Ads Top

Семейство Морганови


Ако Джон Д. Рокфелер има равен в спокойните дни на магнатите обирджии, това е Джон Пиерпонт Морган - човек, който още по-явно е свързан с ,,англофилска мрежа".

Банковата империя на Морган продължава да господства както над бизнес, така и над политическите решения, които се вземат днес, и много служители и агенти на Морган могат да се изброят в членските листи на тайните общества.

Майката на Морган е Джулиет Пиерпонт Морган, чийто баща - преподобният Джон Пиерпонт - е отявлено пробритански настроен и е син на основателя на Йейлския университет. Бащата на Дж. П. Морган - Джуинъс Спенсър Морган - е американски финансист, който пътува до Англия през 50-те години на XIXв., където се сприятелява с друг американски емигрант на име Джордж Пийбоди - човек, който вече върти бизнес с британското семейство Ротшилд. Присъединено към Пийбоди под името ,,Пийбоди, Морган & Компания" богатството на Джуниъс нараства в резултат на заемите за Севера по време на американската Гражданска война. Синът му, Джон Пиерпонт Морган, е роден през 1837г.

Джуниъс и синът му поемат бизнеса при оттеглянето на Пийбоди през 1864г. и веднага сменят името на ..Морган и компания".

И Морганови са тясно свързани с британските Ротшилдови и дори от време на време отсядат в дома им. Много автори са писали, че Морганови в крайна сметка стават агент под прикритие за Ротшилд. ,,Дейностите на Морган през 1895-1896г. при продажбата на американските златни облигации в Европа се основават на свързаността му с търговската къща на Ротшилд" - отбелязва Габриел Колко.

Идеята, че Морганови са американската фасада за интересите на британския барон Нейтън Майер Ротшилд, е издигната и от Юстас Мълинс - авторът, който през 1952г. пръв разкри маневрирането, довело до създаването на Федерална резервна система.
По отношение на Ротшилдови Мълинс пише: ,,Макар че те имат регистриран агент в САЩ... за тях е изключително преимущество да имат американски представител, който не е известен като агент на Ротшилд". Мълинс казва, че Ротшилд ,,предпочитат да действат анонимно в САЩ зад фасадата на Дж. П. Морган и компания".

,,Част от реалността на онова време е грозното съживяване на антисемитизма" - пише Джордж Уийлър, автор на ,,Pierpont Morgan and Friends: Anatomy of a Myth" (,,Пиерпонт Морган и приятели: анатомия на един мит"). ,,Необходим е някой за прикритие. Кой е по-добър от Дж. Пиерпонт Морган - солиден, протестантски образец на капитализма, способен да проследи семейните си корени до времето преди Революцията?"

,,Очевидни са възможностите основна част от богатството и властта на Моргановата фирма да е - винаги да е била - просто богатството и властта на Ротшилдови, които я създават в началото и я поддържат през цялото време на съществуването й" - съгласен е Грифин.

Макар че Дж. П. Морган е роден в Америка и е получил образованието си в Бостън, през 1856г. той пътува за Германия, където учи в университета на Гьотинген, основан от английския крал Джордж II през 1737г., служещ тогава като курфюрст на Хановер. Прословут е изгонването на професори-дисиденти, наречени ,,Гьотингенската седморка" (включващи братята Грим и други привърженици на Георг Хегел, включително Карл Маркс), университетът продължава да е люпилня на опозиционни действия срещу Истаблишмънта и тайни общества.

Връщайки се в САЩ, Морган се присъединява към нюйоркската банкова фирма на Дънкан, Шърман и компания - американските представители на тяхната лондонска компания. ,,След това Морган, изглежда, служи като финансов агент на Ротшилд и прави и невъзможното да изглежда пълнокръвен американец" - пише Грифин.

В началото на американската Гражданска война младият Морган демонстрира, че юридическите подробности и честността не играят особена роля в неговите бизнес практики. През май 1861г. 24-годишният Морган предлага да продаде пет хиляди армейски пушки на командира на федералната армия, разположена в Сейнт Луис, на цена 22 долара бройката. Командирът, отчаяно нуждаещ се от оръжие, се съгласява, но когато пушките пристигат, отказва да плати, твърдейки, че оръжията са остарели и дефектни. Морган съди армията и печели делото, а съдебното разпореждане гласи, че трябва да получи компенсация от 109 912 долара.

