Ads Top

Орден на тамплиерите - Част 1

През Тъмните векове църквата в Рим контролира Западния свят. През вековете, водещи до Ренесанса, църквата многократно изпраща армии от най-добрите си мъже в Близкия изток в опит да завладее Светите земи от мюсюлманите, които ги заемат. Това са наречени Кръстоносни походи (Crusades), което означава ,,Война на кръстове". Има осем големи кръстоносни похода. Според повечето исторически книги това са:
  1. 1095-1101;
  2. оглавен от Луи VII от Франция, 1145-1147
  3. ръководен от Филип Август от Франция и Ричард Лъвското сърце, 1188-1192;
  4. по време на който е завладян Константинопол, 1204;
  5. в който изпъква завладяването на Дамиета, 1217;
  6. в който участва императорът на Свещената римска империя Фредерик II (1228-1229);
  7. също под водачеството на този крал, 1270г.
    Има много на брой малки кръстоносни походи, например изличаването на Албигойската ерес, което започва през 1209г. Тези кръстоносни походи продължават до края на XVII век, например похода в Лепанто през 1571г., в Унгария през 1664г., и този на херцога на Бургундия до Кандия през 1669г.

   В Южна Франция има християни, които вярват в много различен вариант на историята за Христос от този, на който учи римокатолическата църква. Вярват, че Исус Христос не се е обрекъл на безбрачие, а е женен за Мария Магдалина. Двамата имат деца, които отиват в Южна Франция след смъртта на Исус. Наследниците му продължават неговата линия. Вярват и че римокатолическата църква целенасочено е прикрила значението на Мария Магдалина в живота на Христос и е превела погрешно евангелията, за да внуши, че тя е била проститутка. Катарите са убедени, че църквата е направила това, за да попречи на жените да имат смислена роля в църквата и да гарантират, че водачът, папата, винаги ще се избира от група, която може да се проследи до учениците на Христос, а не до кръвната линия на Исус. Смята се, че докато са в Светите земи, онези, които вярват в алтернативната версия за живота на Христос, търсят доказателство за убежденията си и че това доказателство вероятно е било намерено и пренесено обратно в Европа. Тази група от кръстоносци става известна като Орден на тамплиерите.

   Какво е доказателството за кръвната линия на Исус?
   Смята се, че през 1118г. десет френски кръстоносци, свързани с фламандския кралски двор, които пътуват до Йерусалим, се свързват с крал Балдуин II в този град и го молят да им позволи да действат като пазачи по пътищата, за да охраняват поклонниците, пътуващи до и от Светите земи. (Град Йерусалим е в ръцете на кръстоносците от 1099г., когато е завладян от рицарите от Първия кръстоносен поход, воден от Годфроа дьо Буйон. Независимо от това пътищата до и от Светите земи остават опасни заради останалите мюсюлмани в областта.) В замяна френските кръстоносци, сред тях и Юг дьо Пайен, Бисол дьо Сен Омер, Юг граф на Шампания, Андре дьо Монбар (чичото на св. Бернар) и Аршамбо дьо Сен-Ейнян, искат разрешение да живеят в царския дворец, разположен до джамията Ал-Акса, която е построена върху руините на Соломоновия храм. Стават известни като ,,Ордена на бедните рицари на Христа и на Соломоновия храм". Това в крайна сметка е съкратено на ,,Рицари на храма", превърнало се в ,,Knights Templar" (Орден на тамплиерите).

   Дали Орденът на тамплиерите наистина е защитавал поклонници от атаки по пътищата, е спорен въпрос. Смята се, че с тази задача в действителност се заема друга група, известна като ,,Суверенен орден на св. Йоан от Йерусалим" (известен също и като хоспиталиери).

   Орденът на тамплиерите обаче прекарва много време в разкопки на Соломоновия храм. Храмът е строен и разрушаван много пъти, датирайки поне до VI век пр.н.е.. Преди да се превърне в мюсюлманска джамия, е бил храм на Ирод Велики, разрушен от юдеите през 70г., само четири години след завършването му. Той е съществувал преди, по време на и след времето на Христос, така че има какво да се разкопава. Твърди се, че тамплиерите откриват ,,свитъците на познанието", които се занимават с живота на Исус и предшестват евангелията. Това е познание, което по някаква причина им дава власт над църквата в Рим.

