Ads Top

Адолф Хитлер и Протоколите на Ционските мъдреци - Част 2 КРАЙ

Протоколите продължават, за да обяснят, че целта на световната доминация ще бъде постигната посредством контрол върху начина на мислене на обществеността чрез контролиране на онова, което тя чува, чрез създаване на нови конфликти или възстановяване на стари ордени, чрез разпространяване на глада, разрушенията и чумата, чрез изкушаване и отклоняване на вниманието на младите. ,,Чрез всички тези методи ние така ще изтощим страните, че те ще бъдат принудени да ни предложат световна власт" - заявяват те.

   Някои от двадесет и четирите Протокола имат кратко обобщение. Ако трябва да вярваме на някоя тяхна част, те осигуряват ясна връзка с франкмасонството и с Древните мистерии, както и изумителна път, на карта на световното завладяване. Тъй като Протоколите са пренаписани и приписвани на евреите преди Първата световна война с намерението да се събудят антиеврейски чувства, изпозлването на термина ,,goyim" в тях - унизителната дума за не-евреи - е заменено с термина ,,маси". Релевантните тези включват:
  • Планът на Протоколите ,,ще остане невидим, докато не дойде моментът, когато той ще е натрупал такава сила, че никакво лукавство повече няма да може да го подкопае" (Протокол 1).
  • ,,Войните - доколкото е възможно - не трябва да водят до териториални придобивки" (Протокол 2)
  • ,,Умовете (на масите) трябва да се отклонят към индустрията и търговията. Така всички нации ще бъдат погълнати от преследването на печалба и... няма да обръщат внимание на общия си враг" (Протокол 4)
  • ,,Ние ще създадем засилена централизация на управлението" (Протокол 5), ,,... трябва да развием Суперправителство чрез представянето му като Защитник и Благодетел на всички онези, които доброволно се предадат... Скоро ще започнем да установяваме огромни монополи..." (Протокол 6).
  • ,,Интензифицирането на въоръжаването, увеличаването на полицейските сили... (така че) във всички държави на света - освен нас - (ще има) само масите на пролетариата, няколко милионера, отдадени на нашите интереси, полицията и войниците" (Протокол 7).
  • ,,Ще дадем (управленската власт) в ръцете на лица, чието минало и репутация са такива, че между тях и хората лежи пропаст, лица, които в случай на неподчинение на нашите инструкции, трябва да се изправят пред обвинение в престъпление..." (Протокол 8).
  • ,,Трябва да заблудим, да объркваме и да корумпираме младежта на (масите), като я възпитаваме в принципи и теории, за които ни е известно, че са неверни..." (Протокол 9). ,,Ще разрушим сред (масите) значението на семейството и неговата възпитателна стойност" (Протокол 10).
  • ,,Измислихме цялата тази политика и постепенно я набихме в съзнанието на (масите)... за да постигнем заобиколен път към онова, което е... непостижимо директно... Това е служило като основа за нашата организация на тайното масонство, което е непознато, и цели, които дори не се подозират от тези.. овце, привлечени от нас към ,,Показната" армия на Масонските ложи за да хвърляме прах в очите на техните събратя" (Протокол 11).
  • ,,Каква е ролята, играна от пресата днес?... Тя служи на егоистични цели... Тя често е блудкава, несправедлива, лъжлива и мнозинството от обществеността няма и най-малка представа на какви цели в крайна сметка служи пресата... Ще я оседлаем и обуздаем със стегнати поводи... Нито едно съобщение няма да стига до обществеността без нашия контрол..." (Протокол 12).
  • ,,Нуждата от всекидневен хляб принуждава (масите) да мълчат и да са смирени слуги... За да не отгатнат масите за какво служат, още повече ще ги разсейваме със забавления, игри, приятно прекарване на времето, страсти, народни палати (по онова време няма телевизия). Скоро ще започнем чрез пресата да предлагаме съревнования в изкуството, във всякакви спортове..." (Протокол 13).
  • ,,За нас ще е нежелателно да съществува някаква друга религия освен нашата... Затова трябва да изличим всички други форми на вяра" (Протокол 14). ,,Свободата на съвестта е обявена навсякъде, така че сега ни делят само няколко години от момента на пълното разгромяване на онази християнска религия, а що се отнася до другите религии, ще имаме още по-малко трудности да се справим с тях" (Протокол 17).
  • ,,Когато най-накрая сме навлезли в нашето царство с помощта на ,,coup d'etat", подготвен навсякъде за един и същ ден... ще направим наша задача да се погрижим повече да не съществуват такива неща като заговори. За тази цел ще убиваме безмилостно всички, които вземат оръжие в ръка, за да се противопоставят на нашето идване... Всичко, подобно на тайно общество, ще бъде наказано със смърт.." (Протокол 15).
  • ,,В нашата програма една трета от (масите) ще държат останалите под наблюдение от чувство за дълг, на принципа на доброволната служа на Държавата. Няма да е срамно да саи шпионин и информатор, а ще е достойнство.. как по друг начин ще... засилим.. смутовете?" (Протокол 17). ,,Подстрекаването на размирици не е нищо повече от джавкане на галено кученце срещу слон... За да разрушим престижа на героизма, за политическо престъпление ще изпращаме на съд в същата категория като кражбите, убийството и всяко друго противно и гнусно престъпление. Общественото мнение тогава... ще го разглежда със същото отвращение" (Протокол 19). ,,Докато (дисидентите) извършат някакъв открит акт, няма да ги пипаме с пръст, а само ще въвеждаме между тях елементи, които да ги наблюдават..." (Протокол 18).
   По-късните Протоколи се занимават с финансите. Протокол 20 призовава за общо данъчно облагане, ,,законна конфискация на всички суми от всякакъв вид за регулиране на тяхното обръщение в Държавата", а накрая - от прогресивен данък общ доход - ,,данък, увеличаващ се в процентно отношение спрямо капитала", както и данъци върху продажбите, ,,получаването на пари", наследството и прехвърлянето на собственост. Има дискусия върху ,,заместването на носещите лихви хартиени" пари, тъй като ,,Икономически кризи са били създавани от нас... не по друг начин, а чрез изваждане на парите от обръщение".

