Ads Top

Сион и Тамплиерите - Част 1

Основаването на тамплиерите е привидно свързано с цистерцианския монах св. Бернар от-Клерво (1091-1153). Цистерцианците са основани през 1098г. и бързо се разпространяват заради кръстоносната треска. Бернар, който се е отказал от кариерата си като рицар през 1122г., става духовен водач на Европа, когато налага Инокентий II  като папа, защитава мистицизма, а не рационализма на схоластика Абелар и спомага за Втория кръстоносен поход. Св. Бернар пише устава на тамплиерите и ги насърчава да защитават новообявеното царство Йерусалим, което непрекъснато е тормозено от мюсюлманските армии. Основаването на тамплиерите израства от решението да се защитава царството, завладяно през 1113-15г.

   Първите деветима тамплиери (сред които е чичото на Бернар, Андре дьо Монбар) пристигат в Йерусалим през 1119г. и Балдуин II, цар на Йерусалим, им дава мястото, на което е бил Соломоновият храм. Тяхната централа е в двореца на Соломон, в района на Соломоновия храм на планината Цион или Сион, който е приютявал кивота на завета, изчезнал около 586г. пр. н. е. Това са плочиците с Десетте Божи заповеди, донесени в Йерусалим от Давид. Ранните тамплиерите живеят в правоъгълния дворец, който е поддържан от вътрешни колони над конюшната на Соломон, побирала някога десет хиляди коня. Свидетел съобщава, че те строят нов манастир и поставят основите на нова църква. Разкопките подсказват, че тамплиерите търсят съкровище на мястото на Соломоновия храм.

   В действителност тамплиерите са основани от Ордена на Сион. Един от деветимата е действителният основател, Юг дьо Пайен, който става велик майстор на Ордена на тамплиерите. Орденът на Сион, по-късно ,,Prieure Notre-Dame de Sion" (,,Приорат Дева Мария от Сион"), на практика е неизвестен, докато авторите на ,,The Holy Blood and the Holy Grail" (,,Светата кръв и Свещеният Граал") не откриват документи, свързани с него. Основан е през 1090г. от Годфроа дьо Буйон, когото кръстоносците-католици поставят на трона на Йерусалим. Претендирайки, че е от линия на Давид, докато е обучаван от Петър Отшелника, Годфроа организира тайно общество, което да го подготви да стане цар на Йерусалим. 
   През 1095г. папа Урбан II призовава за кръстоносен поход - свещена война, която да завземе гроба на Христос от мюсюлманските друговерци, и през 1099г. Годфроа завзема Йерусалим. Тронът му е предложен от таен конклав, който включва Петър Отшелника, който вече е в Йерусалим. Орденът на Сион работи, за да управлява света от трона на Давид в Йерусалим чрез кръвната линия на Меровингите. Годфроа заповядва на планината Сион да се построи абатство, за да приюти Ордена на Сион. Годфроа умира на следващата година (през 1100г.) и е наследен от по-младия си брат, Бодоан, който става цар на Йерусалим. Тогава Орденът на Сион насърчава Юг дьо Пайен да основе Ордена на рицарите тамплиери. Дх. Р. Чърч посочва причината: ,,Тайната цел на Ордена на рицарите тамплиери е да запазят Меровингската кръвна линия с надеждата един ден да установи световно управление и да постави своя цар на трона - цар, който може да претендира, че е наследник на Исус Христос и Мария Магдалина". През март 1117г. Бодоан I носи декрета за Ордена на рицарите тамплиери в Ордена на Сион, който дава одобрението си през 1118г.

   Изглежда, разкопките в двореца на Соломон са имали причина, защото още през 1104г. Юг дьо Пайен оповестява една находка от там пред васалния си господар във Франция Юг, граф на Шампания. Графът незабавно тръгва за Светите земи и не се връща до 1108г. Отново отива в Йерусалим през 1114г., възнамерявайки да бъде посветен в Ордена на рицарите тамплиери, и се връща на следващата година.  През това време в Йерусалим около 1114-1115г. той и деветимата му събратя рицари тамплиери откриват съкровището. Графът се връща във Франция и започва да подготвя едно подземие за негово хранилище. През 1115г. към Европа и цистерцианците се стичат пари; те чрез св, Бернар подкрепят Ордена на тамплиерите. Проповедите на Бернар все повече са за Соломон и от 1130 до 1150г. той поръчва няколко цистерциански готически катедрали (чиято височина е ислямска характеристика), които са построени от гилдия на име ,,Децата на Соломон". През следващите десет години тамплиерите стават много богати - официално, като им се плаща за защитата на десетките хиляди поклонници. Същевременно те продължават да са само деветима и защитата на толкова много хора те продължават да са само деветима и защитата на толкова много хора от неколцина мъже в замяна на истинско богатство е немислима. Когато са притиснати от висшестоящите, тамплиерите казват, че са открили алхимическата тайна на превръщането на обикновения метал в злато.

