Ads Top

Тайните на парите и Федералният резерв - Част 3 КРАЙ

Федералният резерв бързо е попълнен със същите хора, които са замислили плана за
създаването му. Моргановият банкер Бенджамин Стронг става пръв гуверньор на Нюйоркската банка на Федералния резерв, докато пръв управител на борда на директорите на Федералния резерв е не друг, а Пол Варбург - човекът, чиято заслуга за планирането на детайлите на системата е най-голяма и който по-късно става председател на Федералната резервна система.

   Независимо от думата ,,федерален" в името, Федералният резерв не е част от американското правителство. Това е частна организация, собственост на банките-членки, които на свой ред са собственост на частни акционери. И кои са тези акционери?

   ,,Изследването на основните акционери на банките в Ню Йорк Сити показва ясно, че няколко семейства, свързани кръвно, с бракове или бизнес интереси, продължават да контролират нюйоркските банки, които на свой ред държат контролните пакети на Нюйоркската банка на Федералния резерв" - пише изследователят Юстас Мълинс в книгата си от 1983г. ,,The Secrets of the Federal Reserve" (,,Тайните на Федералния резерв"). Мълинс представя схеми, свързващи Федералния резерв и неговите банки-членки със семейства Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург и други.

   Този контрол върху Федералния резерв от частни банки продължава и днес. ,,Нюйоркската банка на Федералния резерв - която напълно доминира другите единадесет клона чрез собственост на акции, контрол и влияние, притежавайки единственото постоянно място с право на глас във Федералния комитет по отворените пазари и осъществяваща всички транзакции с облигации на отворените пазари - има 19 752 655 акции и мажоритарни собственици са две банки: ,,Чейс Манхатън Банк" (сега сляла се с ,,Кемикъл Банк") с 6 389 445 акции, или 32.35% и ,,Ситибанк" с 4 051 851 акции, или 20.51%. Заедно, тези две банки са собственици на 10 441 295 акции, или 52.86% - което е мажоритарен контрол" - гласи доклад от 1997г. на изследователят Ерик Самюълсън.

   Изглежда, че предупрежденията на Джеферсън и Линдбърг за частния контрол върху централната банка са се оказали точни.

   Грифин посочва, че със създаването на Федерален резерв главните банкери най-накрая постигат отдавнашната си цел - данъкоплатците да плащат загубите на частните банки. Той цитира Пол Варбург, който признава: ,,Макар че технически и юридически банкнотата на Федералния резерв е задължение на правителството на САЩ, на практика тя е задължение, единствената действителна отговорност за което е в ръцете на резервните банки.. Правителството може да бъде призовано да ги изплати само ако резервните банки не са успели."
   ,,Човекът, който планира Федералната резервна система, ни казва, че банкнотите на Федералния резерв представляват частно емитирани пари, като данъкоплатците ще трябва да покрият потенциалните загуби на банките, които ги емитират" - обяснява Грифин.

   Парите за покриване на свръхразходите на правителството идват от един механизъм, замислен от същите тези хора през същия период - националният данък върху доходите и средствата за събирането му.

   В действителност банковите глобалисти зад Уилсън имат ден, пълен с успехи. Звучейки зловещо и тайнствено като днешните политици, Уилсън обявява, че неговото правителство е ,,по-загрижено за човешките права, отколкото за правата на собственост". Маскиран с тази реторика, Уилсън прокарва ,,по-прогресивно" законодателство, отколкото всяка предишна американска администрация, добавяйки към Федералната резервна система налагането на прогресивен данък общ доход (със Службата за вътрешни доходи към Финансовото министерство, за да го налага), Закона за федералните фермерски заеми (който създава дванадесет банки за фермери), Федерална комисия по търговията, за да регулира бизнес, наред с други закони.

 ,,Функцията на Федералния резерв е да насърчава поток от пари и кредити, които ще подпомагат подредения икономически растеж, стабилния долар и дългосрочния баланс в международните ни плащания".
 На много хора по онова време цялото това законодателство изглежда необходимо. Някои продължават да твърдят, че може би е по-добре знаещите банкери да отговарят за парите на нацията. В крайна сметка една публикация от 1963г. на Федералния резерв заявява:

  Федералния резерв обаче постигнал ли е заявените си цели? Всеки над 40-годишна възраст е преживявал сменящи се периоди на инфлация и рецесия. През 1972г. президентът Никсън девалвира долара, след като европейците отказаха да го приемат. ,,След 1976г. САЩ имат отрицателен търговски баланс и през 1985г. за пръв път след 1914г. американските дългове към чужди кредитори надхвърлят чуждите дългове към американски кредитори" - отбелязва ,,The New Encyclopaedia Britanica".

