Ads Top

Още за Билдербергите


Билдербергите са група от властни мъже и жени - мнозина от тях от европейското кралско потекло, - които се срещат тайно всяка година, за да обсъждат въпросите на деня. Много подозрителни изследователи твърдят, че те заговорничат, за да създават и да управляват световните събития.

Независимо от факта, че мнозина високоуважавани представители  на американските медии се срещат с Билдербергите, много малко или изобщо нищо не се публикува за групата или нейните дейности, което кара авторите да твърдят, че има цензура и управление на новините.

Подобно на ,,Трилатералната комисия" и ,,Съвета за външна политика", Билдербергите често са членове на две или три от тези групи.

Британският автор Дейвид Айк представя разказ от д-р Кити Литъл, който дава очарователни прозрения за дългосрочното планиране на една тайна група. Д-р Литъл, която е работила за Министерството на самолетостроенето на Великобритания по време на Втората световна война, а по-късно и в Организацията за изследване на атомната енергия, си спомня, че е присъствала на среща на ,,учебна група" на Лейбъристката партия в Оксфордския университет през 1940г.

Лекторът онази вечер бил млад човек, който твърдял, че е част от заговор за ,,марксистко завладяване". Той казал, че е член на безименна група (няма име, за да е по-трудно да се докаже съществуването й), която имала за цел да наложи марксистки контрол във Великобритания, Европа и части от Африка. Обяснил, че тъй като британците не се доверяват на екстремистите, членовете на групата се преструват на умерени, за да могат да омаловажат критиците като представители на Дясното крило. Лекторът добавил, че е избран да оглави политическата секция на групата и че очаква някой ден да бъде определен за министър-председател на Великобритания.

Лекторът е Харолд Уилсън, който наистина става премиер през 60-те и 70-те години.

Уилсън е говорел за групата, която става известна като Билдербергите. Тя все още няма официално име, но се идентифицира с хотел ,,Билдерберг" в Остербеек, Холандия, където за пръв път е открита от обществеността през 1954г. Срещата й през февруари 1957г. на остров Сейнт Саймънс близо до Джекил Айлънд, Джорджия, е първата на американска земя.

Уилсън не е единственият държавен ръководител, който се смесва с Билдербергите. През 1991г. тогавашният губернатор на Арканзас Бил Клинтън е почетен като гост на Билдербергите. През следващата година се кандидатира и печели президентския пост в САЩ. След избирането му Клинтън не споменава срещите на Билдербергите, но според ,,The Spotlight" (вашингтонски таблоид, който от години отразява конференциите на Билдербергите) Хилари Клинтън присъства на конференцията през 1997г., ставайки първата американска Първа дама, която го е направила. След това непрекъснато се засилваха приказките за бъдещата й роля в политиката.

Официалното създаване на тази изключително секретна организация става в началото на 50-те години след неофициални срещи на представители на европейския елит през 40-те. Те включват европейски външни министри, холандския принц Бернхард и полския социалист д-р Йозеф Йероним Ретингер, основател на Европейското движение след Втората световна война. Ретингер става известен като ,,бащата на Билдербергите".

Ретингер е доведен в Америка от Евърел Хариман (CFR), тогава американски посланик в Англия, където той посещава видни граждани като Дейвид и Нелсън Рокфелер, Джон Фостър Дълес и тогавашния директор на ЦРУ Уолтър Бедел Смит. Преди това Ретингер е основал Американския комитет за обединена Европа заедно с бъдещия директор на ЦРУ и член на CFR Алън Дълес, тогавашния директор Джордж Франклин (CFR), официалното лице от ЦРУ Томас Брадън и предшественик на ЦРУ.
Донован започва кариерата си в разузнаването като таен агент на Дж. П. Морган, младши, и е известен като ,,англофил" - поддръжник на близките британско-американски връзки. Ретингер продължава участието си в срещите на Билдербергите до смъртта си през 1960г. Друга, свързана с ЦРУ персона, която спомага за създаването на Билдербергите, е издателят на списание ,,Life K" Д. Джаксън, който служи при президента Айзенхауер като ,,специален консултант по въпросите на психологическата война".

От тези връзки произлиза идеята за провеждане на редовни срещи на видни бизнесмени, политици, банкери, образователни дейци, собственици на медии и мениджъри, както и военни ръководители от целия свят. Билдербергите са тясно свързани и с европейската аристокрация, включително британското кралско семейство. Според няколко източника срещите често се посещават от представители на кралските семейства на Швеция, Холандия и Испания.

