Ads Top

Анунаки - Тези, които дойдоха на Земята от небето - Част 1


За да разберем шумерската версия за произхода на човечеството, е нужна само лека промяна в умствената нагласа.

Ситчин, който е направил толкова много, за да синтезира огромното количество шумерско познание в последователна - макар и необичайна - хипотеза, често разказва как се е случила собствената му промяна в умствената нагласа. Като ученик, изучаващ староеврейски в Палестина. Ситчин имал безочието да пита защо терминът от Стария завет ,,Nefilim" е преведен като ,,исполини", когато оригиналната дума означава ,,Онези, които са изпаднали в отчаяние". Както може да се предвиди, вместо да бъде поздравен за инициативността и вниманието към точността, младият Ситчин бил наказан, защото поставя под съмнение Библията. Тази случка обаче го запратила в продължило цял живот търсене на истината зад противоречията и загадките на древните текстове.

Въпросът на Ситчин е основателен. Вместо просто като ,,исполини", ,,Holman Bible Dictionary" (,,Библейски речник на Холман") дефинира Nefilim от Стария завет като ,,древни герои, които според повечето интерпретатори са продукти на сексуалния съюз на небесни същества и земни жени", както се оказва в Битие 6: 4: ,,В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старото време славни човеци".

Роден в Русия, Ситчин получава образованието си в Палестина и Лондон, където се дипломира със специалност икономическа история от Лондонския университет, след като учи в Лондонското училище по икономика и политология. След възложена работа като автор и редактор за икономически и исторически списания,Ситчин се мести в Ню Йорк Сити през 1948г. и скоро става американски гражданин. Докато следва, той овладява няколко езика, включително староегипетски, староевропейски и акадски - по-късна форма на шумерски език.

Ситчин и други просто са приели нагласата, че може би древните шумери са запечатвали на своите глинени плочки историята така, както са я разбирали, а не просто някакви митове. В крайна сметка шумерските описания на много древни градове са се смятали за прелестни приказки, докато руините им не са открити и изкопани. Защо да не сметнем и писмената им история за реалност?

След години отдадени преводи и изследвания Ситчин осъзнава, че библейските ,,Nefilim" и шумерските ,,Anunnaki" представляват едно и също понятие - че в най-далечното минало на Земята от звездите са дошли някакви същества и са основали най-ранните цивилизации - тема, която протича като нишка през почти всички тайни общества от франкмасонството до обществото ,,Туле", както вече беше споменато.

Използвайки преводите на Ситчин като трамплин, много автори през последните години са допринесли за по-детайлното разбиране на историята за анунаките. Въз основа на работата на Ситчин, както и на други, включително Алаф. Ф. Олфорд, Р. А. Баули, Нийл Фриър, д-р Артър Дейвид Хорн, д-р Джо Люълс, К. Л. Търнидж, Лойд Пай, Лоурънс Гарднър и Уилям Брадли, разказът за анунаките е горе-долу следният:

Преди 450 000 години група от пътуващи в космоса хуманоиди извънземни са пристигнали на планетата Земя. Те идват от планета, която е около три пъти по-голяма от Земята, наречена от шумерите Нибиру. Нибиру се изобразява в древната шумерска литература като дванадесетата планета на нашата Слънчева система.

Още през 1981г. американските учени теоретизираха за съществуването на десета планета в нашата Слънчева система въз основа на снимки от орбитален телескоп и изследвания на флуктуации в орбитата на Плутон, сочещи допълнително слънчево тяло. ,,Ако новите доказателства от американската военноморска обсерватория за десета планета в Слънчевата система са правилни, това би могло да докаже, че шумерите... са били много по-напред от съвременния човек в областта на астрономията" - коментира един автор за ,,Detroit News". Тук няма непоследователност, тъй като шумерите са смятали Луната и Слънцето като планетарни тела, достигайки до цифрата дванадесет - същия брой, както техния пантеон от повелители анунаки.