  Ако истинските функции на Федералния резерв са такива, каквито се твърди, тогава той жестоко се е провалило. ,,Изглежда, че подобна система с такава мрачна история... би била забранена без никакво забавяне" - размишлява Епърсън, който смята, че може би ,,системата е била създадена да прави точно противоположното на онова, което обещава на американския народ".

  Друг таен аспект на играта с парите са депозитите до поискване - парите, вложени в банка, които могат да се изтеглят по всяко време след период на уведомяване. Познаваме тази система като разплащателни сметки. Днес те бързо се изместват от пластмасовите ,,дебитни" карти. Вложителите днес плащат вечно увеличаващи се ,,такси за услуги" за привилегията да позволят парите им да се използват срещу печалба от тяхната банка.
   
   Помислете: когато човек внесе 50 долара в банка, това всъщност е заем на банката, тъй като трябва да се изплатят при поискване. Следователно в счетоводните книги 50-те долара се смятат за пасив. Същевременно банката след това заема тези 50 долара на някой друг, който трябва да ги върне с лихва. Сега тези 50 долара се смятат за актив. Едни и същи 50 долара са едновременно актив и пасив, което се неутрализира, а това доказва, че парите по същество са без стойност.
   След това обаче идва въпросът с лихвата. Когато 50-те долара се вложат в спестовен влог, се натрупва някакъв малък процент лихва, чести при условието парите да не могат да се изтеглят бързо. Когато 50-те долара са поставени в разплащателна сметка, вложителят изобщо не получава лихва. Когато обаче банката дава на заем 50 долара, облага и доста ,,яка" лихва и обира печалбата. Ясно е, че в банковото дело дългът е равен на печалба.

   Това е основната тайна на парите.
  Не е твърде трудно да се види, че е много по-печелившо да се открие банка, отколкото разплащателна сметка. Това може да обясни и защо някога могъщите САЩ са станали нация от длъжници.

   Лихварството е термин, който напълно е изчезнал от нашия език. По-младите хора днес нямат понятие от думата ,,прекомерна" лихва. Тексаската конституция някога е дефинирала лихварството като всяка лихва, надвишаваща 6%. Този таван е увеличен през годините, докато цялото понятие не е било изтрито. Банковите критици отбелязват, че дори Библията изисква само 10% за Бог. Някога лихварството се е определяло като всяка лихва, вземана от заем, но съвременните речници омекотяват това.

  ,,Начисляването на лихва върху лъжливи заеми е лихварство и то е било институционализирано във Федералната резервна система" - твърди Грифин. Това е било постигнато чрез маскирането на операциите на Резерва в потайност и тайнствени икономически термини. ,,Механизмът, чрез който Резервът превръща дълга в пари, може първоначално да изглежда сложен, но е прост, ако човек помни, че процесът не цели да е логичен, а да обърква и да заблуждава" - добавя Грифин.

   Грейдър е съгласен, пишейки: ,,Предполага се, че подробностите на действията (на Федералния резерв) са твърде езотерични, за да могат да ги разберат обикновените граждани". Някои вярват, че това невежество може да е благословия. Хенри Форд е цитиран да казва: ,,Много добре е, че хората в страната не разбират нашата банкова и монетарна система, защото ако го можеха, вярвам, че щеше да има революция още преди утре заран".
   ,,Повечето американци нямат истинско разбиране за функционирането на международните заемодатели" - заключва покойният сенатор Бари Голдуотър. - ,,Банкерите искат да е така. Ние мъгляво осъзнаваме, че Ротшилдови и Варбург от Европа, както и фирмите на Дж. П. Морган, ,,Кун, Лоеб и компания", Шиф, Леман и Рокфелер притежават и контролират огромно богатство. Как придобиват тази огромна финансова мощ и как я използват, е мистерия за повечето от нас".
   ,,Международните банкери правят пари, като отпускат кредити на правителства. Колкото по-голям е заемът на държавата, толкова по-голяма лихва се връща при заемодателите. Националните банки на Европа всъщност са собственост и се контролират от частни интереси." За същите тези частни интереси може да се демонстрира, че притежават и контролират Федералната резервна система.

