Ads Top

Въпросът за конспирацията - ЧАСТ 2 Край


Тази загриженост се наблюдава и извън САЩ. Френски издател веднъж е цитиран да казва: ,,Не е възможно да се проследи собствеността на корпорациите и властовите  структури на САЩ. ,,Те" няма да го позволят. ,,Те" ще открият начин да преследват и да тормозят всеки, който дръзне да се опита. ,,Те", изглежда, са много малка група от хора, които се познават, но мнозина не са познати на обществеността. ,,Те" заемат и напускат позиции в държавното управление, но обществената служба очевидно служи за спечелване на частно издигане, а не обратното. Правителственият ,,контрол", който на практика всеки споменава, не може да се проследи през акциите, регулаторните агенции, публичните решения. Той сякаш функционира чрез лабиринт от лични контакти и безмълвни разбирателства". Към това би могло да се добави и тяхното членство в тайни общества.

Много автори върху конспирацията са писали за тъмни заговори за налагане на ,,Нов световен ред" от вътрешността на съвременни тайни общества, например ,,Трилатералната комисия", ,,,Съвета за външна политика", ,,Илюминатите", ,,Комитета за тристате" и други. Обективните изследователи посочват липсата на дела за клевета срещу такива автори като придаващи известна достоверност на становищата им. Въпреки това преобладаващите новинарски медии рядко смятат за уместно да обсъждат - а камо ли да разследват - такива обвинения.

Въпреки това, с пристигането на ново хилядолетия, темата за конспирацията е проправила пътя си към всеки аспект на американския живот - от книги, телевизионни предавания и филми до политиката. Дори президентът на САЩ не е имунизиран срещу съблазънта на конспирациите.

През 1991г. новоизбраният президент Бил Клинтън назначи близкия си приятел и другарче в голфа Уебстър Хъбел за младши главен прокурор в Министерство на правосъдието. В наскоро излезлите мемоари ,,Friends in High Places" (,,Приятели на високи постове") Хъбел пише, че Клинтън му казал: ,,Уеб... ако те назнача на висок пост в Правосъдието, искам да откриеш отговорите на два въпроса за мен. Първо, кой уби Джон Ф. Кенеди? И второ, има ли неидентифицирани летящи обекти?" Той беше адски сериозен - добавя Хъбел. - ,,Изследвах и двата, но не бях удовлетворен от отговорите, които получават."

Президентът и топ назначението му в Министерството на правосъдието не могат да получат директен отговор? Ало, кой е шефът?

След разкритията на Хъбел д-р Стивън Гриър, директор на Центъра за изследване на извънземния интелект (CSETI), разкрива, че през 1993г. е изнесъл тричасова лекция върху реалността на НЛО на тогавашния директор на ЦРУ адмирал Джеймс Улси. Гриър казва, че опитите на Улси да потвърди информацията на Гриър били осуетени и той не успял да получи релевантните документи в архивите на ЦРУ.

Когато става дума за най-дълбоките, най-черните тайни на тази нация, изглежда, че има сили, които са дори още по-големи и по-нависоко от президента на САЩ и директора на Централното разузнавателно управление.

Авторите за конспирацията и правителствените официални лица не са сами в подозренията си за заговори.

През 1997г. едно проучване на общественото мнение на Скрипс-Хауард Нюз Сървис заедно с Университета на Охайо доведе до следните забележителни статистики:

