Ads Top

Тайните на парите и Федералният резерв - Част 2


Вероятно не е съвпадение, че първият опит за убийство в Америка е срещу Джексън през
1835г. от човек на име Ричард Лоурънс, който твърди, че е ,във връзка със силите в Европа" Пистолетите на Лоурънс засичат и невредим, но вбесен, Джексън изтегля правителствените фондове от ,,бърлогата на пепелянките", а президентът на ,,Втора банка" Никълъс Бидъл си отмъщава, като орязва кредитите в национален мащаб и причинява огромна икономическа паника. Според Юстас Мълинс Бидъл е агент на Якоб Ротшилд в Париж.

   След това Джаксън е цензуриран от приятелите на Бидъл в Сената с 26 на 20 гласа срещу получаването на разрешение от Конгреса на изтеглянето на фондовете. Политическата мотивация зад това действие е потвърдена през 1837г., когато Сенатът анулира неодобрението си за Джексън с 24 на 19 гласа. Бидъл изчезва от сцената и към края на двата мандата на Джексън ,,Старият кривак" е успял тотално да елиминира националния дълг.
   Джексън разглежда маневрите на Бидъл като дързък опит за изнудване на правителството да поднови разрешителното на банката. Той предупреждава: ,,Дръзкият опит, който настоящата банка направи, за да контролира правителството, бедствието, което тя произволно причини... са само предупреждения за съдбата, която чака американския народ, ако той се заблуди и увековечи тази институция или някакво друго учреждение като нея."

  Има и други опити да се възкреси централна банка, но нито един от тях не успява до създаването на ,,Федералната резервна система" през 1913г.

   Усилието да се възкреси централната банка всъщност започва три години по-рано. ,,Към края на 1910г. имаше един случай, когато бях потаен, всъщност прикрит като всеки конспиратор... Не смятам, че е преувеличение да се говори за тайното пътуване до Джекил Айлънд като за действителното зараждане на това, което в крайна сметка стана Федерална резервна система..." - пише Франк А. Вандерлип, един от хората, които създават Федералния резерв. След това той става президент на ,,Нешънъл Сити Банк" от Ню Йорк.

  Вандерлип говори за тайно пътуване в нощта на 22 ноември 1910г. на седмина мъже, представляващи може би една четвърт от богатството на света, до Джекил Айлънд - островното убежище на Дж. П. Морган до бреговете на Джорджия. Тази мисия е толкова тайна, че се използват само малките имена, а редовната прислуга на острова е била заменена с нови служители, които не познавали никого от поседителите.
  
   Потайните седмина са Вандерлип, който представлява Уилям Рокфелер и инвестиционната фирма на Джейкъб Шиф ,,Кун, Лоеб и компания", помощник-секретарят на Американската хазна Ейбрахам Паят Ендрю, старшият партньор в ,,Дж. П. Морган Кампания" Хенри П. Дейвисън, президентът на Първа национална банка на Ню Йорк (доминирана от Морган институция) Чарлз Д. Нортън, помощникът на Морган Бенджамин Стронг, партньорът в ,,Кун, Лоеб и компания" Пол Мориц Варбург и сенаторът от Роуд Айлънд от Републиканската партия ,,Камшика" Нелсън У. Олдрич, председател на Националната валутна комисия - единственият, който не е банкер в групата. Олдрич обаче е съдружник на банкера Дж. П. Морган и тъст на Джон. Д. Рокфелер, младши. Варбург - представител на европейските Ротшилдови - е брат на Макс Варбург, шеф на банковия консорциум ,,М. М. Варбург" в Германия и Холандия.

   Групата се уединява за седмица на Джекил Айлънд и подготвя планове за банкова реформа, която правителството смята за необходима заради поредица от финансови паники. Днес много изследователи са убедени, че тези паники са изкуствено създадени, за да се принуди обществеността да приеме точно тези ,,реформи".

   Ралф Епърсън отбелязва, че Морган се е върнал в Щатите след посещение в Европа в началото на 1907г. и веднага започват слухове, че Никърбокър Банк в Ню Йорк е неплатежоспособна. Уплашените вложители започват да обсаждат банката, което предизвиква подобни атаки срещу други банки и така започва Паниката от 1907г. ,,Изследването на паниките от 1873, 1893 и 1907г. сочи, че тези паники са резултат от операциите на международните банкери в Лондон" - заключава Юстас Мълинс - оторизираният биограф на поета Езра Паунд, който насърчава Мълинс да изследва Федералния резерв през 1948г.

