Ads Top

Светът на парите - Изграждането на една парична империя от семейство Ротшилд - Част 1

Банкери като Ротшилдови бързо научават, че биха могли да манипулират стойността на парите, като контролират количеството им в обръщение. Частичното банкиране им позволява да издават или да спират парите така, както решат. Те многократно увеличават печалбите и властта си чрез даване на заеми на цели страни, а не просто на отделни индивиди. ,,,Когато съзряват и научават магията на превръщането на дълга в пари, излизат извън границите на Франкфурт" - отбелязва Грифин. Както се документира от няколко автора, Ротшилдови добавят ефикасни разузнавателни мрежи и квазиофициална контрабанда, за да засилят империята си.

   Например, когато Наполеон отказва да взема заеми от Ротшилдови и вместо това създава собствена Банка на Франция, си създава много отмъстителни врагове. След връщането му от изгнание през 1815г., Наполеон е принуден от обстоятелствата да взема големи заеми, за да защитава Франция от британския дук на Уелингтън и неговата събрана ,,от кол и въже" европейска армия. Нейтън  Ротшилд от Лондон ,,урежда" Наполеон със заем от пет милиона паунда. В същото време Нейтън - с помощта на други членове на семейството Ротшилд - контрабандира огромно количество злато през Франция, за да оборудва Уелингтън. Ротшилдови отново играят от двете страни срещу средата.

   Когато съживената армия на Уелингтън разгромява Наполеон при Ватерло през юни 1815г., новината за победата бързо се носи в Англия от куриерите на Ротшилд, носещи техните добре известни и неприкосновени червени кесии. Вестоносецът на Ротшилд пристига цял ден преди собствения куриер на Уелингтън. Познавайки възможностите му за ранно разузнаване, всички очи на Лондонската фондова борса са обърнати към Нейтън Ротшилд, който - изглеждайки унил - нарежда разпродажба на акциите си. Сигурни, че Уелингтън е разгромен, започва френетично разпродаване, като крайният резултат е, че агентите на Нейтън Ротшилд скоро успяват да изкупят абсолютното мнозинство от дълговете на Великобритания само за малка част от истинската им стойност.

   Много по-късно Нейтън Ротшилд коментира действията си, казвайки: ,,Това беше най-добрият бизнес, който съм правил някога".
   
   Към началото на XIXв. Ротшилдови са успели да се сдобият с благороднически титли. Френската линия си добавя ,,дьо" пред името през 1816г., докато австрийският клон стават барони през 1882г. През 1885г. кралица Виктория твърде неохотно най-накрая дава титлата барон на Натаниъл Ротшилд, внука на Нейтън.

   ,,През първата половина на XIXв. братята осъществяват важни транзакции от името на правителствата на Англия, Франция, Прусия, Австрия, Белгия, Испания, Неапол, Португалия, Бразилия, различни немски държави и по-малки страни. Те са личните банкери на много от коронованите особи в Европа. Правят големи инвестиции - чрез агенти на далечните пазари на САЩ, Индия, Куба и Австралия" - отбелязва Грифин.

   Разбира се, за да защитават такива инвестиции на високо равнище, Ротшилдови трябва да контролират в някаква степен действията на страните, в които оперират. Освен това финансират различни страни и след това ги изправят една срещу друга като начин да налагат подчинение на волята им. Тези маневри стават известни като играта на ,,баланса на силата" и изискват голяма потайност.

   ,,Оставайки зад кулисите, те могат да избегнат тежестите на обществения гняв, който вместо към тях е насочен към политически фигури, до голяма степен контролирани от тях" - обяснява Грифин и добавя: ,,Това е техника, която оттогава досега са практикува от финансовите манипулатори и се експлоатира от онези, които движат Федералната резервна система днес."

   Ротшилдови запазват характера си на клан и през XXв., както се вижда от описанието на биографа Уилсън на това, как Лаянъл дьо Ротшилд ,,веднъж прегледа с мен списъка на всеки жив член на семейството - десетки Ротшилдови. Той беше в състояние да направи бързо устно описание на всеки от тях."
   Към края на 90-те години на ХХв. в патриарсите на империята Ротшилд са бароните Ги и Или дьо Ротшилд във Франция и лорд Джейкъб Ротшилд и сър Евелин де Ротшилд във Великобритания. 

   Независимо от днешната откритост на медиите Ротшилдови продължават да пазят тайните си. През 1998г. на члена на Оксфорд и тютор по история Найъл Фъргюсън е разрешено да публикува подробна биография на Ротшилдови... покриваща обаче само годините до 1848г. Той говори за ,,лунатичните елементарни предложения" на авторите по темата за конспирациите, на които се привижда световен контрол в дейностите на Ротшилдови, и претендира да представя ,,научна история" на семейството.

   Същевременно тържествените декларации на Фъргюсън за невинността на Ротшилдови се препъват пред собственото му признание, че дори като официален биограф изследванията му са били орязани. ,,От самото начало официално се съгласихме, че аз ще мога да цитирам всеки материал от Архива на Ротшилд в Лондон с дата отпреди март 1915г. ... и... от всеки друг архив и частна колекция с документи, стига техните уредници да ми разрешат да го направя" - обяснява той.

   Дори при това положение Фъргюсън открива съществени празноти и пропуски в архивите, особено за годините преди американската Гражданска война. Като самооформил се ,,атеист с калвинистки произход", той не обръща никакво внимание на метафизическите аспекти на произхода на Ротшилд, познаването на традицията на Кабала или връзките им с франкмасонството и други тайни общества.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.