Ads Top

Никола Тесла и пирамидите на Марс


Взаимоотношенията между Тесла и Маркони представляват изумително изследване! Докато Тесла се е превърнал в една популярна фигура за ревизионистите учени през последните десет години, Маркони все още е сравнително неизвестен учен, на когото освен това, се гледа и като на узурпатор на изобретенията на Тесла. Въпреки това обаче, Гулиелмо Маркони (1874-1937г.) представлява брилянтен учен и, в действителност - близък приятел на Тесла.

В езотеричния си труд за латинските държави Маркони постига почти легендарен статус, почти такъв, с какъвто се ползва Тесла последно време в Съединените щати. Повечето студенти на Тесла обаче не са запознати с факта, че за Маркони се твърди, че е основал таен високотехнологичен град в далечните южни джунгли на Венецуела.

Големият италиански учен Гулиелмо Маркони е бивш студент на Тесла. Маркони изучава теория на радиопредаванията при Тесла и осъществява първото си радиопредаване през 1895г. Маркони е очарован от предаването на мощност и през 1896г. получава британски патент и изпраща сигнал на 9 мили през Канала Бристол. През 1899г. успешно изгражда безжична станция за комуникация с френска станция на 31 мили от другата страна на Английския канал.

Считало се е, че кривината на земната повърхност ще ограничава радиопредаванията до разстояние 200 мили максимално. И когато на 11 декември 1901г. Маркони предава сигнал от Полдху, Корнуол, до Нюфаундленд в Сейнт Джон, на 2000 мили разстояние, предизвиква изключително голяма сензация. Затова Маркони заменя проводниковия приемник с кохерентен уред - стъклена тръба изпълнена с метални нишки, които могат да провеждат радиовълни. В онзи момент не съществува научно обяснение за този феномен на радиопредаванията на дълго разстояние и се е считало, че съществува някакъв слой в горните слоеве на атмосферата - йоносферата, който отразява обратно електромагнитните вълни.

Мистериозният Маркони
Маркони е син на богат италиански земевладелец и майка ирландка. Когато първото му радиоизлъчване през 1895г. не заинтересува италианските власти, той се мести във Великобритания. Безжичната телеграфна компания на Маркони се основава в Лондон през 1896г., като Маркони печели милиони от изобретенията си.

За Маркони и Тесла се счита, че и двамата са изобретатели на радиото. Историческото радиоизлъчване на Маркони използва един искров уловител на Хайнрих Херц, антена на Попов и едно кохерентно устройство на Едуард Бреймли за простото си устройство, което впоследствие ще се превърне в съвременното радио.

Маркони получава Нобеловата награда за физика през 1909г. съвместно с Карл Фердинанд Браун, който прави важни промени, променящи значително диапазона на първите радиопредаватели на Маркони.

Също като Тесла, Маркони е много тайнствен мъж през последните си години и е известен с това, че провежда експерименти на борда на яхтата си ,,Електра", включващи такива с антигравитация. Яхтата на Маркони представлява плаваща суперлаборатория, от която той изпраща сигнали в Космоса и през 1903г. запалва светлинни устройства в Австралия. Той осъществява това с помощта на италианския физик Ландини, като изпраща вълнови последователни сигнали през Земята - много сходно на онова, което прави Тесла в Колоардо Спрингс.

През юни 1936г. Маркони демонстрира на италианския фашистки диктатор Бенито Мусолни вълново оръдие, което може да се използва като защитно оръжие. През 30-те години на миналия век такива устройства са популяризирани като ,,лъчи на смъртта", както във филма на Борис Карлов със същото име. През един следобед Маркони демонстрира лъча на магистрала с оживено движение на север от Милано. Мусолини моли съпругата си Рейчъл също така да бъде на магистралата, точно в 3:30 следобед. Устройството на Маркони спира работата на електрическите системи във всички автомобили, включително и в тази на Рейчъл, в продължение на половин час, докато шофьорът й и другите автомоболисти проверяват горивните си помпи и свещите. В 3:35 следобед всички автомобили отново вече могат да стартират. Рейчъл Мусолини по-късно споменава този случай в автобиографията си.

Мусолини е много доволен от изобретението на Маркони, но все пак се твърди, че папа Пий XI научава за парализиращите лъчи и предприема стъпки, за да накара Мусолини да преустанови изследванията на Маркони. Според негов последовател Маркони след това откарва яхтата си в Южна Америка през 1937г., след като имитира собствената си смърт.