   Президентът на Принстънския университет (на когото скоро предстои да стане американски президент) Удроу Уилсън обявява своето решение за финансовата паника: ,,Всички тези неприятности можеха да се избегнат, ако бяхме назначили комитет от шест или седем обществено отговорни мъже като Дж. П. Морган, за да се занимават с делата в нашата страна". Надигат се призиви за стабилна национална банкова система.

   ,,Така американският народ, който беше изстрадал Американската революция, войната от 1812г., битките между Ендрю Джексън и ,,Втора банка на САЩ". Гражданската война, предишните паники от 1873 и 1893г., а сега и Паниката от 1907г., най-накрая е обусловен до такава степен, че да приеме решението, предложено от онези, които са предизвикали всички тези събития: международните банкери. Това решение е централна банка" - пише Епърсън.

   Под натиск от избирателите Конгресът приема закона ,,Олдрич-Врийланд" през 1908г., който дава право на националните банки при критични обстоятелства да издават валута, наречена ,,знаци", и създава Националната валутна комисия, председателствана от сенатор Олдрич, за да препоръча начини за стабилизиране на американската валутна система.

   ,,От самото начало е очевидно, че Комисията е измама" - пише Грифин. - ,,Така наречената откриваща фактите група не провежда официални срещи в продължение на близо две години, докато Олдрич обикаля Европа, консултирайки се с висшите централни банкери на Англия, Франция и Германия. Триста хиляди долара на данъкоплатците са похарчени за тези гуляи и единственият осезаем продукт от работата на Комисията са 36 дебели тома с историята на европейското банкиране".
   Тези томове се съсредоточават върху германската ,,Reichs-bank", чиито основни акционери са Ротшилдови и семейната фирма на Варбург - ,,М. М. Варбург".

   Окончателният доклад на Комисията е подготвен от седмината видни мъже, които пътуват до Моргановия Ловен клуб на Джекил Айлънд, уж за да ловуват патици. Те заключават, че в САЩ не бива да има една централна банка, а няколко и са съгласни, че никой не трябва да изговаря думите ,,централна" или ,,банка". Най-важното: решават, че това създание ще бъде сътворено така, че да изглежда като официална агенция на американското правителство.

  Говорейки пред доброжелателната публика на Американската асоциация на банкерите, Олдрич заявява: ,,Предложената организация не е банка, а кооперативен съюз на всички банки в страната за определени цели". Варбург е измислил идеята за конструиране на този кооперативен съюз по начин, приятен както за банкерите, така и за обществеността. Всякакви ограничения върху банкерите биха могли да бъдат - и наистина са - отстранени по-късно.

   Това предложение обаче, което става известно като ,,Плана Олдрич" на името на защитника си в Сената, има лоша съдба още от самото начало. Твърде много хора го възприемат като прозрачен опит за създаване на система на банкери от банкери за банкери. ,,Планът Олдри" е планът Уолстрийт" - предупреждава конгресменът Чарлз А. Линдбърг, баща на прочутия авиатор. Когато Олдрич предлага плана си като законопроект, той така и не излиза от комисията.

   Грейдър се присмива, че ,,склонните да откриват конспирации критици преувеличават значението на срещата на Джекил Айлънд", но признава, че ,,техните подозрения са поетично точни", тъй като банкерите знаели, че ,,всяко предложение, идентифицирано като законопроект на Уолстрийт, ще е обречено в доминираната от демократите Камара на представителите".
   Нужна е нова тактика и тя идва под формата на председателя на Комисията по банки и валута на Камарата на представителите, конгресмена Картър Глас от Вирджиния, който атакува Плана Олдрич, като открито заявява, че в него липсва правителственият контрол и така създава банков монопол. Глас нахвърля алтернатива - Закона за Федералния резерв - и изразява анти-Уолстрийт чувства.

   Плановиците от Джекил Айлънд Вандерлип и Олдрич говорят злъчно срещу законопроекта на Глас, макар че цели части са идентични с Плана Олдрич. Това очевидно е опит да се спечели подкрепата на обществеността за законопроекта на Глас чрез преструвки на противопоставяне от страна на банкерите.

   Тези усилия се съпровождат от една организация за банкова реформа, наречена Национална гражданска лига ,,напълно финансирана и контролирана от банките под ръководството на Пол Варбург" според Грифин.
   ,,Функцията на организацията е да разпространява стотици хиляди ,,образователни брошури", да организира кампании за писане на писма до конгресмени, да осигурява материали, които могат да се цитират в новинарските медии, и по други начини да създава илюзията за всенародна подкрепа за плана от Джекил Айлънд" - добавя той.

