Ads Top

Тайните на парите и Федералният резерв - Част 1

Парите - независимо дали са парче хартия или цифра на компютърния екран - са вътрешно
безполезни, но въпреки това поддържат съвременния свят. Капаните на парите и банкирането са били сравнявани с тези на религията, но въпреки това само онези, които печелят от тях, разбират вътрешното функциониране на култа към парите. И усилено се трудят всичко да продължи да бъде така.

   В Америка върховният контрол върху парите е в ръцете на банерите от федералната резервна система (Федералния резерв) - ,,критичната аномалия в ядрото на демокрацията чрез представителство, неудобното противоречие с гражданската митология за самоуправлението", както е описан от Уилям Грейдър - бивш помощник управляващ редактор на ,,Washington Post"
   В книгата му от 1987г. ,,Secrets of the Temple: How the Federal Reserve Runs the Country" (,,Тайни от храма: как Федералният резерв управлява страната") се говори с пренебрежение за ,,нативистките теории за конспирацията", но въпреки това се представя убедителен аргумент, демонстриращ конспиративния контрол на Федералния резерв.

   Ранният човек не е имал нужда от пари. Ловувал е, когато е бил гладен, и се е занимавал със селскостопанска работа, за да складира храна за зимата. Ако е имал нужда от стока, която е принадлежала на съседа му, решението е бил бартерът.

   Със специализирането на труда обаче ограниченията пред бартера стават очевидни. Овчарят невинаги можел да заведе цялото си стадо на пазара. Затова хората се насочили към монетите като мярка за богатство. Ценните метали и особено златото са били ограничени, винаги желани и лесно транспортирани като малки монети, щамповани с думи или рисунки, за да се осигури автентичност и чистота - а освен това към него има и някакво древно, почти свято благоговение. Големите, издути торби със златни монети обаче били тежки, да не споменаваме, че са били изкусителна мишена за джебчии и обирджии.

   Така се раждат книжните пари. Банкнотата е просто ценна книга с поето обещание за плащане в определен срок. Като такава, хартията се смята за ценна също колкото реалните стоки или услуги. Тази процедура е работила добре за известно време, но тогава определени лица осъзнават, че - ако се заемат срещу лихва - банкнотите могат да се използват за генериране на още повече пари.
   Ранните златари, които съхранявали златните монети, използвали това натрупано богатство като основа за издаване на книжни пари. Тъй като било много невероятно всеки да си поиска златото в едно и също време, златарите станали банкери. Те заемали част от оставеното на съхранение срещу лихва или печалба. Тази практика - заемане на по-голяма част от богатството и оставяне само на малка част за спешни ситуации - става известна като ,,частично-резервно" или ,,частично банкиране". Тази система работела добре, стига всички да не поискат депозитите си и да не започнат ,,набег" срещу банката.

   Към концепцията за частичното банкиране се добавя и понятието за ,,декретирани пари" - вътрешно безполезни хартиени пари, емитирани чрез закон или декрет на правителството. Ранен пример на тази система е записан от Марко Поло по време на посещението му в Китай през 1275г. Поло забелязва, че императорът принуждава поданиците си да приемат черни късчета хартия без официален печат върху тях като законни пари под заплахата от хвърляне в затвора или смърт. След това императорът използва тези декретирани пари, за да плаща собствените си дългове.

   ,,Човек е изкушен да се диви на безочливата власт (на императора) и раболепието на поданиците му, които търпят нещо толкова възмутително" - пише Грифин, - ,,но самодоволството ни бързо изчезва, когато обмислим сходството със собствените ни хартийки на Федералния резерв. Те имат подписи и печати; фалшификацията им се наказва жестоко; правителството си плаща разходите с тях; населението е принудено да ги приема; те - и ,,невидимите" пари от чековата книжка, в които могат да се конвертират - се произвеждат в такива големи количества, че трябва да се равняват на всички богатства на света. Въпреки това производството им не струва нищо. В действителност настоящата ни монетарна система е почти съвършено повторение на онова, което е издържало военачалниците преди седем века."

   Днес банкерите, а не военачалниците печелят от парите и са създали невероятен механизъм да го правят: ,,Федералния резерв".

   Всеки, който иска да докаже съществуването на конспирации в Америка, няма нужда да търси по-далеч от произхода на настоящата ни централна банка. Това е добре документирана конспирация, включваща същите имена, които са обвързани със съвременните тайни общества.

   Ранните американски заселници са печатали малки количества книжни пари и са просперирали. Бенджамин Франклин обяснява:
   ,,В колониите ние емитираме собствени пари. Те се наричат ,,Колониални знаци". Издаваме ги в правилната пропорция към търсенето в търговията и индустрията, за да направим така, че продуктите лесно да преминават от производителите в потребителите... По този начин, създавайки за себе си собствени книжни пари, ние контролираме тяхната покупателна сила и нямаме интерес да плащане на никой друг."

   По настояване на ,,Банк оф Ингланд" английският парламент слага край на този колониален просперитет с приемането на Закона за валутата от 1764г., който забранява печатането на пари. Заселниците са принудени да приемат банкнотите на ,,Банк оф Ингланд". Франклин и други твърдят, че точно това обявяване извън закона на свободните от дългове пари причинява икономическата депресия и широко разпространената безработица, които катализират Американската революция.

