Ads Top

Привидните общества

В нашата правна система правилното функциониране на свободната пазарна икономика е гарантирано от закона с набор от специфични антимонополни правила, дефинирани като ,,antitrust". Самото наблюдение за спазването им е поверено на публични органи, отговарящи за надзора на изпълнението на условията, необходими за упражняването на свободна търговска конкуренция между различните икономически субекти.

   Злоупотребите и споразуменията между доминиращите предприятия, било поотделно или съвместно, са забранени от система от правила, които отделният индивид възприема като непреодолима преграда, изградена от законодателната власт като механизъм за защита на икономически по-слабите субекти.

  Това убеждение се подсилва от конкретни факти, като свободният достъп на предприемачеството и конкурентните дейности между търговските предприятия, което се проявява в т. нар. ,,ценова война" между тях. Офертите и търговските промоции, които насърчават тази безмилостна конкуренция, имат психологически ефект върху търговското приложение на концепцията ,,свободна конкуренция в условията на свободен пазар".

   Достатъчно е да влезем в един супермаркет, за да открием по рафтовете безброй различни продукти, произведени от различни малки и големи предприятия, произведени от различни малки и големи предприятия, които се състезават помежду си, за да съблазнят все по-голям брой потребители. Ситуация, която се наблюдава във всеки един търговски сектор - от помпите за доставка на гориво до продажбата на електрически крушки.

   Дори и светът на информационната сфера изглежда като огледало на демокрацията и плурализма със списания и вестници, новинарски телевизионни предавания от всички политически цветове в непрекъснато противоречие помежду си. Нашите демократични конституции също установяват равенство на всички граждани пред закона, правото на глас и възможността да избират политическата партия, към която да се причислят. При желание всеки би могъл да промени и пола си по лични документи, така че много хора са принудени да смятат, че един от основните недъзи на обществото е именно превишаването на свободата, което то позволява.

   Всичко изброено дотук е вярно, но само привидно, защото дори и когато не подозираме, всеки наш ,,свободен избор" в действителност е предопределен от това, което ни е позволено да изберем от управляващия елит. Факт, който наблюдаваме в предоставянето на изключителна свобода по отношение на несериозни неща, но абсолютна импотентност за важните неща и едно много страшно ниво на общо невежество за всичко, което трябва да знаем.

   В социалната ни система върхушката упражнява власт върху народа чрез рафинирани техники за контрол, които карат отделният човек да вярва в свободата си, като манипулира общественото мнение и представя реалността не такава, каквато е.

   По своята същност човешкото същество има тенденция да се адаптира към социалните условия, в които се намира, и в едно съвременно общество като нашето, където телевизията е тази, която налага модел на поведение и стил на живот, които трябва да следваме, е достатъчно да се дирижира медийният цирк, за да се доведе населението до желаното умствено и културно равнище. В този контекст манипулаторите на общественото мнение необходимо само да са достатъчно далновидни, за да представят своите инструменти за пропаганда като средства за свободно разпространение и абсолютно зависими.

  За да поддържат не високо ниво на интелигентност, медиите непрекъснато се опитват да ,,промиват мозъците" на хората и да ги превърнат в свои ,,ученици". Не са единични случаите, когато ,,крещящо" невежи идиоти (но удобни) биват превръщани в идоли от медиите и в примери за подражание, докато ,,неудобните" интелектуалци са захвърляни в забвение.

   Илюзията, че сме свободни обаче, изчезва веднага, след като нашите интереси влязат в конфликт с интересите на ,,тайните общества"; в момента, когато разберем кой реално контролира това общество. С редки изключения, които потвърждават правилото, нито една политическа партия, институция или информационен орган, които преди сме смятали за свободни и независими, не би приела да се изправи срещу тях. Политици и магистрати, отдалечавани от поста им и още по-лошо - преждевременно са ,,изчезнали".

   Истината е, че и в областта на информацията, и в областта на политиката и икономиката не се допуска да се преминат границите на познанието и свободата, които са определени от финансовия елит.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.