   Първият писмен разказ за Ордена на тамплиерите идва от франкския историк Гийом от Тир, който пише за тях от 1175 до 1185г. Има доста голяма празнина - повече от един човешки живот - между основаването на тамплиерите и първия писмен разказ за тях. Писанията на Гийом са били характеризирани като ,,мъгляви" и ,,повърхностни", така че тази версия за произхода на групата не бива да се смята за окончателна история. Тя просто е единствената история, с която разполагаме. Има елементи на историята, при които скептиците повдигат вежди. Например първоначалните девет рицаря не допускат кандидати в ордена си в продължение на девет години и са толкова бедни, че яздят по двама на кон. (Тамплиерската емблема, показваща двама рицари на един кон, предполагаемо от бедност, продължава да съществува от XIII век, по което време тамплиерите вече са богати.)
   Някои смятат, че ако произходът на тамплиерите е наистина такъв, какъвто е описан от Гийом, трябва да има потвърждение и от други източници. Френският крал има официален историк на име Фулк дьо Шартр, чиито трудове за периода са запазени и до днес, но там изобщо не се споменава за тамплиери. Това е странно, защото щяха да ги забележат поклонниците по пътищата, водещи до и от Светите земи.

   Според Манли П. Хол ,,Познанието за тамплиерите, засягащо ранната история на християнството, несъмнено е една от основните причини за тяхното преследване и най-накрая унищожение."

   Орденът на тамплиерите е официално признат от църквата през 1128г., след като великите майстори на тамплиерите пътуват до Троа, на 75 мили югоизточно от Париж. Там те се срещат с католическите водачи, включително човека, който по-късно ще бъде канонизиран като св. Бернар. Църквата признава рицарите като официален военен и религиозен орден. Църквата дава на рицарите Order - набор от правила, - което означава, че всички рицари трябва да положат клетва в безбрачие и бедност, че във времена на война не могат да се оттеглят освен при особено бедствени обстоятелства и че им се разрешава да събират дарения. Юг дьо Пайен получава титлата ,,Велик майстор". Трябва да се подстрижат, но им е забранено да се бръснат. По онова време трябва да носят бели наметала - облекло, с което все още са известни. (През 1146г. скосеният червен кръст е добавен към наметалата.) Решава се, че новопостъпилите в ордена ще му прехвърлят всичките си притежания.

   След като църквата санкционира тамплиерите, те незабавно започват да трупат огромно богатство, предимно чрез придобиване на именията на по-богатите нови членове. За една година тамплиерите притежават земя и замъци от Шотландия до Светите земи. С нарастване на броя им те се превръщат в най-силната военна сила в света. Орденът има свои лекари и медицинското познание сред тамплиерите е изпреварило времето си. Значението на хигиената например се разбира от рицарите, които живеят в свят, в който чистотата се смята за нездравословна. Епилепсията - често срещана по онова време - от по-голямата част от света се смята за обладаване от духове, но тамплиерите я разбират като болест, която може да се контролира.

   Твърди се, че Орденът на тамплиерите от време на време се обединява с ислямска секта, известна като Асасини (Повече ТУК), във военни действия, например атаката от 1129г. срещу Дамаск, водена от йерусалимския цар Балдуин. Други източници говорят за тамплиерите и асасините като ,,смъртни врагове", Разбира се, и двете версии може да са верни.
   Орденът на тамплиерите приема структура, която осигурява шаблона за бъдещите тайни общества, включително франкмасонството. Разделят се по ранг и ритуално пазят тайните - не само от обществеността, но и един от друг,

   Набират се нови членове, докато членската маса става двадесет хиляди.

   Вътрешното ядро на Ордена на тамплиерите забогатява неимоверно. През 1139г. папа Инокентий II заявява, че Орденът на тамплиерите не бива да отговарят пред никоя друга власт освен пред църквата. Сдобиват се със земя и започват да обменят пари срещу такса. Смята се, че в действителност тамплиерите измислят понятието заем. Издават и първите кредитни карти. В Англия една от услугите, които извършват за краля, е събирането на данъци - задача, която изпълняват срещу процент от събраното.

