Ads Top

Разкрития около семейство Рокфелерови, които може би не знаете - Част 2 Край


Рокфелер, младши, е баща на една дъщеря - Аби, която умира от рак през 1976г. на 72-годишна възраст, и на петима синове - Джон III, Нелсън, Лоурънс, Уинтроп и Дейвид.

Най-възрастният, Джон III, става председател на фондацията ,,Рокфелер" и насочва милиони долари към международни агенции като Индийския международен център и Международната палата на Япония. Личните му пари се влагат в баснословната му колекция от източно изкуство и в създаването на Съвета по населението - център, занимаващ се със свръхнаселението и семейното планиране. Той умира през 1987г., но синът му, Джон ,,Джей" Дейвисън Рокфелер продължава политическите интереси на семейството, служейки като губернатор на Западна Вирджиния.

Нелсън Олдрич Рокфелер също си изковава кариера в политиката, Преди Втората световна война той пътува до Венецуела, където открива културата на Южна Америка, както и доходоносния петролен бизнес. Заради познанията си в тази област президентът и събрат от Ню Йорк Франклин Д. Рузвелт назначава Рокфелер в правителството като координатор на интерамерианските въпроси. Рокфелер служи и като губернатор на щата Ню Йорк в продължение на четири мандата, последвани от различни постове в семейния нефтен и банков бизнес.

През 1953г. е основано Министерството на здравеопазването, образованието и социалните грижи (,,HEW") и Рокфелер е назначен за помощник-секретар по препоръката на секретаря Овета Кълп Хоби. Там Рокфелер е в състояние да налага множество социални програми, както е описано в подробности от Алвин Москоу, който пише: ,,Овета Кълп Хоби е секретар за фасада: Нелсън работи зад кулисите, намирайки ключови хора, за да оглавят различни програми, оповестявайки изследвания и експерименти, основавайки нови програми и след това опитвайки се да направлява тези програми в администрацията на Айзенхауер и през понякога скептичния Конгрес". Айзенхауер дори назначава Рокфелер за специален помощник по външните работи - същия пост, който близкият му приятел Хенри Кисинджър заема в администрацията на президента Никсън.

Той непрекъснато се стреми към получаването на номинация за президент от Републиканската партия, но плановете му са осуетени от Никсън през 1960 и 1968г. и от сенатора Бари Голдуотър през 1964г. В крайна сметка Рокфелер е назначен за вицепрезидент на САЩ през 1974г. от президента Джералд Р. Форд, самият той някога назначен от президента Ричард Никсън, който е принуден да си подаде оставката след скандала Уотъргейт. Рокфелер умира на 70-годишна възраст през 1979г. при противоречиви обстоятелства, включващи млада помощничка от персонала.

Лоурънс Спелман Рокфелер е най-силно ориентираният към бизнеса от братята и се наслаждава на успешна кариера като рисков капиталист. Развивайки отрано интерес към авиацията, той инвестира в ,,Ийстън Еърлайнс" през 1938г. заедно с прочутия авиатор капитан Еди Рикънбейкър и превръща авиокомпанията в една от най-големите в света. Освен това инвестира сериозно в мечтите на млад шотландец на име Джеймс Макдонъл, младши, който продължава напред, за да създаде това, което е известно като ,,Макдонъл-Дъглас Еъркрафт Корпорейшън". Навлиза в областта на защитата на околната среда и става председател на Гражданския консултативен комитет по качество на околната среда, президент на Американската асоциация за опазване на околната среда и председател на Нюйоркското зоологическо общество.

Уинтроп Рокфелер се смята за ,,черната овца" на клана Рокфелер. Отпадайки от Йейл през 1934г., той си проправя път към Тексас, където работи като общ работник в нефтената рафинерия. По време на Втората световна война служи като пехотинец в Тихоокеанския театър на военните действия и получава ,,Пурпурно сърце" и ,,Бронзова звезда с два дъбови листа". Връщайки се у дома, развива вкус към пиенето, жените и нюйоркското общество на кафенетата. През 1953г. обаче, уморен от този жизнен стил, той внезапно се мести в Арканзас, където е избран за ,,Мъж на годината на Арканзас" през 1956г. Прочутото му име му помага да получи поста губернатор през 1967г. Точно тогава един млад демократ от Арканзас, учен със стипендия ,,Роудс" и член на ,,Демоли" на име Бил Клинтън може би е привлякъл вниманието на Рокфелер. И Уинтроп умира от рак през 1973г., само два месеца преди 61-вия си рожден ден.

