Ads Top

Джон Ф. Кенеди се противопоставя на глобалистите

Към 1963г. най-голямата пречка пред по-широка война в Югоизточна Азия е президентът Джон Ф. Кенеди, който вече е изразил на глас резервите си по отношение на ангажирането на САЩ. Демократът Джон Ф. Кенеди неочаквано побеждава вицепрезидента на Айзенхауер и кандидат на републиканците Ричард Никсън на изборите през 1960г., а топ съветниците му са членове на тайните общества. Специалният съветник Джон Кенет Галбрейт отбелязва: ,,Онези от нас, които работехме за избирането на Кенеди, бяхме толерирани в правителството по тази причина и имахме думата, но външната политика си беше в ръцете на хората от Съвета за външна политика". Свръхизобилието от членове на CFR в правителството дори привлича вниманието на президента Кенеди, който отбелязва: ,,Бих искал да видя някои нови лица тук, но всичко, което получавам, са все същите стари муцуни".

   Незабавно след избирането си Кенеди е изправен пред конфронтация в Лаос. В предвкусване на Виетнам този конфликт изправя едни срещу други комунистите на Патет Лао и подкрепения от ЦРУ генерал Фуми Носаван. Когато встъпва в длъжност, Кенеди е съветван от всички - от отиващия си президент Айзенхауер до членовете на генералния щаб да изпрати войски, за да подкрепи Носаван. Членове на CFR - държавният секретар Робърт Стрейндж Макнамара и шефът на съвета за планиране на политиката на Държавния департамент Уолт Ростоу гласно подкрепят използването на войски. Кенеди отказва.

   CFR се занимава с виетнамската десница от самото начало. През 1951г. CFR заедно с Кралския институт за международна политика създават изследователска група, финансирана от фондация ,,Рокфелер", за да изучава Югоизточна Азия наред с други неща. Групата в съответствие със споразуменията в Ялта. По време на годините на Айзенхауер основателят на CFR и държавен секретар Джон Фостър Дълес заедно с брат си, също основател на CFR и директор на ЦРУ Алан Дълес ръководят прилагането на тази политика, която се разраства, за да включи пристигането на американски съветници след разгромяването на французите.

   През септември 1954г., само четири месеца след падането на Диен Биен Пфу, американският държавен секретар Джон Фостър Дълес, основател на CFR, свиква Конференцията в Манила, която води до Съюза на страните от Югоизточна Азия (SEATO). Това действие свързва САЩ, Великобритания (включително Австралия и Нова Зеландия), Франция, Филипините и други в договор за взаимна защита в Индокитай.

   К. Л. Сълцбъргър от ,,New York Times" казва през 1966г. : ,,Дълес стана баща на ,,SEATO" с определена цел, както ми обясни - да осигури на американския президент юридическото право да се намеси в Индокитай. Когато Конгресът одобри ,,SEATO", подписа първия от поредица празни чекове, предаващи властта върху виетнамската политика."

   Скоро стана видно, че Кенеди - за разлика от предшествениците си - не е доволен да бъде манипулиран от Източния Истаблишмън. ,,В действителност отхвърлянето на Истаблишмънта от Кенеди ставаше все по-силно по време на мандата му" - пише професорът от университета в Питсбърг Доналд Гибсън в своята много добре документирана книга от 1994г. ,,Battling Wall Street: The Kennedy Presidency" (,,Борба с Уолстрийт: президентството на Кенеди").

   Изследователите на убийството на Кенеди все повече започват да вярват, че неговото противопоставяне на намеренията на глобалистите може би е изиграло съществена роля в неговата неразрешена и до днес смърт.

   Описван от икономиста Сеймур Харис като ,,досега най-начетеният президент в областта на икономиката в цялата история", Кенеди бързо инициира различни широкомащабни инициативи, за да увеличи човешкия и технологичния потенциал на нацията. ,,Това, което той (се опита) да направи с всичко - от глобалните инвестиционни модели до данъчните нарушения на индивидите - целеше да преоформи законите и политиките, така че властта на собствеността и търсенето на печалба в крайна сметка да не разрушат страната, вместо да създават икономически просперитет за нея" - обяснява Гибсън.