Тайният град в Южна Америка
Твърди се, че голям брой европейски учени са заминали заедно с Маркони, включително
Ландини. През 1937г. загадъчният италиански физик и алхимик Фуканели предупреждава европейските физици за съдбоносните опасности от атомните оръжия и след няколко години изчезва тайнствено. За него се твърди, че се присъединява към секретната група учени на Маркони в Южна Америка.

Вярва се, че деветдесет и осем учени са заминали в Южна Америка, където са построили град в кратера на затихнал вулкан в южните джунгли на Венецуела. В тайния си град, с помощта на общото богатство, което са създали през живота си, те продължават работата на Маркони в областта на слънчевата енергия, космическата енергия и антигравитацията. Те работят тайно и отделно от другите нации в света, като създават електодвигатели, захранвани с енергия от пространството и най-накрая дископодобни въздушни кораби с формата на гироскопични антигравитационни устройства. Тази общност се е посветила на мира в света и доброто на цялото човечество. Тъй като считат, че останалата част от света се намира под контрола на енергийните компании, мултинационалните банкери и военно-промишления комплекс, те остават изолирани от останалата част на света и работят скрито, за да поддържат мира и чиста екологична технология в света.

Разполагаме с информация за този удивителен високотехнологичен град от голям брой източници. В Южна Америка тази история е обичайна тема сред много групи, занимаващи се в областта на метафизиката. Според френския писател Робер Шару в книгата му ,,Тайните на Андите" (1974, 1977, ,,Ейвън Букс") се твърди следното:
,,Подземният град в Андите Ла Сиудад Субтеранеан де лос Андес се обсъжда тайно от Каракас до Сантяго."  Шару продължава с разказа си за историята на Маркони и неговия таен град, допълвайки я с тази на мексиканския журналист Марио Рохас Авендаро, който изследва Сиудад Субтеранеан де лос Андес (Подземния град на Андите) и заключава, че историята е истинска. С Авендаро е влязъл в контакт с мъж на име Насисо Дженовезе, който е бил студент на Маркони и учител по физика в един колеж в Баха, Мексико.

Дженовезе е италианец по произход и твърди, че е живял в продължение на много години в Подземния град в Андите. Някъде към края на 50-те години на миналия век пише неясна книга, озаглавена ,,Пътуването до Марс". Макар и книгата му никога да не е публикувана на английски, тя се появява в различни издания на испански, португалски и италиански език.

Технологията Тесла
Дженовезе твърди, че градът е бил построен с помощта на крупни финансови ресурси, дълбоко под земята, и притежава по-добри изследователски съоръжения, отколкото всеки друг научно-изследователски център в света (поне към онзи момент). През 1946г. градът вече използва мощен колектор за космическа енергия, който представлява необходимия компонент от цялата материя съгласно теориите на Маркони, много от които той е доразвил от тези на Тесла.

През 1952г. Дженовезе казва: ,,Ние пътуваме над моретата и континентите в съд, чийто енергиен запас практически беше постоянен и неизчерпаем. Той достигаше скорост от половин милиони мили в час и издържаше на огромни натоварвания, близо до границата на издръжливост на сплавите, от които беше изграден. Проблемът беше да се забави до нужната скорост в нужния момент."

Градът се намирал на дъното на кратер, бил в по-голямата си част под земята и с напълно затворен цикъл. Затихналият вулкан бил покрит с гъста растителност, намирал се на стотици мили от най-близките пътища и се издигал на тринадесет хиляди фута в планинските джунгли на Амазонка.

Френският автор Шару изразява изненада и недоверие по отношение на твърдението, че градът се намира в планина, покрита с джунгла, висока 13 000 фута. Но източната част на веригата на Андите има много такива планини, простиращи се на хиляди мили от Венецуела до Боливия. Няколко такива градове и планини спокойно биха могли да съществуват в тази огромна, неизследвана и постоянно покрита с облаци площ.

Но информацията за таен град в кратер в джунглата представлявало най-безобидната част от твърденията. Дженовезе разказвал, че имало проведени полети до Луната и Марс с помощта на техните ,,летящи чинии"; че веднъж, след като технологията бъде овладяна, вече ставало относително просто да се осъществи пътешествието до Луната (в продължение на няколко часа) или до Марс (в продължение на няколко дни). Дженовезе не споменава пирамидите или какво са правили на Марс. Може би са създали някаква марсианска база в някоя от древните, издигнати от пясъчник, пирамиди в регион Кидония.