Дейвид Рокфелер е най-младият от петимата братя Рокфелер и е този, който става най-властен, ако не и най-знаменит. След получаване на бакалавърска степен в Харвард, влиза в Лондонското училище по икономика - висше училище, което до голяма степен е финансирано от фондация ,,Рокфелер", Тръстовия фонд ,,Карнеги" във Великобритания и вдовицата на партньора на Дж. П. Морган Уилард Стрейт. Тук той се запознава с ученията на Ръскин и други социалисти, включително Харолд Ласки. Образован в Оксфорд, Ласки отначало защитава политически плурализъм, но по-късно се обръща към марксизма и става светило в британската Социалистическа партия. Той веднъж пише, че държавата е ,,фундаменталният инструмент на обществото".

Връщайки се в Щатите, Дейвид Рокфелер проявява дълбоките си чувства към Англия в писмо до ,,New York Times" през април 1941г., в което заявява: ,,Ние трябва да стоим рамо до рамо с Британската империя до край и на всяка цена..."., Точно преди избухването на войната той получава докторска степен от Университета на Чикаго. Докторската му дисертация е озаглавена ,,Неизползвани ресурси и икономическо прахосване". Може би изразявайки ръководните амбиции на братята Рокфелер, той пише: ,,От всички форми на прахосване обаче, тази, която е най-отблъскваща, е безделието. Дълбоко вкоренена в нашето съзнание е нравствената стигма на ненужното и недоброволно безделие."

По време на войната той влиза в американската армия като редник, но скоро работи в Северна Африка и Франция към Офиса за стратегически услуги (,,OSS") - предшественика на ЦРУ. Този опит, заедно с образованието му, получено в Англия, засилват продължилия през целия му живот интерес към външните работи. Най-вероятно по това време Рокфелер си създава контакти в разузнаването на най-високо равнище, които по-късно му носят вътрешна информация за редица топсекретни операции.

Към 1948г. Дейвид Рокфелер е председател на борда на попечителите на Института ,,Рокфелер". Президентът на института е д-р Детлев Улф Бронк - биофизик, специализирал в човешката нервна система. Според противоречивите документи ,,MJ-12" Броик не само е член на ,,MJ-12" - твърди се, че това е свръхсекретна група, отговаряща за въпроса с НЛО, - но и ръководител на екип, който аутопсира ,,извънземните биологични единици", намерени при катастрофиралата чиния близо до Розуел, Ню Мексико, през юли 1947г.

След войната Рокфелер се присъединява към персонала на Чейс Нешънъл Банк в Ню Йорк, където чичо му, Уинтроп Олдрич, е председател на борда и президент. ,,Чейс" проследява историята си до Банката на Манхатън на защитника на централната банка Алекзандър Хамилтън, основана през 1799г., а към 1921г. тя е станала втората най-голяма национална банка в САЩ. През 1955г. Рокфелер играе основна роля в сливането на ,,Чейс" с Банката на Манхатън, което води до Чейс Манхатън Банк. През 1969г. банката става част от Чейс Манхатън Корпорейшън в съответствие с тенденцията да се основават холдингови компании, за да се избегнат банковите закони, забраняващи определени дейности, например придобиване на финансови компании. Същата година Дейвид Рокфелер става председател на борда на компанията и главен изпълнителен директор благодарение предимно на известността си в международното банково дело.

Връзките му със света на международната политика и на разузнаването се обогатяват, когато чичо му Олдрич се оттегля като председател на банката през 1953г., за да стане американски посланик в английския кралски двор. Олдрич е наследен от Джон Дж. Макклой  - бивш председател на Съвета за външна политика. Макклой, който е наречен ,,архитект на следвоенния американски разузнавателен Истабшилмънт", служи като помощник-секретар в Министерството на войната от април 1941г до ноември 1945г., президент на Световната банка от 1947 до 1949г. и американски губернатор и висш комисар за Германия от 1949 до 1952г. Освен това е член в Комисията Уорън, помагайки в посредничеството при несъгласия с членове, които са притеснени от противоречивата теория за ,,единния-единствен куршум" за убийството на Джон Ф. Кенеди. Според Алвин Москоу Дейвид Рокфелер скоро става ,,безспорното протеже на Макклой".

Дейвид Рокфелер вече се е присъединил към Съвета за външна политика през 1941г., преди войната, и към 1950г. вече е избран за вицепрезидент.

Неговият интерес към външната политика не може да е изцяло алтруистичен, тъй като според изчисленията многонационалните банки, водени то ,,Чейс", заемат повече от 50 милиарда долара на развиващи се страни между 1957 и 1977г. Дори изпитващия голямо съчувствие биограф Москоу признава: ,,Очарованието на Дейвид от международните отношения, изискващи задълбочени познания за държавната, социалната и икономическата политика на страните по света, от двете страни на Желязната завеса, уникално съответства на интереса и загрижеността му за разширяването на бизнеса на ,,Чейс Манхатън" на международния банков пазар."