Истински изумителен е фактът, че тези древни шумери, за които ни се казва, че са развили писмеността, точно са описали и начертали планетите Уран, Нептун и Плутон, макар че тези три свята не могат да се видят без помощта на телескоп. Уран не е известен на съвременния човек, докато не е открит през 1781г., Нептун - през 1846г., а Плутин - през 1930г.

Отдавна смятани за очарователни митове, скорошните интерпретации на шумерските текстове и особено един, озаглавен ,,Enuma Elish", известен днес като ,,Епос на сътворението", осигуряват изключително правдоподобно обяснение за настоящия състав на нашата Слънчева система. ,,Защо не приемем епоса такъв, какъвто е, просто като изявление на космологични факти, както са били известни на шумерите, както са им казани от ,,Nefilm" - заключава Ситчин.

Текстовете описват как преди повече от четири милиарда години пакостливата планета Нибиру навлиза в нашата Слънчева система, почти сблъсквайки се с голяма планета, наречена Тиамат, която се разпада заради гравитационното напрежение. По пътя си след това Нибиру - в ранните си трудове Ситчин нарича този глобус с вавилонското му име Мардук - почти удря Тиамат и го бомбардира със съпътстващите си луни. Части от Тиамат с различни размери остават в първоначалната й орбита, превръщайки се в астероиден пояс, докато другата половина на планетата е изтикана в нова орбита, която е по-близо до Слънцето. Този фрагмент в течение на времето се обединява в Земята. Придружен е от една от луните на Нибиру (Кингу), която става наш сателит.

Интересното е, че тази теория би могла да обясни защо на Земята липсва голяма част от кората особено върху половината, обхващаща Тихия океан, както и произхода на астероидния пояс. Тази теория освен това предлага обяснение на кометите, които са причинили толкова много спекулативни размишления между учените. Идеята е, че когато Нибиру и Тиамат се сблъскват, многобройни тонове сладка вода от двата свята са изхвърлени в космоса - наречени ,,,смесване на води" от шумерските книжници - заедно с отпадъци и кал, които се превръщат в непостоянно летящи топки от ,,мръсен" лед.

Тази концепция се засилва от скорошното откритие на метеорити в Антарктика, съдържащи същите газове, за които се знае, че изграждат атмосферата на Марс, както и от откритието на учените от НАСА през 1996г. на това, което, изглежда, са останки от микроорганизми в марсиански метеорит, чиято възраст се смята за четири милиарда години.

Нибиру, наречена ,,Планета на кръстопъя", тъй като орбитата й пресича Слънчевата система между Марс и Юпитер, продължава пътя си по елиптичната си орбита, която я заведа далеч извън Слънчевата система, преди да бъде привлечена обратно от гравитационната сила. Нибиру е символизирана в многобройни общества - и особено египетското - като ,,диск с криле" - кръг с криле, простиращи се от двете му страни.

Животът на Земята се е развил въз основа на нейната едногодишна орбита около Слънцето - слънчевата година. Животът на Нибиру се е развил въз основа на нейната едногодишна орбита около Слънцето - 3600 години за земляните. Тогава е разбираемо, че животът на Нибиру би се развил малко по-бързо, отколкото този на Земята. Това разминаване във времето може да се илюстрира и със съпоставката как насекомо с живот от няколко седмици би възприемало човешкия живот с нормална продължителност като безсмъртен.

Преди около 450 000 години, по време на втората ледена епоха на Земята, високоразвитите обитатели на Нибиру - анунаки от шумерските текстове - пътуват до Земята, когато двете планети се доближават. Според шумерите първоначалните им кацания стават във вода, точно както нашите първи астронавти първоначално ,,цопваха" в океана.

Логично, тези древни астронавти биха потърсили база, която да им осигури умерено метеорологично време и добър източник на вода и гориво. Само едно място отговаря на всички тези критерии - Месопотамия. Долината на река Инд и Нил са два други добри източници, но не предлагат лесен достъп до гориво от вкаменелости, което и досега е в изобилие в южен Ирак.

