Ads Top

Истинското лице на Адолф Хитлер и финансиращият го международен Банков елит - Част 2 КРАЙ

Независимо от тези атаки оформящата се нацистка сила продължава да открива подкрепа във Великобритания, дори в доминираната от Ротшилд ,,Банк оф Ингланд". ,,На Нова година през 1924г. финансовата съдба на Германия е определена в Лондон на среща между Хялмар Шахт - новия комисар на Райха за националната валута, и Монтагю Норман - гуверньор на ..Банк оф Ингланд" - отбелязва Джон Толанд. - ,,Шахт, който вече е отменил извънредните пари, започва с откровено разкритие за отчаяното финансово положение на Германия." След това предлага да открие германска кредитна банка, втора след ,,Raichsbank", която ще емитира банкноти в лири стерлинги. Шахт иска от Норман да осигури половината капитал за тази нова банка и заявява: ,,Какви перспективи за икономическо сътрудничество между Световната империя на Великобритания и Германия ще открие такава мярка...".


   ,,В рамките на 48 часа Норман не само официално одобрява заема при изключително ниската лихва от твърди пет процента, но убеждава група лондонски банкери да приемат банкноти, които далеч надхвърлят заема."

   Уилям Брамли отбелязва следните международни банкови връзки: 
   Макс Варбург - основен немски банкер, и брат му Пол Варбург, който е от инструментално значение за основаването на Федералната резервна система в САЩ, са директори на ,,Interssen Gemeinschaft Farben", или ,,I.G. Farben" - гигантската германска химическа фирма, която произвежда газа Циклон В, използван в нацистките концентрационни лагери. Х. А. Мец от "I.G. Farben" е директор на ,,Варбург Банк" в Манхатън, която по-късно става част от Рокфелеровата ,,Чейс Манхатън Банк"
   ,,Стандарт Ойл" от Ню Джързи е картел-партньор на ,,I.G. Farben" преди войната. Един американски директор на ,,I.G. Farben" е К. Е. Мичъл, който е и директор на Федералната резервна банка в Ню Йорк и на ,Нешънъл Сити Банк" на Варбург. Президентът на ,,I.G. Farben" в Германия Хенри Шмиц служи в борда на ,,Дойче Банк" и на Банката за международни разплащания. През 1929г. Шмитц е гласуван за президент на борда на ,,Нешънъл сити Банк", сега ,,Ситибанк".

   Пол Манинг, кореспондент на ,CBS в Европа по време на Втората световна война, пише, че Шмиц веднъж ,,държи толкова акции от ,,Стандарт Ойл" от Ню Джързи, колкото и Рокфелерови". Освен това Шмиц контролира единадесет компании на ,,I.G. Farben" в Япония. След войната 24 директори на ,,I.G. Farben" са изправени на съд в Нюрнберг за престъпления срещу човечеството, включително изграждане и поддържане на концентрационни лагери и използване на робски труд.

   Американският клон на ,,I.G. Farben" - Американската I.G. химическа корпорация - се оказва постоянен източник на важна разузнавателна информация за нацистите през цялата война, както отбелязва германският икономически министър д-р Макс Илгнер. Той пише: ,,Пространната информация, която получаваме непрекъснато от (Химическата корпорация) е незаменима за нашето наблюдение на американските условия... от началото на войната е важен източник на данни за правителствените, икономическите и военните отдели"

   Финансирането на повторното въоръжаване на Германия в нарушение на Версайския договор се оказва също толкова доходоносно, колкото и опасно за европейския мир.

   Друг американски поддръжник на Хитлер е Джоузеф П. Кенеди - бащата на бъдещия президент.
   На 3 май 1941г. президентът Рузвелт е информиран от директора на ФБР Дж. Едгар Хувър, че ,,Джоузеф П. Кенеди, бившият посланик в Англия, и Бен Смит, борсов посредник от Уолстрийт, в миналото са имали среща с (нацисткия шеф на ,,Luftwaffe Херман) Гьоринг във Виши, Франция, и след това Кенеди и Смит са дарили значителна сума пари за германската кауза. И двамата са описвани като много антибритански и силно прогермански настроени."

