Ads Top

Тамплиерите - Банкери и Строители - Част 2

Стъклописите в Шартър предизвикват много коментари. ,,Нищо подобно не е виждано преди и нищо подобно няма да се види след това" - коментира Гарднър. - ,,Дори в здрач това стъкло запазва яркостта си повече от всяко друго. Готическите стъклописи имат и уникалната сила да трансформират вредните ултравиолетови лъчи в благотворна светлина, но тайната на производството им така и не е разкрита... Няма съвременен научен процес или химически анализ, който да е успял да проникне в загадката." Освен това Гарднър отбелязва, че сред усъвършенстващите готическите стъклописи е Омар Хаям и това отново свързва тамплиерските строители с източните познания на хашшашините.

   Хенкок отбелязва, че силата и величието на Карнакския храм на Египет, ,,стъпаловидната" пирамида на Джосер и Великата пирамида са ненадмината до времето на тамплиерските катедрали. Той добавя, че се убеждава още по-силно в някаква връзка между Древните мистерии и катедралите, когато си спомня, че св. Бернар веднъж определя Бога като ,,дължина, ширина, височина и дълбочина" - ясно внушение за познанията на Питагор, Платон и древните египтяни.

   В катедралата в Шартър има и физически доказателства, които силно подкрепят идеята, че тамплиерите са придобили скрити познания за историята на Иисус. На северната порта в Шартър, над малка колона, е издялан кивотът, носен на каруца с колела. Тъй като кивотът на завета липсва от разрушаването на юдейския храм през 70-те г. и тъй като преди това време всички разкази описват кивота като носен на ръце, много изследователи са открили кивота и са го пренесли в Европа.
   Гравюрата е недвусмислено свързана с кивота, тъй като надпис на латински точно под нея гласи: ,,На това място Кивотът е обичан и му се подчиняват", макар че би могло да значи и ,,На това място кивотът е скрит". В друга част на катедралата в Шартър има каменна гравюра, за която се смята, че представлява Дева Мария и е свързана с надписа ,,arcis foederis", или Кивота на завета.

   Макар да е вярно, че различни християнски традиции изобразяват Дева Мария като ,,жив" кивот на завета, защото е износила Иисус. гравюрата на кивота върху каруца ясно показва, че тази гравюра може да се отнася и до осезаем кивот от Стария завет.

   Цялата тази загриженост за Мария и кивота осигурява силна подкрепа на идеята, че много образовани хора през средновековието са знаели за традиция, която твърди, че и Мария, и кивотът по някое време вероятно са пребивавали в Европа.

   Истинската съдба на легендарния кивот остава голяма загадка. Някои изследователи вярват, че той е разрушен, докато други са убедени, че продължава да съществува на някакво скришно място на тайно общество или вероятно е съхранен в катакомбите под Ватикана. Греъм Хенкок, бившият кореспондент на ,,The Economist" за Източна Африка, провежда задълбочено изследване на кивота и заключава, че той е скрит в Етиопия, където остава и днес. Поне един съвременен изследовател вярва, че този свещен обект все още може да е скрит под скалата Мория в Йерусалим.

   Друга ясна връзка между тамплиерите и тяхната работа в Храма на Соломон може да се открие в параклиса в Рослин - миниатюрна катедрала в малкото шотландско градче Рослин, южно от Единбург. Уилям Синклер - наследник на видното семейство Сен-Клер, свързано чрез брак с великия майстор Пайен, основава параклиса през 1446г., но той е завършен през 1486г. от сина му, Оливър. Намерението е той да е първата част от по-голяма църква, която така и не е завършена.

  Очевидно християнско място за преклонение, по отношение на Рослин възникват въпроси. ,,Всъщност това е странна комбинация от скандинавски, келтски и готически стил" - отбелязва Гарднър. ,,При проверката на официалната история установяваме, че Рослин е трябвало да бъде осветен наново през 1862г." - пишат Найт и Ломас. - ,,Преди тази дата съществува несигурност за статуса му по отношение на освещаването... Символизмът е египетски, келтски, еврейски, тамплиерски и масонски в изобилие; таван, осеян със звезди, растения, излизащи от устата на келтските Зелени човечета, вплетени пирамиди, образи на Моисей, кули от Божествения Йерусалим, гравирани кръстове, както и квадрати и компаси. Единствената сигурна християнска образност е в по-късните викториански промени..."

