Ads Top

Конфликтът: Персийският залив - Кой плаща сметката? - Част 2 КРАЙ


Решаващият факт на тази мръсна история на финансови машинации и официална злоупотреба е не че повечето от петте милиарда долара са използвани от Саддам, за да купува оръжие, което ще се използва срещу американските войници, а че американските данъкоплатци платиха сметката!

Гонзалез казва, че 500 милиона долара от заемите за Саддам идват чрез подкрепяната от правителството ,,Комодити Кредит Корпорейшън" (ССС) и целят купуването на зърно от американските фермери. Същевременно зърното е натоварено от пристанище Хюстън, но отива за страните от тогавашния Съветски блок в замяна срещу оръжия, докато останалата част от купеното зърно освобождава ограничените резерви от пари в брой на Саддам, за да купува още военни материали. Администрацията на Буш е заложила гаранцията на данъкоплатците, ако Саддам не изпълни задълженията си по заемите, което той и прави, след като изпраща войски в Кувейт. Според поне един публичен източник повече от 300 милиона долара на американските данъкоплатци са платени на ,,Гълф Интернешънъл Банк" в Бахрейн, която е собственост на седем страни от Персийския залив, включително Ирак. Тази сума е само първата от - според оценките - един милиард долара, които трябва да се платят на десет банки от ССС, за да се покрият петте милиарда долара неизплатени заеми на Саддам.

,,Ангажиментът за един милиард под формата на гаранция за заема за покупка на американски селскостопански стоки дава възможност на Саддам да купува нужната храна на кредит и да харчи ограничената си твърда валута за натрупване на оръжия, които носят война в Персийския залив" - пише Ръсел С. Бауен.

Дори след като иракската инвазия започна на 2 август, Буш изглеждаше на обществеността странно уклончив. Попитан от репортерите дали възнамерява да се намеси по някакъв начин в кризата в Залива, той каза: ,,Не обмислям такова действие..."

Нагласата му очевидно се променя драстично същия ден след срещата с британския премиер Маргарет Тачър - редовна посетителка на срещите на Билдербергите, която е замесвана с Буш в скандалите Иран-контри и Октомврийската изненада.

След като се среща с Тачър Буш започва да описва Саддам като ,,нов Хитлер" и казва: ,,статуквото е неприемливо и по-нататъшната експанзия (от Ирак) ще е още по-неприемлива".

Независимо от уверенията на Саддам, че Кувейт е единствената му цел и без конкретни доказателства за противното, Буш въпреки това лично телефонира на лидерите на Саудитска Арабия и ги предупреждава, че те ще са следващата мишена на ,,новия Хитлер". Изпаднали в паника, саудитците връчват на Буш и на други световни лидери цели четири милиарда долара като таен подкуп, за да защитят тяхното кралство според члена на семейство Сабах шейх Фахд Мохамед ал-Сабах, председател на Кувейтския офис по инвестициите.

Много след Войната в Залива, когато одити установяват, че тези пари са били отклонени в лондонски фонд за купуване на гласове и подкупване на официални лица, настроени срещу Сабах елементи в Саудитска Арабия критикуват рушвета. Ал-Сабах отговаря: ,,Тези пари бяха използвани за купуване на освобождението на Кувейт. Те платиха политическата подкрепа на Запада и сред арабските лидери - подкрепа за ,,Пустинна буря" - международната сила, от която спешно се нуждаехме."

Независимо дали тези пари са изиграли някаква роля, или не, Буш скоро начерта ,,линия в пясъка", за да блокира по-нататъшно иракско натрапване. Интересно е да се отбележи, че тази линия беше разположена между иракските сили и нефтените интереси, притежаващи от сина му, който скоро щеше да стане губернатор на Тексас Джордж. У. Буш.

Буш, най-големият син на президента, беше ,,консултант" за 50 хиляди долара на година и член на борда на ,,Харкен Енерджи Корпорейшън" от Гранд Преъри, Тексас, близо до дома на бейзболния отбор ,,Тексас Рейнджърс" на който по-младият Буш беше управляващ генерален партньор.

През януари 1991г., само няколко дни след началото на ,,Пустинна буря", Харкен шокира бизнес света, обявявайки споразумение за производство на нефт с малката островна държава Бахрейн, бивш британски протекторат и рай за международните банкери съвсем близо до брега на Саудитска Арабия в Персийския залив. През 1996г. Бахрейн беше отбелязан сред четиридесетте топ страни в света с най-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението.

Ветераните в петролния бизнес се чудеха на глас как неизвестната ,,Харкен", без никакъв опит в нефтените сонди, е получила такава потенциално доходоносна сделка. Нещо повече: беше оповестено, че ,,Инвестициите на ,,Харкен" в областта ще са защитени от споразумението, което през 1990г. Бахрейн подписа със САЩ, позволяващо на американски и ,,многонационални" сили да настаняват постоянни бази в тази страна".