   Според Грейдър днешните мениджъри на парите са създали такива сложни и езотерични детайли около финансовите си транзакции, че Федералният резерв е придобил пропорциите на култ.

   ,,За съвременното съзнание изглежда странно да се мисли за Федералния резерв като за религиозна институция" - пише той. - ,,Въпреки това теоретиците на конспирацията - по собствения си побъркан начин - са напипали нещо реално и значимо.. (Федералния резерв) наистина функционира и в сферата на религията. Неговите загадъчни сили да създава пари, наследени от жреческите праотци, закрилят сложно кълбо от социални и психологически значения. Със собствената си форма на тайни заклинания Федералният резерв председателства страховит социален ритуал, транзакции, които са толкова мощни и плашещи, че сякаш надскачат нормалното разбиране...
    И преди всичко парите са функция на вярата. Те изискват имплицитно и универсално социално съгласие, което наистина е мистериозно. За да се създадат и да се използват парите, човек трябва да вярва, всеки трябва да вярва. Само тогава нищо неструващите хартии приемат стойност..."

   Много изследователи и писатели виждат печалбата от дълга, обвита в древна и мистична терминология и съчетана с документираните връзки на банкери, доминиращи над правителствените решения, като причината за увеличаващия се дълг - публичен и частен.

   ,,Благодарение на решението на Федералния резерв да толерира огромното увеличение на снабдяването с пари и наводнението от чужд капитал, търсещ безопасен пристан в САЩ, американските потребители и фирми продължават да разполагат с излишество от кредити, които са налични за тях" - пишат Филип Дж. Лангман и Джек Игън в ориентираното към бизнеса списание ,,U.S. News & World Report" през януари 1999г. Те освен това отбелязват: ,,Икономиката продължава да създава нови работни места, но американците задлъжняват по-бързо, отколкото се повишава темпът, с който се увеличават доходите им".

   Преди 30-те години на ХХв. банкнотите са можели да се балансират със злато, тъй като Част 10 от Конституцията конкретизира златото и среброто като единственото законно платежно средство. Старите банкноти на Федералния резерв носеха надписа: ,,Могат да се изкупят със законни платежни средства в хазната на САЩ или във всяка банка на Федералния резерв". Вече не.

   ,,Едно ново измерение на вяра е способствало за илюзията (за реалната стойност)" - обяснява Грейдът. - ,,Най-накрая, последната подпора за илюзията на парите е ритната през този век: златният стандарт е изоставен." Първоначалната цел на парите - да представляват осезаеми стоки и услуги - е забранена.
   Простите тайни на парите са внимателно скрити от жреците на култа на парите. ,,Американската общественост, подобно на политическите си лидери, зависи от познатите клишета за ограниченото си разбиране на парите" - коментира Грейдър. - ,,Средностатистическият гражданин просто не може да разбере езика, а повечето икономисти не правят усилия да му го преведат."


  Парите днес все повече са електронни радарни мишени в компютър, до които може да се достигне с пластмасови карти в банкоматите. Зад тях няма нищо. Въпреки това тези илюзорни пари се заемат срещу лихва от големи институции. С растежа на цялостното количество пари намалява тяхната стойност. Това се нарича инфлация, всъщност вграден данък върху използването на парите. А инфлацията може да се манипулира нагоре или надолу от онези, които контролират потока от пари или електронните радарни мишени.

   ,,Резултатът от цялата тази система е огромен дълг на всяко равнище на обществото днес"  - пише Уилям Брамли. - ,,Банките дължат на вложителите, парите на вложителите се заемат и създават задлъжнялост към банките. Тази система започва все повече да прилича на нещо, произлязло от делириума на някой маниак, благодарение на факта, че банките - като другите заемодатели - често имат правото да конфискуват физическа собственост, ако тези книжни пари не се изплатят."

   В Голямата депресия от 30-те години парите запазиха стойността си. Просто беше трудно да ги получиш и цените бяха намалени, за да отразяват техния недостиг. Днес Америка преживява инфлационна депресия - цените продължават да се повишават заради надутото предлагане на пари. Колкото повече пари има в обръщение, толкова по-малка е стойността им.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.