   Начело на Лигата е професорът по икономика Дж. Лоурънс Лафлин от Университета на Чикаго - училище, което получава щедри дарения от Джон. Д. Рокфелер.

   Докато се постига подкрепа от обществеността за новата банкова система, на политическата арена се разиграва друга често използвана тактика. Президентът Уилям Хауард Тафт вече публично е обещал да наложи вето на всякакво законодателство, създаващо централна банка. Банкерите имат нужда от по-послушен лидер.

   Този водач е Удроу Уилсън - университетският преподавател, който е поддържан като президент на Принстънския университет от бащите си състуденти Кливланд Х. Додж и Сайръс Маккормик - и двамата директори на ,,Нешънъл Сити Банк" на Рокфелер в Ню Йорк. ,,В продължение на близо двадесет години преди номинацията му, Удроу Уилсън се движи в сянката на Уолстрийт" - пише Фердинанд Лъндбърг.
   Уилсън, който е хвалел Дж. П. Морган през 1907г., е направен губернатор на Ню Джързи. Сега той става изборът на банкерите за президент. Номинацията на Уилсън е осигурена от човека, който от този момент нататък ще е негов непрекъснат компаньон и съветник - полковник Едуард Мандел Хаус, близък сътрудник на Варбург и Морган. ,,Семействата Шиф, Варбург, Кан, Рокфелер и Морган имат вяра в Хаус" - отбелязва проф. Чарлз Сеймур, който редактира документите на Хаус.

   Има обаче проблем. Ранните проучвания на общественото мнение показват, че демократът Уилсън не може да разгроми републиканеца Тафт. В маневра, която е била използвана успешно няколко пъти след това, бившият президент Теодор ,,Теди" Рузвелт, също републиканец, е насърчен да се кандидатира като кандидат от трета страна с големи суми пари, осигурени на неговата Прогресивна партия от двама  основни дарители, тясно свързани с Морган. Схемата върши работа. Рузвелт отнема гласове от Тафт, така че Уилсън, който също се е заклел, че ще подпише Закона за Федералния резерв, е избран с много малка преднина.

   Нужда е фасада на противопоставяне от Уолстрийт. Уилям Макаду - зет на Уилсън, който е назначен като секретар на хазната - по-късно разкрива: ,,Банкерите се бореха срещу... Закона за федералния резерв с неуморна енергия на хора, борещи се с горски пожар. Казваха, че е популистки, социалистически, полуопечен, деструктивен, инфантилен, зле замислен и неработещ". Същевременно обаче Макаду заявява в интервюта с тези банкери: ,,Постепенно - през цялата неяснота е дим на споровете - разбрах, че банковият свят всъщност не се противопоставя толкова силно на закона, колкото се преструва..."

   Уилсън подписва Закона за Федералния резерв на 23 декември 1913г., само два дни преди Коледа, когато някои конгресмени вече са по домовете си за празниците, а вниманието на средностатическия гражданин очевидно е насочено другаде.

   ,,Конгресът е обходен във фланг, надхитрен и победен от измамна, но брилянтна психо-политическа атака" - коментира Грифин.

   Системата на Федералния резерв днес е съставена от дванадесет федерални резервни банки, всяка обслужваща част от страната, но доминирана от Нюйоркската Федерална резервна банка. Тези банки се ръководят от борд на гуверньорите, назначаван от президента и потвърждаван от Сената - обикновено напълно формална процедура на безкритично одобрение.

   Федералният резерв е такава кардинална сила в световната икономика, че финансови експерти във всяка страна обръщат специално внимание на всяко действие, което той предприеме. ,,Вниманието е оправдано" - пише Ким Кларк от ,,U.S. News & World Report", - ,,тъй като дори и най-малката промяна на лихвените проценти може да размъти пазарите и да създаде или да разруши милиони работни места."

   Истинската история на Федералния резерв е кой го контролира и защо. ,,Използването на централна банка, за да се създават сменящи се периоди на инфлация и дефлация, а по този начин и маменето на обществеността по две линии заради големи печалби е разработено от международните банкери до ранга на точна наука" - отбелязва Алън.

   Конгресменът Линдбърг през 1913г. казва, че Федералната резервна система ,,основана най-гигантския тръст на земята... Когато президентът подпише този закон, невидимото управление от паричната власт... ще бъде легитимирано. Новият закон ще създаде инфлация винаги когато тръстовете искат инфлация. Отсега нататък депресиите ще се създават научно" - предупреждава той.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.