   Кенеди разкрива враждебността си към бизнес титаните през пролетта на 1962г., когато принуждава основните американски стоманодобивни компании да отменят увеличаването на цените. Споразумението да не се повишават цените в замяна на отстъпки от профсъюзите внезапно е отменено, след като увеличаването на надниците е замразена, Вбесен от това предателство, Кенеди нарежда на брат си, главния прокурор Робърт Кенеди, да започне разследване на измамата с цените, заплашва, че ще отмени договорите на Министерство на отбраната със стоманодобивните фирми и казва на американската общественост, че действията на тези компании са неоправдани и безотговорни. Стоманодобивните компании, водени от ,,Ю Ес Стийл", отстъпват.

   Разглеждайки действията на ръководителите на стоманодобивните компании като атака срещу цялата му предложена икономическа програма, Кенеди казва на новинарите: ,,По мое мнение, ако беше разрешено на повишаването на цените да се осъществи, щеше да е изключително трудно да се осигури приемането на законодателството". Трябва да се отбележи, че участниците в борда на ,,Ю Ес Стийл", отдавна контролирана от интересите на Морган, включват редица членове на CFR и други мощни институции.

   Валутният ревизор на Кенеди Джеймс Дж. Саксън все повече се разминава с могъщия борд на Федералния резерв, като насърчава по-широки инвестиции и възможност за отпускане на заеми на банки, които не са членки на Резерва. Саксън освен това решава, че такива банки могат да гарантират щатски и местни облигации, още повече отслабвайки доминиращите банки от Федералния резерв.

   През юни 1963г. Кенеди предприема последната стъпка срещу Резерва, като оторизира издаването на повече от 4 милиарда долара в ,,Американски банкноти" през Министерството на финансите, а не Федералния резерв. ,,Кенеди очевидно е разсъждавал, че връщайки се към Конституцията, която гласи, че само Конгресът ще сече и ще регулира парите, покачващият се национален дълг ще може да се редуцира, като не се плащат лихви на банкерите от Федералния резерв, които печатат книжни пари, а след това ги заемат на правителството срещу лихва" - отбелязва един автор по въпросите на конспирацията.
   
   В опита си да изравни икономическото игрално поле Кенеди предприема широко разнообразие от действия, всички от които задълбочават враждебността на Уолстрийт. Документирани от Гибсън, сред тях са: 

  • данъчни предложения за пренасочване на чуждите инвестиции на американските компании;
  • въвеждане на разграничения в данъчната реформа между производствените и непроизводствените инвестиции;
  • елиминиране на данъчните привилегии на базираните в САЩ глобални инвестиционни компании;
  • разгромяване на чуждите данъчни райски кътчета;
  • подкрепяне на предложения за елиминиране на данъчните привилегии на богатите;
  • предлагане на увеличени данъци за големите нефтени и минерални компании;
  • ревизиране на инвестиционния данъчен кредит;
  • издигане на предложение за разширяване на властта на президента за справяне с рецесията.
   Икономическата политика и предложения на Кенеди са публично атакувани от редактора на списание ,,Fortune" Чарлз Дж. В. Мърфи, губернатора на Ню Йорк Нелсън Рокфелер, Дейвид Рокфелер и редакторите на ,,Wall Street Journal". Собственият финансов министър на Кенеди и член на CFR Дъглас Дилън изразява съгласие с Дейвид Рокфелер в противопоставянето на политиката на президента през 1962г. и към 1965г. той се е присъединил към Рокфелер в създаването на официална група за насърчаването на войната във Виетнам. 

    Във външната политика Кенеди демонстрира подчертан антагонизъм както към колониализма (открит контрол върху политическия и икономическия живота на дадена страна), така и към неоколониализма (скрит контрол). ,,Подкрепата на Кенеди за икономическото развитие и национализма на Третия свят, както и търпимостта му към държавното икономическо планиране, дори когато то включва експроприация на собствеността, владяна от интереси в САЩ, водят до конфликти между Кенеди и елитите вътре в САЩ и в чужбина" - пише Гибсън.

