Ads Top

Пристигането на Месията - Обама

През 2008г. Америка е в отчайващо положение поради различни фактори, между които
задълбочаването на рецесията, задаващия се икономическия колапс и недоверието в политиката. Това е момент, изпълнен с трудности за американските политици, тъй като управляващите и опозиционните партии губят одобрението на нацията.

   През 2008г. целия Конгрес на Съединените щати е могъл да разчита на одобрение, възлизащо на едва 12%, и старият установен ред започва да се разклаща. С наближаването на президентските избори хората се надяват на появата на ефективно решение. Това е добра възможност за съживяването на ,,американската мечта" с холивудско великолепие и финансовият елит изгражда образа на Месия, който американците са чакали, изпращайки в Белия дом афро-американски президент.

   Достатъчно е да си припомним думите на Обама по време на първата му публична реч като президент на САЩ, за да осъзнаем как облича одеждите на човека на съдбата: ,,Противно на слуховете, които са достигнали до вас, аз не съм роден в ,,ясла", в действителност съм роден на Криптон (планетата на Супермен) и съм изпратен тук, за да спася планетата Земя."

   Неговото мото "Yes we can!" (Да, ние можем!), излъчено от всички медии по целия свят, буди такъв общ ентусиазъм, който не е виждан от времето на Дж. Ф. Кенеди.
   Огромната тълпа, стекла се да стане свидетел на събитието, буквално е в делириум и много от присъстващите са заснети от телевизионните камери с разплакани от силната емоция лица. Издигането на президентския престол в Белия дом на чернокож само по себе си не представлява причина за промяна, а само ловък опит да се подведе общественото мнение. Лозунгът ,,Да, ние можем!" е използван като хипнотична мантра, за да се вдъхнат напразни надежди у хората.

   Барак Обама декларира например, че ще влязат в сила серия от мерки, характеризиращи се със значителна промяна по отношение на предишната администрация на Буш. Фактите обаче показват обратното и сред неизпълнените основни изборни обещания могат да се посочат следните:

  • Изтеглянето на американските войски от окупираните страни (Ирак и Афганистан);
  • Закриването на лагерите в Гуантанамо;
  • Край на шпионирането на граждани от разузнаването;
  • Нови икономически мерки за излизане от рецесията и по-справедлива социална система.
   След избирането на Обама всички политически лидери по света изразяват подкрепа и възхищение от новия президент на САЩ. Не са изключение и много от независимите и водещи лидери в информацията, защото по-голямата част от тях се оставят да бъдат повлияни от т. нар. машини, които създават консенсус, или машина на съгласието на финансовия елит. Десни, леви, център изглеждат щастливи и удовлетворени да се носят на вълната на народната подкрепа, създала се около фигурата на Обама. Приказката за очаквания човек на провидението, като по чудо, избран за президент на най-могъщата нация в света, има преборени дни и в бъдеще фактите ще докажат правотата на тези, които са се отнасяли с подозрение и са твърдели, че става въпрос за поредната измама.

   Зад обама стои ,,Уолстрийт" и в списъка на основните спонсори на предизборната му кампания от 2008г. откриваме имената на големите инвестиционни банки ,,Goldman Sachs, J.P. Morgan Chase, Citigroup и UBS", които са същите, финансирали предизборната му кампания през 2012г. (банкерите винаги финансират всички основни кандидати от различни фракции, върху които имат контрол): Goldman Sachs, J.P. Morgan Chase, Wells Fargo & Co.

   Участниците в американската борба обещават да дадат най-доброто от себе си още преди мача, но резултатите от всяка среща вече са решени от организаторите на шоуто: по същия начин лидерите на политическите партии, които се изправят един срещу друг като непримирими противници в името на общественото благо, знаят много добре, че финансовият елит решава съдбата на страната.

   За да се освободят народите от зависимостта и подчинението на силите, е необходимо да се премине нивото на очевидните правомощия за взимане на решения (партийната политика) и да се достигне до сърцето на истинската система за контрол на обществото: финансовият елит - банкерската каста, на която не е могъл да се противопостави нито един президент.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.