Ads Top

Падането на Тамплиерите - Част 3 КРАЙ


Леви дори твърди, че великият майстор Пайен е посветен в идеите на йоанитстката секта, преди да оглави Ордена на тамплиерите. Тази идея е подкрепена от твърдението на масонския водач барон фон Хунд, който заявява, че се е запознал с ,,истинската история" на франкмасонството. Спомнете си, че фон Хунд създава ложата на Строго съблюдаване в Германия. Тя първоначално е известна като ,,Братята на Иоан Кръстител". Издигана е и тезата, че масонският ритуал, включващ смъртта на Хирам Абиф, всъщност символизира мъченичеството на тамплиерския майстор Моле.

   Ако тамплиерският елит наистина се е слял с ученията на йоанитите, предадени чрез великия майстор Моле, става ясно защо църковните власти настояват за смъртната му присъда. Друга причина може да е, че Моле се отказва от по-ранно признание, че някои от обвиненията срещу Ордена на тамплиерите са верни.

   Моле, който влиза в ордена през 1265г., се е бил в Сирия, а по-късно е разквартируван в тамплиерската база в Кипър. Избран е за велик майстор около 1298г. В края на 1306 или началото на 1307г. той е привикан да се яви пред папа Климент, уж за да обсъдят възвръщането на Светите земи. Вместо това той е разпитван за обвиненията срещу ордена, които са повдигнати от крал Филип. В онзи съдбовен петък, тринадесети, Моле е арестуван и прави първоначалното си признание, най-вероятно след изтезания.

   Моле освен това е принуден да пише на събратята си тамплиери и да ги подтикне да се предадат и да признаят. Призивите на Моле за лична преценка на папата се оказват безуспешни. През март 1314г., след като трима кардинали го осъждат на доживотен затвор, Моле оттегля признанието си. Като отдал се отново на ереста, той е предаден на чиновниците на Филип, които го изгарят на клада близо до вдъхновената от тамплиерите катедрала ,,Нотр Дам".

  Легендата гласи, че когато пламъците го обгръщат, Моле призовава папа Климент и крал Филип да го последват пред Бога до една година. И двамата наистина умират, преди да е изминала и година. Някои вярват, че нелегалните тамплиери са ги отровили, докато други са убедени, че смъртта им е резултат от проклятието на Моле.

   Найт и Ломас твърдят, че са свързали смъртта на Моле с един съвременен спор. ,,Плащаницата в кумрански/масонски стил, която е взета от парижкия храм на Ордена на тамплиерите и е използвана за повиване на увредената фигура на великия майстор, пътува с Моле до дома на Годфроа дьо Шарне, където е изпрана, сгъната и поставена в долап. Точно петдесет години по-късно, през 1357г., това ленено четириметрово платно е извадено от долапа и изложено в Ливи... това платно днес се нарича Торинска плащаница" - пишат те.

   В други части на Европа повечето тамплиери обръсват очебийните си бради и се смесват с населението. Неколцина са съдени, оправдани и освободени. В Германия сплашените съдии освобождават тамплиерите, които веднага се присъединяват към други ордени, например Рицарите на Христос, Тевтонските рицари или Хоспиталиерите.

   Хоспиталиерите са основани около 1070г. - преди Първия кръстоносен поход, - когато група италиански търговци основават болница, посветена на св. Йоан в Йерусалим. След като кръстоносците завладяват града през 1099г., хоспиталиерите организират орден и избират велик майстор. Макар че първоначално не са военен орден, Рицарите на св. Йоан, известен просто като хиспиталиери, става по-войнствен, след като тамплиерите придобиват известност.

   Със загубата на Светите земи хоспиталиерите се връщат в Кипър заедно с тамплиерите. След унищожаването на тамплиерите хоспиталиерите се сдобиват с голяма част от собствеността им, което засилва техния и без това вече проспериращ и могъщ орден. По-късно са принудени да се оттеглят в Родос. Когато при третата си обсада турците най-накрая завладяват острова през 1522г., орденът се мести в Малта, където става Суверенен и военен орден на Малта, или просто Малтийски рицари.

   Днес централата на Малтийските рицари е в Рим под директното ръководство на папата и са признати от повече от четиридесет страни като суверенна нация. Британската издънка, известна като Рицари на св. Йоан от Йерусалим, е протестантски орден, чиято централа е в Лондон и се оглавява от краля или кралица.
   Според Дейвид Айк ,,Католическите и протестантските крила всъщност са една и съща организация на най-високо ниво... И двете са една и съща сила, тъй като са били и са Тевтонски рицари. Всички участват в едни и същи неща, включително банково дело, и използват едни и същи покварени, безскрупулни методи, за да постигат целите си."

   Съвременни американци, свързани с Малтийските рицари, са покойните директори на ЦРУ Уилям Кейски и Джон Маккоун, председателя на ..Крайслер" Лий Якока, журналиста със собствена рубрика Уилям Ф. Бъкли, Джоузеф П. Кенеди, американския посланик във Ватикана Уилям Уилсън, Клер Бут Лус и бившия американски държавен секретар Алекзандър Хейг. Д-р Луиджи Геда - шефът на ,,Католическо действие" - е награден от Малтийските рицари за работата си като връзка между Ватикана, ЦРУ и Европейското движение на Йозеф Ретингер, ,,бащата на билдербергите". ,,Днес за Малтийския орден се смята, че е един от основните канали на комуникация между Ватикана и ЦРУ" - отбелязват Бейджънт, Лий и Линкълн.

