Ads Top

Конфликтът: Персийският залив - Част 1


Победата на Съюзниците във войната в Персийския залив от 1991г. беше шумно възвестявана от американските масмедии, но действията, довели до този конфликт почти не можеха да се открият в цялото отразяване. Тези машинации включваха хора в тайните общества и сочеха много по-различна обосновка за войната, отколкото онази, представена на публиката.

Никой не може да твърди, че армията на САЩ, с известна помощ от британските, френските и арабските сили, не се представи блестящо по време на този кратък конфликт. Беше необходим само периодът от 17 януари до 28 февруари 1991г., за да може коалицията от операция ,,Пустинна буря" решително да разгроми иракските сили на Саддам Хюсеин, тогава представляващи петата най-голяма армия в света. Този изумителен военен успех се дължеше предимно на превъзходството на силите на Съюзниците както в оръжия, така и в подготовка, противопоставени на войниците на задължителна военна служба на Саддам, които - макар и ветерани от военните действия срещу Иран - имаха ограничена подготовка и нисък боен дух.

Това несъответствие създаде несиметрична война, довела до повече от 300 000 иракски жертви - военни и цивилни - и 65 000 военнопленници, сравнени с необикновено малкия брой загуби от страна на Съюзниците - 234 убити, 470 ранени и 57 безследно изчезнали.

Основният лидер в тази война беше американският президент Джордж Буш - бивш член на CFR, Трилатералната комисия и ,,Череп и кости".

Подобно на повечето конфликти в Близкия Изток, основният въпрос беше нефтът. Буш и тогавашният държавен секретар Джеймс Бейкър бяха дълбоко ангажирани в нефтения бизнес. Всяка политика на Буш, която увеличаваше цената на петрола, означаваше по-големи печалби за неговите компании, на компаниите на неговите нефтени поддръжници и разбира се, на доминирания от Рокфелер нефтен картел.

Допълнителният бонус беше, че всеки конфликт, който разделя арабския свят, единствено засилва влиянието на САЩ, Великобритания и Израел в региона. Страните от коалицията, биещи се за ООН, можеха само да подпомагат плана на глобалистите за единна световна военна сила.

Тази ,,битка на Новия световен ред беше някаква изкуствено изработена криза със скрит дневен ред"- пишат изследователите на конспирациите Джонатан Ванкин и Джон Уелън след внимателно изучаване на събитията, довели до конфликта.

Буш и Саддам Хюсеин от дълги години имат близки отношения. В ролята си на директор на ЦРУ, а по-късно и като вицепрезидент Джордж Буш подкрепя Саддам през осемгодишната му война срещу Иран след свалянето на шаха през 1979г.

Към 1990г. Ирак на Саддам е основна заплаха за баланса на властта между Израел и арабските му съседи, но Саддам е притеснен за пари в брой заради Иракско-иранската война и не може да плаща сметките си. Под натиска на международните банкери за бавно изплащане на заемите и от Организацията на страните-производителки на петрол (ОРЕС), която отказва да му разреши да повиши цените на петрола. Саддам насочва поглед към Кувейт като източник на доходи. По онова време той беше третият по големина производител на нефт след Ирак и Саудитска Арабия.

Кувейт е изваден от Ирак от Великобритания, която през 1899г. поема контрола върху кувейтската външна политика по споразумение с диктаторското семейство Сабах. Сабах създават поредица от управляващи шейхове, след като поемат контрола върху номадските племена в региона през 1756г. Кувейт става британски протекторат през 1914г., когато немският интерес внезапно придава на областта стратегическо значение.  Британската доминация е укрепена чрез изпращането на британски войски в региона през 1961г., след като Ирак иска да си го върне.

Пентагонът е знаел, че иракските войски се струпват по кувейтската граница от средата на юли 1990г. На 25 юли Саддам търси съвет от САЩ за намеренията си да си върне Кувейт. Той се среща с посланик Ейприл Гласпи, която му казва: ,,Имам преки инструкции от президента Буш да подобря отношенията ни с Ирак. Ние изпитваме голямо съчувствие към Вашето желание за по-високи цени на нефта - непосредствената причина за конфронтацията Ви с Кувейт..."

,,Получих инструкции да Ви питам - в духа на приятелството, а не на конфронтацията - за Вашите намерения: ,,Защо Вашите войски се струпват толкова близо до кувейтската граница?"."

Според транскрибирания разговор, оповестен много след войната, Хюсеин обяснил, че макар че да е готов да преговаря по граничния спор с Кувейт, планът му е да ,,поддържа целостта на Ирак във формата, в която ние искаме да бъде". Тази форма, разбира се, включва Кувейт, който Саддам още смята за част от Ирак. ,,Какво е мнението на САЩ по този въпрос?" - пита Саддам.