   Найт и Ломас откриват, че планът на пода на Рослин е точно копие на този на ,,Храма на Соломон" в Йерусалим и дори включва двете важни колони на входа. Те са наречени ,,Яхин и Боаз" - имена, свързани с Древните мистерии, които продължават да имат митично и мистично значение както за евреите, така и за франкмасоните.

   ,,Рослин не е просто параклис" - заключават Найт и Ломас, - ,,Той е посттамплиерско светилище, изградено да даде подслон на свитъците, открити от Юг дьо Пайен и неговия екип под най-святата светиня от всички" - последния храм в Йерусалим. ,,...Параклисът в Рослин е преднамерено повторение на мястото, където са били погребани тайните свитъци" Тези автори пишат, че свитъците, скрити под храма в Йерусалим, са най-високо ценените трудове на юдеите, особено на по-отдадените секти, и представляват ,,най-безценното съкровище на християнския свят", може би включвайки отдавна загубения документ ,,Q", за който се твърди, че е основата на евангелията на Матей, Марко, Лука и Иоан. ,,По-обикновените материали, например Общинския правилник, се намират по цяла Юдея на места, които са толкова скромни като Кумранските пещери" - добавят те.

   Трябва също така да се отбележи, че по времето, когато тамплиерите строят своите готически катедрали, нито една не носи изображение на Разпятието - изключително странна аномалия за християнски орден, но убедително доказателство, че тамплиерите наистина отричат ортодоксалното становище за това събитие.

   Друг фактор, свързващ тамплиерите с ересите от онова време, са романизираните писания на Волфрам фон Ешенбах, чийто герой Персивал се превръща в Парсифал от прочутата опера на Вагнер, ,,Parsifal", за която се твърди, че е едно от най-визионерските и езотерични произведения на Вагнер, свързва неговия светоглед с тамплиерските традиции. Беден баварски рицар, за Волфрам мнозина смятат, че е тамплиер, тъй като несъмнено демонстрира много интимно познание за тамплиерите, както и за тяхното ,,оборудване" и бойни техники. Той описва братството от рицари, облечени в бели мантии, декорирани в червени кръстове, пазещи някаква велика и свещена тайна, и дори ги нарича ,,Templeis", което може да се преведе като тамплиери.

   Именно Волфрам е сред първите, които популяризират легендата за ,,Светия граал" - онази убягваща цел на редица средновековни начинания. Митологията за граала - крал Артур, Мерлин и Кръглата маса - всъщност започва с поема от Кретиен дьо Троа, написана в края на XII век. Кретиен е този, който пръв назовава жилището на Артур Камелот. Тъй като Кретиен живее в Троа - мястото на официалното санкциониране на ордена - и е нает от графа на Шампания, сеньор на великият майстор на тамплиерите Пайен, - може би е имал достъп до донесеното от Светите земи тамплиерско познание и го е включил в произведението си.

   В ,,Parsival" на Волфрам граалът е магически камък, даряващ младост на онзи, който го притежава. Този камък се пази от рицарите тамплиерите в големия храм ,,Munsalvaesche", или ,,Планината на спасението", за която се вярва, че е свързана с планинската крепост Монсегюр в южна Франция - последния бастион на катарите.

  Волфрам се свързва още по-силно с тамплиерите, когато разказва, че източникът му за ,,Parsival" идва от древен арабски ръкопис, който се пази от династията Анжу.

   Започвайки с тамплиерите, след това пробивайки си път през Цистерцианския орден на св. Бернар към символната архитектура на готическите катедрали, семената на тяхната ерес се разпространяват надлъж и нашир.

   Тамплиерите процъфтяват благодарение на технологиите и философиите, открити в Йерусалим, докато църквата се настройва все по-антагонистично, постепенно осъзнавайки заплахата, която представлява тяхното познание. На свой ред тамплиерите се настройват срещу църквата. Изследователят Дейвид Хатчър Чайлдрес прави наблюдението: ,,За тамплиерите истинската църква - тази, която учи на мистицизъм, прераждане и добри дела - е потисната от тъмна сила, която се е нарекла единствената права вяра".

   През столетията, в които властва, църквата - тогава неустоимо изкушение за корумпирани официални лица, негодници и измамници, както и за набожните - често предизвиква кървави кланета срещу враговете си, което в крайна сметка започва да означава всеки, който не се подчини на нейната власт. Например в периода 1208-1244г. десетки хиляди души са убити от папската армия, изпратена от Ватикана в провинция Лангедок в югозападна Франция - отколешния дом на рицарите тамплиери, както и родина на някои изключително неортодоксални идеи.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.