Ads Top

Франкмасонството срещу Християнството

Всеки опит за задълбочена дискусия на вътрешното функциониране и философии на Франкмасонството ще затъне в безкрайни подробности и нерешени спорове. В крайна сметка те са тайно братство и имат нужда от някои тайни. Достатъчно е да кажем, че франкмасонството е осигурило явен мост към съвременната епоха за тайните учения на Древните мистерии, междувременно навличайки си яростта както на църквата, така и на държавата.

   Това ясно се казва от масонския автор Хол, който пише: ,,Следователно Франкмасонството е нещо повече от социална организация на няколко века и може да се разглежда като увековечаване на философските мистерии и посвещение на древните".
   
   Уилмсхърст е още по-конкретен: ,,Когато християнството става държавна религия, а църквата - световна сила, материализацията на доктрината му протича бързо и се увеличава през вековете. Вместо да стане обединяваща сила, каквато искат водачите му, връзката му със ,,светските притежания" води до превръщането му в дезинтегриращ фактор. Злоупотребата води до разколи и сектантство... докато протестантските общности и т. нар. ,,свободни" църкви за нещастие са станали самообслужващи се и напълно откъснати от първоначалната традиция, а въображаемата им свобода и независимост всъщност са пленничество на собствени идеи, нямащи отношение към примитивния гносис и никакво разбиране за онези Мистерии, които винаги лежат по-дълбоко от езотеричната популярна религия в даден период... След потъпкването на Мистериите през VI век, тяхната традиция е учения продължават тайно и под различно прикритие към онази приемственост, на която е длъжник настоящата ни масонска система."

   Ето че и още една тайна излиза на повърхността. Франкмасонството и неговите прародители са предавали познание, вредно и опасно за организираната религия.
   Макар че прегръщат християнските идеали за братска ложа, благотворителност и истина, дори масонските автори изясняват, че франкмасонството не е придатък на християнската религия. Най-вътрешните тайни на ордена, някои от които изглеждат антитеза на християнството, са пораждали значителни подозрения и загриженост през годините, включително ранна църковна забрана.

   На 28 април 1738г., само една година, след като масонът Рамзи публично свързва франкмасонството със забранения ,,Орден на тамплиерите", папа Климент XII издава прочутата си була ,,In Eminenti". Той заклеймява франкмасонството като езическо и противозаконно и заплашва с отлъчване от църквата всеки католик, който с присъедини към него.

   Съвременните християнски автори продължават да заклеймяват ордена: ,,Масоните имат една-единствена цел... Те съществуват само за да унищожат християнството..." - заключава Епърсън

   Други виждат във франкмасонството двойственото - в най-добрия случай - становище на обществеността за религията. Журналистът Стил, който провежда продължително изследване на групата, през 1990г. пише: ,,Всеки аспект на масонството, изглежда, има добра и лоша страна - зла и благоприятна интерпретация. Тези, които желаят да открият християнска интерпретация в неговите символи, могат да намерят публикувани богати масонски оправдания. Онези, които искат да покажат, че масонството всъщност е форма на деизъм - изграден за всякакви религии и вери - лесно могат да го сторят."

   Уебстър - тази ранна изследователка и авторка по въпроса за масонството - пишейки през 1924г., заключава: ,,Истината е, че франкмасонството в най-общ смисъл е просто система за свързване на хора за някаква цел, тъй като е очевидно, че алегориите и символите - като х и у в алгебрата - могат да се интерпретират по стотици различни начини."

   Въпреки това самите масонски автори разкриват, че орденът не е лишен от метафизическо мислене и нещо повече: той е отдаден на божествено разбиране: ,,Освободен от ограниченията на кредото и сектата, (масонът) е господар на всички вери" - пише Манли П. Хол. - ,,женствена мъдрост.. разкриваща се чрез тайна йерархия от просветлени умове."
   Хол разглежда масонството като ,,световен университет, учещ на хуманитарни и точни науки за душата всички, които ще се вслушат в думите му". Той казва, че традициите на стотици религии и познанието на хиляди епохи проникват масонската философия.

