Ads Top

Светът на парите - Изграждането на една парична империя от семейство Ротшилд - Част 2 - Край

Ротшилдови обаче не могат напълно да избягат от критичния поглед на медиите и от време на
време има възможност за кратко надникване, осигурено от достойни за новина събития, например ,,мистериозното самоубийство" на 8 юли 1996г. на 41-годишния Амшел Ротшилд, председател на семейната финансова империя.

 Амшел - като най-големия син - става главен изпълнителен директор на ,,Ротшилд Асет Мениджмънт" през 1990г. и се издига до председателското място през 1994г. Твърди се, че той се чувствал ,,неудобно" с ролята си в банковата империя, след като е бил принуден да я играе от баща си - лорд Виктор Ротшилд. Слуховете твърдят, че членовете на семейството не са доволни от неговата бизнес политика. Според журналистката Сали Бедел Смит, Ротшилдовата компания претърпява загуби за около 9 милиона долара в годината преди смъртта на Амшел. Това става по времето, когато Евелин Ротшилд току-що е подписала договор за съвместно предприятие с втората по големина банка в Китай. В усилие да поеме тази загуба, Амшел планира да консолидира разпрострелите се нашироко операции на семейството в един глобален концерн за 28 милиарда долара.

   Амшел Ротшилд е открит мъртъв в мраморната баня на хотелската му стая в Париж. Той лежал в основата на окачалката за кърпи, която е само на 1.5 м. от пода, и това кара един репортер да коментира: ,,Сигурно не е било лесно човек, висок 1.82 м. да се обеси на нея". Бил облечен само в хавлията си, а единият край на колана на робата бил увит около врата му. Другият бил завързан за напречната пръчка на закачалката, която уж инцидентно била изтръгната от стената от един от разследващите.

   Първоначално е обявено, че причината за смъртта е инфаркт, но по-късно тя е променена на очевидно самоубийство чрез удушаване. Няма предсмъртно писмо, нито доказателство за непочтена игра, макар че полицейският доклад е изпратен директно на френския министър на вътрешните работи, прескачайки нормалните канали. Това маневриране очевидно е направено по молба на странящото от публичност и реклама семейство - добра индикация за властта му надправителството.

   Без видими проблеми и без писмо, самоубийството е най-малко вероятната теория за смъртта на Амшел.
   Независимо от странните обстоятелства около смъртта му и позицията му в световното банково дело, в новинарските медии почти не се спомена и дума за смъртта на Амшел, в присъдата, че той се е обесил, беше приета без въпроси или коментари. 1997 Britannica Book of the Year (,,Книга на 1997 година на Британика") споменава смъртта му само с едно изречение. То е погребано в част, озаглавена ,,Икономическа сфера: банково дело", и гласи: ,,Британската банкова индустрия беше разтърсена през юли от несъмненото самоубийство на Амшел Ротшилд - главен директор на управлението на активите и очевидно наследник на глобалните банкови операции на семейството"
   Липсата на отразяване на съмнителната смърт на толкова известен човек е добър аргумент за онези, които виждат скрит контрол върху медиите.

   Биографът на Ротшилд, Уилсън изпитва страхопочитание от непреходната власт на семейството. ,,Генетика, митология, преднамерено обучение, възможностите, осигурени от богатството и връзките - всичко това е изиграло ролята саи в създаването на едно от най-забележителните - може би най-забележителното - семейство в най-новата история" - заключава той с възхищение - ,,Малко династии - с изключение на наследяването си в света в продължение на седем поколения."

   Наследяването само от първородния син се отнася до основното условие на първоначалното завещание на Майер Амшел, инструктиращо, че само най-големият син във всяко поколение може да контролира семейното богатство. По този начин семейство Ротшилд не само се държи здраво и сплотено, но и - както е в тайните общества - онези членове на семейството, които не са посветени в най-вътрешния контрол, нямат познания за финансовите дела на фамилията. Бивши топ ръководители на фирмите на Ротшилд се оплакват, че често са били държани ,,на тъмно" за важни решения.

   Сплотеността и потайността на това семейство, съчетани с невероятната власт и сила на богатството им, могат да обяснят често цитираното изказване на патриарха Майер Ротшилд: ,,Позволете ми да контролирам парите на страната и въобще не ме интересува кой кове законите й".
   Влиянието на Ротшилд се разпростира по целия свят. Семейството влияе върху доминиращата банка на Япония ,,Номура" чрез приятелството на Едмон Ротшилд с Цунао Окумура - човекът, който е най-отговорен за създаването на финансовия гигант.

   Ротшилдови способстват за създаването на държавата Израел. През 1917г., след като служи като член на британския парламент, ционистът втори лорд Лаянъл Уолтър Ротшилд - най-големият син, който наследява парите и титлата на Нейтън след смъртта му през 1915г. - получава писма от британския външен министър Артър Белфуър, изразяващо одобрение за основаването на отечество за евреите в Палестина. Това писмо по-късно става известно като Декларацията Белфуър. През 1922г. Лигата на нациите одобрява мандата Белфуър в Палестина, проправяйки пътя за по-късното създаване на Израел. Барон Едмон дьо Ротшилд, който изгражда първия нефтопровод от Червено до Средиземно море, за да донесе иранския нефт в Израел, и основава Израел Дженерал Банк, е наречен ,,бащата на съвременен Израел".

   В САЩ журналистът Уилям Т. Стил казва, че създаването на американско богатство от семейството е ,,дълбоко". ,,Работейки чрез фирмите от Уолстрийт ,,Кун, Лоен и компания" и ,,Дж. П. Морган Ко.", Ротшилдови финансират Джон Д. Рокфелер, така че той може да създаде империята ,,Стандарт Ойл" - пише Стил - ,,Освен това те финансират дейностите на Едуард Хариман (Железници: и Ендро Карнеги (Стомана)"

   Независимо дали Ротшилдови наистина доминират или влияят върху икономиката на САЩ, тесните връзки между богатите семейства и тайните общества на Америка с тези във Великобритания осигуряват солидна връзка с Европа, която може да се демонстрира.

   Една подобна връзка с сестринската организация на Трилатералната комисия, CFR и Билдербергите: Кралският институт за международна политика.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.