   Подкрепата за Хитлер продължава да расте във Великобритания. Според Хауард С. Кац: ,,През пролетта на 1934г. избрана група от ,,Банк оф Ингланд..." Хитлер разочарова критиците си. Неговият режим не е временен кошмар, а система с добро бъдеще и г-н Норман съветва директорите си да включат Хитлер в своите планове. Няма противопоставяне и се решава, че Хитлер трябва да получи скрита помощ от лондонския финансов кръг, докато г-н Норман успее да окаже достатъчен натиск върху правителството, за да го накара да изостави френската си политика в името на по-обещаващата прогерманска ориентация." Значителна финансова помощ идва и от сър Хенри Детердинг - могъщия шеф на ,,Роял Дъч-Шел Ойл", който живее в Лондон. Неговите мотиви произлизат от надеждата му, че Хитлер - който в ,,Моята борба" е дал ясно да се разбере, че възнамерява да покори Русия - може да конфискува активите на Детерлинг в Баку, Грозни и нефтените полета на Майкоп.

   Защо тези могъщи бизнесмени - всичките с финансови връзки с огромната империя на Ротшилд - подкрепят открито антисемитския Хитлер? Част от отговора може да се крие в изумителното твърдение, че Хитлер е кръвен роднина на Ротшилдови!

   Д-р Уолтър К. Лангър - психолог, който е провеждал военновременна психоанализа на Хитлер за американския Офис за стратегически услуги, казва, че таен предвоенен доклад на австрийската полиция доказва, че бащата на Хитлер е незаконен син на селянката-готвачка на име Ана Шикългрубер, която по времето, когато зачева детето си, е ,,наета като слугиня в дома на барон Ротшилд" във Виена. Когато научава за бременността си през 1837г., тя напуска Виена и ражда регистрирания баща на Хитлер Алоис. Пет години по-късно се омъжва за странстващия мелничар Йохан Георг Хидлер. Въпреки това Алоис носи името на майка си Шикългрубер почти до 40-годишна възраст, когато братът на Хидлер Йохан Непомук Хидлер му предлага легитимност. Заради нечетливия почерк на енорийския свещеник при смяната на рождения регистър името Хидлер става Хитлер - или погрешка, или за объркване на властите.

   Алоис Хитлер води тъжен и мрачен живот, предимно като държавен бюрократ, и се жени за собствената си втора братовчедка Клара Пьолцл през 1885г., след като получава специално епископално разрешение за брак. Адолф е роден в Браунау, Австрия, през 1889г., когато Алоис е на 52-годишна възраст.

   Тази невероятна история може да се отпише като фантастична военновременна пропаганда, ако не беше фактът, че Офисът за стратегически услуги никога не я е разкривал публично, сочейки, че приказката може би се е възприемала за твърде чувствителна тема, за да бъде оповестявана.
 
   Въпросът изниква в края на 30-те години, когато английският племенник на Хитлер Уилям Патрик Хитлер намеква пред един новинар за еврейския произход на германския лидер. Личният адвокат на Хитлер Ханс Франк потвърждава скандалната информация, но името Ротшилд е заменено с Франкенбергер. Когато във Виена не могат да се открият никакви архивни данни за Франкенбергер, въпросът тихомълком е изоставен от всички с изключение на Хитлер. Историците отдавна отбелязват, че въпросът за възможното еврейско потекло тормози Хитлер през целия му живот.

   В случай че някой може да постави под съмнение това, че един Ротшилд ще обмисля да си играе със слугини, е показателно, че биографът на Ротшилд Фъргюсън заявява, че синът на един от старшите чиновници на Соломон ,,си спомня, че към 40-те години на XIXв. (виенските Ротшилдови) са развили донякъде безразсъден ентусиазъм към млади момичета".