   Уилмсхърст ясно заявява, че масонството е ,,система на религиозната философия, защото ни осигурява доктрина за Вселената и за нашето място в нея".
   Макар че пише през 20-те години на ХХ век, Уилмсхърст звучи като съвършен представител на Ню Ейдж. Той пише за ,,положителна енергия", прераждане или регенериране на духа, както и за ,,аурата" на човека, чрез която обяснява многоцветното покривало на библейския Йосиф. Стига дори до там, че заявява: ,,Точно както организацията на нашата гилдия има висши съвети и събрания... така в могъщата система на Вселенската структура има степени на по-висш живот, йерархии от небесни същества, работещи и оказващи помощ... невидими за нас."

   След като е адресирал това, Уилмсхърст заявява, че ,,тайните" на франкмасонството имат отношения към интроспекцията на човешката душа, но ,,отвъд това кратко споменаване на темата е неуместно тук да казвам повече". Очевидно, всички масонски тайни не могат да станат обществено достояние независимо от богатството на публикувания материал.

   Лесно може да се разбере защо автори като Стил, Епърсън, Уебстър и други виждат във франкмасонството коварен опит да се разрушат устоите на християнството. Стил твърди, че масонските ритуали по посвещаването ,,осигуряват система за постепенно и внимателно модифициране на религиозните вярвания на човека. Следователно християнинът бавно е насърчаван да стане деист (този, който не вярва в свръхестествена намеса от Бог в човешките дела); деистът става атеист, а атеистът - сатанист."

   В друг момент журналистът Стил отстъпва от твърдението, че масоните са сатанисти. Той заявява, че богът на масонството всъщност е Луцифер и обяснява, че разликата е следната: ,,Последователите на Луцифер смятат, че правят добро, сатанистите знаят, че са зло".

   Епърсън е съгласен с тази Луциферова интерпретация, пишейки: ,,Следователно тайната в Масонския орден е, че Луцифер е техният таен бог". Той цитира майстора масон Пайк: ,,Можете да го повторите на 32-ра, 31-ва и 30-та степен - масонската религия трябва да бъде - от всички нас, посветените във високите степени - поддържана в чистотата на Луциферовата доктрина".

   Уилмсхъртс обяснява с типичната масонска мъглявост: ,,За ясното зрение християнската и масонската доктрина са идентична по намерение, макар и различни по метод. Едната казва ,,Via Crucis" (чрез Кръста), а другата - ,,Via Lucis" (чрез Луцифер), но двата пътя са един път".

   Това убеждение в два отделни, но равни бога осигурява съществена подкрепа на онези, които свързват франкмасонството директно с катарите във Франция и по-ранните гностици - и двете групи са безмилостно унищожени от католическата църква. И двете секти са известни дуалисти - онези, които вярват в равната сила на доброто и злото, светлината и тъмнините.

   Показателно е да се отбележи, че ,,Лусис Тръст" - освободена от данъци нюйоркска ,,Ню Ейдж" организация с идеална цел, занимаваща се с теми, скъпи на тайните общества, като икономика и опазване на околната среда - първоначално има издателство под името издателска компания ,,Луцифер". Фирмата печата трудовете на Алис Бейли и г-жа Блаватска - двете защитнички на теософията. Официалните лица от Тръста обясняват: ,,Луцифер тук означава ,,носител на светлината или на утринната звезда" и няма абсолютно никаква връзка със Сатаната, както би го схванало обикновеното съзнание".

   Обратно на идеята, че Пайк и колегите му масони са просто тайни почитатели на Сатаната, няколко масонски автори демонстрират, че са включени не толкова опростенчески въпроси. Дори настроеният срещу масоните Епърсън демонстрира, че Пайк е провел задълбочено изследване на темата, като цитира от книгата му ,,Magnum Opus": ,,Всички са признавали двама богове с различни занятия: единият - правещ доброто, а другият - злото, откривани в природата. Първият е бил наречен ,,Бог", а вторият - ,,Демон". Персийците или Зороастър наричат първия Ормузд, а втория - Ариман, и казват, че единият е природата на Светлината, а другият - на Тъмнината. Египтяните наричат първия Озирис, а втория - Тифон, вечния му враг."

   Стил обяснява, че за последователите на Луцифер Бог има двойнствена природа - любеща страна, Луцифер, и лоша страна - Адонай, като и двете са еднакво силни, но с противоположни намерения. ,,Тази идея е символизирана от кръглия символ на ,,ин" и ,,ян" в будизма или в черно-белия шахматен модел, виждан на пода на масонските ложи или сгради"- пише той.

