Ads Top

Освободените от данъци фондации и агенции

Днес има повече от четиридесет хиляди освободени от данъци фондации, действащи само в
САЩ, като повечето от тях прокламират най-похвални намерения. Въпреки това много от тях могат да се разглеждат като подпомагащи дневния ред на тайните общества: глобализация и централизирано правителство.

   Норман Дод, директор изследвания към Специалната парламентарна комисия за разследване на фондациите и подобните организации, през 1952г. заявява, че президентът на фондация ,,Форд" му казал без заобикалки, че ,,действайки по директива от Белия дом", неговата фондация трябва да ,,използва нашата сила да раздаваме стипендии, за да променим живота ни в САЩ по такъв начин, че да можем удобно да се слеем със Съветския съюз". Със сгромолясването на комунизма, възхода на Обединените нации и НАТО и различните икономически договори, които са сключени, изглежда, че тази цел се доближава до своята реализация.

   Повърхностният поглед към някои от миналите и настоящите организации и фондации, свързани с ,,Череп и кости", CFR, Трилатералната комисия, Илюминатите и други тайни общества от няколко автори разкрива определени изненади. Ако назовем само няколко тук влизат: 
   ,,Агенцията за международно развитие, Американският съюз за граждански свободи, Американският съвет по расовите отношения, Американският институт на пресата, Лигата против клеветите, Арабското бюро, институтът ,,Аспен", Асоциацията по хуманистична психология, Мемориалният институт ,,Бател", Центърът за академични изследвания в поведенческите науки, Центърът за конституционни права, Центърът за изследвания на Куба, Центърът за демократични институции, Християн-социалистическата лига, Комунистическата лига, Фондът за околната среда, Фабиановото общество, фондацията ,,Форд", Фондацията за национален прогрес, немският фонд ,,Маршал", институтът ,,Хъдзън", Институтът за тихоокеански отношения, Институтът по дрогата, престъпленията и правосъдието, Международният институт за стратегически изследвания, институтът ,,Мелън", Метафизическото общество, групата ,,Милнър", Обществото ,,Монт Пелерин", Националната асоциация за напредък на цветнокожите, Националният съвет на църквите, фондация ,,Нов свят", институтът ,,Ранд", Стенфордският изследователски институт, Тавистокският институт за човешки отношения, Съюзът на загрижените учени, Международният Червен кръст и YMCA."

   Например институтът ,,Аспен" е ,,глобална загриженост със значително дипломатическо влияние" с близо 60 милиона долара нетни активи, който ,,редовно приема президенти, премиери, философи, държавници, съветници, образователни дейци, журналисти, художници, активисти и дълъг списък от корпоративни представители, за да се конкурира със списъка ,,Fortune 500" - отбелязва Пол Андерсън, пишейки в ,,Aspen Times Weekly", - ,,Същевременно, въпреки националната - всъщност международната - си известност, Институтът остава енигма за мнозинството от местните жители и посетители."

   Институтът е основан през 40-те години като ,,Институт Аспен за хуманистични изследвания", но хуманизмът в името е изоставен през 70-те години. Сред основателите са индустриалецът от Чикаго Уолтър Пепке, президентът на доминирания от Рокфелер Чикагски университет Робърт Мейнард Хътчинс, философът Мортимър Адлър и членът на CFR и ,,Череп и кости" Хенри Лус - могъщият шеф на списанията ,,Times"  и ,,Life". Всички тези мъже са тясно свързани с асоциираната с Чикагския университет ,,Encyclopaedia Britanica, Inc."

   Независимо от поредицата от яростни несъгласия с град Аспен върху разширяването и използването на земята, Институтът продължава да използва спокойната атмосфера на Скалистите планини, за да утешава гостите на многобройните си влиятелни семинари и конференции.

   Институтът за политически изследвания (IPS) - организация-чадър, обхващаща стотици разнообразни групи, представляващи левия и десния край на политическия спектър - все още действа във Вашингтон. Това е друг пример на организация, свързана с тайните общества. Колман пише: ,,IPS е оформял и преоформял американската политика - вътрешна и външна. Откакто е основан от Джеймс П. Варбург и Ротшилд в САЩ, подкрепян от Бертранд Ръсел и британските социалисти чрез мрежите му в Америка... Целите на IPS идват от дневен ред, определен за него от британската Кръгла маса... една от най-видните от които е да се създаде ,,Нова левица" като народно движение в САЩ. IPS е трябвало да предизвиква борби, смут и масов хаос като горски пожар, излязъл от контрол, да разпространява ,,идеалите" на левия нихилистичен социализъм, да подкрепя неограничената употреба на всякаква дрога и да е ,,голямата тояга", с която да се бие политическият Истаблишмънт в САЩ."

   Според Коулман основателите на IPS Ричард Барнет и Маркъс Раскин са контролирани такива разнообразни елементи като Черните пантери, Даниел Елсбърг, членът от Националния съвет по сигурността Мортъб Халперин, Уедърмен, ,,Венсеремос" и персонала от кампанията на Джордж Макгавърн.

