Ads Top

Да вземем урока по икономика от ,,Network" стъпка по стъпка: ,,многонационалния доминион на доларите": мултидолари, електродолари и първо, петродолари. Арабите са взели милиарди долари от тази страна и сега трябва да ги върнат.

   Наистина трябва. През април 2005г., когато Джордж Буш разхождаше бъдещия крал на Саудитския Арабия из ранчото Кроуфорд с количка за голф, президентът не си играеше да бъде момчето, което разнася стиковете за голф за Абдула, защото имаме нужда от петрола на саудитците. Страните от ОПЕК винаги ще ни продават своя петрол. В крайна сметка те не могат да го ядат, нито да го пият и харемът на Абдула може да излива само определено количество върху корема му. Притеснението на Джордж Буш е, че през първите пет години от неговата администрация Абдула и изнасящите петрол страни изсмукаха над половин билион долара от американските потребители - 649 милиарда долара за техния нефт - и президент си ги иска обратно. Той има нужда от тях.

   Защо? Империята не е евтина в днешно време. Бил Клинтън напусна поста си и остави бюджетен излишък, който според проекциите ще стигне общо 5.6 милиона долара за идващото десетилетие. Джордж Буш обаче го профука на абсолютно трезвена глава. А след това стигна до още 4 билиона долара на червено. Не е само войната в Ирак. Ще трябва да добавим един билион долара през следващите десет години, които да компенсират приходите, загубени от неговото отменяне на данък наследство.
   Ще имаме нужда от още 6 милиарда долара за попълване на Стратегическия петролен резерв, а не забравяйте и етикета с цената на неговите ,,Морски пехотинци в тръба": 64.7 милиарда долара. Тогава добавете Голямата сметка, поемането на пенсионните задължения на американските корпорации, които с благословията на Буш прехвърлиха задълженията си на американската хазна: 142 милиарда долара.

   За да финансира това прекомерно харчене, президентът можеше да ни обложи директно с данъци, да кажем данък от по един долар на галон бензин. Данъкът върху бензина обаче е - политически - табу. Вместо това Буш уреди индиректен данък върху петрола: цената на ОПЕК от над 50 долара за барел суров петрол, което се превежда горе-долу на допълнителен долар за галон на бензиноколонката.

   Мислете за покачването на цената на бензина на колонката като военен данък.


   Саудитска Арабия и другите страни от ОПЕК вземат нашите милиарди и сред това ни ги заемат обратно, за да финансират дефицита на г-н Буш. През 2005г. 243 милиарда в петродолари бяха събрани от американците по бензиностанциите (и във вашите сметки за отопление и осветление) и напуснаха страната. Същевременно цикълът се обърна, тъй като чужденци изкупиха близо една трета от билион долари (311 милиарда) в американски държавен дълг. Г-н Буш изхарчи всяка стотинка от него, че и повече.

   При управлението на администрация на Буш сборът на съкровищните бонове на пазара се повиши - към август 2005г. - на 4.11 билиона долара, като половината от тях (2.06 билиона) ни бяха дадени назаем от долари, държани от чужденци. В действителност администрацията на Буш - на нетна основа - е взела назаем цялото увеличение на държавния дълг от чужди източници. Единственият начин да вкараш толкова пари в държавата е да ги оставиш да изтекат навън.
   Това е ,,цикълът на петродолара", г-н Бийл. Той изтича и се връща.

   Това е страхотна сделка за тази администрация. Всички благини, от ядрените подводници до намаляването на данъците и войната в Месопотамия, изглеждат ,,безплатни" за данъкоплатеца. Всичко просто се слага в сметката - националният дълг, - включително лихвите върху него. Действителните пари в брой, които са нужни за плащането на тези бюджетни разорения, първо се събират от американските потребители чрез скрит данък върху петрола, за който г-н Буш не поема никаква вина.

   Защо Абдула ще връща парите на Буш? Защото саудитските кралски особи и емира от Персийския залив да не използват своята неочаквана печалба от билион долари, за да инвестират в ислямския свят: от Мароко до Палестина и Пакистан? Защо страните от Залива просто връчват капитала обратно на банките в Ню Йорк и Лондон? Отговорът е: защита. Саудитците може да обичат своите мюсюлмански братя, но те повече се страхуват от тях. Емирствата знаят, че могат да разчитат на семейство Буш, когато Саддам навлезе в Кувейт или кадрите на Осама се опитат да завладеят трона на Абдула. Те знаят, че могат да разчитат на САЩ, защото си плащат за това. Маршовата песен на саудитската армия в крайна сметка е ,,Onward Christian Soldiers" (,,Напред, християнски войни").

   Всеки диктатор в Залива (или ,,край", ако предпочитате) знае, че има и друго предимство в паркирането на плячката на Запад. Ако в Саудитска Арабия се случи ,,смяна на режима", ако династията на Сауд се срути, мнозинството от нейните фондове ще са безопасно натрупани в Ню Йорк, Лондон и Цюрих.

   Нашите петродолари изтичат, после се връщат - всичко до един, - но на по-висока цена. Първо, има я лихвата. Независимо от забраната в Корана на лихварството, саудитците и другите нефтени държави изискват точно спазване на договорите. Когато лихвените проценти се повишат, за да привлекат нашите пари обратно от крал Абдула, останалите от нас трябва също да плащаме по-високи лихви. Между юни 2004 и ноември 2005г. Федералният резерв трябваше да повишава лихвените проценти дванадесет пъти. И, както ще обсъдим по-нататък, плащаме лихвата ,,с лихви" - не само като по-високи такси по кредитните карти, но и като работни места.

   Заради дефицитите на г-н Буш плащанията на американското федерално правителство на лихви за периода 2002 до 2011г. ще се равнява на около 2.4 билиона. Самите плащания на лихви на г-н Буш са също в сметката, вкарани в националния дълг.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.