   Самата идея за централна банка, ръководена от професионални банкери, е спорен въпрос още от основаването на САЩ. Аргументите ,,за" и ,,против" централна банка могат да се видят в дебатите на бащите основатели Томас Джеферсън и Александър Хамилтън.
   Хамилтън вярва в силно централно правителство и централна банка, ръководена от богат елит. ,,Никое общество не може да успее, ако не обедини интереса и доверието на богатите лица с тези на държавата" - пише той. Поддръжниците на елитистките идеали на Хамилтън образуват първата политическа партия на Америка - ,,Федералистите". Хамилтън, описан веднъж като ,,оръдие на международните банкери", твърди, че ,,националния дълг, ако не е прекомерен, ще е за нас като национална благословия".

   Банката на Северна Америка е създадена през 1781г., още преди написването на Конституцията, от члена на Континенталния конгрес Робърт Морис, който се опитва да я формира в централна банка, копирайки ,,Банк оф Ингланд". Тя просъществува три години, преди да бъде прекратена дейността й заради необуздана измама и инфлация, причинена от създаването на безпочвени ,,декретирани" пари.

   Хамилтън, бивш помощник на Морис, става секретар на хазната и през 1791г. оглавява следващия опит за създаване на централна банка чрез основаването на ,,Първа банка на САЩ" - ход, на който силно се противопоставя Джеферсън и неговите последователи.
   Джеферсън знае от европейската история, че централната банка скоро може да стане господар на страната. Той посочва британския опит и отбелязва, че: ,,Другите страни в Европа са опитвали всеки път на сила или лудост в безполезно търсене на същото, но въпреки това ние очакваме да открием във фокуси, измами и банкови мечти, че парите могат да се правят от нищото..."
   ,,Искрено вярвам... че банковите институции са по-опасни от редовните войски и че принципът на харчене на пари, които трябва да се плащат от потомството, под името ,,финансиране" е само мошеничество спрямо бъднините в широк мащаб" - пише той на Джон Тейлър през 1816г. и добавя: ,,Те вече издигнаха парична аристокрация... Емитиращата власт трябва да се отнеме от банките и да се върне на хората, на които принадлежи по право."

   Джеферсън освен това вярва, че централната банка ще е неконституционна. ,,Смятам, че основите на Конституцията са следните: че ,,всички власти, които не са делегирани на САЩ от Конституцията, нито пък са забранени от нея на щатите, са запазени за щатите или за хората". Да се предприеме и една стъпка отвъд границите, които са специално очертани около властта на Конгреса, значи да се овладее безкрайна област на власт, която вече не се поддава на никакво определение. Основаването на банка и властта, приемана от този закон, по мое мнение не са били делегирани на Съединените американски щати от Конституцията."

   Ироничното е, че поддръжниците на Джеферсън, смятани за либерали по онова време, образуват това, което ще стане ,,Републиканска партия".

   Джеферсън не е сам сред Бащите-основатели, който изразява отвращение от печалбите от банкерството. ,,Винаги съм се отвращавал, отвращавам се и ще продължа да се отвращавам от цялата ни банкова система..." - пише Джон Адамс през 1811г. ,,Всяка банка с отбив от цената, всяка банка, на която трябва да се плаща лихва или да се извлича някаква печалба от (заемодателя), е откровена корупция. Това е облагане на обществеността за благото и печалбата на индивиди..."

   ,,Първата банка на САЩ" е изградена по ,,калъпа" на ,,Банк оф Ингланд" и създава партньорство между правителствените и банковите интереси. Двадесет процента от капитала на банката се получава от федералното правителство, а останалите 80% - от частни инвеститори, включително чужденци като Ротшилдови. ,,Юридическите архиви показват, че те (Ротшилдови) са силата в старата ,,Банка на САЩ" - пише Густавус Майерс. Ясно е, че заговорничещите европейски банкери и техните съдружници от Новия свят се опитват да спечелят контрол над осигуряването на Америка с пари.

   Тази банка също причинява инфлация чрез създаването на частично-резервни банкноти. Търговците на пари просперират, но средностатистическият гражданин страда. През 1881г., когато предстои да бъде подновено двадесетгодишното разрешително на банката, това не става заради един глас в Сената и още един, гласувал ,,против" в Камарата на представителите.

   Разходите за войната от 1812г. обаче, заедно с хаотичните финансови условия карат Конгреса да издаде 20-годишно разрешително на ,,Втора банка на САЩ" през 1816г. Тази централна банка е закрита през 1836г., след като президентът Ендрю Джексън през 1832г. налага вето на закон на Конгреса за удължаване на разрешителното, предизвиквайки това, което става известно като ,,Банковата война".
   Джексън - първият президент, произхождащ от районите на запад от Апалачите, и герой от Битката при Ню Орлийнс - отхвърля централната банка като неконституционна, както и като ,,проклятие за републиката, доколкото изчисленията сочат, че тя ще издигне около администрацията разполагаща с пари аристокрация, опасна за свободите на страната".

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.