Ads Top

Мафията като тайно общество в държавната структура - Част 1


Животът в Сицилия е труден, тъй като това е остров с бедна почва и суров климат. През цялата си история тя често е завладявана от армии на други страни и местните хора - почти всички бедни - с течение на времето придобиват чувство за безпомощност. От тази атмосфера се ражда Мафията  - тайно общество, което предлага властова структура и защита на местните хора извън обикновено корумпираното правителство. Оттук и името ,,La Cosa Nostra", което означава ,,Нашето дело".

Известна и като ,,Mob", името Мафия се е превърнало в донякъде общ термин за етнически организирана престъпност. Днес говорим за ,,Ирландска Мафия" или ,,Руска Мафия", но Мафията, която ще обсъждаме тук, за пръв път влиза в САЩ по време на масовия прилив на имигранти от Италия и Сицилия в периода 1880-1914г.

Тези имигранти са бедни хора, които живеят почти изключително в големите градове. Работа трудно се намира. Много от имигрантите - заради актуалните факти и опита им в родината - смятат, че федералното, щатските и местните правителства на САЩ са корумпирани и не им дават възможност. (Сицилия е била твърде много години под чуждо управление - гърци, римляни, византийци, мюсюлмани, нормани, французи, испанци и австрийци са завладявали острова, - така че в сицианските семейства става неписано правило да изключват властите от личните си дела.) Малък процент от тези имигранти се насочват към престъпността и се организират в редиците на Сицилианската Мафия. В някои случаи престъпните босове напускат Сицилия и възобновяват рекета си в Америка.

Членовете на Мафията живеят според кодекса на ,,омертата", който е приблизително: ,,Онези, които се обаждат в полицията, са глупаци или страхливци. Онези, които имат нужда от полицейска защита, са и двете. Ако сте нападнати, не давайте името на вашия нападател. След като се възстановите, ще поискате лично да си отмъстите за атаката. Раненият трябва да каже на нападателя си: ,,Ако оживея, ще те убия. Ако умра, си опростен"."

В ранните дни на американската Мафия най-големи пари идват от изнудването - техника, наречена ,,Черната ръка". Срещу пари бизнесът на човека ще бъде ,,защитаван". Ако парите не се платят, нещо лошо ще се случи. В магазина е възможно да избухне пожар посред нощ или - не толкова фино - да бъде разрушен от бомба.

Друго начинание на ранната Мафия са фалшификациите. През 1909г. Игнацио Лупо е съден и осъден за фалшифициране в Ню Йорк Сити. Осъден е на 30 години затвор. Лупо - подчинен на криминалния бос Питър ,,Желязната ръка" Морело от това, което един ден ще стане известно като Семейството от Генуа - излежава само дванадесет години, защото президентът Уорън Дж. Хардинг намалява присъдата му.

Проституцията също е голям бизнес за Мафията през цялото й съществуване. Мафиотите обаче не ръководят бордеи, защото това се смята за унизително. Вместо това прибират част от печалбите срещу защита.

Макар че днес легални казина съществуват в много части на САЩ, легализираният хазарт е непознат в онези ранни години на ХХ век. В онези дни единствените казина са нелегални и се ръководят от организираната престъпност. Те не са огромни фирми като днешните в лас Вегас, Атлантик Сити или в различните индиански резервати, а са в ,,задните стаи" и функционират зад социални клубове, бръснарници и магазини. Предлагат се всякакви игри с карти и слот-машини.

Друга популярна форма на организиран криминален хазарт е играта с ,,числата", която доста много прилича на днешното легализирано тото.

Мафията израства с Голямата депресия и Забраната на алкохола от 20-те и 30-те години. Понякога въпросното семейство е просто семейство на шефа, от чиито синове - като от принцове - се очаква да поемат семейния бизнес. Мафиотските групи се организират в ,,семейства", които понякога са истински, но са наричани така дори и ако членовете им нямат кръвна връзка.

По време на Сухия режим, когато американското правителство забранява продажбата и употребата на алкохолни напитки, Мафията влиза в контрабандата на спиртни напитки и веселбата продължава. Алкохолът или се произвежда нелегално във вани от мафиотите, или се внася контрабандно от страни, където производството му е легално.

Не всички мафиоти се разбират един с друг. Редица са битките между семействата и вътре в тях. Някои семейства често се конкурират за ,,полето на дейност", докато в други има вътрешни битки за лидерство. Мафията става известна като изключително насилническа организация, в която по-често се избиват помежду си, отколкото са убийствата на външни лица.

Може би най-прочутият пример за насилието на Мафията е  от деня на св. Валентин през 1929г., когато мафиоти, работещи за Ал Капоне прострелват с автомати седем членове на съперничещата банда на Бъгс Моран в един гараж в Чикаго, Илинойс.

По време на Втората световна война американското правителство първо работи ръка за ръка с Мафията като организирана криминална група, за да осигури разузнавателна информация за нацистите и фашистите, които по това време контролират Италия и Сицилия. По-късно американските разузнавателни служби се обръщат към американските мафиоти, които имат казина в Куба, търсейки помощта им за изгонването на Фидел Кастро от Куба.

След Втората световна война Мафията става по-агресивна. Целта е да се овладеят профсъюзите. Те фалшифицират избори, за да поставят приятелите си на политически постове. Когато незаконните наркотици стават голям бизнес в САЩ - новия Сух режим, - Мафията бързо овладява контрабандата и продажбите на дрога.