   С, Стивън Пауъл отбелязва, че целта на IPS е ,,разрушаването на всички икономически, политически, социални и културни институции в САЩ". След обширно разследване точно преди сгромолясването на комунизма той заключава: ,,Подреденото описание на (дейностите на IPS) разкрива, че голяма част от това, което институтът прави - за всички намерения и цели - обслужва също и интересите на Съветския съюз... IPS има забележителен успех в налагането на помитащ радикален дневен ред чрез поддържането на фасада на либерален научен изследователски център."

   Според изследователите голяма част от финансирането на IPS идва от свързани с CFR организации, включително фондация ,,Рубин", представлявана от нюйоркската юридическа фирма ,,Лорд, Дей и Лорд". Семейство Лорд има членове в ,,Череп и кости" от 1898г. Уинстън Лорд (в ордена от 1959г.), бивш помощник на Хенри Кисинджър, през 1983г. е председател на Съвета за външна политика, а по-късно посланик на президента Рейгън в Китай.

   Дългогодишен президент на фондация ,,Форд" е вездесъщият Макджордж Бънди - член на CFR, на ,,Череп и кости" и съветник по националната сигурност, който председателства по времето на инцидента в залива Тонкин, катализирал Виетнамската война.

   В средата на 80-те години движение за изменение на американската конституция печели инерция, отчасти благодарение на работата на Центъра за изучаване на демократичните институции, който е основан с парите на фондация ,,Форд". То пътува пред лицето на широко разпространена опозиция.

   Светогледите на богатите се запечатват в съзнанието на техните събратя с попечителството на големи образователни центрове като Лондонското училище по икономика  и политически науки. Финансирането на създаването на това училище идва от фондация ,,Рокфелер", тръстовия фонд ,,Карнеги" във Великобритания и други, свързани с ..Дж. П. Морган и компания". Това престижно училище е основано от Сидни Джеймс Уеб - основател и на фабиановото общество.

   Основано в Лондон през 1883г., Фабиановото общество е група от еволюционни социалисти, които вземат името си от римския пълководец Фабий, който успява да разгроми по-голямата армия на Ханибал чрез поредица от нападения и отстъпления. Избягвайки директните битки с прегрупирания на войските на бойното поле, Фабий успява в крайна сметка да побеждава. Фабиановите социалисти, чиято цел е ,,реорганизацията на обществото чрез освобождаване на земята и индустриалния капитал от индивидуална и класова собственост", си вземат поука от тактиката на Фабий.

   В действителност въпросът за тактиката е горе-долу единственото различие между фабиановите социалисти и комунистите. Докато комунистите искат да установят социалистическо управление чрез революция, фабиановите социалисти са доволни бавно да се движат към социализма чрез пропаганда и законодателство.

   Фабианците веднъж са силно критикувани заради методите си от един от най-видните си членове - писателя Х. Дж. Уелс. През 1908г. Уелс казва:
    ,,В нашето общество откривам... любопитна самонадеяност в лукавството, нещо като вяра, че светът може да се изманеврира към социализъм, без да го знае". Вместо да приемат пози призив за повече откритост, фабианците пренебрегват Уелс и продължават тактиката си на потайност и увъртане.

   Други видни фабианци включват Джорддж Бърнард от ЦРУ и английския икономист Джон Мейнард Кейнс, чиято ,,нова икономика" на по-голям дълг и по-здрав икономически контрол от страна на правителството е опората на американската икономика до пристигането на ,,рейгъномиката" и ,,контрареформацията", подбудена от икономиста от Чикагския университет Милтън Фридман и неговите монетаристки теории.

   След като не успяват да постигнат своите социалистически идеи в рамките на либералните и консервативните партии на Великобритания, през 1906г. фабианците основават мощната британска Лейбъристка партия.

   В началото на ХХв. основателят на Фабиановото общество Уеб реорганизира Лондонския университет във федерация от учебни институции, изработва Законите за образованието на Великобритания от 1902 и 1903г. и основава Лондонското училище по икономика.
   Прочути студенти на Лондонското училище по икономика са Дейвид Рокфелер, Джоузеф Кенеди, младши, и по-малкият му брат, бъдещият президент Джон Ф. Кенеди, Робърт Кенеди, младши, бъдещият сенатор Даниел Мойнихан, писателят Зекария Ситчин и новинарят Ерик Севарейд.

   Правителствените ,,азбучни" агенции, податливи на контрол от тайни общества, включват не само ЦРУ, но и Съвета за национална сигурност (NSC), Федералното бюро за разследване, Агенцията за национална сигурност (NSA), Разузнавателната агенция на отбраната (DIA), Националния разузнавателен офис (NRO), Агенцията за борба с наркотиците (DEA), Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията (BATF), Службата за вътрешни приходи (IRS), Федералната агенция за управление на кризи (FEMA), и много други. Тези агенции също са твърде потайни, цитирайки като причина националната сигурност, привилегии на тайната или нуждата да предпазват информаторите си или разследванията по криминални дела.