   През 1146г. тамплиерите приемат Меровингския скосен червен кръст и придружават Луи VII във Втория кръстоносен поход. През 1153г. имат нов велик майстор, Бертран дьо Бланшфор, благородник от катарско семейство, чийто родов дом е на планински връх на няколко мили от Рен-льо-Шато, намиращо се на средата на главния път между Каркасон и Монсегюр и за което се твърди, че е дом на Исус след разпъването му на кръста. Според едно становище тамплиерското богатство е заровено в Рен-льо-Шато. Скоро след това тамплиерите се впускат в езически практики; въпреки всичко Бланшфор ги трансформира в дисциплинирано, добре организирано общество. През 1156г. той води немскоговорещи миньори в Рен-льо-Шато, за да работят в златните мини на планината Бланшфор, които са изчерпани от римляните. В действителност миньорите не копаят за злато, а създават крипта или склад с подемни проходи, в които да се съхранят 24 части от съкровището от Соломоновия храм, които те са стопили.

   Почти веднага тамплиерите стават банкери на всеки трон в Европа. Заемат пари на финансово закъсали монарси при ниска лихва и прехвърлят пари за търговците. Чрез система от записи на заповед те дават възможност пари, депозирани в един град, да бъдат теглени в друг. Стават сарафи и могъщи капиталисти, които провеждат дипломация между монарсите. В Англия на майстор на Храма скоро се дава предимство пред всички други глави на духовни ордени и абати.

   В резултат на тези банкови дейности в Европа тамплиерите пренебрегват ролята си на пазители на Меровингския цар на Йерусалим на Ордена на Сион в Светите земи. След смъртта на Балдуин IV, цар на Йерусалим, през 1185г. великият майстор на тамплиерите Жерар дьо Ридроф утежнява битката за неговото унаследяване, като нарушава клетва, дадена пред Балдуин IV преди той да умре, и почти довежда кръстоносците до гражданска война, докато неговото надменно и безцеремонно отношение към сарацините ги кара да нарушат отдавнашното примирие. Той прави грешката да се бие в Хатин през юли 1187г. и е победен. След като са взели съкровището на Соломон, тамплиерите няма какво повече да правят в Йерусалим и започват да негодуват срещу Ордена на Сион, който възприемат вече като съперник. Всъщност те планират да разрушат Орден на Сион и да напуснат Светите земи. Когато два месеца по-късно Саладин превзема Йерусалим, Орденът на Сион обвинява дьо Ридфор за загубата и горчиво го напада за предателство, което предизвиква разрив между тамплиерите и Сион. ,,Dossiers Secrets" (,,Тайните досиета") на Ордена на Сион документират скъсването, което включва ,,отсичане на бряста" в Жисор в Северна Франция през 1188г. След битката там между Хенри II Английски и Филип II Френски има примирие и един бряст е отсечен като емблема на разкола. Примирието между тамплиерите и Сион позволява на всяка организация да действа независимо.

   От 1188г. защитник на Ордена на Сион става английският крал. Орденът започва да се нарича-,,Сионски приорат". Централата на тамплиерите остава в Рен-льо-Шато, където се предполага, че е скрито богатството на Соломон. (още за Сионски приорат ТУК)

   Сионско-тамплиерската борба продължава през следващите 800 години, както стои зад Британската, Американската, Френската и Руската революция. Освен това тя загатва за разкола в световното управление днес между Рокфелерови и Ротшилдови.
   Скоро след 1891г. Сионският приорат успява да се пребори с тамплиерите за църквата в Рен-льо-Шато, когато абат Сониер - млад и безпаричен свещеник, изпратен през 1885г. в бедната енория, която винаги е имала по-малко от 200 енориаши, внезапно се заема с екстравагантна строителна програма за подновяване на църквата. (Според писмата само работата по възстановяването струва 350 милиона сантима, приблизително равни на 700 хиляди английски лири днес.) Това съобщение е последвано и от други в селото, че той е открил съкровище в гроб в криптата на църквата. Църквата е посветена на Мария Магдалина (булката на Христос според сионистките Меровинги) през 1059г. Според някои той открива древни документи, доказващи, че Исус е оцелял след разпъването на кръста, оженил се е за Мария Магдалина и е умрял във Франция, а Ватиканът е купил мълчанието му. Между 1891г. и смъртта му пред 1917г. Сониер харчи цяло богатство и оставя криптограми и кодове, които може би сочат източника на внезапното му забогатяване.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.