Съществуват много доклади за наблюдаване на НЛО в Южна Америка, особено в протежение на планинските джунгли в Източните Анди - от Боливия до Венецуела. Възможно ли е някое от тези НЛО да представлява антигравитационни въздушни съдове от Подземния град в Андите?

В светлината на информацията от много надеждни източници един ,,последен батальон" от германски войници е избягал с помощта на подводница през последните дни на Втората световна война в Антарктика и Южна Америка, като е възможно германците също да са изградили високотехнологични суперградове в затънтените джунгли на Южна Америка

Голям брой военни историци, като полк. Хауърд Бухнер - автор на ,,Тайните на Светото копие" и ,,Прахът на Хитлер", твърдят. че по време на войната германците вече са изградили бази в Земята на Кралица Мод, срещу Южна Африка.

Впоследствие германски подводници, според някои източници не по-малко от 100, са отвели важни учени, пилоти и политици до последната крепост на нацистка Германия. Две от тези подводници се предават в Аржентина три месеца след войната. През 1947г. американският Военноморски флот нахлува в Антарктика, главно в Земята на Кралица Мод, с командващ адмирал Бърд.

Американците били победени и за няколко самолета от четирите, самолетоносача се твърди, че са свалени от летящи дискове. Военноморският флот отстъпва и се връща обратно едва апрез 1957г.

Според книгата ,,Хроника на Акакор", първо издадена на немски от журналиста Карл Брюгер, един германски батальон се спасява в подземен град на границата на Бразилия и Перу. Брюгер, германски журналист, който живее в Манаус, е убит в предградието Ипанема на Рио де Жанейро през 1981г. Водачът му - Татунка Нара, по-късно става водач на Жак Кусто по горното течение на Амазонка. И в действителност снимки на Татунка Нара се появяват в голямата книга на Кусто с размер на масичка за кафе с цветни фотографии, наречена ,,Амазонското пътешествие на Кусто"

Макар и древните градове в Южна Америка, произвеждащи летящи дискове и воюващи с настоящите главни сили на света от скритите си крепости в джунглата, да ви звучи прекалено като сюжет на някакъв филм с Джеймс Бонд, изглежда че това се основава на факти!

На базата на горния сценарий не е съвсем фантастично да се предположи, както правят някои автори, че Тесла е бил отведен на борда на летящ диск в края на 30-те години на миналия век. Макар и да не е бил летящ диск от друга планета, а един от съдовете на Маркони с произход от Тайния град в Южна Америка.

При най-невероятния до този момент сценарий, който като нищо може да се окаже верен, Тесла е бил убеден да инсценира собствената си смърт, точно както Маркони и много от другите учени, и да е бил отведен с предназначения за това летящ диск във високотехнологичния секретен суперград на Маркони. Далеч от външния свят, милитаризираните правителства, нефтените компании, армиите и производителите на въздушни съдове, считаните за мъртви Маркони и Тесла продължават експериментите си в изключително дружелюбна за научно развитие атмосфера.

Кой знае какво може да са постигнали двамата? Те са били десет години напред пред германците и на двайсет години пред американците със своята антигравитационна технология. Възможно ли е да са разработили дископодобни космически кораби в началото на 40-те години на миналия век и да са се отправили на пътешествие с машини на времето и свръхпространствени кораби? Възможно е Маркони и Тесла да са отишли в бъдещето и вече да са се върнали в миналото!

Експериментите с пътувания във времето, телепортацията, пирамидите на Марс, Армагедон и евентуалната Златна ера на Земята - всички могат да имат нещо общо с Тесла, Маркони и техните открития, на които не е било позволено да се узаконят на Земята. Макар и експертите по НЛО и бившите служители от разузнаването да твърдят, че летящите дискове са с извънземен произход и че понастоящем са ретро-възпроизвеждани от военни учени, Теска, Маркони и техните приятели е възможно да ни очакват в космическата си база до пирамидите и ,,Лицето на Марс".

Нашето правителство, Холивуд и медиите са ни приучили да вярваме на глупости и предубеждения, че изумителната технология е била допринесена от извънземни същества при посещенията на нашата планета. За учения философ, който търси знанието... понякога истината е по-странна и от измислицата.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.