Основният стимул за срещите на Билдербергите идва от холандския принц Бернхард, чието
пълно име и титла е Бернхард Юлиус Кьорт Карел Годфрид Пиетер, принц на Холандия и принц на Липе-Бистерфелд.

Бернхард е бивш член на нацистката ,,Schutzstaffel (SS)" и служител на ,,I.G. Farben" в Париж. През 1937г. той се жени за принцеса Юлиана от Холандия и става основен акционер и висш служител в ,,Дъч Шел Ойл" заедно с лорд Виктор Ротшилд от Великобритания.

След като немците нахлуват в Холандия, кралската двойка се мести в Лондон. Точно там след войната Ротшилд и Ретингер насърчават принц Бернхард да създаде групата на Билдерберите. Принцът лично я председателства до 1976г., когато се оттегля след разкритията, че е приемал големи подкупи от ,,Локхийд", за да съдейства за продажбата на техния самолет в Холандия.

От 1991г. Билдербергите се председателстват от лорд Питър Карингтън от Великобритания, бивш министър, генерален секретар на НАТО и президент на Кралския институт за международна политика - сродна организация на CFR. Карингтън е свързан с банковата империя на Ротшилд както чрез бизнес връзки, така и по брак.

Американците с прочути имена, които са посещавали срещите на Билдербергите, включват членовете на CFR - Джордж Бол, Дийн Ечисън, Дийн Ръск, Макджордж Бънди, Кришчън Хъртър, Збигнев Бжежински, Дъглас Дилън, Юлиус Роберт, Опенхахмер, Уолтър Ройтер, Джейкъб Джейвитс, Робърт Макнамара, Уолтър Бедел Смит и генерал Лайман Леминитцър.
Други известни посетители са Дж. Уилям Фулбрайт, Хенри Форд II, Жорж-Жан Помпиду, Жискар д'Естен, Хелмут Шмид и барон Едмон дьо Ротшилд от Франция.

,,В действителност Билдербергите са нещо като неофициален CFR, разширен в международен мащаб" - заявява писателят Нийл Уилгъс.

Писателят и бивш офицер от разузнаването д-р Джон Коулман твърди: ,,Конференцията на Билдербергите е създание на (британското) М16 под ръководството на Кралския институт за международна политика". Отчитайки връзките с американското разузнаване, с основание може да се твърди, че конференциите на Билдербергите са поне отчасти организирани и спонсорирани от ЦРУ.

Според ,,Строго конфиденциалните" протоколи на първата конференция на Билдербергите ,,Досега е обръщано недостатъчно внимание на дългосрочното планиране и на развитието на международен ред, който ще хвърли поглед отвън кризата на днешния ден (Студената война). Когато му дойде времето, настоящите ни концепции за световните дела трябва да се разширят към целия свят."

Разследващият репортер Джеймс П. Тъкр, който от години упорито следи Билдербергите, пише: ,,Дневният ред на Билдербергите до голяма степен е същият като този на посестримата му - Трилатералната комисия... Двете групи имат едни и същи лидери и обща визия за света. Дейвид Рокфелер основава Трилатералната комисия, но споделя властта в по-старата група на Билдербергите с Ротшилдови от Великобритания и Европа."


Билдербетгите обикновено се срещат един път годишно в луксозни курорти по света и дейностите им са обвити в пълна секретност независимо от присъствието на американски топ медийни представители. Въпреки че групата твърди, че просто провежда неформални дискусии на световните дела, има доказателства, че препоръките й често стават официална политика.

Концепцията за обединена Европа под централизиран контрол - цел на средновековния Орден на тамплиерите - изглежда, е твърде напреднала по пътя към реализацията си на практика благодарение на Билдербергите. Джордж Макгий - Билдерберг и бивш американски посланик в Западна Германия, признава, че ,,Римският договор, който донесе (европейския) Общ пазар, се зароди на срещите на Билдербегите".

Джак Шейнкман, председател на Амалгамейтид Банк и член на Билдербергите, заявява през 1996г.: ,,В някои случаи дискусиите наистина имат въздействие и стават политика. Идеята за обща европейска валута беше обсъждана няколко години, преди да се превърне в политика. Имахме дискусия върху установяването на официални отношения между САЩ и Китай, преди Никсън наистина да го направи."

Шейнкман може да е един от онези членове на Билдербергите, които не разбират истинските цели на елитното лидерство на групата. Според Айк ,,Елитът на Билдербергите като Карингтън и другите в управителния съвет координират редовните посетители на срещите на Билдербергите - които знаят истинския план на играта, - а поканенените само веднъж или спорадично е възможно и да не знаят истинския дневен ред на организацията, но могат да бъдат захранени с партийната линия, че световните институции са пътя към мира и просперитета."