Разследващ комитет на Конгреса през 1862г. стига до заключението, че Морган е измамил правителството. Комитетът установява, че пушките, преценени като ,,напълно безполезни, остарели и опасни", са били купени за 3.50 долара бройката от нюйоркския арсенал от някой си Саймън Стивънс който е нает от Морган. Когато командирът в Сейнт Луис се съгласява да купи оръжията, без да ги е видял, Морган използва споразумението като допълнителна гаранция, за да заеме пари и да плати за оръжията. Така американската армия купува собствените си дефектни пушки от Морган, който - без никакъв финансов риск за себе си - реализира около 500% печалба от всяка пушка.

През 1871г. той става партньор в една от фирмите на баща си - ,,Дрексел, Морган и компания", - която по-късно се превръща просто в ,,Дж. П. Морган и компания". Тази фирма скоро е преобладаващият източник на финансиране на американското правителство.

,,Заради връзките си с фирмата на Пийбоди Морган има тесни и изключително полезни връзки с лондонския финансов свят и през 70-те години на XIXв. е способен да осигури на бързо растящите индустриални корпорации на САЩ така необходимия капитал от британските банкери" - отбелязва ,,The New Encyclopaedia Britannica".

След европейското семейство Ротшилд компанията ,,Морган" става една от най-мощните банки в света. Това обаче не е достатъчно за Джон П. Морган, който наследява семейните авоари през 1890г. след смъртта на баща му в инцидент с файтон на френската Ривиера. Пет години по-рано той започва реорганизирането на най-големите железопътни линии на Америка и към 1902г. е най-мощният железопътен магнат в света, контролирайки около пет хиляди мили релси.,

Морган дори помага за измъкването на американското правителство след банковата паника от 1893г. Формирайки синдикат, той ,,подпира" изпразнените резерви на правителството с 62 милиона долара ,,Едисон Дженерал Електрик" и ,,Томсън-Хюстън Илектрик Кампании", за да се образува ,,Дженерал Илектрик", която бързо започва да доминира в производството на електрически уреди. След това Морган слива няколко стоманодобивни фирми, за да образува ,,Юнайтед Стейтс Стийл Корпорейшън", а през 1902г. създава ,,Интернешънъл Харвестър Кампани" от няколко конкуриращи се производители на селскостопанска техника.

Тази диверсификация на империята на Морган е ненадмината и продължава да доминира в американската финансова индустрия и до днес. ,,Чрез система от съуправления в бордовете на компаниите, които той реорганизира или върху които влияе, Морган и неговата банка постигат изключителна концентрация на контрола върху някои от водещите корпорации и финансови институции в страната" - обяснява ,,The New Encyclopaedia Britannica". Тази империя е разширена, за да включи освободени от данъци фондации, тръстове, пенсионни фондове и дори правителствени позиции. Такава манипулация може да обясни как е постигнат и се поддържа, контролът върху търговския и икономическия живот на САЩ от онези, които разполагат с познанията, волята и богатството.

Макар че Дж. П. Морган и Джон. Д. Рокфелер се конкурират в много области, ,,в крайна сметка те работят заедно, за да създадат националния банков картел, наречен Федерална резервна система" - пише Грифин.

Първоначалният план за Федералната резервна система е замислен на тайна среща през 1910г. в частния курорт на Морган на Джекил Айлънд, близо до бреговата линия на Джорджия.

Морган, свързан с Рокфелерови чрез инвестиционния си партньор Нелсън Олдрич, остава доминиращият американски капиталист до смъртта си през 1913г. - същата година, в която е създадена Федералната резервна система.

Синът на Морган - Джон Пиерпонт, младши, известен като Джак, продължава да увеличава семейното богатство след смъртта на баща си. Подготвен за мястото му като глава на империята Морган, младият Морган прекарва осем години в работа в лондонския офис на фирмата, създавайки си тесни връзки с елитните банкерски кръгове във Великобритания. През Първата световна война Морган организира повече от две хиляди банки, за да гарантират повече от един милиард долара облигации на Съюзниците. Става единственият банкер, който купува доставки - военни  и други - едновременно за британското и френското правителство по време на войната. Това сочи значително предимство и влияние върху тези правителства, а оттук отново и внушението за ангажираността на Ротшилдови.
Следва продължение за семейство Ротшилдови...

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.