Ads Top

Ротшилдови и Британската империя

Експанзията на Европа в други части на света е търсене на разширяващи се пазари и
източници на суровини. Съществува тенденцията европейските нации да завземат територии със сила, ако там има суровините, от които те се нуждаят; знамето по принцип следва търговията. След това има и съревнование за национален престиж.

   Ротшилдови са в авангарда, както може да се види от покупката от Великобритания на Суецкия канал. Евреинът империалист Бенджамин Дизраели дава политически израз на британския империализъм, който се развива. Опонент на Гладстоун в продължение на 12 години, през които собствените му финанси са несигурни, той преутвърждава ролята на Ротшилдови като правителствен банкер, която те изпълняват от 1815г.
   Суецкият канал, който е прокопан в периода 1859-1869г., е финансиран от компанията ,,Суецки канал" - съвместно предприятие, в което Саид паша притежава 44% от дяловете в 100-годишна концесия. Финансови притеснения го карат да ги извади на пазара през 1875г. и с помощта на барон Лайънъл Ротшилд (сина на Натан), който за 24 часа осигурява 4 милиона лири, Дизраели купува дяловете.

   Историята е пленителна. Дизраели вечеря с Лайънъл Ротшилд на Пикадили No: 148, когато икономът носи лист хартия върху сребърен поднос. Хедивът (Саид паша) е предложил дяловете си на френското правителство, но е отхвърлил френската оферта. Дизраели пита: ,,Колко?", а Ротшилд телеграфира до Париж. Отговорът е донесен на подноса: ,,4 милиона лири". ,,Купуваме" - казва Дизраели, а Лайънъл: ,,Ааа". Финансирането обаче е проблем. Законът забранява на правителството да заема пари от Банката на Англия, когато Камарата на представителите не заседава, а няма време да се чака директорите на бордовете да одобрят покупката. На следващия ден секретарят на Дизраели посещава Лайънъл Ротшилд, който хапва мискет. ,,Ще ви ги дам" - заявява той. След 48 часа Н. М. Ротшилд вече е прехвърлил по сметката на хедива 4 милиона лири.

   Изглежда странно, че Дизраели действа от масата за вечеря на Ротшилд и че посланието от хедива пристига там. Вероятното обяснение е, че Суецкият канал всъщност е купен по инициатива на Ротшилд, тъй като той контролира Дизраели. Разказът, който е оцелял до днес, разбира се, не разкрива това, но чрез френския си клон Ротшилдови имат актуална информация за офертата на френското правителство за дяловете на хедива.
   Историята е по-разбираема, ако Ротшилд се е обърнал към Дизраели, предлагайки да финансира проекта, ако Дизраели купи канала за британското правителство. Като че ли в потвърждение на базисната ситуация, Дизраели пише на кралицата: ,,Френското правителство е надхитрено... Четири милиона лири стерлинги! И при това почти незабавно. Само една фирма може да направи това - Ротшилдови."

   Дяловете се покачват стабилно до 1900г., давайки на Англия последната дума по отношение на воден път, съкращаващ пътуването до Индия и от жизненоважно значение за господството на кралската флота над моретата. Великобритания извлича огромна изгода от тази империалистическа инвестиция, която й носи 2.25 милиона лири стерлинги само през 1936-37г. Дизраели може да наблюдава Ротшилдови отблизо и в романа си ,,Coningsby" (,,Конингсби") пише: ,,Светът се управлява от много различни персонажи от тези, които си представят хората, които не са зад кулисите". Следвайки баща си Исак, автор на двутомната ,,Life of Charles I" (,,Животът на Чарлз I"), в разкриването на информация за световното революционно движение, той трансформира Натан Ротшилд (също в ,Coningsby") във възрастния Сидония като ,,господар и владетел на паричния пазар на света".