   Протоколите обсъждат много подробно и заемите, които според тях ,,висят като Дамоклев меч над главите на управниците, които вместо да ги вземат от поданиците чрез временен данък, идват да просят с протегната ръка при нашите банкери".

   Който и да е създал Протоколите, много ясно е разбирал тайните на банковото дело. В пасаж, който може да се озаглави ,,Националният дълг на САЩ", Протокол 20 заявява: ,,Заемът е издаване на държавни преводни полици, съдържащи процент задължение (лихва), пропорционален на сбора на заетия капитал". По-нататък се обяснява: ,,Ако заемът носи задължение от пет процента (доста голяма лихва в онези по-добре осведомени времена), тогава след 20 години Държава напразно плаща за лихви сума, равна на взетия заем, а след 40 години ще плаща двойна сума, след 60 - тройна, а през цялото това време дългът остава неплатен...".

   Авторът освен това определя, че никой не трябва да разбере какво става. ,,Така ще предпазим нашата счетоводна система, че никой - от управника до най-незначителния държавен служител - няма да е в състояние да отклони и най-малката сума от нейното предназначение, без да бъде разкрит...".

   Протоколите освен това демонстрират връзка с Древните мистерии, говорейки за кръвни линии като ,,семето Давидово", ,,тайните мистерии" и дори ,,Символичната змия" - икона на най-ранните култове.

   Самият Нилус очевидно е напълно запленен от Протоколите. Звучейки зловещо подобно на днешните телеевангелисти, той пише през 1905г., че се е надявал ,,да постави нащрек онези, които все още имат уши, за да чуват, и очи, за да виждат (и предупреждава), че събитията се катализират в света с ужасна скорост: кавги, войни, слухове, глад, епидемии, земетресения - всичко, което вчера е било невъзможно, днес е свършен факт... Светските кавги и разколи (трябва) да се забранят в надвисналата нужда да се подготвим за идването на Антихриста."

   Независимо от несигурния им произход, Протоколите са приети сериозно от много властни хора, включително немския кайзер Вилхелм II, руския цар Николай и американския индустриалец Хенри Форд, който ги използва, за да убеди американския Сенат да не се присъединява към Лигата на нациите на президента Уилсън.

   Планът на царската Охрана върши прекалено добра работа. Настава контрареволюция и погромите срещу руските евреи се започват от членове на самоволни организации за поддържане на реда/нравствеността, наречени ,,Черната гвардия", ядосани от царистката пропаганда. Продължителната нестабилност и насилие най-накрая водят до Руската революция от 1905г. през която Протоколите отново са извадени от процаристки елементи, за да възпламенят обществеността.

