Ads Top

Тайни общества са обитавали Българските земи в древността


Един от най-разпространените модели за социално общуване между хората е създаването на затворени групи от типа ,,Братства", достъпът до които е силно ограничен за външни хора. Обикновено тайното общество е сплотено от общи политически, икономически, спиритистки, религиозни, окултни, езотерични интереси. Тъй като по принцип подбудите, стоящи зад организацията на тайното общество са конспиративни, познанията на това общество се пазят в тайна от публичната общественост.

Доктрината на тайните общества е била проповядвана като идеология само за посветените в тайнствата. Тайното общество обикновено се характеризира със своята уникалност; неуязвимост и дълговечност; собствено учение; различни степени на познанието, достъпни само за избрани личности и тайни и уникални истини, издигащи познаващия ги над непосветените. Голяма част от тайните общества изискват от своите членове да положат клетва при приемането си. Тя обикновено включва обещание за подкрепяне на организацията, за укриване и отричане на принадлежността към организацията. Често при неспазване на клетвата следват наказания - от морални и финансови, до физически и смърт.

В древна Месопотамия жреците обявяват религиозното и светското за свой монопол. Те Така например царят на Урук , Гилгамеш, се счита за пазител на „тайното знание”.
провъзгласяват познаването на религията за тайно познаване на всичко, което заобикаля хората, като ограничават достъпа на тайното познание само в тесен кръг посветени.

В Месопотамия се появява тайно учение - езотеризъм. В най-общ смисъл той представлява всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или учението пред непосветени. „Езотерика“ или „езотерично“ се нарича всяко учение, предназначено за определен кръг хора. Такова учение се изучава тайно и предава през поколенията знание от всякакво естество. Езотеризмът се проявява като окултизъм, тайни общества, неоплатонизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, херметизъм, гностицизъм.

Религиозно-магическият светоглед пронизва съзнанието на хората от древен Египет, като там правото на „тайното познание” запазват висшите жреци. За жизнеността и силата на тайните религиозни общества в древността, съдим по неуспешния опит на египетския фараон Ехнатон да отстрани от управлението на страната висшето тиванско жречество. Това създава и усещането за невидимата сила на тайните общности, които могат да контролират държавната власт.

В древна Тракия тракийските мистерии имат много сходства с тайните архаични общества. Орфей и мистериите на Залмоксис. В тези тайни общества са привличани само мъже притежаващи социален статус, т.е те са били достъпни единствено за тракийската аристокрация. Успоредно с мъжките тайни общества, съществуват и тайни женски общества. В тези затворени кръгове се изпълняват тайнства, свързани със зачеването, раждането, плодовитостта и всемирното плодородие.
Известни са ни мистериите на
В Тракия подобни женски тайни общества са т.н. Дионисиеви вакханки. Магико-религиозният престиж на тайното общество подтиква жените да се сдружават.

През лятото на 2010 г., при редовни археологически разкопки на надгробни могили в землището на с. Драгоданово, Сливенско, бе проучен интересен гроб. В едностъпална гробна яма, чрез трупоизгаряне, е погребан индивид. Интерес представляват гробните дарове, които бяха положени в гробното съоръжение и могат да се видят в залите на Регионалния исторически музей в Сливен.

Това са мъниста, култови предмети, амулети и сребърно огледало - т.н. „играчки на Загрей”. Всички те служат за ритуални действия, вероятно свързани с гадаене. С това ни подсказват и функциите, които е изпълнявал погребания – жречески. Най-интересният експонат е манисто с гравирана сцена на права мъжка фигура, обърната надясно. Главата и тялото са предадени доста сумарно, но главата е увенчана с висока триъгълна шапка. Фигурата е застанала пред олтар. Над жертвеника е изобразен полумесец, дъгата обърната нагоре. Срещу лицето на жреца е врязана осем лъчева звезда, под която има жезъл. Зад фигурата на жреца е гравиран голям ромб. Звездата, луната, ромбът и жезъла са неестествено големи спрямо човешката фигура, като стремежът е да се подчертае тяхно значимо място в композицията на сцената.

Вероятно става въпрос за жрец/жрица, който предсказва по луната и звездите. Иконографията на това манисто има източен характер и дава основание се предположи, че произходът на този предмет може да се търси в Месопотамия. Известните за науката аналози на представения експонат се датират около три хиляди години пр.Хр., което прави загадката още по- голяма, тъй като гробът се датира III в. сл.Хр. По всяка вероятност, това манисто се е предавало от поколение на поколение древни мисти. Особен акцент в композицията е високата триъгълна шапка /пилос/. С островърхия пилос се характеризира жреческата функция при индоиранците и траките. При нашите кукери е запазен този тип шапка. Кукерските празници са древен тип обред, разпространен в Югоизточна Тракия, където намираме следи от култа на Залмоксис. Kукерите ясно очертават организация от типа на тайно древно общество, която впоследствие се профанизира.

Интересен елемент от композицията, врязана върху манистото, е осемлъчевата звезда. Осемлъчевата звезда е символ на слънцето. В Тракия култа към слънцето, чиито земен еквивалент е огънят, е разпространен чрез култа на Дионис. Запазени следи от този култ откриваме в обредния танц върху жарава – нестинарството. Нестинарството е древен обичай, който се предава само в няколко рода, което подчертава неговия ограничен достъп само в тесен кръг посветени. Нестинарите обхождат свещените места в землището, в което живеят, като вечерта се събират край огъня. Под звуците на свещения тъпан играят нестинарски танц, като нагазват боси в жаравата. Танцьорите изпадат в своеобразен транс и влизат в контакт с божеството, като придобиват дарбата да пророкуват.

Друг елемент от гравюрата на манистото е ромба зад човешката фигура. Думата „ромб“ произхожда от гръцката дума ρóμβος, която има значение на „дайре“. Ромбът е оприличен вероятно на използвано от древните гърци четириъгълно дайре. Дайрето е жречески атрибут, които е акустична форма за контактуване с публиката.

Жрецът / мист погребан в подмогилния насип, който е владеел тайното знание на древните траки, предавано устно само измежду избрани, поставя множество въпроси.

Всички допуснати предположения, представляват предизвикателство за историците и дават възможност да бъде оставен отворен въпроса за загадката на мънистото, както и на тайните архаични общности по нашите земи.

1 коментар:

  1. Тя цялата източна култура е пренесена от Българите когато са създавали Шумер ( Сумер ) сУмМери , от Балканския (БалГарския) полуостров. Мънистото си е чисто Българо-тракийско, това си личи и по шапката на човека от мънистото.
    Сумерския епос на Гългамъш всъщност е "Епоса на Бългамъж" в буквален превод от сумерски Бългамъж означава Божи мъж, Божи човек

    ОтговорИзтриване

Предоставено от Blogger.