Някои изследователи разглеждат с подозрение факта, че местата на тези първи селища на анунаките в южната част на днешен Ирак остават едно от много малкото места на света, които посетители от Първия свят не могат лесно да посещават заради непрекъснатата конфронтация със Саддам Хюсеин и съпътстващите я бомбардировки и бойкот.

След като върховният властелин на Нибиру Ану - или Ан, или Ел в зависимост от източника - надзирава техните усилия от родната планета, анунаките започват системна колонизация на Земята под лидерството на двамата сина на Ану Енлил и Енки. Всички водачи на анунаките по-късно ще приемат ролята на ,,богове", или ,,Nefilim", за човешките си поданици. Изумителното е, че един от тези ,,Nefilim" е наречен Наци. Трябва да се зачудим дали германските окултисти от ХХ век са знаели за тази връзка.

Енлил е командирът на мисията, докато Енки служи като директор и учен. Между двамата полубратя тлее непосредствен и отдавнашен антагонизъм заради протокола на Нибиру. Както е при по-късните династии на Земята, първородният Енки е понижен до вторичен статус, защото майката му не е официална съпруга на Ану. Това го отстранява от царската линия на наследяване. Въпреки това именно Енки води първата експедиция до Земята.

В един запазен текст Енки описва ,,цопването" в Персийския залив: ,,Когато се доближих до Земята, имаше голямо наводнение. Когато се доближих до зелените й поля, хълмове и могили (язовири и диги) се издигнаха под мое командване. Изградих дома си на чисто място.."

Енки е роден учен и инженер. Под негово ръководство блатата на северния бряг на Персийкия залив са пресушени, построени са диги по напоителните системи, както и канали, които свързват Тигър и Ефрат. Пристигат подкрепления под водачеството на първородния син на Енки Мардук. За хиляди години земно време - но само няколко години за анунаките - се оформя процъфтяваща колония от тези посетители и вниманието им се насочва към основната им цел - златото.

Няколко изследователи са съставили сложни метафизически обяснения за дейностите на анунаките на Земята, като много от тях имат отношение към енергийните полета и духовните равнини, разстроени от преминаването на Нибиру и създаването на Земята. Една от теориите е, че по-високоразвитите анунаки се опитвали да спасят ,,загубените души", изостанали след планетарния сблъсък.

По-документирана и приемлива е идеята, предложена от Ситчин и други, а именно, че тези колонизатори са се стремели към минералното богатство на Земята - и особено златото. - за да го използват на собствената си планета. ,,Анунаките преследват златото, за да спасят своята атмосфера, в която очевидно са се създали пробиви, подобни на онези, които ние сами сме създали в своята чрез разрушаването на озоновия слой над Земята с хидрофлуоровъглеродите" обяснява Лойд Пай. - ,,Решението на анунаките е да се разпръснат изключително малко люспици злато в горната им атмосфера, за да се ,,закърпят" дупките.. Ироничното е, че съвременните учени размишляват дали - ако някога сме принудени да ремонтираме собствения си увреден озонов слой - малки частици злато, изстреляни в горната атмосфера няма да са най-добрият начин да се подходи към проблема."

Очевидно първоначалното усилие за извличане на злато от преработка на вода се оказва неадекватно за техните потребности. Ану заедно с наследника си Енлил посещава колонията и дава на Енки задачата да открие повече злато. Енлил е определен за командир на земната колония, докато Енки води набега към Африка, а в крайна сметка и до Южна Америка, където са поставени основите на златни мини. Доказателство за такова ранно извличане на злато идват от научните изследвания, проведени от Англо-Американската корпорация - водеща южноафриканска минна корпорация - в средата на 70-те години на ХХ век. Учените на компанията откриват доказателства за древни минни операции, които датират от 100 000г. пр. н.е Подобни древни минни разкопки са открити в Централна и Южна Африка. Това сочи, че минните усилия на анунаките са по целия свят и могат добре да обяснят ранното разпръсване на хората.