По-младият Буш през октомври 1990г. каза на репортера от ,,Houstin Post" Питър Брютън, че обвиненията, че баща му е наредил в региона да се настанят войски, за да защитават правата на сондиране на ,,Харкен", са ,,малко преувеличени". Освен това твърди, че е продал акциите си от ,,Харкен" преди иракската инвазия, но Брютън не можел да открие доказателство за сделката в архивите на Комисията по ценните книжа и борсите (SEC).

Документите за продажбата на акциите на ,,Харкен" от Буш най-накрая се появиха през март 1991г. - осем месеца след 10 юли 1990г. - крайния срок на SEC за регистриране на такива сделка. Едва седмица, след като войските на Саддам влязоха в Кувейт, акциите на ,,Харкен" бяха паднали на 3.03 долара на акция. Мудната регистрация на SEC разкри, че по някакъв голям късмет Буш е продал 66% от акциите си в ,,Харкен" на 22 юни 1990г. - само няколко седмици, преди инвазията на Ирак - за топ цената от 4 долара на акция, което му е донесло нетна печалба от 848 560 долара. Независимо от локализирането на продуктивни кладенци в Южна Америка, спадането на цената на нефта в началото на 1999г. беше причината акциите на ,,Харкен" да се задържат на около 4 долара за акция.

Покупките на акции, сделките с нефт и пшеница, продажбите на оръжия, заемите и гаранциите, отслабването на арабите в полза на Израел, движението към глобална армия и правителство създадоха умопомрачително заплетено положение. ,,Съмнително е дали ,,истинските" причини, поради които САЩ влязоха във война в Персийския залив, някога ще излязат на повърхността" - пишат Ванкин и Уейли. - ,,За разлика от Виетнам, където неясният резултат събуждаше национално подозрение, в Залива категоричната победа погреба реалността по-дълбоко от всеки иракски или американски войник, който замина в някой гроб в пясъка."

Двуличието не върши с бойните действия. През целия Клинтънов мандат имаше периодични въздушни нападения в Ирак, привидно за наказание на Саддам за това, че пречи на инспекциите на ООН на неговите центрове за разработване на биологично и ядрено оръжие. Същевременно обаче този път имаше голяма разлика - сондиращи въпроси се повдигаха както от подозрителната общественост, така и от неколцина не толкова срамежливи членове на новинарските медии.

След бомбените и ракетните удари в края на 1998г., автор на писмо до национално новинарско списание попита: ,,Като използва оръжия за масово разрушение за възпиране на Ирак от производство на оръжия за масово унищожение, Америка не прави ли същото нещо, което предупреждава Ирак да не прави?". Други повдигнаха въпроса, защо атакуваме Ирак за това, че отказва да допусне инспекциите на ООН на чувствителността си военни инсталации, когато президентът Клинтън също отказа да разреши такива инспекции в САЩ - отказ, приветстван с общо одобрение от обществеността.

Скот Ритър, член на Специалната комисия към ООН (UNSCOM), създадена за локализиране и елиминиране на тайните складове на Саддам Хюсеин, подава оставка през август 1998г. и обвинява американското правителство, че използва комисията, за да оправдае атаката срещу Ирак. Ритър каза, че преди оставката си не е повярвал на багдадския министър на отбраната, когато му казал, че екипът на UNSCOM  се използва, за да се ,,провокира криза", но постепенно се е съгласил с обвинението. Шефовете на Ритър се надсмяха на обвинението, твърдейки, че познанията на Ритър за ситуацията са ,,ограничени".

Същевременно в началото на 1999г. беше оповестено, че Вашингтон е използвал UNSCOM, за да постави електронни подслушвателни устройства в Министерството на отбраната (Иракския Пентагон) и други американски официални лица потвърдиха голяма част от обвиненията на Ритър.

,,Взаимоотношенията между САЩ и комисията от инспектори... отдавна са обект на дебати" - пише репортерът от ,,U.S. News" Брус Б. Остър. - ,,Въпросът е чувствителен, защото UNSCOM е ръка на Съвета за сигурност на ООН, а не агенция на САЩ, макар че разчита на САЩ за разузнаване и персонал."

На 15 декември 1998г., след натрупване на ракетоносачи в Персийския залив през есента, САЩ предприеха твърде закъснял въздушен удар срещу Багдад.

С приближаването на Коледа обаче повечето американци не можеха да се развълнуват твърде силно от цивилните жертви в другия край на света. И всякакви съмнения за американското ангажиране в Персийския залив - освен сред онези, имали злощастието да се справят със синдрома на войната в Залива, причинен от леталната комбинация от нефтени пожари, биологични агенти и радиокативни уранови артилерийски и танкови снаряди - бяха отхвърлени заедно с жълтите панделки, които гордо демонстрираха пълната подкрепа на неинформираните.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.