  • Петдесет и един процента от анкетираните вярват, че е вероятно някои федерални официални лица да са директно отговорни за убийството на президента Джон Ф. Кенеди.
  • Повече от една трета подозират, че Американския военноморски флот е свалил Полет 800 на TWA - преднамерено или непреднамерено.
  • Мнозинството вярва, че е възможно официални лица от ЦРУ преднамерено да са позволили на наркодилърите от Централна Америка да продават кокаин на чернокожите деца от бедните централни градски райони.
  • Шестдесет процента смятат, че правителството не разкрива информация за ,,Ейджънт Ориндж" и причините за Синдрома на войната в залива.
  • Почти половината подозират, че агенти на ФБР са подпалили пожара, който уби 81 члена на ,,Давидова клонка" край Уейко, Тексас, през 1993г. (Тази бройка несъмнено нарасна през 1999г. с разкритията за измамата на правителството по отношение на пиротехническите устройства, използвани преди пожара.)
  • След като Американските военновъздушни сили публикуваха доклад, че ,извънземните" в Розуел, Ню Мексико, през 1947г. са всъщност кукли от тестове, започнали за пръв път през 1954г., вече повече хора, отколкото преди, вярват, че правителството прикрива информация и технология от извънземните.
Реагирайки на това проучване, изпълнителният директор на Вашингтонския комитет за изучаване на американския електорат Къртис Ганс се жалва: ,,Параноята убива тази страна."

Наистина ли обаче това е параноя? Наистина ли няма никой, който да заговорничи, за да печели богатство и власт? Стара и изтъркана шега ни напомня: ,,Само защото си параноичен, това не означава, че те не са се заели да се съсипят!".

Расте убеждението, че определени лица с огромно богатство и власт, които по принцип не са познати на обществеността, са истинските господари на САЩ и на света. ,,Властта е факт на живота в Америка, но повечето американци са отстранени надалеч от нея. Потайността е основният инструмент на властта. Правителството изглежда далечно, но някак си доминира. Ние сме все по-изолирани един от друг - заседнали пред компютъра и телевизионния екран, затворници зад предните стъкла на автомобилите. Съществува фрустриращото чувство на откъснатост от съвременния американски живот... Теориите за конспирацията се опитват отново да свържат парчетата" - написа Джонатан Ванкин, журналист, който е изучавал широко разнообразие от теории за конспирацията, включващи американското правителство.

Теориите за конспирацията са опит да са е схване ,,голямата картина" на историята. ,,Ние вярваме, че много от големите световни събития, които формират съдби, се случват, защото някой или някои са ги планирали по този начин" - размишлява консервативния автор Гари Алан. - ,,Ако се занимавахме просто със закона за средните стойности, половината от събитията, засягащи благополучието на нацията ни, би трябвало да са добри за Америка. Ако имахме работа просто с некомпетентност, нашите лидери от време на време трябваше да правят грешки в наша полза... Ние нямаме работа със случайни съвпадения или глупост, а с планиране и изключителна интелигентност."

По-малко разсъдъчен в мисленето си е авторът Джонсън, който определя тона за Рейгъновите години с публикуването през 1983г. на книгата си ,,Architects of Fear: Conspiracy Theories and Paranoia in American Politics" (,,Архитекти на страха: теории за конспирацията и параноята в американската политика") - израснала от серия от статии, които той пише като репортер за ,,Minneapolis Star". Джонсън заявява, че голям брой американци просто не могат да приемат идеята, че ..има редица начини да се интерпретират събитията", добавяйки уверено: ,,няма една-единствена всеобхватна система". Джонсън казва, че параноичните американци ,,изграждат сложни системи, обясняващи всички световни проблеми като част от конспирации" за да рационализират своя страх и омраза, а не за да приемат това, което той описва като ,,плуралистично" становище за историята, икономиката и политиката.

,, Има разлика между тези, които от време на време се поддават на привлекателността на любими, конспираторски обяснения, и теоретиците на конспирацията... които вярват, че всичко лошо, случило се някога, е част от всеобхватен, вековен заговор" - смята той.

След като казва това, Джонсън е принуден да признае, че ,,нито историческият, нито социалистическия анализ обяснява защо толкова много теоретици на конспирацията конструират толкова впечатляващо подобни светогледи", Нещо повече: той не успява да забележи, че искрено вярващите, че конспирациите не съществуват, единствено облагодетелстват онези, които вероятно заговорничат!

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.