Ads Top

ГМО фураж - смъртоносният враг на животните


Консумацията на генно модифицирана или соя води до сериозни увреждания в органите на плъхове и мишки, особено в бъбреците и черния дроб. Това се казва в нов доклад, разглеждащ данни от 19 изследвания върху животни. В проучването се уточнява: ,,Други органи също могат да бъдат поразени, като сърцето и далака, или кръвните клетки." Всъщност някои от захранваните с ГМО животни имат изменен метаболизъм, който е ,,сигурен предвестник на странични ефекти в редица органи."

ГМ видовете соя и царевица, използвани в хранителните експерименти ,,съставят 83% от комерсиалните ГМ продукти", които  понастоящем се консумират и от милиарди хора. Въпреки че тези открития загатват и за сериозни последици у хората, авторите посочват как множество здравословни проблеми, свързани с ГМО, биха могли лесно да останат незабелязани от повърхностните и до голяма степен некомпетентни методи за оценка на безопасността, които се използват по света.

Изследователи, начело с френския професор Жил-Ерик Сералини, са открили, че близо един от всеки десет оценени параметри в проучванията (включително кръвна и уринна биохимия, тегло на органите, микроскопични анализи) са значително засегнати в животните, хранени с ГМО. Бъбреците на мъжките най-много са пострадали - 43.5% от всички изменения. Следва ги черният дроб при женските - с 30.8%. Докладът, публикуван в ,,Sciences Europe" на първи март 2011г. потвърждава, че ,,няколко съвпадащи данни изглежда, очертават бъбречните и чернодробни проблеми като крайни последствия от консумацията на ГМО". Авторите подчертават, че бъбреците и черните дробове ,,са най-чувствителните органи" в случаите на хронично хранително натравяне.

Хранете ги по-продължително!
Едно от най-ярките прегрешения на съвременните регулиращи органи е, че провеждат твърде кратки изследвания върху животните. Индустрията ограничава тестовете до най-много 90 дни, а някои са по-малко и от месец. Само две от изследванията, разгледани в новото проучване, са били с продължителност над 90 дни - и двете са неидустриални проекти.

Кратките изследвания като нищо могат да пропуснат много и сериозни последици от ГМО. Добре известно е например, че някои пестициди и лекарства могат да навредят чак след десетилетия, предавайки ефектите си в поколенията. Например лекарството DES (Diethylstilbestrol) ,,причинява генитален рак при жените, както и други проблеми във второто поколение". Авторите призовават регулиращите органи да изискват дългосрочни изследвания върху няколко поколения, за да ,,осигурят данни за потенциалните карцегорени, свързани с развитието, хормонални, неврални и репродуктивни дисфункции: същите изследвани могат да се използват и за (одобрението на) лекарствата и пестицидите."

Почти всички генно-модифицирани култури са описвани като ,,пестицидни растения". Те или могат да търпят дози от хербициди (като препарата Rounduo), или произвеждат инсектицида - токсин Bt. И в двата случая добавеният токсин - хербицид или исектицид - се намира вътре в самата царевица или соя, която консумираме.

Когато регулиращите органи оценяват токсичните последствия от пестицидите, те обикновено изискват изследвания, използващи три вида животни, като поне един от хранителните тестове продължава две или повече години. Една трета или повече от страничните ефекти, дължащи се на токсините, стават ясни само при продължително проучване - те и при краткотрайно. Но незнайно защо, регулиращите органи игнорират научените уроци от пестицидите и пускат генно модифицираните култури, съдържащи пестициди на пазара, като изследват само един животински вид в рамките на 90 дни. Авторите потвърждават, че ,,не е възможно само за 13 седмици да се реши какъв вид патология може да се причини от пестицидните ГМО и дали е значителна или незначителна. Затова е нужно да се правят продължителни проучвания."

Одобренията (от регулиращите органи) на ГМО игнорират и новото разбиране, че токсините не винаги следват правопропорционален дозировъчен отклик. Понякога по-малко количество токсини имат по-голям ефект от големите дозировки. Освен това, оценяващите пренебрегват факта, че смесите могат да са много по-опасни от единичните химикали, действащи поотделно. Например остатъци от ,,Roundup" ,,се проявяват като токсични за човешките плацентни, ембрионални и пълно-връвни клетки", докато активната съставка в  ,,Roundup" - глифосат, не провокира самостоятелно същото ниво на вреди. Една от причините е, че химикалите  ,,Roundup" ,,стабилизират глифосата и позволяват неговото навлизане в клетките".

Нещо повече, токсините могат да произвеждат нови субстанции (метаболити) ,,или в гневно модифицираните растения, или в животните, хранени с тях". Текущите проучвания напълно пренебрегват потенциалната опасност от тези нови компоненти в храните ни - като ,,новите метаболити" в ГМО, разработени да издържат на ,,Roundup". Авторите предупреждават: ,,Смятаме това за сериозно недоглеждане в сегашните регулации."

Не е същото като използваното от земеделците
Регулиращите органи твърдят, че Bt токсинът, произвеждан в ГМ царевицата, е безопасен. Bt генът се извлича от бактерията Бациликус турингиензис (Bt), която е благополучно прилагана от земеделците в миналото чрез инсектицидните спрейове. Но авторите настояват, че ,,аргументите за ,,историята на благополучно ползване" на първобитния див Bt протеин... не може на разумна научна основа да се използва за пряко одобрение на... Гм царевица", без да се провеждат точни и дългосрочни хранителни експерименти с животни.