Да се каже, че Дейвид Рокфелер може би е един от най-важните хора в Америка, е подценяване. Според Гари Алън само през 1973г. ,,Дейвид Рокфелер се среща с 27 държавни глави, включително ръководителите на Русия и Китай". През 1976г., когато австралийският президент Малкълм Фрейзър посещава САЩ, разговаря с Дейвид Рокфелер, преди да се срещне с президента Джерал Форд. ,,Това е наистина невероятно" - пише Ралф Епърсън, - ,,защото Дейвид Рокфелер нито е избран, нито е назначен на държавен пост, където официално би могъл да представлява правителството на САЩ".

Влиянието - ако не и контролът - на Рокфелер обаче се простира много отвъд техните банкови и нефтени интереси. Рокфелер Брадър Фънд например през 1997г. има активи за близо 500 милиона долара. Той е основан през 1940г. от петимата братя. Оттогава Фондът е раздал повече от 461 милиона долара в стипендии за широк спектър от дейности и институции, включително различни университети, многобройни програми в изкуствата, за Смитсоновия институт, Будистки Дзен Център, института ,,Аспен", Азиатския културен съвет, Брукингс Инститюшън, Националното орнитологично общество, Фондацията на Националните паркове, Планирано родителство на Ню Йорк Сити, ,,NAACP", немския Фонд Маршал, Йейлския университет, Центъра за стратегически и международни изследвания, Националната академия на науките и Обществото за международно развитие.

През 1977г. Фондът дарява един милион долара на Съвета за външна политика. Може би заради отрицателната реклама на авторите по темата за конспирацията тази сума пада просто на 45 хиляди долара през 1997г., 25 хиляди от които отиват за изучаване на ,,икономическите и политическите последствия от обединяването на Корея". Трилатералната комисия, която получава 120 000 долара от Фонда през 1977г., не е спомената в техния годишен отчет за 1997г.

През 1997г. Фондът харчи повече от 1.2 милиона долара за стипендии за различни проекти в Ню Йорк Сити - област, представляваща специален и дълготраен интерес за Фонда.

Фондът е особено силно включен в екологичните въпроси, както се вижда от даренията му за ,,Грийнпийс", Националната федерация на дивата природа, Американската асоциация за опазване на околната среда, Фонда за защита на околната среда и др. Авторите по въпроса за конспирациите са отбелязвали, че ако някои притежава акции в компании, които оказват вредно въздействие на околната среда, какъв по-добър начин да се спечели известен контрол върху активистите от правенето на щедри дарения?
Националния екологичен тръст,

Аби М. О'Нийл, племенница на петимата братя Рокфелер, през 1998г. приключи мандата си като председател на Фонда. Постът е приет от сина на Нелсън Стивън К. Рокфелер. Светогледът на Рокфелерови за обединения свят продължава да се вижда и в годишния отчет на Фонда за 1997г. Г-жа О'Нийл пише, че фондът е ,,префокусирал стратегията за ,,Обединения свят" с експлицитно глобална перспектива и ударение върху сливането на националните и международните рамки".

Президентът на Фонда и член на ,,CFR" Колин Дж. Кембъл пише, че парите на Рокфелер се използват, за да помогнат за създаването на ,,редица междусекторни партньорства ... които понякога включват такива малко вероятни партньори като институции с идеална цел и гонещи печалби фирми, правителствени агенции и неправителствени организации, изследователски университети и народни активистки групи".

,,В действителност голяма част от ангажираността на американското правителство в здравеопазването, образованието и социалните грижи през втората половина на ХХв., изглежда, следва пионерската роля на фондация ,,Рокфелер" от първата половина на века" - продължава Москоу.

Дейностите на Рокфелер сякаш винаги включват или създават световни лидери. Хенри Кисинджър вече беше споменат. Преди Втората световна война отдела на фондация ,,Рокфелер" за икономически изследвания е оглавен от канадеца У. Л. Макензи Кинг. Ментор на Джон Д., младши, Макензи по-късно става премиер на Канада.

Фактът, че проектите на Рокфелер почти винаги имат успех, допринася за силата на името им. Според биографа Алвин Москоу братята ,,се движат предпазливо, преди да заемат името или финансите на Рокфелер на ново начинание или предприятие. След като се ангажират обаче, спазват ангажиментите си в продължение на дълго време, дарявайки щедро парите, времето и усилията си. В различни граждански и социални общества става известно, че ако е включен някой от семейство Рокфелер, проектът най-вероятно има достойнства и се очаква  да успее".

Независимо от тесните си връзки и ангажименти с Великобритания, Рокфелерови си придават вид, че са чисто американско явление.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.