Ads Top

За запалените по-конспиративните теории не е тайна, че масоните започват да управляват България веднага след Освобождението. Този факт е напълно естествен в светлината на историческата истина, че голяма част от българските възрожденци и ръководители на народно-освободителното движение, са били масони: (Г. С. Раковски, Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Ради Иванов, Иван Ведър, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Захари Стоянов, Димитър Карамфилович), са само някои от по-известните.

Българският революционен комитет в Букурещ (БРЦК) и българските масони в емиграция се подпомагат активно от родното и европейско масонство - финансово, идеологически и т.н. Макар че липсват преки доказателства, немалко масони считат, че Васил Левски е бил също посветен в братството на свободните зидари. Първият български цар, княз Александър Батенберг, е бил също масон, както и княз Фердинанд I и неговите наследници. В последвалите години голям брой от дейците и ръководителите на ВМРО се заявяват като масони. Най-известният от тях е Даме Груев (загинал: 23.12.1906г.).

След Съединението (1885) масонските ложи в България бързо набират скорост и организират своята конспиративна мрежа под ръководството на Илюминати. До времето на Втората световна война и идването на комунизма на власт, масонски правителства се сменят едно след друго, като често се водят ожесточени вътрешни борби за власт и влияние. Не са редки братоубийствени изстъпления и заговори. Следващият кратък откъс от изчерпателната енциклопедия на ,,Българското масонство 1807-2007" от висшия масон Недю Недев, хвърля обилно светлина върху тайната история на България, белязана от тайната власт и вътрешни борби на масоните.

Става ясно, че комунистическият режим у нас е бил наложен от външни масони и Илюминати, докато родни масони и Илюминати под прикритие умело разиграват антимасонка пропаганда и политика, жертвайки живота и благосъстоянието на свои доскорошни братя. Така, новата работническа партия, БКП, попада под контрола и управлението на излязлото в нелегалност българско масонство, умело дегизирано в своя нов обществен облик:
Пропастта, разделила света през Втората световна война, засегна и нашата страна. Тя не успя да създаде единна и консенсусна концепция по националните приоритети. Пък и това не бе възможно. Интелигенцията и обществото се разцепиха на два противоположни лагера, съответстващи на планетарните фронтове. Масонски по състав правителства възприеха контрастни алтернативи. Ожесточението и противоборството придобиха взаимоизтребителен характер. Оправданието на едните и другите бе в давността, тъй като те са напуснали общността. Да се оспорва този аргумент е невъзможно, но и да се пренебрегва миналото не е обосновано, защото засяга предисторията на националното резединение. Това са проблеми, които спадат към т. нар. ,,промеждутъчни явления", защото не изцяло, а частично и косвено засягат темата за своеобразието на българското масонство. Те водят началото си от основното кредо второстепенни смесените и интегралните процеси и явления, те са част от историята на братството.
Прав е Иван Богданов, когато пише:
,,Едни масони да участват в ликвидирането на други".

Ако погледнем на персоналния състав на правителството на Богдан Филов, съставено на 15.02.1940г. и въвлякло България в хитлеристката ос, и правителството на Кимон Георгиев, съставено на 09.09.1944г. и вкарало страната в Източния блок, може да кажем, че по състав и двата кабинета са масонски.

Фактите за безспорни:

  • Богдан Филов: министър-председател,масон;
  • Иван Попов: министър на външните работи, масон;
  • Петър Габровски: министър на вътрешните работи, масон;
  • Добри Божилов: министър на финансите, масон;
  • Славчо Загоров: министър на търговията и промишлеността, масон;
  • Иван Багрянов: министър на земеделието, масон;
  • Иван Горанов: министър на железниците, масон;
  • Васил Митаков: министър на правосъдието, масон.
Посвещаването на проф. Богдан Филов в масонското братство, и то през германските ложи, се възприема като успех и чест не само за изтъкнатия учен, но и за цялото българско свободно зидарство.

В доклада си пред Великия събор (22.09.1923г) д-р Константин Станишев отбелязва като ограден факт приемането на проф. Богдан Филов в масонската ложа в Берлин. Точните думи са: ,,В последно време бе иницииран в Берлин в свободнозидарските тайни и проф. Филов от Софийския университет"...

Обявяването на война на САЩ и Англия от правителството на Богдан Филов окончателно раздели нацията. Лидерът на Земеделския съюз, Георги М. Димитров, емигрира на Запад. Срещу неговите привърженици са издадени 10 смъртни присъди. Основателят на в. ,,Пладне", инж. Георги Вълков, е обесен през април 1942г. Коста Тодоров и Димитър Мацанкиев, говорители на радио ,,Лондон" и ,,Би Би Си", са осъдени на смърт. Султана Рачо Петрова, на 75 години, е интернирана в лагера ,,Гонда вода", защото дъщеря й, Влада Карастоянова се изказва по Би Би Си.

Сава Киров, масон, назначен за министър на външните работи, подава оставка. Никола Момчилов (Долапчиев), масон, пълномощен министър в Лондон, става невъзвращенец.

Разстреляни са ген. Владимир Заимов и Никола Вапцаров. Ген. Никифор Никифоров, масон, е уволнен дисциплинарно. В опозицията излизат Никола Мушанов (масон) и Атанас Буров, масон.

Победата на антихитлеристката коалация, начело със САЩ, Съветския съюз и Англия, извършва коренен обрат в събитията. На власт на 09.09.1944г. идва правителството на Кимон Георгиев. Основният му състав се състои от масони:


  • Кимон Георгиев: министър-председател, масон;
  • Петко Стайнов: министър на външните работи, масон;
  • Дамян Велчев: министър на войната, масон;
  • Петко Стоянов: министър на финансите, масон;
  • Никола Петков: министър без портфейл, масон;
  • Димо Казасов: министър на пропагандата, масон.


Това правителство, подобно на правителството на Богдан Филов, тръгва по пътя на насилието. Огромни размери вземат т. нар. Народен съд, който има 111 състава и издава хиляди смъртни присъди. Регентите, министрите и депутатите са разстреляни. Без съд и присъда през септември и октомври 1944г. са избити Кьосеиванов, Сава Киров, Никола Долапчиев.

Орденът изповядва велики принципи, но суровите закони на живота се оказват по-силни. Контрастното тълкуване на националните интереси ражда разцепление, а властта - насилие. Противоборството (между масоните) нанесе на страната огромни щети и неизброими страдания. Бедствието, подобно на гибелта на Хирам, тлее в съзнанието на нацията като урок и предупреждение...

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.