,,Ние нямаме мнение по вашите арабско-арабски конфликти, например Вашия спор с Кувейт"  - отговаря Гласпи. - ,,Секретарят Бейкър ми нареди да подчертая инструкцията, дадена за пръв път на Ирак през 60-те години, че кувейтският въпрос не е свързан с Америка."

,,Малко след това Ейприл Гласпи напуска Кувейт за лятната си ваканция - друг сигнал за сложната американска липса на интерес към Кувейтско-Иракската криза" - отбелязват авторите Тарпли и Чаиткин в ,,George Bush: The Unauthorized Biography" (,,Джордж Буш: неоторизираната биография"). На 31 юли Буш се среща с лидерите в Конгреса на Републиканската партия и не казва нищо за ситуацията в Залива.

Кризата ескалира на 2 август, когато иракските войски влизат в Кувейт. Буш замразява всички иракски активи в САЩ, утежнявайки паричните проблеми на Саддам, които се влошават през 1990г., след като международните банкери му отказват допълнителни кредити. На Гласпи е забранено да говори от Държания департамент, така че американската общественост не може да научи за двуличието на Буш.

В по-късни свидетелски показания пред Комитета по външна политика към Сената Гласпи посочва, че конференцията на 25 юли е първата й и последна среща със Саддам, който не се е срещал с никой чужд посланик от 1984г. - средата на войната му с Иран.

Ако обаче Саддам не се е срещал с американски дипломати, същото не може да се каже за американските бизнесмени. Икономистът Пол Адлър отбелязва: ,,Знаеше се, че Дейвид Рокфелер се е срещал с иракския лидер поне три пъти, за които е известно, след като консорциумът ,,Чейс Манхатън" стана водещият банкер в няколко от основните синдикати на иракски кредити". Освен това е документирано, че Алън Стога - вицепрезидент на (Хенри) ,,Кисинджър Асосиътс" се е срещал с иракски лидери през двегодишния период, предшестващ конфликта в Персийския залив.

,,Саддам започва да осъзнава, че не може да получи това, което иска от официалните лица. Той започва да прави бизнес с хората, които имаха значение за него - чужди бизнесмени, фирми с договори в отбраната, технолози и учени, а от време на време дори и с посещаващи страната му новинари" - пише вашингтонският вестник ,,The Spotlight".

Следвайки следата на парите на тези недипломатични контакти, които водят до Войната в залива, конгресменът Хенри Гонзалез, председател на Комитета по банките, финансите и градските въпроси на Камарата на представителите, открива, че през 80-те години на Саддам Хюсеин са били дадени заеми за почти пет милиарда долара през Атланта, Джорджия, кло на Банка Национал дел Лаворо (BNL), собственост на италианското правителство. Мениджърът на клона Кристофър Дрогул най-накрая е изправен пред федерален съд, където се признава за виновен за одобряването на този огромен паричен трансфер без одобрението на главния офис на BNL в Италия. Цялото разследване обаче е спряно по време на Войната в Персийския залив.

Повечето наблюдатели не вярват, че е възможно Дрогул да е извършил такава огромна транзакция без знанието на шефовете си. Боби Лий Кук - един от няколкото адвокати на Дрогул - твърди, че клиентът му е станал жертва на ,,план, оркестриран от най-високо ниво в американското правителство".

В съда официалното лице от BNL, Франц фон Ведел свидетелства, че неговият шеф Дрогул е действал по съвет на консултантите на банката ,,Кисинджър Асосиътс".

През 1989 и 1990г. Министерство на правосъдието на Буш е анулирало присъди срещу BNL от офиса в Атланта на главния прокурор след рейд на ФБР срещу банката на 4 август 1989г. Съдебният процес срещу банковите мениджъри се задържа в продължение на повече от година. Присъдите най-накрая се издават на следващия ден, след като Буш е обявил спиране на огъня във Войната в Персийския залив.

Този скандал, наречен ,,Иракгейт", кара Гонзалез да подготви резолюция на Камарата на представителите, изискваща сваляне на главния прокурор на Буш Уилям Бар заради ,,възпрепятстване на правосъдието в скандала BNL". Председателят на законодателната комисия в Камарата Джак Брукс иска от Бар да назначи специален прокурор за делото. В класически пример на ,,Кой ще наблюдава наблюдателите?" Бар отговаря, че не може да намери доказателства за нанесена вреда от негова страна и отказва да назначи  специален прокурор. Това е един от малкото случаи, когато Главният прокурор не е успял да назначи специален обвинител, когато Конгресът му нарежда да го направи.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.