Ads Top

Трилатерална комисия (Trilateral Commission)



Трилатералната комисия е замислена през 1970г. от шефа на Катедрата по руски
изследвания към Колумбийският университет Збигнев Бжежински, който заявява, че съществува по-силна потребност от сътрудничество между правителствата на Азия, Европа и Северна Америка. В свят на глобални комуникации и глобална икономика, казва той, светът скоро ще се нуждае от глобално правителство.

   ,,Националният суверенитет вече не е жизнено понятие" - казва той. Бжежински добавя, че глобалното правителство ще се финансира от ,,глобална данъчна система".

   Бжежински за пръв път представя идеите си за трилатералната комисия през пролетта на 1972г. на среща на Групата на билдербергите в Белгия. Срещата за организиране на комисията е проведена през юли 1972г. в имението на Рокфелер близо до Таритаун, Ню Йорк. Комисията е официално основана на 1 юли 1973г. Неин председател е Дейвид Рокфелер. Рокфелер преди е бил председател на Съвета за външна политика (CFR). Бжежински е определен като учредител и северноамерикански директор.

   В съответствие с името Трилатерална комисия има три централи: в Ню Йорк, Париж и Токио. Управлява се от изпълнителен комитет от 35 членове. Срещите се провеждат  приблизително веднъж на девет месеца. Дейностите на комисията се финансират от фонда ,,Рокфелер Брадърс", фондацията ,,Форд", ,,Тайм-Уорнър", ,,Ексон", ,,Дженерал Мотърс", ,,Уелс Фарго" и ,,Тексас Инструмънтс".

   Трилатералната комисия - според политиката й - смята, че твърде многото демокрация може да е опасна. Статия на комисията, публикувана през 1975г. и озаглавена ,,The Crisis of Democracy" (,,Кризата на демокрацията") заявява, че демокрацията работи най-добре, когато е ,,умерена". В статията се твърди, че твърде многото демокрация прави страните неспособни да реагират достатъчно бързо на кризи. За да демонстрираме прякото взаимоотношение между политиката на Трилатералната комисия и политиката на националното правителство, обърнете внимание на факта, че един от авторите на тази статия, професорът по политология в Харвард Самюъл П. Хънтингтън, по-късно става координатор на планирането на сигурността за Националния съвет по сигурността, обслужващ президента Джими Картър, и в това свое свойство способства за създаването на Федералната агенция за управление на кризи - гражданска група, имаща властта да поеме контрола над страната във времена на ,,криза".

   Трилатералната комисия е била наричана ,,заговор" на властни мъже, които чрез използването на многонационални корпорации искат да управляват света. Един от мислещите по този начин е Бари Голдуотър - сенаторът от Републиканската партия, който губи от Линдън Джонсън в президентските избори през 1964г.

   Голдуотър казва: ,,Това, което членовете на Трилатералнта комисия наистина възнамеряват, е създаването на световна икономическа сила, която е по-голяма от политическото управление на включените национални държави. Като мениджъри и създатели на системата, те ще управляват света."

   Сред членовете на Трилатералната комисия е Алан Грийнспан, който от времето на Рейгъновата администрация е председател на Федералния резерв.

   Говорейки за Роналд Рейгън, когато Рейгън провежда кампанията за президент през 1980г., един от съперниците му за кандидат на Републиканската партия е Джордж Х. У. Буш. Рейгън е изключително критичен към членството на Буш в Трилатералната комисия и в Съвета за външна политика (CFR). Както знаем обаче, когато Рейгън печели номинацията, не само избира Буш за кандидат вицепрезидент, но след избирането си за президент 59-членният преходен екип на рейгън включва десет членове на Трилатералната комисия, десет членове на Групата на билдербергите и 28 членове на CFR.

   Макар че комисията публикува списък с членовете си и статии, разкриващи официалната й позиция по различни въпроси, голяма част от вътрешните й дела са топсекретни. Нейните срещи, например, са изключително затворени.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.