   Основен пример за здравия вътрешен контрол върху правителството от страна на членове на тайни общества може да се открие в Съвета за национална сигурност, който след създавнаето си от Закона за националната сигурност от 1947г. е започнал да доминира американските политически решения, включително онези, в които влиза и използването на въоръжена сила. Повечето американци нямат представа кой точно изгражда могъщия NSC. Може би ще се изненадат да научат, че основните членове на съвета са президентът, вицепрезидентът, държавният секретар и министърът на отбраната - позиции, държани през ХХв. преимуществено от членове на CFR и Трилатералната комисия.

   Ако топ ръководителите на държава и изнеса се контролират от тайни общества, както се твърди от авторите по темата, тогава дейностите на подчинените агенции и отдели едва ли имат някакво особено значение. Правителствените бюрократи - в по-голямата си част чести и добронамерени работници - просто следват заповедите и политиките, определяни от висшестоящите. Много държавни служители са загубили работата си или са напуснали пред лицето на директиви, които озадачават и объркват онези, които не са посветени във вътрешните тайни.

   Много хора днес вярват, че същата малка група от мъже и жени, заедно с приятелите и сътрудниците не само манипулират много от основните световни въпроси, но и контролират освободените от данъци фондации. Тези хора са свързани един с друг по различни начини - международен бизнес и политика, конференции и събирания, фондации и т.н. - и затова изграждат сплотена група. Тя е била наричана с множество имена: Новия световен ред, Комитета на тристате, Илюминатите, Тайното братство или често просто ,,те". Повече от един автор дори предлагат идеята, че самите тези лица са ръководени или контролирани от не-човешки интелект, описван като ,,затворнически надзиратели" или ,,Пазачи".

   ,,До началото на ХХв. този план за Нов Световен ред е центриран в масонството, след това в Просветленото масонство, но с появата на групите на Кръглата маса - които продължават да съществуват и до днес - и техните американски братя - Съвета за външна политика, факлата се предава от век на век" - пише журналистът Уилям Т. Сти.

   Към средата на 1999г. изглежда, че същата стара факла продължава да се предава, след като започна да се оформя следващата година на избори. Защитавайки ,,състрадателен консерватизъм", Джордж Буш - най-големият син на бившия президент и бивш директор на ЦРУ, който е член на всички споменати дотук тайни общества, е водещият кандидат на Републиканската партия. Вицепрезидентът на Клинтън и член на CFR Ал Гор води съперничещата банда на демократите. Още от началото Гор търси ръководство от водещите светлини на Уолстрийт.

   Още веднъж американският електорат трябва да избира между подкрепяния от глобалистите Буш и подкрепяния от глобалистите Гор. Очевидно глобалистите ще са победителят, независимо какъв е изходът от изборите.
 
   В края на 1999г. глобализмът претърпява лека спънка, когато повече от 60 хиляди демонстранти, представляващи странна смесица от синдикалисти, защитници на околната среда и строги конституционалисти, протестираха срещу загубата на суверенитет и работни места на САЩ по време на среща на Световната търговска организация (WTO) в Сиатъл. Както може да се предвиди, корпоративно-контролираните новинарски медии представиха протеста като непокорни размирици, макар че според други разкази проблемите започнали едва след като тежко въоръжената полиция започнала да налага с палки и да обгазява протестиращите.

   Просто противоречивото Общо споразумение за митата и търговията (GATT) преименува през 1995г. Световната търговска организация и се разглеждаше от мнозина само като средство за подпомагане на целта на Билдербергите да отстранят всички търговски бариери. Отбелязвайки, че свободната търговия ,,разчупва старите националности" и ,,ускорява социалната революция", Карл Маркс през 1848г. заявява: ,,Аз съм ,,за" световната търговия".

   След като днес целта ,,Нов световен ред" се приближава към реализацията си, авторите и изследователите, които са подозрителни към ролята на тайните общества и техните финансови поддръжници в правителството, бизнеса и фондациите, смятат, че са изправени пред обезкуражаващ лабиринт от обструкции в опитите им да представят истината пред обществеността. Основните издатели не публикуват, а новинарските агенции не приемат и не разпространяват репортажи и често се присмиват на такива автори като ,,алармисти" и ,,теоретици на конспирацията" . От време на време има дори заплаха за насилие срещу разследващи, които започват да копаят твърде надълбоко.

   Очите на средностатистическия гражданин - обусловени да отчитат само въпросите, представени във всекидневниците - стават безжизнени при всяка дискусия на тайните общества или скрита история. В крайна сметка, питат те, ако нещо от това беше реално, нямаше ли да се отрази от ,,60 минути" или от вечерните новини?

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.