Ads Top

Падането на Тамплиерите - Част 2

Наскоро открити руини в Патагония, за които се смята, че са загубеният ,,La ciudad de los Cesares" (,,Град на Цезарите"), разкриват древен пристан и докове заедно с плоча от украсен камък, на който е изсечен тамплиерски кръст. Това кара изследователя Флугберто Рамос да спекулира, че тамплиерите може би са пътували до там в пред-Колумбово време.

   По-убедителни доказателства за преди неизвестни тамплиерски проучвания могат да се открият в параклиса Рослин в Шотландия, където върху арките и тавана се намират ясни изображения на изкласило жито и алое. ,,Според официалната история зърна от индианска царевица за пръв път са внесени в Европа и Африка от изследователите от XVI век.." - отбелязват Найт и Ломас. Тъй като параклисът Рослин е завършен през 1486г., шест години преди Колумб да се отправи на презатлантическо пътуване, и изображенията са интегрална част от строежа, ,,имаме сигурно доказателство, че мъжете, които са инструктирали зидарите на параклиса Рослин, трябва да са посещавали Америка поне четвърт век преди Колумб" - коментират авторите.

   Макар да признават, че индикациите за тамплерско присъствие в пред-Колумбовия Нов свят не са окончателни, Найт и Ломас засилват подозрението, че по-късните вдъхновени от тамплиерите масони Бейкън и Роли знаят повече за ,,Новата Атлантида", отколкото сме си представяли преди това.

   Освен това обясняват, че германски монах от XVI век на име Валдзеемюлер, който пръв пише, че Америка е наречена на изследователя Америко Веспучи, не знае нищо за тамплиерско-мандейската легенда за ,,Мерика". Монархът е чул за новата земя ,,Америка" и за изследователя Веспучи и просто събира ,,две и две". ,,Валдзеемюер е схванал името правилно, но обяснението е погрешно" - твърдят Найт и Ломас. - ,,Много скоро, след като той е написал тези думи, осъзнава грешката си и публично оттегля твърдението си, че Америко Веспучи е откривателят на Новия свят... но тогава вече е твърде късно..."

   ,,Стандартната историческа линия, която обикновено се представя за името на Новия свят, произлиза от напълно глупаво недоразумение на един незначителен духовник, който никога не е дръзвал да се отдалечи на повече от няколко мили от манастира си... на френско-германската граница" - коментират те.

   Независимо дали е имало акостиране на тамплиерите в ,,ла Мерика" в началото на XIV век, възможно е те да имат връзка с нейното откриване. Според Бейджънт и Лий тамплиерите в благоразположена Португалия са оправдани и след това сменят името си на Рицари на Христа, посвещавайки се предимно на морски изследвания. ,,Васко да Гама е рицар на Христа, а принц Хенри мореплавателя е велик майстор на Ордена" - отбелязват те. - ,,Кораби на Рицарите на Христа плават под познатия червен кръст. Под същия кръст трите каравели на Колумб пресичат Атлантическия океан до Новия свят. Самият Колум е женен за дъщерята на бивш рицар на Христа и има достъп до картите и дневниците на тъста си."

   Макар че тамплиерските връзки с Америка ще се дебатират за известно време, изглежда, няма съмнение, че много членове на ордена - както и тяхното богатство от злато и документи - са намерили пътя си до Шотландия чрез тяхната флота.

   Шотландия, за която се бият Англия и Робърт Брус, е идеално убежище на ордена от преследване и той скоро се разпространява извън Франция. По настояване на папа Климент V други нации започват да арестуват тамплиерите и да налагат запор на собствеността им. Английският крал Едуард II първоначално е много бавен в предприемането на мерки срещу тамплиерите, но като зет на крал Филип скоро е пришпорен да предприеме неохотни действия. Неколцина тамплиери са арестувани, но по принцип получават леки присъди, например да изкупят греха си в манастир или абатство. Тамплиерската собственост е прехвърлена на Ордена на хоспиталиерите.

   Две години след началото на атаката срещу ордена Едуард най-накрая заповядва арестуването на всички тамплиери, оставащи под негов контрол в окупираната от англичаните Шотландия. Неговите хора успяват да хванат цифром и словом двама души, единият от които тамплиерския майстор Уолтър де Клифтън. При разпитите Клифтън разкрива, че неговите събратя тамплиери са избягали ,,през морето" - още едно доказателство, че тамплиерите може би са отплавали за Америка.

   Шотландия на Робърт Бурс е различен случай с нейната дълга история на връзки с тамплиерите. Според Гарднър великият майстор Пайен се е срещал с шотландския крал точно след Съвета в Троа и св. Бернар е слял келтската църква със собствения си Цистерциански орден. Орденът на тамплиерите е насърчен и подкрепян от поредица шотландски крале, започвайки с крал Дейвид,  спечелва значителна собственост там.