   Ротшилдови са силно ангажирани във финансирането на експанзията на световната търговия. Европейските сили са отворили Китай (където Великобритания води Опиумните войни) и Индия, както и различни острови. Португалците са събрали роби в Африка (в Ангола и Мозамбик) и са ги довели в европейските столици. Французите са се настанили в Анлжир през 1830г. Британците са се устроили в Канада, Австралия и Нова Зеландия, както и са завладели Южна Африка от холандците (преместили се на изток от Натал през 1842г. и са открили злато и диаманти в африканските територии по реките Ориндж и Ваал през 1867г.).
   Агенти на Ротшилдови са предугадили търговските възможности, предлагани от тези територии. Междувременно Белгия е създала империя в Конго; италианците са завладели италианска Сомалия, а германците, изостанали досега, напредват в Африка, когато кайзер Вилхелм II наследява германския трон и печели германска Източна Африка (Танганайка), Камерун, Того и германска Западна Африка (Намибия). Към 1890г. европейските сили са разпределили света помежду си.

   Френската и Германската империя никога не са били печеливши за страната-майка, Италианската империя изцежда Италия, но британците просперират по пътя си към втора Британска империя под ръководството на Дизраели през 60-те и 70-те години и в една по-късна вълна през 80-те и 90-те години на XIX век.

   Ротшилдови стоят зад империалистическата експанзия на Британия на Дизраели във вътрешността на Африка. Всъщност различните клонове на Ротшилдови инвестират в този бизнес от името на всички големи европейски сили. ,,Н. М. Ротшилд и син" инвестира огромни суми в индийски мини и финансира диамантовата операция на Сесил Роудс в Южна Африка. Имат банки и дават заеми по цяла Южна Америка. Във Франция ,,Rothschild Freres" влизат в електро-индустрията, разработват Средиземноморската железопътна линия, навлизат още по-дълбоко в Северна Африка и контролират нефтените полета в Баку в Русия. В Австрия ,,С. М. Ротшилд и син" се разпростира в Унгария чрез златния заем от 1881г. и подкрепя всяка област на Хабсбургската империя.

   Сесил Роудс се опитва да постави цяла Африка на юг от Замбези под британско господство, за да ,,начертае в червено картата". Когато Робърт Сесил, маркиз на Солзбъри (наследник на фамилията Сесил от времето на Елизабет), е премиер, на Роудс се противопоставя Крюгер с плана си да се развива на север. Британските миньори, запътили се на север, притесняват бурите (холандски: ,,фермери"), които обявяват своята независимост от британците, управляващи от Кейптаун. Те организират две републики: Трансваал и Оранжевата свободна държава.
   Президентът Крюгер в Трансваал не разрешава на британците да участват в политическия живот на неговата държавата. Решен да доминира в южната част на Африка, Сесил Роудс, премиер на колонията Кейп, който притежава ,,De Beers Mining Company" и е съучастник на Ротшилдови, се връща в Англия през 1887г. и се свързва с Нати Ротшилд (сина на Лайънъл Натаниъл; бащата на Лайънъл е Натан), който гарантира на ,,De Beers" един милион лири стерлинги, за да подобри резултатите на компанията. Убеден, че Ротшилд е изключително империалистичен, Роудс прави завещание през 1888г., посочвайки Нати за администратор на неговото имение, така че да финансира тайно общество за подпомагане на британската власт. През 1892г. Ротшилдови, които вече са направили инвестиции в южноафрикански мини и железници, отпускат заем за правителството на бурите в Трансваал. Подобно на Наполеоновите войни и американската Гражданска война, Ротшилдови подкрепят и двете страни. (Техният Хегелов метод противопоставя теза и антитеза, за да създаде синтез.)

   Бурската война се води за защита на англо-европейските интереси в диамантените и златните мини. Меркантилният империализъм потъпква принципа на суверенитета и аграрните интереси на холандските фермери (бурите). Роудс провокира бурите във война чрез набега в Джеймстаун. През 1899г., подтикнати от агресивната нагласа към бурите на британския представител виконт Милнър - той упорито настоява за пълно гражданство за британските жители в Трансваал и започва Бурската война - и подкрепени от парите на Ротшилд, половин милион британски войници се бият срещу 88 000 бури, които също са финансирани от Ротшикдови.
   Първоначално бурите имат превес, обсаждайки основните градове и печелейки победи, но лорд Китчнър и граф Робърт скоро преобръщат нещата. В крайна сметка бурското население е арестувано и вкарано в концентрационни лагери, където умират 20 хиляди души. Това е първата употреба на концлагери, които след време се асоциират с нацистката Германия (която всъщност копира идеята от британската практика в Бурската война). Бурите молят за мир през 1901г., а британците анексират бурските републики.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.