Ads Top

Консолидацията на Джаксън - Част 2

Джексън и индианците

На този етап Ендрю Джексън нахлува на американската сцена като консолидатор на Американската революция. С белег от 12-годишна възраст, когато британски офицер го ударил по лицето със сабя, защото отказал да му лъсне ботушите по време на британската инвазия в западните Каролини през 1780г., той израства в беден, гладен, необразован, агресивен сирак, който се заинтересува от правото в Тенеси, където границата се разширява.

   Конфискува земи и ги продава, спекулира и се дуелира. Жени се за дъщерята на човек, в чийто дом живее (подобно на Франклин) и тъй като бързо се пали, се бие в редица дуели в защита на съпругата си, по принцип стреляйки, за да убие. През 1796г. спомага за създаването на новия щат Тенеси, първо като конгресмен, а след това като сенатор; дори участва в писането на новата конституция. Установявайки се в Нешвил през 1801г., става съдия във Върховния съд на Тенеси и тамплиер-масон, и основава първата масонска ложа в Нешвил. Сдобива се с Хърмитидж - голямо имение, и през 1802г. е избран за генерал-майор на Милицията на Тенеси, която използва по собствено усмотрение.
   През март 1812г., когато войната с Великобритания изглежда неизбежна, Джексън е свикал 50 хиляди доброволци, за да нахлуе в Канада, а след като войната е обявена през юни, предлага своята милиция на САЩ. САЩ приема твърде бавно, но му дава командването срещу индианците крийк, които са съюзници на британците.

   Висок, червенокос мъж, с белези и контузии от много си агресивни сблъсъци по границата, включително няколко боя и мелета в Нешвил, водени с пистолети, ками и боксове, Джексън продължава да носи куршум в гърдите си от дуел с Чарлз Дикинсън през 1806г. Дикинсън е починал от загуба на кръв, а куршумът му счупил две от ребрата на Джексън и заседнал близо до белия дроб, водейки до абсцес, който му причинява болки през целия му живот. В рамото му е куршумът на Томас Бенсън от друг дуел. Не можел да се отстрани и станал причина за остеомиелит. Страда от малария и дизентерия, и лекува раните си с пудра от олово и каломел (което води до изгниване на зъбите).

   Новата република е амбивалентна по отношение на индианците. Конституцията ги е пренебрегнала, казвайки, че Конгресът има правото да ,,регулира търговията с чуждите нации, между няколко щата и с индианските племена". През 1786г. Хенри Нокс, военният секретар, отговарящ за индианските въпроси, убеждава Конгреса да раздели индианската страна на две при река Охайо. Това не води до възможността правителството да ги контролира и на два пъти - през 1790 и 1791г. - индианците в Охайо отблъскват американските сили (водени първо от генерал Хърмър и след това от генерал-лейтенант Клер, който губи 1400 редовна войска и членове на милицията). Републиката се заема да консолидира Революцията и през 1794г. Антъни Уейн печели кратка битка при Фолън Тимбърс и принуждава шони и други племена да подпишат договор. Това обаче не решава нищо. Американците искат да абсорбират индианците или да ги изтикат на запад. Индианската номадска племенна организация не съответства на новата република на границите (щати, окръзи, градове и енории). Индианците преследват дивеча и през границите. На всяко индианско семейство, което се откаже от племенния начин на живот, се дават 640 акра и макар че мнозина индианци се установяват на едно място, мнозинството предпочита да запази традиционния си начин на живот.

   Британците са се съюзили с индианците и прилагат своята политика на въоръжаване на всички опоненти на САЩ и освобождаване на чернокожите роби. Въоръжават и обучават над 4000 индианци от племената крийк и семиноли, които получават хиляди оръжия. Вождът на шони Текумзе насърчава индианския елит: ,,Оставете бялата раса да изчезне! Те конфискуват земята ви, разлагат жените ви, тъпчат костите на вашите мъртви! Да вървят обратно там, откъдето са дошли, по пътека от кръв трябва да бъдат подкарани обратно!" След като войната от 1812г. избухва, индианците масово избиват американските заселници в Охайо. Чикасо, страхувайки се от възмездие, атакува убийците. В тази необуздана погранична страна без никакъв закон белите американци се опитват да избият индианците от ред стик крийк при Хай-Хед Джим. Отблъснати са и се оттеглят в укреплението на Самюъл Мимс, което побира неколкостотин бели, членове на милицията и чернокожи роби. Индианците крийк атакуват и избиват всички с изключение на 15 бели: 553 мъже, жени и деца са убити, а скалповете на 250 жени са набучени на колове.

   На агресивния Ендрю Джексън е наредено да поведе милицията си от Тенеси и да отмъсти за тази сеч. Южняци като Хенри Клей, говорител на парламента на Кентъки, и Джон Колдуел Калхаун, говорител на Южна Каролина, искат всички индианци да бъдат изтикани на запад от Мисисипи и настояват за строежа на пътища, така че заселниците да могат да се движат по цялата територия, освободена от индианците. С все още превързана ръка от пореден дуел, Джексън събира генерал Кофи, легендарния Дейвид Крокет и други авантюристи, както и над хиляда мъже, и ги повежда към село Талхушатчи, където се смятало, че живеят главатарите на масовото клане. На 3 ноември Кофи и неговите хиляда души разрушават селото и избиват всичките 186 мъже и много жени. Палатките им са подпалени. Джексън намира 10-месечно индианско момченце, осиновява го, нарича го Линкоя и го праща в Хърмитидж.