В един момент има 26 семейства, действащи в САЩ, което означава приблизително по едно на всеки голям град. Семействата са свързани от ,,комисия", която включва различни босове. По принцип семействата в Ню Йорк Сити и неговите околности са големите босове.

В продължение на десетилетия има много хора, които отричат съществуването на Мафията, включително шефа на ФБР Дж. Едгар Хувър. С други думи, до 1957г., когато среща на ,,комитета" - с представители на много от основните семейства от целите САЩ - е атакувана в малкия град Апалачин, Ню Йорк.

В началото на 60-те години братът на президента Джон Ф. Кенеди, министърът на правосъдието Робърт Кенеди, превръща Мафията в основна цел за ресурсите на Министерството на правосъдието. След като президентът е убит в Далас, лидерите на Мафията се държат подозрително, понякога хвалейки се със съучастие в престъплението.

Един от лидерите на Мафията, който най-често е споменаван като заподозрян в убийството на президента, е Карлос Марсело. Марчело е роден като Калогеро Миначеро и става бос на най-старото мафиотско семейство в Америка, базирано в Ню Орлийнс на запад и по времето на убийството обхваща и Далас. Марчело е бесен на семейство Кенеди, след като министърът на правосъдието Робърт Кенеди го депортира през април 1961г. Марчело е ,,отвлечен" (изразът е негов) и откаран със самолет в Гватемала, без да му се разреши едно телефонно обаждане. Докато е в Латинска Америка Марчело има ужасяващи преживявания, скитайки се няколко дни в джунглата със счупено ребро. След четири месеца е върнат отново в САЩ - според американския граничен патрул - от пилота на ЦРУ (и заподозрян в убийство) Дейвид Фери.

След връщането си Марчело, както се твърди, казва за семейство Кенеди: ,,Извадете камъка от обувката ми".

На 22 ноември 1963г., деня, в който Кенеди е убит в Далас, Фери работи за адвоката на Марчело Дж. Рей Джил върху защитата на Марчело срещу обвинения в имиграционна измама. (Марчело е оправдан по тези обвинения в деня на убийството.) Докладите на ФБР сочат, че Фери лети до Гватемала на борда на Делта Еърлайнс два пъти през есента на 1963г. - доказателство, че детективската работа на Фери за Дж. Рей Джил е директно свързана със защитата му на обвиненията на Карлос Марчело в имиграционна измама.

Фери и Марчело често се срещат в дните преди убийството, тъй като процесът срещу Марчело тече и Фери провежда разследвания за адвоката на Марчело. Марчело и Фери са заедно през уикендите 9-10 и 16-17 ноември и Чърчил Фармс - имението от 6 хиляди акра на Марчело. Като част от операция на ФБР, наречена ,,BRILAB", ФБР записва 1350 ленти с разговори на Марчело между февруари 1979 и февруари 1980г. Записите са направени от агентите Майк Уакс, Лари Монтагю и Джоузеф Хаузър. Те са запечатани от съдия Мори Сиър в началото на процеса срещу Марчело за подкупи и заговор през 1981г. Съдията нарежда да се запечатат завинаги, отсъждайки, че те ще предубедят съдебното жури срещу Марчело.

Според бившия Главен адвокат на Специалната комисия по убийствата на Камарата на представителите Дж. Робърт Блейки Марчело ,,се замесва в убийствата в три от тези записи... На единия той иска от другия човек да напусне стаята и да възобновят разговора на четири очи в колата му, когато изниква темата за убийството. Марчело казва нещо: ,,Ние не говорим тук за това".


Изследователят на убийството Джон Дейвис, който вярва, че организираната престъпност се крие зад убийството на Кенеди, пише, че записите свидетелстват за завоалирано ,,признание за съучастие" от страна на Марчело и неговия брат Джо. Макар че през 1988г. Дейвид завежда дело по Закона за свободата на информацията за оповестяването на тези записи, лентите остава запечатани.

Частният детектив от Лас Вегас Ед Бекър твърди, че Марчело му е казал през септември 1962г. за план за убийството на президента Кенеди, който включвал използването на ,,откачалка" за отклоняване на обвиненията от обществеността. Бекър заявява, че е казал на ФБР за заговора година преди убийството. През 1978г. Бекър повтаря историята пред Специалната комисия на Камарата на представителите, която я възприема като достоверна. Някои смятат, че убийството така, както е извършено, надхвърля мащаба на гангстерите. Според Харисън Едуард Ливингстън ,,Няма начин Карлос Марчело (и другите гангстери)... да са свършили всичко това сами и да са прикрили някаква част от него".

Франк Рагано в продължение на двадесет и седем години с адвокат на мафиотския бос във Флорида Сантос Трафиканте. През петнадесет от тези години той представлява и президента на ,,Тиймстър" Джими Хофа. През 1992г. Рагано разкрива, че знае за заговор, включващ Хофа, Трафиканте и Марчело и целящ убийството на президента. И тримата мъже днес са мъртви, но по времето, когато Рагано заявява това, Марчело е още жив, в затвора, където, както се твърди, страда от болестта на Алцхаймер. Рагано заявява, че е станал ,,неволен посредник" на заговора, когато се е срещнал с Хофа в централата на ,,Тиймстърс" във Вашингтон през януари или февруари 1963г. Рагано, който се кани да лети за Ню Орлийнс за среща с Трафиканте и Марчело, казва, че Хофа е наредил: ,,Кажи на Марчело и Трафиканте, че трябва да убият президента".
Следва продължение...

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.