   Масонът Пайк пише, че Адонай - едно от библейските имена на Бог, е съперник на Озирис - египетския бог на слънцето, изпъкваща фигура в масонските традиции.

   Някои антимасонски автори виждат в масонските символи на древен Египет връщане към преклонението пред езически бог на слънцето. Същевременно в книгата си ,,Morals and Dogma" (,,Нравственост и догма"), насочена само към вътрешното ядро на масонството, Пайк изяснява, че преклонението пред слънцето е фалшифициране на по-ранна вяра. ,,Преди хиляди години хората са боготворели слънцето... Първоначално са гледали отвъд сферата (слънцето от нашата слънчева система) към невидимия Бог... Преклонението пред Слънцето (невидимия Бог) става основата на всички религии на античността" - пише той.

   Тази тайна става по-ясна, когато по-тясното изследване разкрие, че този Велик архитект на Вселената е върховно творческо същество, докато - според Пайк - ,,(Озирис) Богът на Слънцето.. не е създал нищо".

   Масонските автори правят разграничение между звездното ,,слънце" и бога на ,,Слънцето", който - казват те - е носителят на светлината. Дарът на светлината - светлината обикновено се интерпретира като познание - е дълбоко почитан в масонските ритуали. Интересното е, че прозвището ,,Утринна звезда" и ,,Носител на светлината" на момента са били прилагани по отношение на Иисус.

   Следователно една вътрешна масонска тайна отразява вярата на древните гностици и на катарите, в именно, че има само един велик съзидателен Бог, наричан в масонската литература Велик архитект на Вселената, но е възможно това божество да има два противоположни аспекта. Скритата страна на това убеждение е идеята, че в далечното минало по Земята са вървели ,,богове", или могъщи не-човешки същества от юдейската библия и дори от по-ранните вавилонски и шумерски легенди. Според различни традиции именно тези ,,богове" са донесли човешката цивилизация и наука.
   
   Това, че вътрешното ядро на франкмасонството е разбирало както научните, така и метафизическите принципи, се вижда от тяхното почитане на колекция от древногръцки трудове, които учениците на Платон наричат ,,Хермес Трисмегист" на името на гръцкия бог Хермес, който основава алхимията и геометрията. Франкмасоните проследяват философиите си и до древногръцкия философ Питагор, който силно влияе върху Платон - идола на Сесил Роудс и на Джон Ръскин.

   За питагорейците, които казват, че Земята се движи около Слънцето, и за окултните трудове се твърди, че използват тайна ,,наука", която е оцеляла от Потопа, Хермес, дефиниран като ,,Тот" от египтяните, за когото се смята, че притежава задълбочено познание за боговете и звездите, изразява принципа ,,Каквото горе, това и долу". Това сочи познание за единството на Вселената, сравнимо с единната теория за полето на Айнщайн. ,,От най-малката клетка до най-голямото протежение на галактиките преобладава един и същ геометричен закон и това е ясно от зората на времето" - обяснява Лоурънс Гарднър.

   Уилмсхърст казва, че човекът, който достига ,,апогея на масонската професия", ще ,,осъзнае, че е мярката на Вселената, осъзнава, че Земята, небесата и цялото им съдържание са екстернализации, проектирани образи на съответните реалности, присъстващи в него самия".

   Алхимията става известна като ,,херметическа наука", а франкмасонството съдържа както херметически (окултни) клонове, така и херметически ритуали. Мистичната и магическата практика на алхимията се предава от египтяните. ,,Това е било повече от наука" - обясняват Пикнет и Принс. - ,,Практиката включва фина мрежа от взаимосвързани дейности и модалности на мислене: от магията до химията, от философията до окултизма и свещената геометрия и космология. Тя се занимава и с онова, което хората днес наричат генно инженерство и методи за отлагане на процеса на стареене и постигане на физическо безсмъртие."

   ,,Не може да има съмнение, че в някои от онова, което наричаме (масонски) висши степени има осезаемо вливане на окултен елемент. Това не може да се отрече" - пише историкът на масоните Маки. Тази окултна традиция е фокусирана в съпътстващо масонството тайното общество - ,,розенкройцерите".

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.