И какъв е този ,,истински дневен ред?" Възможно е той да е разкрит, когато принц Бернхард заявява: ,,Трудно е да превъзпиташ хора, които са били огледани с национализъм, да се откажат от част от суверенитета си в полза на наднационално тяло..."

Срещата на Билдербергите през 1998г. се провежда в периода 14-18 май във великолепния хотел ,,Търнбъри" край Глазгоу, Шотландия. Както обикновено, това събитие почти не се отразява от основните медии в САЩ.

За разлика от американските си колеги, някои представители на новинарските медии в Шотландия надигат глас. Под заглавието ,,Целият свят е в ръцете им" Джим Макбет от ,,The Scotsman" описва жестоките мерки за сигурност, взети на срещата, коментирайки: ,,Всеки, приближаващ се до хотела, който няма залог в контролирането на планетата, беше връщан".

Макбет описва списъка с гости на Билдербергите като ,,международен ,,Кой кой е?" на богатите, влиятелните, властните... Един път годишно сто и двадесетте мъже и жени, за които се твърди, че са сложили Бил Клинтън в Овалния кабинет и са изхвърлили Лейди (Маргарет) Тачер Номер 10 (Даунинг Стрийт), се срещат, за да обсъждат световните събития и - някои твърдят - да ги манипулират" - добавя той. Поне един репортер - Кембъл Томас от ,,Scottish Daily Mail" - е арестуван от служителите по сигурността, закопчан с белезници и задържан в продължение на осем часа за това, че е дръзнал да се доближава до срещата на Билдербергите.

Твърди се, че едно от решенията на конференцията на Билдербергите от 1998г. е да се насърчи британския премиер Тони Блеър да окаже по-силен натиск за влизането на Великобритания в растящия Европейки съюз - стъпка, разглеждана с подозрение от предшественичката му Маргарет Тачер. Възможно е Блеър да е отишъл и по-далеч в този план за намаляване на независимостта на Великобритания, тъй като замисълът му да разпусне Камарата на лордовете имаше успех по-късно през 1998г. Макар че лордовете се разглеждаха от мнозина като непросветени нехранимайковци, други възприемаха богатите, но патриотични лордове като защита срещу ерозията на английския суверенитет от поддръжниците на ,,Новия световен ред"

За разлика от американските си братя, канадските медии всъщност отразиха новините от срещата на Билдербергите от 1996г. близо до Торонто с такива заглавия като ,,Канадският премиер Жан Кретиен ще говори на тайна световна асреща". ,,(Канадският издател Конрад) Блек играе ролята на домакин на световни лидери" и ,,Световна доминация или един рунд голф?"

Когато е помолен да коментира липсата на отразяване от журналиста Уилям Ф. Бъкли, който присъства на срещата на Билдербергите в Канада, един секретар коментира: ,,Не мисля, че това е природата на срещата, нали?", Пол Джигот от ,,Wall Street Journal", друг присъствал там, обяснява: ,,Правилата на конференцията, към които се придържаме, са, че не говорим за казаното. Всичко е извън протокола. Фактът, че аз съм присъствал, не е тайна."

Може би тези репортери не говорят за наученото на тези тайни срещи, но е ясно, че тяхната връзка оформя редакционните им позиции. Медийните критици отдавна обвиняват, че разликите в редакционните позиции на основните новинарски медии в Америка са пренебрежимо малки.

,,Ако групата на Билдербергите не е някаква конспирация, срещите им се провеждат по такъв начин, че създават забележително добро впечатление за заговор" - пише журналистът К. Гордън Тетър от лондонския ,,Financial Times" през 1975г. Около година по-късно, след продължителни спорове върху цензурата, Тетър е уволнен от редактора на ,,Financial Times" Макс Хенри ,,Фреди" Фишър - член на Трилатералната комисия.

Очевидно свързващо звено между CFR, Трилатералната комисия и Билдербергите е семейство Рокфелер и особено най-малкият син Дейвид.

Няколко богати и известни бизнесмени представляват това, което се равнява на ,,американска аристокрация" в началото на ХХв.: стоманодобивният магнат Ендрю Карнеги, банкерът Ендрю Мелън и транспортните магнати Корнелиъс Вандербилт и Едуард Хариман.

Нито един от тях обаче дори не се доближава до непреходната власт или международните връзки на семействата Рокфелер и Морган.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.