   Според Джим Марс ,,Заедно с банковите практики тамплиерите носят в Европа познанията за архитектурата, астрономията, математиката, медицината и медицинските практики. За по-малко от сто години след формирането на ордена тамплиерите са се развили в средновековието еквивалент на днешната многонационална корпорация."

   Тамплиерите започват да формират могъща империя, която се разпростира от Германия през цяла Европа до Константинопол. С изключение на самата църква, към 1150г. Орденът на тамплиерите е най-могъщата организация в Западния свят.

   Бертран дьо Бланшфор е четвъртият Велик майстор на Ордена на рицарите тамплиери. Той заема позицията от 1153 до 1170г. и е смятан за значим велик майстор. Именно той организира тамплиерите и ги трансформира в това, което днес би се нарекло международна корпорация.

   Тамплиерите започват да формират могъща империя, която се разпростира от Германия през цяла Европа до Константинопол. С изключение на самата църква, към 1150г. Орденът на тамплиерите е най-могъщата организация в Западния свят.
   Бертран дьо Бланшфор е четвъртият Велик майстор на Ордена на рицарите тамплиери. Той заема позицията от 1153 до 1170г. и е смятан за значим велик майстор. Именно той организира тамплиерите и ги трансформира в това, което днес би се нарекло международна корпорация.

   Към 1200г. тамплиерите притежават приблизително девет хиляди замъци из Европа. Много от тези структури са построили сами. Строят също църкви и военни крепости. Фортовете често се строят на полуострови или на планински върхове, за да затрудняват атаките.

   По някое време между 1195 и 1220г. Волфрам фон Ешенбах пише епичната романтична поема ,,Parziwal" (,,Пърсифал"). В нея силата на тамплиерите е обяснена с факта, че те са тези, които пазят светия граал, семейството на граала и неговия замък.

   Тамплиерите имат собствена могъща армия и флота. Тамплиерските кораби плават под знаме с череп и кръстосани кости - символ, който по-късно ще се асоциира с пиратството. Подозира се, че черепът и кръстосаните кости може би имат нещо общо с тайната, която тамплиерите пазят, ключа към могъществото им. Тамплиерите са изключително умели навигатори в моретата и са сред първите, които използват магнитния компас, и това им позволява да плават в нощи, когато звездите не се виждат.

   Обяснение на произхода на тамплиерския символ с черепа и кръстосаните кости се предлага от Дж. С. М. Уорд в неговата книга ,,Freemasonry and the Ancient Gods" (,,Франкмасонството и древните богове"). Той пише: ,,Великата дама от Маракле, е обичана от един тамплиер, господар на Сидон, но умира млада и в нощта на нейното погребение този зъл любовник се промъква до гроба, изравя тялото и се гаври с него. Тогава глас от празнотата му заповядва да се върне след девет месеца, защото ще открие сина си. Той се подчинява на заповедта и след уреченото време разравя отново гроба и открива глава върху бедрени кости от скелет (череп и кръстосани кости). Същият глас му заповядва: ,,пази я добре, защото тя ще ти даде всички хубави неща" и затова той я взема със себе си. Това става неговият гений-пазител и той успява да разгроми враговете си, като просто показва магическата глава. След необходимото време тя преминава в ръцете на Ордена."

   В началото на XIII век, по време на Албигойския кръстоносен поход за унищожаване на катарската секта от Южна Франция, при който според оценките са убити двеста хиляди души, единствените катари, които оцеляват, са скрити сред редиците на тамплиерите. Бертран дьо Бланшфор е член на катарско семейство.

   Една прочута сграда, построена от тамплиерите, продължава да съществува и остава туристическа атракция - катедралата в Шартр на река Ер югозападно от Париж. Строежът на катедралата започва през 1145г. Пожар през 1194г. изисква 26 години реконструкции. Катедралата е разположена на 48"26'51 на север и 1"29'14 на изток. Смята се, че това е първата сграда, построена в готически стил. Сградите от онова време по правило са ниски и с формата на блок, докато тази структура е с внушително високи тавани и използва нечуваните дотогава висящи контрафорси като архитектурна техника.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.