За да могат регулаторите да защитят тезата си за безопасността на Bt токсина, авторите изтъкват, че първо трябва да бъде тестван отделно върху и животни. След това - да бъде одобрен индивидуално за храна или фураж (което досега не е направено). А дори и дивият вид да е бил някога одобрен като безопасен, неговите ГМ разновидности са толкова различни, че трябва да им бъдат направени независими проучвания. В доклада се казва:

..Bt токсините в ГМ организмите са нови, модифицирани, окастрени, нереални, с цел да променят дейността/разтворимостта си в сравнение с дивия Bt. Например има поне 40% разлика между токсина в Bt 176 (царевица) и дивия му двойник. Въпреки че изолираният Bt токсин от ГМ царевица не е тестван върху животни, изследванията върху гризачи, хранени със същата царевица, показват (възникването на) проблеми. Да речем, мъжките плъхове, които са хранени с царевица MON863 на ,,Монсанто", имат по-малки бъбреци с по-голямо локализирано възпаление и други ,,белези", които свидетелстват за биохимично увреждане и са типични за филтрационни или функционални проблеми на бъбреците."

Стига глупави извинения
Ако изследванията статистически покажат значими проблеми, изследователите на заплатата към биотехнологичните компании често опитват да замажат нелицеприятните открития. Но авторите на въпросната критика описват техните извинения като ненаучни, завърнели, неоправдани. Например, като мъжки и женски животни имат различни показания, адвокатите твърдят, че не е възможно това да е свързано с ГМ фураж. Според тях, щом се хранят еднакво, и при двата пола трябва да има едни и същи резултати. А ако група животни, хранени с по-малко ГМО, покаже по-тежка реакция от други групи, хранени с повече ГМо фураж, това несъответствие отново означавало, според адвокатите, че ГМО не правопропорционален на количеството.

Кой е виновникът - пестицидът или растението?
Заради недостатъците на захранващите изследвания е невъзможно да се определи дали определен проблем се дължи на пестицид (като Roundup или Bt токсин), или е заради генетична промяна в изменената ДНК на растенията. Например мишки, хранени със соя, показват редица промени, които сигнализират за увеличен метаболизъм в черния дроб.

По същия начин плъхове, хранени с царевица Roundup Ready, страдат от течност, изтичаща от бъбреците им. Такъв ефект е „в пряка взаимовръзка с ефектите върху ембрионални бъбречни клетки при базираните на глифосат хербициди (като Roundup)“. Следователно, бъбречният проблем може да е причинен от хербицидът, който се натрупва в зърната на царевицата Roundup Ready.

Освен хербицида, Bt инсектицидът, които се произвежда в ГМ царевицата, може също да предизвика здравословни проблеми. „Инстектицидът, произвеждан от MON810 (царевица), може да предизвика чернодробни реакции като много други пестициди“ – отбелязват авторите. Значителните промени в черния дроб на мишки, хранени с Bt царевица, се потвърждават от изследванията.

От друга страна, „не могат да бъдат отхвърлени и непредвидените ефекти от самата генетична модификация“ – това е поредната възможна причина за същите здравословни проблеми. Процесът на добавяне на гени, последван от клониране на растителни клетки (тъканно култивиране или „тъканна култура“), може да предизвика масивни вторични вреди в растителното ДНК, които са с потенциално вредни странични ефекти. При царевица MON810 например добавянето на гени „предизвиква сложен рекомбинативен процес, водещ до синтезиса на нови РНК продукти, образуващи непознати протеини“. Авторите предупреждават, че „генетичните модификации могат да предизвикат глобални промени“ в протеините, ДНК, РНК и другите многобройни естествени продукти (метаболити). А корупцията и пропуските в оценките по безопасността не позволяват адекватно да се идентифицират тези промени и техните здравословни последици.

Хората са изправени пред опасност

В допълнение докладът показва как обичайните изследвания на ГМО се „основават на стари парадигми“ и имат „сериозни концептуални и методологични пропуски“. Те си служат със статистически методи, които замъгляват откритията. Добавят ирелевантни контролни групи, които объркват анализа и разчитат на редица предположения, които или остават недоказани, или са доказани като погрешни.

За разлика от тестването на лекарства, биотехнологичните компании не провеждат изследвания върху хора. Затова пропускат потенциалните вреди за човека, както и евентуалните по-сериозни последици, от които ще страдат следващите поколения. Докладът например отбелязва, че „ако някои потребители страдат от стомашни проблеми или язва… новите токсини ще действат вероятно различно (спрямо хората без такива заболявания); храносмилането при децата може също да бъде засегнато.“

Докладът препоръчва и наблюдение след комерсиалното одобрение на ГМ продуктите, което, освен всичко друго, „ще бъде свързано с възможността за засичане на алергични реакции към ГМО в рутинната медицина“. Но авторите признават, че дори властите да проведат епидемиологични ГМО проучвания, те „няма да са възможни в Америка, заради липсата на организирано наблюдение на континенталните ГМ организми“. Освен спешната нужда от класифициране на ГМО за осъществяването на такива проучвания, изследването посочва:

„Наблюдението на продукти от животни, хранени с ГМО, също е решаващо. Основанията за него са хроничните болести, които могат да се развият и които понастоящем не са напълно познати… Следователно е необходимо класифицирането на животни, хранени с ГМО, защото пестицидните остатъци, свързани с ГМ организмите, могат да се разпространят по хранителната верига.“

Също така се посочва, че дори пестицидните остатъци или ДНК фрагментите да не са токсични или твърде устойчиви, никой не би искал да яде болни животни, които са физиологично изменени след продължителна консумация на ГМО. Обобщението в цитираното проучване е, че „трябва систематично да се правят нови експерименти, за да опазим здравето на милиарди хора, които директно или индиректно консумират тези модифицирани храни“.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.