   Седмица по-късно Джексън атакува хиляди индианци от племето ред стик крийк при Таладега и убива 300. Някои от членовете на милицията искат да се връщат у дома. Джексън заплашва, че ще убие всеки, който си тръгне, и изправен пред метеж, кара артилерията да насочи оръжие срещу метежниците и нарежда на стрелците да стрелят. Членовете на милицията си променят мнението. Когато един 18-годишен младеж, Джон Удс, отказва да се подчини, Джексън кара стрелкови взвод да го застреля, докато цялата му армия гледа. Принуждава войските си да стават в 3:30ч. сутрин, за да попречат на нападенията на индианците по изгрев слънце, и скоро има армия от 5000 души.

   Джексън напада основната крепост на индианците крийк при Хорсшу Бенд (Тохопека), пълна с хиляда мъже. Разположена е на сто акра, почти заобиколена от дълбоки води, а наземната страна е висока стена с амбразури. Хората на Джексн пробиват стената и убиват всеки, който не се подчини: 557 са убити във форта - изброени са по отрязаните върхове на носовете, - а 300 са удавени.

   След това Джексън върлува из индианските територии, изгаряйки реколтата и селата, докато на 14 април 1814г. индианците крийк не се предават чрез вожда си Червения орел. Според договора от Форт Джексън те предават 20 милиона акра, половината от земята си (три пети от сегашна Алабама и една пета от Джорджия). Независимостта на индианците на изток от Мисисипи е разрушена.


Джексън и британците
   САЩ вече имат връзка от Джорджия до Мобайл и Форт Бауър, който Джексън (без разрешение от Вашингтон) окупира през август и защитават срещу британците през септември. В началото на ноември той научава, че британците са акостирали в Пенсакола, Флорида. Тръгва за Флорида и на 7 ноември окупира испанската база в Пенсакола, макар че Америка не е във война с Испания. Превземането й от Джексън пречи на адмирал Кокрин - британския командир - да отреже Ню Орлийнс.

   На 1 декември Джексън пристига в Ню Орлийнс и открива, че той е незащитен. Бързо сформира армия от пирати - британците бесят пиратите по корабите на Нейно величество - и чернокожи и изгражда отбранителна линия. Когато на 8 януари 1815г. пристигат 14 хиляди британски войници, които не са чули за мирния договор, подписан в Гент, Ню Орлийнс е защитен. Британците под командването на сър Едуард Пейкънхам, зетя на Уелингтън, се опитват да завладеят отбранителния насип в гръб чрез флангова операция, но когато флангът не успява да пристигне, атакуват челно. Стълбите за изкачване на насипа не пристигат и докато адмирал Кодрингтън наблюдава от кораба си Tonnant, британците са посечени: 291 са убити, 484 са в неизвестност, а повече от хиляда са ранени. Джексън губи само 13 жертви.

   Британците продължават боя и на 11 февруари завземат Форт Бауър и се готвят да окупират Мобайл. Тогава пристига новината за мирния договор; враждебните действия се прекратяват и британците се връщат у дома през март.

   Макар че не оказва влияние върху мирната конференция в Гент, победата на Джексън в Ню Орлийнс въздейства върху начина, по който договорът е тълкуван и прилаган. Британският външен министър Касълрей става първият британски държавник, който приема, че САЩ имат легитимно право да съществуват, а САЩ по същия начин приемат съществуването на Канада. Британия разрешава на САЩ да се разшири на юг от 49-тия паралел за сметка на испанците и индианците; британците освен това приемат Покупката Луизиана и правото на американците да бъдат в Ню Орлийнс, Мобайл и на Мексиканския залив. Ако Джексън не беше спечелил, британците щяха да върнат тези територии на Испания и да запазят Форт Бауър. Британия сключва мир със САЩ в замяна на мира в Канада и доходоносните Западни Индии.

   Договорът от Гент слага край и на стремежите на индианците на юг. Америка се съгласява да прекрати войната срещу индианците ,,и веднага да възстанови на тези племена... всички притежания... на които са се радвали... през 1811г. преди тези враждебни действия". Това означава, че Джексън трябва да върне земите, завзети от индианците чрез Договора от Форт Джексън. На този етап Джексън пренебрегва договора и на Америка се разрешава да се разширява до Тихия океан. Окървавени от войната, суровите авантюристи на Джексън ще разширят САЩ и Тексас и още по на запад. Техният водач сега е признат за герой от Юга и Запада. Той е първият републикански герой след Вашингтон и пътят му към президентството на САЩ е гарантиран.

   Джексън е изпълнил ролята на консолидатор, асимилирайки индианците или изтиквайки ги на запад, докато разширява границите на САЩ. Всички революции са нетолерантни към онези, които им се противопоставят, и Джексън представлява насилническата фаза на физическа консолидация на Американската революция.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.