Ads Top

Въпросът за конспирацията - ЧАСТ 1


Понятието ,,конспирация" отдавна е анатема за повечето американци, които са обусловени от масмедиите да вярват, че конспирациите срещу обществото съществуват само в банановите републики или в комунистическите страни.

Това опростенческо становище, което се насърчава от медиите, отдадени на поддържането на кресливо-чист образ на статуквото, не успява да вземе предвид човешката история или тънкостите на световната конспирация.

Думата произлиза от латинското ,,conspirare", означаващо буквално ,,дишам заедно", или действам и мисля в хармония. В съвременността ,,конспирация" е приела зловеща конотация. Повечето речници днес предлагат две определения на думата:

  1. планирам, заедно тайно, особено извършването на незаконен или зловреден акт, или;
  2. планирам, заговорнича тайно.
Едната дефиниция е отвратителна, другата - по-малко. Потайността е свързващата тъкан, откривана в цялата история на човечеството. Има тайни между индивиди и групи, както и тайни, които трябва да се пазят от Църквата и светското управление.

Има политически тайни, дори финансови и търговски тайни.
Очевидно конспирация между колеги, за да купят на шефа подарък, не е същото ниво на заговор като банкови обирджии, които планират следващия си ,,удар". По същия начин дребен търговец, който пази бизнес плана си в тайна от конкурентите, не участва в конспирация, равнозначна на корпоративни лидери, които заговорничат за фиксиране на цените.

Ключът към злата конспирация е намерението на потайността.
Макар че някои тайни могат да са безвредни  - защо да проваляме изненадата на празненството по повод на рожден ден?, - но други тайни, например задушаването на лекарствени медикаменти за рак и СПИН или разпалването на война, ще се смятат за презрени от хората със съвест. Тези тайни, които струват или погубват живота на хората, които ни пречат да живеем заедно в хармония и се използват за контролиране или неправомерни печалби, са неприемливи за повечето хора. Следователно който и да заговорничи за пазенето на подобни тайни, трябва внимателно да бъде разследван от всеки, загрижен за индивидуалната свобода.

Водещият рубрика Стюарт Алсоп веднъж написа, че познанието е власт, а властта е най-ценната стока в управлението. Следователно този, който знае тайните, контролира познанието и така държи властта. Много хора днес смятат, че неколцина лица и организации контролират голяма част от глобалното познание. Това познание ревниво се пази в потайност. То преобръща старата пословица ,,Това, което не знаеш, не може да ти навреди" с главата надолу. Това, което не знаете, може да ви навреди!

Въпросът за конспирацията е в ядрото и на това, как човек разглежда историята. Тук има само две становища: ,,случайното" или ,,конспираторското".

Първото становище е, че историята е просто серия от случайности, или действия на Бога, които световните лидери са безсилни да променят или да предотвратят. Привърженик на това становище беше съветникът по националната сигурност на президента Джими Картър Збигнев Бжежински. Бжежински, днес член на изпълнителния комитет на потайната Трилатерална комисия, през 1981г. каза: ,,Историята е много повече продукт на хаос, отколкото на конспирация... Създателите на политиката все по-често са премазвани от събития и информация."

Друг поддръжник на ,,случайното" становище за историята е журналистът, самоопределил се като ,,светски хуманист", Джордж Джонсън. Той написа, че идеята за конспирациите е била ,,налагана от десни екстремисти от началото на века", посочвайки, че ,,параноидният стил на американската политика не е умрял със сенатор Джоузеф Маккарти".

,,Конспираторското" гледище, от друга страна, може по-точно да се нарече становище за ,,причината и ефекта". Очевидно стават случайни неща. Самолети, влакове и коли катастрофират. Кораби потъват. В историята обаче е ясно, че най-често човешко планиране катализира събитията.

Е, защо не сме чули повече за такова потайно планиране?
Според изследователите на конспирацията Джонатан Ванкин и Джон Уейлин нагласите на американската общественост са оформени от хигиенизирано становище в стил ,,Дисни" за историята и актуалните събития. ,,Версията Дисни" на историята може също толкова лесно да се нарече ,,версия New York Times" или ,,версия на телевизионните новини", или ,,версия на колежанските учебници" - пишат те. ,,Основната съпротива срещу теориите за конспирацията идва не от хората на улицата, а от медиите, академията и правителството - хората, които управляват националната и глобалната икономика на информацията."

Антъни К. Сътън - роден в Лондон професор по икономика, който имаше изследователска стипендия в ,,Хувър Инститюшън" на Стенфордския университет - е съгласен, че ,,историята на Истаблишмънта" доминира учебниците, издателската дейност, медиите и лавиците в библиотеките. ,,През последните сто години всяка теория за историята или историческо свидетелство, които попадат извън модела, установен от Американската историческа асоциация и основните фондации с тяхната власт, идваща от раздаването на стипендии, са атакувани или отхвърляни - не на базата на някакво представено доказателство, а въз основа на приемливостта на аргументите за т. нар. Източен либерален Истабшилмънт и неговата официална историческа линия" - коментира той. ,,Тежко и горко на всяка книга или автор, които попаднат извън официалните насоки. Няма я подкрепата на фондациите. Издателите си глътват езика. Разпространението или куца, или изобщо го няма."

Този рефрен се повтаря от академичния ментор на президента Бил Клинтън д-р Карол Куигли. Неговата книга от 1966г. ,,Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time" (,,Трагедия и надежда: история на света в наше време") разкрива неговите познания на вътрешен човек за съвременните тайни общества. Куигли казва, че тя внезапно е била оттеглена от голям нюйорски издател: ,,Сега съм съвсем сигурен, че ,,Tragedy and Hope" беше потулена...", пише Куигли в средата на 70-те години.

Изследователите и авторите, например покойният Гари Алан, А. Ралф Епърсън, Дж. Едуард Грифин, д-р Джон Коулман, Джонатан Ванкин, Антъни К. Сътън и Юстас Мълинс, ако споменем само някои, от години пишат за конспирациите. Тези трудове обаче почти винаги се издават от незначителни издателства с ограничено разпространение. Авторите твърдят, че масмедиите са контролирани от корпоративна Америка, която е пречила на всяко смислено експониране на техния материал.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.