   По време на гоненията на тамплиерите крал Робърт има всички основания да не ги преследва - той е такъв по рождение въз основа на подкрепата на предтечите си, във война е с Едуард II и е отлъчен от църквата в Рим за това, че воюва с Едуард - зетя на Филип. Откъснат от църквата и от съседите си, Робърт приветства всяка помощ, която може да получи.

   Английските блокади затварят повечето от обичайните пътища от континента до Шотландия. ,,Един важен път обаче е отворен" - заявяват Бейджънт и Лий - ,,от северния бряг на Ирландия, включително устието на Фойл при Лондондери, до района на Брус в Аргайл, Кинтайър и протока Джуъра... Така тамплиерските кораби, оръжия и материали, тамплиерските бойци и - твърде вероятно - тамплиерското съкровище са намерили пътя си към Шотландия, осигурявайки жизненоважни подкрепления и ресурси за каузата на Брус."

  Макар че официалната история не отдава почести на тамплиерите за победата на Брус над англичаните, изследователите са открили съществени основания да вярват, че е станало точно така. Няколко масонски автори директно заявяват, че тамплиерите участват в армията на Брус.

   Битката при Банокбърн, която осигурява шотландската независимост, се води на 24 юни 1314г. Достатъчно интригуващо, това е денят на св. Иоан - един от най-значимите дни в годината за тамплиерите, които почитат светеца.

   Очевидно за да облекчи обкръжения гарнизон в замък Стърлинг, врата към планинска Шотландия, крал Едуард мобилизира армия от повече от двадесет хиляди души освен близо десетте хиляди в гарнизона в Стърлинг. Ясно е, че той иска да унищожи Брус, а не просто да подсили Стърлинг. Крал Робърт може да събере само десетина хиляди души, така че превъзхождан числено в съотношение 3:1, шансовете му за победа изглеждат слаби.

   Двете сили се сблъскват в околностите на замъка Стърлинг и се борят ожесточено през целия ден. Макар че подробностите за битката не са особено ясни, изглежда, че ,,свежа сила" пристига точно когато битката стига в задънена улица.

   Тази нова сила е достатъчно, за да накара крал Едуард и петстотин от най-добрите му рицари да напуснат бойното поле, което поражда паника сред останалите английски сили. ,,Оттеглянето бързо преминава в пълно поражение, като цялата английска армия изоставя провизиите, багажа, парите, златото и среброто, оръжията, броните и снаряжението си" - пишат Бейджънт и Лий.

   Тези автори вярват, че ,,свежата сила" е контингент от тамплиери с техните отчетливи дълги бради и знамена с червени кръстове, които пораждат страх в сърцата на Едуард и неговите хора. Други автори потвърждават това. Гарднър пише, че един член на семейство Синклер командва Ордена на тамплиерите в битката при Банокбъри. Маки пише, че масонските историци споменават ордени, които ,,за пръв път са удостоени на бойното поле при Банокбъри като награда за смелостта, която е проявена от група тамплиери, които помагат на Брус в онази паметна победа."

   По времето на тази битка тамплиерите вече не би трябвало да съществуват. През 1312г.
орденът е официално разтурен от папата по настояването на Крал Филип, а през 1314г. последният му официален велик майстор - Жак Моле - е изгорен на клада в Париж.

   Според автора от XIX век Елифас Леви Моле е организирал ,,Окултно масонство", добавяйки йоанитската ерес към тайните познания на тамплиерите относно пътуването на Мария Магдалина до Европа с децата на Иисус.

   Йоанитите са наречени на Иоан Кръстител, когото смятат за истинския библейски месия, а Иисус - просто за второстепенна фигура в периода преди юдейския бунт в Палестина. Йоанитите, които твърдят, че са наследили тайното им познание, вярват, че Иисус или ,,Йешу миропомазания" всъщност е смъртен, който е посветен в култа на Озирис. Те са убедени, че историята на Дева Мария е измислица на по-късни автори, за да обяснят извънбрачното му раждане.

   ,,Йоанитската секта осъзнава, че титлата ,,Христос" не е уникална за Иисус" - обясняват Пикнет и Принс - ,,оригиналното гръцко Христос означава просто ,,миропомазан" - термин, който може да се е прилагал към мнозина, включително царе и римски официални лица. Следователно водачите на йоанитите винаги приемат титлата ,,Христос". Същественото е, че ,,Евангелието на Филип" от Наг Хамади прилага термина ,,Христос" към всички посветени в гностицизма."

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.