   Във Виетнам Кенеди отрано успокоява своите съветници-ястреби чрез увеличаване на броя на военните съветници  до края на 1963г. - тогава бройката им е нараснала на близо 15 хиляди. Той обаче има съмнения и след злощастната инвазия в Залива на свинете през 1961г. става все по-подозрителен към докладите на разузнаването - както от армията, така и от ЦРУ. На 11 октомври 1963г. Кенеди одобрява Меморандума за действие във връзка с националната сигурност 263г, който одобрява възможно оттегляне от Виетнам до края на 1965г. и дори нарежда тихо отзоваване на известна част от военния персонал до края на същата година.

   Той непрекъснато отхвърля препоръките да вкара американски пехотни войски, както е направил и по-рано в Лаос. ,,Отхвърляйки разширено военно ангажиране, Кенеди тръгва срещу Генералния щаб и редица други високопоставени лица в правителството си, включително (членове на CFR) Дийн Ръск, Робърт Макнамара и Макджордж и Уилям Бънди" - отбелязва Гибсън.

   Друг ключов играч е Евърел Харман - член на CFR,чиито връзки с манипулациите на тайното общество се простират чак до Първата световна война и основаването на Съветския комунизъм. През есента на 1963г. именно Хариман - един от вътрешния кръг на Кенеди - защитава отстраняването на виетнамския президент Дием и който изпраща станалия известен като даващ ,,зелена светлина" телекс до Сайгон. Този телекс изразява подкрепа за движението срещу корумпираното правителство на Дием. ,,Той не се занимава с предупреждения за преврат и следователно сякаш го насърчава" - отбелязва авторът Майкъл Макклиър.
   На 2 ноември Дием е убит в преврат от собствените му генерали, за който мнозина вярват, че е вдъхновен от ЦРУ, и Виетнамската война скоро ескалира.

   ,,Оста на Ложата (CFR) и Хариман (CFR) ще стане твърде силна, за да може президентът Кенеди да й попречи или да я преодолее" - наблюдава бившият американски посланик в Сайгон Фредерик Е. Нолтинг.

   Кенеди знае, че трябва да стъпва леко в противопоставянето си на войната, подкрепяна от такива могъщи интереси. Той доверява на сенатор Майк Мансфийлд, че е решил ,,изцяло да се оттегли от Виетнам", но казва, че това не може да се направи, докато не получи мандат в изборите през 1964г. Твърде вероятно е корпоративна Америка да е разглеждала Кенеди като ,,неопределено лидерство", което толкова силно притеснява ,,момчетата от Желязната планина".

   Макар да има всички признаци, че Кенеди е планирал да прекрати военното ангажиране на САЩ във Виетнам, никой никога няма да го знае със сигурност. Стрелбата в Далас, Тексас, на 22 ноември 1963г. слага край на президентството му. Обстоятелства около убийството на Джон Ф. Кенеди остават в най-добрия случай противоречиви.

   Може да се отбележи, че съпругата на обвинения убиец Лий Харви Осуалд през 1994г. казва на автора А. Дж. Уебърман: ,,Отговорът на убийството на Кенеди е в Банката на Федералния резерв. Не подценявайте това. Погрешно е за това да се обвиняват единствено (официалното лице от ЦРУ Джеймс) Енгълтън и самото ЦРУ. Това е само един пръст от ръката. Хората, които осигуряват парите, са над ЦРУ."

   Тук трябва да се отбележат още две неща. Едното е, че д-р Мартин Лутър Кинг, младши, е убит през 1968г. едва след като насочва динамичното си ораторско изкуство и организационни умения към протестите срещу Виетнамската война. Второ, огромното количество доказателства за възпрепятстване на истинско разследване на смъртта на Кенеди сочи използването на огромна и непреходна сила, упражнявана от най-високото равнище на американската властова структура - нивото, контролирано от тайните общества и техните членове от Уолстрийт. 

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.