   ,,Днес съществуват не по-малко от пет организации, претендиращи по един или друг начин за директен произход от (тамплиерите)" - твърдят Бейджънт и Лий.
   Хоспиталиерите, Малтийските рицари, Рицарите на св. Йоан, франкмасонството и розенкройцерите, а може би и други, проследяват произхода си до Ордена на тамплиерите с техните езотерични познания, извлечени от Соломоновия храм.

   След като тези групи стават все по взаимно преплетени, членството се замъглява. Бейджънт и Лий отбелязват, че групирането на тамплиерската собственост в Шотландия включва ,,нещо наистина необичайно - нещо, което почти напълно е пренебрегнато от историците... В продължение на повече от два века в Шотландия - от началото на XIV до средата на XVI век - тамплиерите, изглежда, всъщност са слепи с хоспиталиерите. Следователно през въпросния период често се споменава един съвместен орден - ,,Орденът на рицарите на св. Йоан и храма"

   Малтийските рицари оцеляват от средновековните гонения, като се обединяват с Ватикана и дори участват в преследването на враговете му. по същия начин много от кралските семейства в Европа, самите те узурпирали трона на Меровингите и други, работят в партньорство с Ватикана, за да поддържат статуквото. Тези кралски особи понякога се наричат ,,черната аристокрация"

   Друг орден, който е създаден специално за борба с враговете на Ватикана и запазване на тайните на църквата, са йезуитите. Този орден, официално известен като Общество на Иисус, е формиран през 1540г. от Игнаций от Лойола - войник, превърнал се в духовник, който бързо превръща организацията в агресивна войнствена сила срещу еретиците и протестантите. Вайсхаупт използва именно структурата на йезуитите като модел за своите Илюминати.

   Дори войнствените йезуити обаче са податливи на съблазънта на тайното познание на тамплиерите. В течение на времето йезуитите може би твърде много са се доближили до ересите от онзи период. Те започват да се съпротивляват на авторитета на Римокатолическата църква и властта й над правителствата, а това води до забрана на ордена от папа Климент XIV през 1773г. Императивът да се защитава църквата обаче налага повторното възстановяване на йезуитите, включително всички предишни права и привилегии, от папа Пий VII през 1814г.

   Тъй като ходът на Филип срещу тамплиерите не успява напълно да изличи привържениците на ордена и дори войнствените йезуити не са напълно надеждни, усилията за отстраняване на всички врагове на църквата са предприети от обвитата с лоша слава Инквизиция, която почти се справя със задачата през следващите няколко века.
   Действайки от името на поредица от папи, Францисканските сиви монаси и Томас дьо Торкемада, посветен от испанската Инквизиция, се насочва предимно срещу мюсюлманите и евреите. Към 1486г. списъкът с духовни престъпления е нараснал, за да включи почитателите на Сатаната, билкарите, акушерките и почти всеки, който не е съгласен с църковната догма или местните социални ценности.
Доминиканските черни монаси извършават невъобразими мъчения по време на католическата Инквизиция. През 1480г. Инквизицията възстановява загубената инерция, когато Великият инквизитор, доминиканецът

   Вдъхващата ужас Инквизиция, първоначално основана, за да контролира катарите по време на Албигойския кръстоносен поход, не е напълно разпусната до 1820г. ,,Междувременно онези от привилегированата класа, които притежават истински езотерични умения и херметическо познание, са длъжни да действат потайно в своите ложи и нелегални клубове" - отбелязва Гарднър.

   ,,Някога почитаното познание на тамплиерите е причина за преследването им от свирепите доминиканци от Инквизицията през XIVвек. На този етап от историята на християнството изчезва последната диря от свободното мислене" - добавя той.

   Макар смъртта на Моле да слага край на откритата сила на Ордена на тамплиерите, изглежда, няма съмнение, че орденът оцелява и се слива с други тайни общества. ,,Днес книгите по история и енциклопедиите са почти единодушни, когато заявяват, че Орденът на тамплиерите изчезва през XIV век. Те обаче напълно грешат" - заявява Гарднър. - ,,Рицарския военен орден на Храма на Йерусалим (осъвременно име на Ордена на тамплиерите), различен от по-късно измислените масонски тамплиери, продължава да процъфтява в континентална Европа и Шотландия."

   ,,След зловещите събития, заобикалящи официалното унищожаване на тамплиерите, Орденът минава в нелегалност и продължава да упражнява влиянието си върху много други организации" - съгласни са Пикнет и Принс. - ,,Постепенно се оказва, че тамплиерите продължават да съществуват като розенкройцери и франкмасони, а познанията, които са натрупали, се предават на тези общества."

   Зад Ордена на тамплиерите се таи едно от най-мистериозните тайни общества от всички - малко известният Сионски приорат, друга група, обзета не само от политиката, но и от неортодоксални религиозни виждания.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.