   Хитлер разглежда Протоколите като истинска прокламация независимо от доказателствата за фалшификация. В ,,Моята борба" той пише: ,,Те би трябвало да са ,,фалшификация" - стене и крещи на света Frankfurter Zeitung веднъж седмично, най-доброто доказателство, че те в крайна сметка са автентични... Най-добрата критика обаче, която може да се приложи към тях, е реалността. Този, който изследва историческото развитие през изминалите сто години, от гледна точка на тази книга (Протоколите), незабавно ще разбере шумните протести на еврейската преса. След като тази книга е станала общодостъпна за хората, еврейската опасност трябва да се смята за разрушена."

   Макар че отрича автентичността на Протоколите, авторът Конрад Хайден, антинацистки съвременник на Хитлер, също съзира известна реалност в тях. ,,Днес фалшификацията е необратимо доказана, но въпреки това е останало нещо безкрайно значими: учебник по световна доминация... великият принцип на неравенството се бори да запази господството си, философията на управляващата класа за естествена йерархия, на вродени различия между хората. След като този принцип е изразен под формата на историческия събития, той скоро приема аспекта на конспирация... Следователно духът на Протоколите съдържа историческа истина, макар че всички факти ги представят като фалшификати."

  Именно възможността за ,,историческа истина" поддържа Протоколите в обръщение още от създаването им. Днес съвременните автори върху конспирацията ги разглеждат като реална програма, предшестваща нацизма или комунизма. Някои твърдят, че французинът Жоли просто е включил в книгата си концепции, които е взел от член на тайно общество. Авторът Дейвид Айк вижда ,,забележителна прилика" между Протоколите и конфискуваните тайни документи на мистериозните баварски Илюминати от края на XIXв. ,,Аз ги наричам Протоколите на Илюминатите" - пише Айк с известно основание, отчитайки многобройните препратки в тях към масонството.

   Авторът на ,,Holy Blood, Holy Grail" (,,Светата кръв, свещеният Граал") имат още по-интригуващ поглед към Протоколите. Те отбелязват, че оригиналното издание на Нилус съдържа препратки към крал, както и към ,,масонско кралство" - концепции, които очевидно не са еврейски по произход. Нещо повече: те завършват с твърдението: ,,Подписани от представители на Сион от 33-та степен".

   Тези автори твърдят, че Нилус е създал ,,радикално променен текст", основан на легитимен оригинал, написан от ,,някаква масонска организация или масонско ориентирано тайно общество, което включва думата ,,Сион", и който наистина може да е бил сериозен план за инфилтриране на франкмасонството и спечелване на глобална доминация. Те идентифицират едно тайно общество като основен заподозрян - мистериозния ,,Сионски приорат".

   Протоколите наистина могат да отразяват по-дълбока конспирация отвъд възнамеряваната им употреба за подклаждане на антисемитизъм - заговор, скрит в тайните горни рангове на Илюминатите и франкмасонството.

   През лятото на 1917г. млад естонски евреин на име Алфред Розенберг е студент в Москва, където получава копие от Протоколите от непознат. След Руската революция от следващата година настроеният срещу болшевиките Розенберг бяга в Германия, където използва книгата, за да получи достъп до тайно общество в Мюнхен - крачка, която ще има дълготрайни ефекти върху света.

   В края на 1918г. Розенберг представя Протоколите на застаряващ издател на мюнхенски вестник на име Дитрих Екхар. Пиянстващ бонвиван и един от най-известните поети на Германия по онова време, Екхарт е омаян от този план за световна доминация. Той представя Розенберг на събратята си от ,,Thule Gesellschaft" или ,,Общество Туле" - ,,литературна дискусионна" група, основана от барон Рудолф Фрайхер фон Себотендорф. Обществото се оказва просто фасада за едно по-тайно общество - ,,Germanenorden", или ,,Немски орден". И двете са антисемитски националистически организации, преплетени с вяра в свръхестественото. Екхарт твърди, че е ,,християнски мистик", който според статия, написана от Розенберг след смъртта му, е запознат с древното индийско познание за Комическото съзнание (Атман)  и идеите, че реалността всъщност е илюзия (Мая).

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.