140 презвитерианци, така че да останат само 50 независими членове - ,,комунистическата" жалка останка, - които да узурпират върховната власт. По времето, когато пристига, всички членове на парламента, които са благоприятно настроени към продължаване на преговорите с краля са прочистени в станалото известно като ,,Чистката на Прай" на 6 декември 1648г.

Кромуел и Айъртън действат като посредници между краля и парламента и открито се противопоставят на крайни мерки (забраната на монархията, предложена от парламента). Тайно обаче Кромуел манипулира демократичния процес чрез чистката, заповядана на Айъртън, докато той се отдръпва и обявява, че няма нищо с общо с него.

Следва продължение:
,,Възходът на Оливър Кромуел: Екзекуцията на Чарлз I" - Част 6 КРАЙ"
Линк към Част 6 - ТУК

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.