Допълнително потвърждение на такова широкомащабно пътуване може да се открие в имената на древните месопотамски градове, както са записани от географа Птоломей от IIв., съпоставени с Централна Америка:

Месопотамско име                                           Централноамерикански местности
Хол                                                                         Хол-ула
Колуа                                                                     Колуа-кан
Зиувана                                                                 Зуиван
Холима                                                                  Колима
Залиса                                                                    Ксалиско

Суровата изкопана руда след това се пренася от далечните мини с товарен кораб обратно до Месопотамия за разтопяване и преработка в слитъци с формата на пясъчен часовник, наречени ЗАГ, или ,,пречистен скъпоценен". Гравюрите на такива слитъци са многобройни и някои от действителните слитъци са открити при археологическите разкопки.

В усилие да облекчат засилващото се съперничество между полубратята Енлил и Енки баща им Ану определя Енлил да отговаря за месопотамската колония E.DIN - може би основата за библейската Eden, - а Енки - за AB.ZU, или Африка - ,,земята на мините".

Допълнителни проблеми за тези извънземни колонизатори възникват заради промените в климата, които носят трудности за анунаките, и непрестанния робски труд в мините. Един шумерски текст заявява: ,,Когато боговете (анунаките), като хората, вършеха работата и се трепеха, теглото на боговете беше голямо, работата - тежка, а бедата - огромна".

Очевидно, подобен ревизионизъм на древната история има - и ще продължи да има - фундаментално въздействие върху конвенционалната наука. Д-р Артър Дейвид Хори си подава оставката като професор по биологическа антропология в Щатския университет на Колорадо през 1990г., след като стига до заключението, че конвенционалните обяснения за произхода  на човека, които е преподавал, са ,,безсмислица". След задълбочени изследвания и той започва да вярва, че извънземни създания са тясно свързани с произхода и развитието на хората.
Анунаките извличат злато от Земята в продължение на повече от 100 000 години, когато редовите анунаки, които са вършели черната работа в мините, се разбунтували преди около 300 000 години - обяснява Хорн, развивайки работата на Ситчин. Енлил, техният главнокомандващ, искал да ги накаже жестоко и свиква Събрание на великите анунаки, което включва баща му Ану. Ану е по-съчувстващ към теглото на миньорите анунаки. Той вижда, че работата на бунтовниците е много тежка и че бремето им е значително. Чуди се на глас... дали няма друг начин за получаване на злато. На този етап Енки предлага да бъде създаден Примитивен работник, ,,Adamu", който ще поеме тежката работа. Енки посочва, че примитивният хуманоид - това, което наричаме ,,Homo erectus", или тясно свързан хуманоид - преобладава в Abzu (Африка), където работи той.
Планът на Енки за създаване на раса от работници е одобрен от Събранието и е началната точка на произхода на човечеството въз основа на шумерските разкази. Това обяснение освен това изяснява един от най-озадачаващите стихове в Библията. След като сме уверени от Библията, че има само един истински Бог, Битие 1:26 цитира този един-единствен Бог като казващ: ,,да сътворим човек по Наш образ" и по Наше подобие..."

Този стих има две обяснения: първо, множественото, число ,,Elohim" от Стария завет, интерпретирано като ,,Бог" от монотеистите, които пишат ,,Битие", всъщност може би се отнасяло до Събранието на анунаките, което одобрява създаването на човека, и второ, идеята за създаването на човека ,,по-наш образ" означава просто генетична манипулация на съществуващ биологичен вид, а не създаване на нова раса. Както обяснява Ситчин, ,,Както днес знаят ориенталистите и изследователите на Библията... редактираното и обобщаването от страна  на съставителите на книгата ,,Битие" (са основни) на много по-ранни и значително по-подробни текстове, написани за пръв път в Шумер.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.