   Покойният Филип Ротшилд - наследник на Нейтън - през 1984г. издава мемоари, разкриващи неговия ,,скандален любовен живот". Той пише: ,,Имах огромен успех... скачайки от легло в легло като планинска коза... Винаги съм бил убеден, че (баща ми) е спечелил рицарското си звание, яздейки слугините на баба ми."
   
   ,,Възможно е Хитлер да е открил еврейския си произход и връзката си с Ротшилдови и осъзнавайки огромната им власт да издигат или да свалят европейски правителства, да е установил контакт със семейството" - пише Епърсън. - ,,Това отчасти обяснява огромната подкрепа, която получава от международното банкерско братство, тясно преплетено със семейство Ротшилд, когато той се издига на власт."


   Очевидно е защо нито Хитлер, нито последователите му, нито днешните неонацисти, нито Ротшилдови, нито онези, които желаят да забогатеят от тяхната международна власт, не желаят връзката Хитлер-Ротшилд да стане публично достояние.
   Със сигурност изглежда, че с цялото си богатство и власт Ротшилдови не са страдали особено по време на Хитлеровия Холокост. ,,The New Encyclopaedia Britanica" тактично заявява: ,,Ротшилдови, особено онези от Виена и Париж, по време на нацисткия период запазват вида семейно единство, което е необходимо, за да се устои на огромно нещастие".

  Според биографа Дерек Уилсън различни членове на семейството наистина трудно бягат на косъм от Европа след германските победи от 1940г., но си остава фактът, че повечето се събират живи и здрави в Ню Йорк Сити.

   Далеч от това да са отчаяните бежанци, както понякога са изобразявани, някои Ротшилд играят критична роля във военните усилия. През май 1940г. французинът Морис дьо Ротшилд е този, който урежда тайна среща в парижкия хотел ,,Риц" между френския премиер Пол Рейно, неговия министър на войната Жорж Мандел (чието истинско име е Ротшилд въпреки твърденията, че няма връзка с банкерското семейство) и премиера на Великобритания Чърчил заедно с Антъни Идън, за да се определи бъдещето на Франция. Присъства и френският генерал Шарл де Гол, който за един месец е организирал френско правителство в изгнание в Лондон.

   Друг член на семейството - лорд Виктор Ротшилд - осигурява сигурност на Чърчил през войната. В крайна сметка е определен да оглави могъщата Комисия за преглед на политиката на централните банкери. ,,Лорд Ротшилд има достъп до всякакви лидери и експерти" - отбелязва Уилсън. - ,,Той отговаря единствено пред премиера и не се отчита нито на електората, нито на шефовете на държавните служби."

   Възможно е едно изключение да е Робърт Ротшилд, който по време на Втората световна война отказва да продаде френските си имоти на Алфрид Круп - внук на големия германски оръжеен магнат Алфред Круп. Според ,,The New Encyclopaediq Britanica" разлютеният Круп урежда Ротшилд да бъде изпратен в печално известния лагер на смъртта в Аушвиц (Освиенцим), където е умъртвен с газ. Този инцидент, заедно с експлоатацията на робски труд изправя внука Круп пред съдиите от Нюрнбергския трибунал за военни престъпления.

  Със или без влиянието на Ротшилд, няма съмнение, че изкачването на Хитлер на власт се основава на подкрепата на основните германски банки - банковата фирма на Шрьодер в Кьолн, Дойче Банк, Дойче Кредит Гезелшафт и огромната застрахователна фирма ,,Алианц".
   Един директор от Дойче Банк очертава някои от военновременните заеми на банката: 150 милиона райхсмарки на самолетостроителната индустрия, 22 милиона на Бавариан Мотор Веркс (BMW), 10 милиона на Даймлер-Бенц (Мерцедес) - само през 1943г. Подобни суми са отпуснати отново през 1944г.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.